РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. Бургас, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20252120101585 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа исковата молба на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр. София, против Д. Д.
Д., с настоящ адрес в гр. Бургас, за приемане за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: 2542,67 лева – главница за топлинна енергия
за периода м. май 2021-м. април 2023 год., потребена в топлоснабдено жилище
в гр. .............(аб. № ..., инст. № ..., ИД № ...), и 481,58 лева – обезщетение за
забавеното й плащане за периода 15.09.2022-26.08.2024 год.; 52,54 лева –
главница за дялово разпределение за периода м. септември 2021-м. април 2023
год., и 13,11 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода
15.09.2021-26.08.2024 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва
за забавено плащане на главниците, начиная от 02.09.2024 год. до
окончателното им изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед
№ 3661/25.10.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7267/2024 год. на БсРС.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения:
ответникът е носител на вещното право на ползване върху топлоснабден имот
на адрес гр. ..... (аб. № ..., инст. № ..., ИД № ....), и в това си качество е клиент
на топлинна енергия по см. на чл. 153, ал. 1, ЗЕ; всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост,
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
1
разпределение и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 год. за топлоснабдяването; продажбата на ТЕ за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни общи условия, които се одобряват от Комисията за енергийно и
водно регулиране, те влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им
в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите; с общите условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ, отговорността при неизпълнение
на задълженията и др.; ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ и спрямо него общите условия са влезли в сила; съгласно чл. 33 от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят; те имат задължение да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят; топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2; при неизпълнение в
срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия; ответникът е използвал доставяната от
дружеството ТЕ през процесния период и към настоящия момент не е
заплатил задълженията си; на основание чл. 139 от ЗЕ, разпределението на ТЕ
между клиентите се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ;
в настоящия случай етажните собственици са сключили договор за
извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „Техем Сървисис”
ЕООД; съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отчетния период са направени изравнителни сметки от „Техем Сървисис”
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение; за имота са
издадени изравнителни сметки – по действителен разход на уредите за дялово
разпределение.
Въз основа молба на ищеца, с определение рег. № 2678/09.05.2025 год.
съдът е конституирал „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и
адрес на управление гр. ...... в качеството на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Топлофикация София“ ЕАД, на основание чл. 219, ГПК.
Ответникът оспорва исковете поради погасяване на паричните
задължения с плащане, извършено на 20.01.2025 год., в хода на заповедното
производство. Това твърдение е оспорено от заявителя с молба от 31.01.2025
год., по реда на чл. 414а, ал. 4, ГПК.
С писмена молба от 30.05.2025 год., депозирана по настоящото дело,
2
ищецът е признал неизгодния за себе си факт, че е получил пълно плащане на
процесните вземания, и моли за присъждане само на деловодни разноски – за
юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за исковото производства.
Третото лице помагач не изразява становище по делото; не ангажира
доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази
приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 7267/2024 год. на БсРС, ответникът
Д. Д. е посочен като длъжник на ищцовото ЕАД за топлоснабден обект с адрес
гр. ......, и в това си качеството е поканен да заплати на кредитора сумите от
2542,67 лева – главница за топлинна енергия за периода м. май 2021-м. април
2023 год., 481,58 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода
15.09.2022-26.08.2024 год., 52,54 лева – главница за дялово разпределение за
периода м. септември 2021-м. април 2023 год., и 13,11 лева – обезщетение за
забавеното й плащане за периода 15.09.2021-26.08.2024 год., ведно с
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главниците,
начиная от 02.09.2024 год. до окончателното им изплащане.
Процесните вземания са предмет за подадено заявление по чл. 410,
ГПК, уважено изцяло с издадената Заповед № 3661/25.10.2024 год. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. №
7267/2024 год. на БсРС.
Месечните задължения за главници са описани по фактури и са
изброени в извлечение от сметка на ищеца на л. 30 по описа на делото.
Според представения по делото Нотариален акт № .... год., т. ..., н. д. №
.../2007 год. на нотариус рег. № ..., Д. Д. е легитимиран като носител на
вещното право на ползване на описаното жилище.
По делото не се спори, че за сградата-етажна собственост, в която се
намира описаното жилище, дяловото разпределение се извършва въз основа
на писмен договор от 23.08.2002 год., сключен с третото лице помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
предявените главни положителни установителни искове за неоснователни.
Съгласно чл. 153, ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
3
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение (такъв е настоящият казус), са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия.
Според чл. 139, ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
регламентиран в ЗЕ; топлинната енергия за отопление на сграда-етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите. Според чл. 145, ал. 1 и чл. 155, ал. 1, т. 2 от
същия закон, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти и прогнозни месечни стойности и изравнителни сметки.
По делото не съществува спор за легитимацията на ответника като
длъжник на ищец, в качеството на носител на вещното право на ползване на
топлофицирано жилище, съгласно представения договор, сключен с
нотариален акт, нито за обема и цената на потребените услуги. С оглед
представеното в заповедното производство писмено доказателство за банкова
транзакция, съдът приема, че на 20.01.2025 год. длъжникът е платил на
заявителя сумата от 3202 лева, която представлява сбор от главниците,
обезщетенията за забавата им и деловодните разноски. Длъжникът е получил
препис от заповедта за изпълнение на 07.01.2025 год., т. е. плащането по нея е
извършено в 1-месечния срок по чл. 412, т. 8 във вр. с чл. 414а, ал. 1, ГПК.
Получаването на плащането е изрично признато от ищеца обстоятелство, съгл.
писмената му молба от 30.05.2025 год., поради което съдът приема, че
исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяване на претендираните
суми чрез плащане в хода на заповедното производство – чл. 235, ал. 3, ГПК.
Становището на съда, че с плащането от 20.01.2025 год. длъжникът е
погасил и задължението си за възложените му деловодни разноски в
заповедното дело (те не са били предмет и на обжалване по чл. 413, ал. 1,
ГПК), налага оставяне без уважение на молбата на ищеца за присъждане на
тези разноски с настоящото решение (т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК на ВКС).
4
Съдът намира за неоснователна и молбата на ищеца от 30.05.2025 год.,
за присъждане на деловодни разноски за настоящото исково производство –
юрисконсултско възнаграждение. На първо място, по делото е представен
фискален бон, с който ответникът е платил в полза на ищеца деловодни
разноски от 251,80 лева – основанието и получаването на сумата не са
оспорени от ищеца, поради което съдът счита, че е налице годно изпълнение.
На второ място, съдът приема, че в настоящия казус не е налице
основание за ангажиране отговорността на ответника за разноски за исковото
производство по чл. 422, ГПК. Както бе посочено по-горе в мотивите на
решението, в срока по чл. 412, т. 8, ГПК длъжникът Д. е погасил изцяло
всичките си парични задължения по издадената заповед за изпълнение.
Препис от преводния документ е бил връчен на заявителя, който е оспорил
получаването на сумата от 3202 лева, а това е мотивирало БсРС да даде
указание за предявяване на иск по чл. 422, ГПК. В настоящото исково
производство не са ангажирани доказателства, че плащането по заповедта е
извършено след образуване на исковото дело, поради което съдът приема, че с
поведението си ответникът не е дал повод за предявяване на иска, т. е. тази
страна не следва да понесе отговорността на разноски.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
ГПК на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. ......за приемане за установено, че ответникът Д. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. .....дължи на ищеца следните суми: 2542,67 лева –
главница за топлинна енергия за периода м. май 2021-м. април 2023 год.,
потребена в топлоснабдено жилище в гр. .... (аб. № ..., инст. № ..., ИД № ....), и
481,58 лева – обезщетение за забавеното й плащане за периода 15.09.2022-
26.08.2024 год.; 52,54 лева – главница за дялово разпределение за периода м.
септември 2021-м. април 2023 год., и 13,11 лева – обезщетение за забавеното й
плащане за периода 15.09.2021-26.08.2024 год., ведно с обезщетение в размер
на законната лихва за забавено плащане на главниците, начиная от 02.09.2024
5
год. до окончателното им изплащане, които вземания са част от предмета на
Заповед № 3661/25.10.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 7267/2024 год. на БсРС, поради погасяване
на вземанията с плащане, извършено по банков път на 20.01.2025 год.
Решението е постановено при участие на „Техем Сървисис“ ЕООД,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ..., ...........в качеството на
трето лице помагач на страната на ищеца – „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
....
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ..., със седалище гр. София, за осъждане на ответника Д. Д. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, да му заплати деловодни разноски –
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство по ч. гр. д. №
7267/2024 год. на БсРС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр. София, за осъждане на ответника Д. Д. Д.,
ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, да му заплати деловодни разноски –
юрисконсултско възнаграждение за гр. д. № 1585/2025 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните и третото лице
помагач по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис
от съдебния акт.
В частите за деловодните разноски решението не подлежи на
обжалване, но може да бъде предмет на молба за изменение по реда чл. 248,
ГПК.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6