№ 394
гр. Пазарджик , 22.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200088 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от АЛ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес с. Г., обл.
Пазарджик, ул. „10-та“ № 2, против Наказателно постановление № 363-0000884 от
17.12.2020 г., издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“- Пловдив, с
което за нарушение на чл.71 т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на Министерство на
транспорта за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република
България, на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр), е
наложена глоба в размер на 2 000 лева.
В банкетната жалба се излагат твърдения за допуснати нарушения на
процесуалния и материалния закон, като прави впечатление че макар да се обжалва
процесното НП, в жалбата са изложени факти по отношение на друго нарушение, а не
визираното в обжалвания санкционен акт. Иска се отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
аргументирано становище за отмяна на НП, подкрепено от писмени бележки.
Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя за заплатено адвокатско
възнаграждение.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата е депозирано писмено становище, в което са изложени доводи
за законосъобразност на издаденото НП, като се иска неговото потвърждаване. Не се
прави искане за присъждане на разноски, но се възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите на в
същата и становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 27.11.2020 г., около 14,46
часа, в гр. Пазарджик, на ул. „С.“ №4, до фабрика „Костал“, е управлявал автобус „***“
от категория М2, с рег. № ***, собственост на „Х.“ АД, като е извършвал случаен
превоз на пътници от гр. Пазарджик за гр. Костенец, с пътен лист № 00222/27.11.2020
г. и уведомление от 23.11.2020 г., със заверено копие № ********** за международен
превоз на пътници, без фактура за превоза.
Това съставлявало нарушение на чл.71 т.3 от Наредба №33/03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, поради
което св. А.И.- инспектор в РД „АА“- Пловдив съставил срещу жалбоподателя АУАН с
бл. № 280318/27.11.2020 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен
срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал собственоръчно обяснението, че не
знаел, че всеки ден следвало да има фактура.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения срещу
издадения АУАН, въз основа на който на 17.12.2020 г. било издадено обжалваното НП,
което било връчено лично на санкционираното лице на 08.01.2021 г., видно от разписка
към същото. Жалбата против НП е подадена лично от санкционирания чрез АНО до
съда, като била входирана в деловодството на ОО АА- Пазарджик на 11.01.2021 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срок и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя- св. А.И. и св. А.
С., както и от обясненията на жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, които по съществото си са достоверни и
непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че
2
жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
На първо място следва да се каже, че съдът не споделя направените в жалбата
банкетни оплаквания за допуснати СПН в АНП, тъй като при извършената служебно
цялостна проверка не констатира такива.
АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на правомощията им
по закон и в предвидените от закона срокове. АУАН е съставен от инспектор към РД
„АА“- Пловдив и несъмнено в рамките на своите правомощия, които има заемайки
длъжността „инспектор“, а именно извършване на проверки на пътя и в предприятията
при осъществяване на контролните функции на ИА „АА“, възложени с различни
закони, единият от които е ЗАвПр, като също така пряко задължение на инспекторите е
и съставяне на АУАН.
Според чл.92 ал.2 от ЗАвПр НП се издават от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни
лица, с изключение на наказателните постановления по чл.93а и чл.96 ал. 4, които се
издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
или от определени от него длъжностни лица. Видно от Заповед № РД-08-30/24.01.2020
г. (л.8) на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в
т.6 сред определените да съставят НП по ЗАвПр е и Директор на РД „АА“. В
изпълнение на своите правомощия, посочени в цитираната заповед, Иво Цакански в
качеството си на Директор на РД „АА“- Пловдив е съставил обжалваното НП. Следва
да се посочи и това, че освен материална актосъставителят и издателя на НП имат и
териториална компетентност, с оглед местоизвършването на вмененото нарушение.
Проведеното против жалбоподателя административнонаказателно производство
е започнало със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите на ЗАНН- в
присъствието на нарушителя и свидетел. Надлежно е бил предявен и връчен. В това
производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. В детайли- в АУАН и в НП са
посочени датата (27.11.2020 г.), място на извършване на нарушението (гр. Пазарджик,
ул. „С.“ №4, до фабрика „Костал“), както и какви са действията на нарушителя
изпълващи състава на нарушението. Последното е изчерпателно описано, като са
посочени и обстоятелствата, при които е осъществено. Дадена е и правната им
квалификация. НП е връчено лично на нарушителя.
Съдът обаче намира, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е извършено
3
от него. Разпоредбата на чл.71 т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ разписва, че по
време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите
по чл.100 ал.1 т.1-3 от ЗДвП, както и фактура за превоза. Безспорно се установи от
всички доказателства по делото, а и не се отрича от жалбоподателя, че на процесната
дата и място той е управлявал въпросния автобус. Няма спор, че той не е представил на
контролните органи фактура за превоза, но за това има обяснения. Както от
показанията на св. А. С., така и от обясненията на жалбоподателя С. стана ясно, че
въпросното МПС се управлява не само от жалбоподателя, но и от св. С., на който е
била извършена проверка от контролните органи на РД АА- Пловдив три дни преди да
бъде извършена такава на жалбоподателя, а именно на 254.11.2020 г., при която
проверка са били иззети като доказателства няколко документа, в това число и
Проформа фактура № 100000010120281/23.11.2020 г., издадена за извършен превоз от
„Х.“ по линия Пазарджик-Костенец-Костал-Пазарджик за времето от 23.11.2020 г. до
29.11.2020 г. Тези гласни доказателства се подкрепят и от приетите писмени
доказателства, а именно съставения АУАН с бл. № 255639/24.11.2020 г. на св. С. и
заверено копие на цитираната фактура (л.35, л.43), изискани и предоставени от АНО.
При това положение няма как водачът да представи издадената фактура, която
включва и извършвания от него превоз на инкриминираната дата 27.11.2020 г. на
контролните органи, тъй като тази фактура е била иззета от тях три дни по-рано от
другия водач на същото МПС при извършена му проверка.
С оглед на това АНО неправилно е санкционирал жалбоподателя за нарушение,
което той не е извършил, тъй като извършеното от него само формално осъществява
признаците на вмененото нарушение от обективна страна, но не и от субективна.
Жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да изпълни задължението си да
представи на контролните органи изискания от тях документ при извършвания превоз-
фактура за превоза. Това е достатъчно ,за да обуслови незаконосъобразност на
издадения санкционен акт и директно води до неговата отмяна.
Съдът обаче намира, че е налице и още едно основание за отмяна на НП, тъй
като е допуснат порок при неговото издаване, а именно липса на конкретни мотиви за
отхвърлената маловажност на случая. От описанието нарушението става ясно, че
единственото нарушение при осъществения превоз е липсата на фактура за
управляваното МПС. Доколкото се изясни от доказателствата по делото, че тази липса
е обусловена от изземването на издадения документ при съставянето на друг АУАН от
контролните органи на другия водач на процесното МПС, то е несъмнено, че
жалбоподателят е бил в невъзможност да представи искания документ. При това
положение, след като не са констатирана друга неизправност в превоза, задължително е
било да се изложат конкретни доводи за отхвърляне маловажността на случая; още
повече, че нарушението е на формално извършване и от него не са настъпили реални
4
вредни последици. В НП неговият автор се е задоволил само да направи извода
„изследвани са обстоятелствата и са преценени възможностите за прилагане на
чл.28 от ЗАНН, в резултат на което не са установени предпоставки за това“. Липсва
задължителните обсъждане и мотиви, които гарантират възможността за
осъществяване на съдебен контрол, което несъмнено е в разрез с Тълкувателно
решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК). Този пропуск води до
незаконосъобразност на НП и обосновава неговата отмяна.
Дори и хипотетично да се приеме, че вмененото на жалбоподателя нарушение е
било извършено от него, то несъмнено с оглед на изяснените по-горе обстоятелства,
конкретния случай разкрива признаците на маловажен такав и разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН е следвало да намери приложение, 8като наказващият орган не е трябвало да
санкционира водача с глоба, а да го предупреди писмено, че при повторно извършване
на същото нарушение ще бъде санкциониран. АНО не е отчел обстоятелството, че
контролните органи са иззели три дни по-рано при проверка на другия водач на същия
автобус фактурата за превоза, поради което жалбоподателят е бил обективна
невъзможност да я представи, а липсва възможността да се издаде друга фактура, тъй
като процесната включва и извършения превоз на посочената в НП дата. От друга
страна водачът е бил длъжен да извърши превоза на пътниците до работното им място.
Освен това нарушението е извършено за първи път, доколкото от АНО, върху когото
лежи доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства за противното.
Нарушението, както се посочи по-горе е формално и от него не са настъпили никакви
вредни последици. Поради своята малозначителност то е с явно незначителна степен
на обществена опасност. Дефиницията на понятието „маловажен случай“ е разписана в
чл.93 т.9 от НК към който препраща разпоредбата на чл.11 от ЗАНН. Според
посочената наказателна норма „маловажен случай“ е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Разпоредбата на чл.28 бук. „а“ от ЗАНН предвижда, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
маловажност се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на
нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на
обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т.
н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
В процесния казус с оглед комплексната преценка на всички обстоятелствата по
извършване на нарушението се касае до едно незначително засягане на охранявания
5
обществен интерес. В този смисъл деянието се характеризира с явно незначителна
обществена опасност и представлява маловажен случай. При това положение, след като
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият
орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона.
Освен визираните пороци, съдът констатира и още един такъв материално
правен, който отново е основание за отмяна на НП. Видно от НП на жалбоподателя е
наложена глоба на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. Освен санкционна, тази норма
съдържа и състава на нарушението. Той обаче е различен от направеното словесно
описание на нарушението и квалификацията му, доколкото в случая става дума за
непредставяне на документ- фактура за превоза. Това нарушение обаче се санкционира
по чл.93 ал.2 от ЗАвПр, който предвижда налагане на глоба в размер на 100 лева на
водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено
копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон
или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. С приложената
санкционна норма, се налага глоба на водач, който изначало няма такъв документ. При
това положение е налице противоречие по отношение на вмененото нарушение,
доколкото с санкционната норма се съдържа състав на нарушение различен от
направеното описание на нарушението и дадената квалификация. Това пък лишава
наказаното лице от възможността да разбере какво точно нарушение му се вменява и да
организира адекватно защитата си срещу него. Допуснато нарушение е съществено и
води до порочност на издадения санкционен акт, което пък е основание за отмяната му.
Поради всичко изложеното до тук НП следва да бъде отменено, поради което и
съдът не намира за необходимо да излага и други доводи по същество.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за заплатен адвокатски
хонорар в полза на същия. Искането е своевременно направено, а именно в хода на
съдебното производство. Пълномощникът има право на такива разноски предвид
изхода на делото, а именно отмяна на НП по изложените по-горе съображения и
съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие (л.23), от който се
установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева
жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат В.Д. от ПзАК. Същевременно се
представя и списък на разноските (л.47) от който пък е видно, че се претендират
разноски в размер на 350 лева. При това положение съдът прие, че се претендират
6
разноски в размер именно на 350 лева. Същевременно е направено възражение за
прекомерност от страна на АНО за претендирания адвокатски хонорар, което съдът
намира за неоснователно, тъй като претендираният размер на разноските за адвокатско
възнаграждение е под минимално предвидения размер в тези случаи съгласно чл.18
ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който е 370 лева. Ще следва ИА „АА“- София, чието
структурно звено РД „АА“- Пловдив е органът издал НП, като ЮЛ със самостоятелен
бюджет, да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя
посочените по-горе съдебни разноски в претендирания размер от 350 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, в
настоящия състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 363-0000884 от 17.12.2020 г.,
издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“- Пловдив, с което на АЛ.
Г. СТ., ЕГН **********, с адрес с. Г., обл. Пазарджик, ул. „10-та“ № 2, за нарушение на
чл.71 т.3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на Министерство на транспорта за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България, на основание чл.93
ал.1 т.1 от Закон за автомобилните превози (ЗАвПр), е наложена глоба в размер на
2 000 лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ гр. СОФИЯ, представлявана от изпълнителен директор, ДА
ЗАПЛАТИ на АЛ. Г. СТ., ЕГН **********, с адрес с. Г., обл. Пазарджик, ул. „10-та“ №
2, разноски в размер на 350 (триста и петдесет) лева- за адвокатско възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд гр. Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7