Присъда по дело №172/2021 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 1
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 23 юни 2021 г.)
Съдия: Нели Георгиева Батанова
Дело: 20213600200172
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 май 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 1
гр. Шумен , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седми юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нели Г. Батанова
СъдебниЖенета Митева Атанасова
заседатели:Севджан Мехмедова
Сюлейманова
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
и прокурора Яна Миткова Николова (ОП-Шумен)
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Наказателно дело от общ
характер № 20213600200172 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
Признава подсъдимия ЕРС. Х. Р., ЕГН-**********, роден на 12.08.1983г. в гр.Шумен,
обл.Шумен, живеещ в с.Р., общ.Смядово, обл.Шумен, ул.“Победа“ №8, български гражданин,
средно образование, женен, неосъждан, безработен за ВИНОВЕН в ТОВА, ЧЕ на 31.07.2019г.
около 17,00ч. в с.Р., обл. Шумен на ул.“Хан Крум“ до дом № 39 при управление на МПС – товарен
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № Н 1104ВХ, негова собственост, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно:
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП „ Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да ….. поставя в опасност живота и здравето на хората …“ и
чл. 134, ал.2 от ЗДвП „В каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица,
които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като
бъде осигурена тяхната безопасност“,
като допуснал превоз на съпровождащия товара К. Р. Е. от с.Р. в каросерията на
горепосочения товарен автомобил върху бали слама, без да е осигурена неговата безопасност, в
резултат на което при навлизане в завой на ул.“Хан Крум“ до дом № 39, пострадалия Е. паднал от
каросерията на пътното платно и получил тежка черепномозъчна травма, в резултат на която
починал на 15.08.2019г. в „МБАЛ“ АД, гр.Шумен, като Р. след деянието е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия ПОРАДИ КОЕТО и на основание чл. 343а,
ал.1, б.“б“ вр. чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1 във вр. с чл. 342, ал.1, предложение трето от НК и чл. 58а,
ал.1 НК го ОСЪЖДА на наказание 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.
1
На основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението на така определеното наказание за
срок от 3-три години, считано от влизане в сила на присъдата.

На основание чл. 343г от НК лишава подсъдимия ЕРС. Х. Р., ЕГН-********** от правото да
управлява МПС за срок от 8 /осем/ месеца.

ОСЪЖДА подсъдимия ЕРС. Х. Р., ЕГН-********** да заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Шумен сумата от 3 017.10 лева / три хиляди и седемнадесет лева и десет стотинки/ като разноски
направени в досъдебното производство.

Веществените доказателства по делото, а именно: 1бр. шапка с козирка, принадлежала на
пострадалия, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2019г. да се пази до
влизане в сила на присъдата, след което да се унищожи.


Присъдата може да се обжалва и протестира пред Апелативен съд гр. Варна в петнадесет
дневен срок от днес.


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Подсъдимият Е. Х. Р., ЕГН-********** е предаден на съд ЗА ТОВА, ЧЕ: на 31.07.2019г.
около 17,00ч. в с. Р., обл. Шумен на ул. „Х. К.“ до дом № 39 при управление на МПС – товарен
автомобил марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег. № Н 1104 ВХ, негова собственост, е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП / Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да ….. поставя в опасност живота и
здравето на хората …/ и чл. 134, ал. 2 от ЗДвП / В каросерията на товарен автомобил може да
се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават
превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност/, като допуснал превоз на
съпровождащия товара К. Р. Е. от с. Р. в каросерията на горепосочения товарен автомобил върху
бали слама, без да е осигурена неговата безопасност /каросерията била с обикновени канати, без
допълнителни такива за превозване на обемисти товари с малка плътност, какъвто бил
превозваният товар; балите слама не били фиксирани с въжета, за да се осигури тяхната
стабилност; автомобилът не бил пригоден за превозване на пътници в каросерията му/, в резултат
на което при навлизане в завой на ул. „Х. К.“ до дом № 39, породената центробежна сила с посока
надясно по отношение на движение на товарния автомобил и допълнителната инерционна сила,
породена от спирачното забавяне на автомобила в завоя, изтласкали Е. от каросерията и той
паднал на пътното платно с приплъзнали се бали слама от двата десни горни реда в каросерията,
като при съприкосновението на лявата слепоочно-теменна област на главата с асфалта получил
тежка черепномозъчна травма, в резултат на която починал на 15.08.2019г. в „МБАЛ“ АД
гр.Шумен, като по този начин Р. допуснал причиняването на неговата смърт - престъпление по чл.
343, ал. 1, б. “в“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.

Братът на починалия К. Р. Е. - Р. Р. ЕН., призован за съдебно заседание и уведомен за
правото си на граждански иск, не се яви. До даване ход на съдебното заседание не постъпи и
писмен граждански иск от него.
ИВ. Р. ЕН., Д. Р. ЕН. – братя и Т. Р. С. – сестра на починалия К. Р. Е., писмено, чрез
своите повереници – адв. В. Ш. и адв. В. К., изрично заявиха, че не желаят участие в наказателния
процес като частни обвинители и че няма да предявяват в наказателното производство граждански
искове.
З. Р. Р., Д. Р. К. и Д. К. А. – сестри на починалия К. Р. Е., са починали преди пострадалия
К. Р. Е. да пострада и почине. Съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018г. на
Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Наказателна, Гражданска и
Търговска колегия: „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална
легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, както и от
братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.“ Т.е.
наследниците /децата/ на починалите преди него сестри не са от кръга на лицата, които могат да
участват в наказателния процес, респ. нямат материална легитимация за обезщетяване, поради
което същите не са уведомявани и призовавани за съдебното заседание.

Подсъдимият заяви, че желае делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма
от НПК – съкратено съдебно следствие - чл. 371, т. 2 от НПК. В тази връзка направи изрично
изявление, че дава съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на показанията на
1
свидетелите и експертните заключения от досъдебното производство. Останалите факти и
обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, признава и не желае
събиране на допълнителни доказателства по отношение на тях. Признава се за виновен, съжалява
за случилото се.
Разпитан в хода на предварителното производство подсъдимият Е. Х. Р. съжалява за
извършеното престъпление, за което е обвинен, дава обяснения и съдейства в максимална степен за
разкриване на обективната истина. В съдебно заседание същият се признава за виновен, признава
фактите от обвинителния акт и не желае събиране на доказателства за тях. В защитната си реч
заявява, че не желае да взема отделно отношение от защитата, а в последната си дума – изразява
съжаление.

От направеното признание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, събраните по делото гласни и
писмени доказателства, от показанията на свидетелите и заключенията на приетите експертизи
съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 31.07.2019г., около обяд, в с. Р., обл. Шумен подсъдимия Е.Р. отишъл до дома на
свидетеля Р. М. и го помолил да му окаже помощ при пренасянето на бали слама от нива,
находяща се близо до бившия стопански двор в местността „Качица“ до двора на къща му,
намираща се на ул. “Победа“ в същото село. Трябвало да натоварят и превозят с товарния
автомобил, собственост на подсъдимия Р., марка „Фиат“, модел „Дукато“ с рег.№ Н 1104 ВХ
въпросните бали слама /признанията на подсъдимия, показанията на св. Р. М., справка за
собственост на МПС/.
Св. М. се съгласил, качил се и потеглили. На нивата пристигнали около 12,30ч. Там, на
мястото, свидетелят П. Б. Йо. балирал сламата. Помагал му пострадалият К. Р. Е.. Св. Б.
предложил пострадалият Е. да помогне на подсъдимия Р. и св. М. при товаренето и разтоварването
на балите слама в товарния автомобил. Натоварили около 40 бали слама. Сламата товарели, без да
я укрепят чрез привързване. Подсъдимият Р., св. М. и пострадалият Е. се качили в кабината на
товарния автомобил и потеглили към дома на подсъдимия, за да разтоварят балите и да се върнат
за следващите. Така направили няколко курса /признанията на подсъдимия, показанията на св. П.
Йо., св. Р. М./.
На последния курс, около 17,00 ч., отново натоварили каросерията догоре с бали слама,
които не били укрепени. Още преди първия курс св. М. приканил подсъдимия да завържат
натоварените бали, защото щели да паднат, но той казал, че няма въжета, забравил ги е и че той си
отговаря, ако стане нещо. Св. Йо. също казал на подсъдимия да завържат балите, за да не
„направят беля“, но това не било сторено. Св. Йо. се скарал и на пострадалия Е., който се настанил
отзад в каросерията на товарния автомобил върху неукрепените бали слама, но последният не го
послушал да слезе. Е. отговорил, че е горещо в кабината и затова се качил отгоре върху балите в
каросерията. Подсъдимият Р. също казал на пострадалия да слезе, защото не са укрепени балите
слама и може да паднат, като същото повторил и св. М.. Пострадалият им отговорил, че горе е
добре и казал: „Аз си направих място“. Мястото било между балите, като товарният автомобил бил
натоварен с около 40 бали слама и на този последен курс, които стърчали около два метра и
половина над каросерията. Известно време св. М. и подсъдимия Р. се карали с пострадалия Е. с
настояване да слезе, но той не слязъл. Тогава двамата се качили в кабината и подсъдимият
потеглил към дома си, като Е. останал отзад между балите /признанията на подсъдимия,
показанията на св. Р. М. М., св. П. Б. Йо./.
Товарният автомобил бил без допълнителни канати, балите слама били около 40 и не били
укрепени с въжета, а пострадалият Е. се возел между тях. Автомобилът се движел по ул. “Х. К.“ в
с. Р.. Асфалтът бил сух и без неравности и замърсявания. Когато навлязъл в завой до дом № 39 на
2
същата улица, автомобилът се движел със скорост около 42,73 км/ч. Тогава, от породената
центробежна сила с посока надясно по отношение посоката на движение на камиона, започнали да
падат бали слама от десния горен ред. Подсъдимият Р. видял в дясното странично огледало
падането на балите слама и предприел спиране. Спирачното забавяне породило допълнителна
инерционна сила, насочена по посоката на движение на камиона. Сумарната инерционна сила
изтласкала пострадалия К. Е. от каросерията на товарния автомобил напред и надясно по
отношение посоката му на движение. От каросерията на асфалта изпадали около 10 бали слама от
втория десен ред, което улеснило изпадането на пострадалия от каросерията /признанията на
подсъдимия, показанията на св. Р. М. М., св. П. Б. Йо., протоколи за оглед на местопроизшествие и
албум към тях, съдебно автотехнически експертизи/.
Подсъдимият казал: „К. падна“, а св. М. му отговорил: „Падна, и аз да бях горе и аз щях да
падна, защото не са вързани балите. Тука ти е вината. Защо не ги вързахме, толкова пъти се
връщахме у вас, защо не взе въжетата.“ Двамата слезли от кабината. Св. М. и подсъдимия Р.
забелязали, че от ухото на пострадалия К. Е. тече кръв. Е.Р. докарал от дома си друг свой
автомобил, с който закарали пострадалия Е. до спешния център в Смядово, откъдето бил преведен
с линейка до лечебното заведение в гр. Шумен. Освен че закарал пострадалия до спешния център в
гр. Смядово, подсъдимият шофирал с автомобила си след линейката до лечебното заведение в гр.
Шумен, където останал до около 22,30ч., когато приключили изследванията на пострадалия.
Докато пострадалият бил хоспитализиран, Р. често ходел на посещение в болницата до Шумен,
интересувал се от състоянието му, носел необходимите за пациента принадлежности – храна и
памперси. От съприкосновението с асфалта в резултата на ПТП К. Е. получил тежка
черепномозъчна травма и мозъчна контузия. Освен това получил и контузии на туловището и
крайниците. Пострадалият бил изпаднал в кома. На 15.08.2019г. в МБАЛ Шумен, въпреки
приложеното лечение, починал /признанията на подсъдимия, показанията на св. Р. М. М., св. Х Н.
Х., св. А. М.а М.а, св. А. А. Е., св. П. Б. Йо., протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум
към тях, съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № 62/2019, препис-
извлечение от акт за смърт, медицинска документация/.
Така приетата фактическа обстановка са установява от признанията на подсъдимия и
обясненията му, дадени на досъдебното производство. Те се подкрепят от показанията на
свидетелите Р. М. М. – л. 58, л. 73, св. Х Н. Х. – л. 60, св. А. М.а М.а - л. 65, св. А. А. Е. – л. 68, св.
П. Б. Йо. – л. 71. В подкрепа на тях са и протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
тях – л. 48-51 и л. 52-74; протокол за технически оглед на МПС – л. 131, констативен протокол за
ПТП с пострадали лица – л. 141, план-схема, справка КАТ при ОД на МВР за нарушител – л. 138,
справка за собственост на МПС – л. 136; съдебно автотехническите експертизи – л. 86, 98 и 113,
изготвената съдебномедицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп № 62/2019, препис-
извлечение от акт за смърт, удостоверения за наследници – л. 220-222, медицинска документация и
епикризи; свидетелство за съдимост.

Водачът на автомобила – подсъдимият Р., не е тестван за наличие на алкохол в кръвта.
Няма данни и от свидетелските показания за употреба на алкохол.

От изготвена съдебномедицинска експертиза /СМЕ/ за оглед и аутопсия на труп № 62/2019
- л. 76, е видно, че върху трупа на К. Р. Е. е установена СЪЧЕТАНА ТРАВМА: ГЛАВА,
ТУЛОВИЩЕ, КРАЙНИЦИ:
Контузия на главата: Една разкъсно-контузна рана в дясната теменно-слепоочна област на
главата, хоризонтално разположена; Охлузване на кожата задно теменно тилно вдясно. Петнисто
охлузване на кожата на челото срединно и вляво; Една разкъсно-контузна рана в теменно
слепоочно вляво с „Г"-образна форма; Импресионно счупване на черепа теменно слепоочно вляво
с оформен 4-ъгълен костен фрагмент и фрактурни линии напред, през лявата теменна кост към
3
челната кост вдясно; през лявата странична част на черепа, към черепната основа през лявата
пирамида. Оторагия вляво; Малък епидурален кръвоизлив около фрактурата на черепния свод;
Субдурален кръвоизлив в областта на дясна средна и задна черепна ямка; Малък субдурален
кръвоизлив в предна черепна ямка вдясно; Контузионни огнища в мозъчното вещество, вляво
слепоочно и дясно челно теменно и в областта на мозъчния ствол.
Контузия на туловището: Петнисто кръвонасядане на гърба в областта на дясната
лопатка. Петнисто охлузване на левия хълбок и на седалището странично.
Контузия на крайниците: По едно охлузване на горната и долната фаланга на палеца на
дясната ръка откъм гърба на пръста; Охлузване на кожата по задно-горната страна на лявото рамо;
Плитко охлузване по външната страна на лявото рамо, съставена от множество хоризонтални
успоредни драскотини; Две охлузвания на кожата по задната страна на левия лакът и
предмишница (дълбоко) и по външната страна на лакътя (петнисто); Охлузване на кожата на
лявото коляно предно-външно; Охлузване и кръвонасядане на левия глезен външно;
Кръвонасядане по гърба на лявото ходило до основата на III, IV и V пръст; Кръвонасядане на
лявото ходило вътрешно между глезена и петата; Фрактура на лява петна кост и разкъсване на
делтовидната връзка.
При огледа и аутопсията са регистрирани също ятрогенни увреждания, свързани с
медицински манипулации и залежаването на болния.
Непосредствената причина за смъртта на К. Р. Е. се дължи на тежката
черепномозъчна травма.
Всички установени травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети, по механизма на удар или натиск и триене (за охлузванията). Касае се за
високоенергийна травма, каквато може да бъде получена при ПТП - травма при изпадане от
движещ се товарен автомобил.
Анализът на медицинските данни по делото сочи, че първото съприкосновение на
падащото тяло с пътната настилка е осъществено с лявото ходило, при което се е получило
счупване на лявата петна кост и излъчване на левия глезен (разкъсване на деловитата връзка), с
последващо съприкосновение на лявата слепоочно теменна област на главата и оформяне на
импресионна фрактура на черепа и мозъчна контузия.
Между установените травматични увреждания получени при ПТП и настъпилата смърт е
налице пряка причинна връзка.

По делото е изготвена и съдебна автотехническа експертиза от П. П. – л. 86. Същата е
изготвена на 29.01.2020г. и е на база материалите по досъдебното производство, събрани до
момента, и оглед и замерване параметрите на хордата на завоя на мястото на ПТП - ул. „Х. К." с.
Р., общ. Смядово и техническите характеристики на товарния автомобил.
Механизмът на настъпилото ПТП на 31.07.2019г. в с. Р., общ. Смядово с товарен
автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № Н 1104 ВХ, движещ се по ул. „Х. К.“, е следният: Автомобилът
се е движил през светлата част на деня, управляван от Е. Х. Р. по ул. „Х. К.“, като в кабината на
автомобила освен водача е пътувал и Р. М.. На каросерията са били натоварени бали слама на три
реда, които са стигали до нивото на кабината, а върху балите се е возел К. Е., който участвал в
товаренето и разтоварването на балите. Времето е било ясно, пътното платно сухо, без неравности,
с обща широчина 8.2 м, с наклон нагоре по посока на движението 8%. След отминаване на ляв
завой - срещу автобусна спирка до дом № 37, поради възникналите инерционни сили, насочени
към външната страна на завоя, част от балите, стоящи в каросерията, и пътникът К. Р. Е. са
паднали от дясно до автобусната спирка. Водачът на автомобила след възприемане на падналите
бали е преустановил движението на около 15 м от мястото на падналия товар за оказване помощ на
4
пострадалото лице.
Скоростта на движение на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № Н 1104 ВХ към
момента на възникналия инцидент е била около 35,2 км/ч.
Водачът се е движел правомерно в дясната лента на платното за движение със скорост
допустима за движение в населени места. В случая се касае за превоз на необезопасен товар и
неправилно превозван пътник в каросерията на товарния автомобил. Водачът неправилно е
допуснал да пътува в каросерията на автомобила пътник върху неустойчиво и неукрепени против
падане бали слама, с което е създал условия за произшествие. Товарният автомобил е бил
оборудван с кабина 6+1 места, които са били свободни, и пътникът, пострадал по-късно, е
следвало да пътува в кабината на автомобила. Водачът е имал възможност да избегне
настъпването на съставомерния резултат при условие, че не е допуснал пострадалия К. Р. Е. да
пътува в каросерията, каквато възможност е имало. В случая произшествието - изпадане на бали
слама заедно с пътника на каросерията върху балите към външната страна на завоя, се дължи на
неукрепения товар и най-вече на неправилното пътуване на пътника в каросерията на товарния
автомобил.
В заключение експертът е посочил, че: Причината за станалото автопроизшествие е
неукрепен товар и пътник, возещ се в каросерията на товарния автомобил.

По делото е изготвена и приета и тройна съдебно автотехническа експертиза. Същата е
изготвена на 27.11.2020г. – л. 98. Съгласно същата механизмът на ПТП е следният: На 31.07.2019г.
около 17,00ч. товарен автомобил „Фиат Дукато“" с рег. № Н 1104 ВХ се движи по ул. „Хан Крум“
в с. Р., общ. Смядово, управляван от Е. Р.. Автомобилът е натоварен с бали слама (около 40 на
брой). В кабината на автомобила освен водача е бил и пътникът Р. М.. На каросерията върху
балите слама е пътувал и К. Е.. При ляв завой, до автобусната спирка до дом № 37 в с. Р.,
пътуващият върху балите слама К. Е., заедно с няколко бали слама, пада върху пътното платно,
при което получава травматични увреждания. Мястото на ПТП не е запазено. Огледът на
местопроизшествието е направен три дни по-късно. При огледа няма определена посока на оглед
и определен ориентир. Не е възможно по така извършения оглед и по свидетелските показания да
бъде определено мястото, където е паднал пострадалият К. Р. Е.. При конкретното ПТП,
възникнало на 31.07.2019г. в с. Р., в материалите по делото няма абсолютно никакви данни, по
които да може да бъде определено по някои от физико-математическите модели скоростта на
МПС участвало в ПТП. Разстоянието от предполагаемото място на падане на К. Е., до
предполагаемото място, където е бил спрял товарният автомобил, е около 18 м. Скоростта на
движение на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № Н 1104 ВХ, определена според данни от
свидетелските показания, е около 29 км/ч. Тази скорост може да се приеме като ориентировъчна,
тъй като в материалите по делото няма данни въз основа на които да бъде изчислена точно
скоростта на движение на процесното МПС.
Пътнотранспортното произшествие е настъпило вследствие на падане на пътник, пътуващ
върху натоварените в каросерията на товарния автомобил неукрепени бали слама. Според
свидетелските показния товарът не е бил вързан с въжета и не е бил обезопасен. Причината за
възникване на ПТП от автотехническа гледна точка е наличието на пътник в каросерията на
товарния автомобил, пътуващ върху натоварените бали слама. При съпътстващите вибрации при
пътуването и изключително слабия коефициент на триене между балите слама, същите се
разместват и при левия завой, под действието на центробежните сили част от тях падат заедно с
пътуващия върху тях К. Е.. Товарен автомобил „Фиат Дукато“ рег. № Н 1104 ВХ с номер на рама
„2РА24400007341280“ е тип бордови автомобил с т.н. „дубъл" кабина. Това означава, че в
кабината има седящи места за водача и шестима пътници. На каросерията няма предназначени
места за сядане на пътници, което означава, че товарният автомобил не е пригоден за превоз на
хора в каросерията.
5

По делото е назначена и повторна тройна съдебно автотехническа експертиза. Същата е
изготвена на 25.01.2021г. – л.113. Приетият механизъм на ПТП е следният: При курсовете на
камиона, когато пострадалият К. Е. е пътувал в кабината, камионът е бил натоварен с бали слама с
форма на паралелепипед. Преди последния 6-ти курс Е. махнал една бала в задния край на
каросерията на камиона и седнал на освободеното място. Камионът е без допълнителни канати,
балите слама не са били укрепени с въжета. При навлизането в завоя до автобусната спирка със
скорост около 42,73 км/ч, от породената центробежна сила с посока надясно по отношение на
посоката на движение на камиона са започнали да падат балите слама от десния горен ред.
Водачът Е.Р. видял в дясното странично огледало падането на балите слама и е предприел
спиране. Спирачното забавяне е породило допълнителна инерционна сила, насочена по посоката
на движение на камиона. Сумарната инерционна сила около 22,92 кгс е изтласкала К. Е. от
каросерията на камиона напред и надясно по отношение на посоката на движението му. Може да
се приеме, че падналите бали са били не по-малко от 10. По дължината на каросерията е имало 7
реда бали. Следователно са паднали бали и от втория десен ред, което е улеснило изпадането на Е.
от каросерията.
От техническа гледна точка причина за произшествието е обстоятелството, че балите слама
не са били фиксирани в каросерията на камиона с помощта на въжета. Дори К. Е. да не беше
изпаднал от каросерията, изпадането на бали слама, всяка с маса 47 кг, представлява произшествие
с опасност за здравето на евентуални пешеходци, намиращи се в близост до траекторията на
камиона.
Скоростта на „Фиат Дукато“ непосредствено преди произшествието е била около 42,73
км/ч.
Товароносимостта на „Фиат Дукато“ е 1620 кг. Камионът не е бил претоварен.
Каросерията му е с обикновени канати, без допълнителни канати за превозване на обемисти
товари с малка плътност. Кабината му е двойна със 6 места за сядане, освен това за водача.
Автомобилът не е пригоден за превозване на пътници в каросерията му. Водачът на автомобила е
можел да избегне произшествието, като при всеки курс връзва с въжета балите слама.

Съдът приема описаната по-горе фактическа обстановка и кредитира изготвените
експертизи, които са пълни, ясни и обосновани. Независимо че по делото има изготвени три
съдебно автотехнически експертизи – една единична и две тройни, и трите са приели идентичен
механизъм за настъпване на ПТП-то, както и причини за настъпването му. Разликата при трите е
изчислената скорост, с която се е движил товарният автомобил непосредствено преди настъпване
на произшествието. При единичната експертиза експертът е посочил скорост около 35,2 км/ч. При
първоначалната тройна съдебно автотехническа експертиза е приета за около 29 км/ч. При
повторната тройна съдебно автотехническа експертиза скоростта на „Фиат Дукато“
непосредствено преди произшествието е посочена около 42,73 км/ч., но и при трите експертизи
скоростта е в границите на разрешената и съобразена скорост и не тя е причината за настъпилото
произшествие. Тъй като повторната тройна автотехническа експертиза, изготвена на 25.01.2021г. –
л. 113, е изготвена на база всички събрани по досъдебното производство доказателства и
съобразена с тях, както е и дала най-пълен и задълбочен отговор на поставените й въпроси, съдът
кредитира същата в пълен обем. Страните в процеса приемат описания в нея механизъм на
пътнотранспортното произшествие, причини за настъпването му и приета скорост на „Фиат
Дукато“ непосредствено преди произшествието - около 42,73 км/ч. Водачът на автомобила –
подсъдимият Р., не е тестван за наличие на алкохол в кръвта. Няма данни и от свидетелските
показания за употреба на алкохол. Не се спори по СМЕ за оглед и аутопсия на труп. Свидетелските
показания са непротиворечиви и взаимнодопълващи се.

6
Подсъдимият Е. Х. Р. е допуснал нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „ Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да ….. поставя в опасност живота и
здравето на хората …“. Допуснато е нарушение и на чл. 134, ал. 2 от ЗДвП: „В каросерията на
товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат,
приемат или предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност“. От
свидетелските показания се установява, че в товарния автомобил пострадалият К. Е. е пътувал в
задния край на каросерията на камиона и седнал между балите, като камионът е бил без
допълнителни канати, а балите слама не са били укрепени с въжета. От повторна тройна съдебно
автотехническа експертиза е видно, че при навлизането в завоя до автобусната спирка от
породената центробежна сила с посока надясно по отношение на посоката на движение на камиона
и предприетото спиране заради започналите да падат бали слама, се е формирала инерционна сила,
която е изтласкала К. Е. от каросерията на камиона. Каросерията на камиона е с обикновени
канати, без допълнителни канати за превозване на обемисти товари с малка плътност.
Автомобилът не е пригоден за превозване на пътници в каросерията му. От техническа гледна
точка причина за произшествието е обстоятелството, че балите слама не са били фиксирани в
каросерията на камиона с помощта на въжета. Водачът на автомобила е можел да избегне
произшествието като при всеки курс връзва с въжета балите слама.
Поради което съдът прие, че подсъдимият управлявал моторно превозно средство, като
допуснал в каросерията му да се вози пострадалият К. Е. без автомобилът му да е пригоден за
превозване на пътници в каросерията му и без да обезопаси превозвания товар – с допълнителни
канати и въжета, като е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП: „ Всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да ….. поставя в опасност живота и здравето на хората …“ и
чл. 134, ал. 2 от ЗДвП: „В каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица,
които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като
бъде осигурена тяхната безопасност“,
и по непредпазливост причинил смъртта на К. Р. Е., който паднал от каросерията на
пътното платно и получил тежка черепномозъчна травма, в резултат на която починал на
15.08.2019г. в „МБАЛ“ АД гр. Шумен.

Освен това съдът прие, че подсъдимият Р. след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия.
Производството се разви по реда на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие -
чл. 371, т. 2 от НПК. В тази връзка подсъдимият направи изрично изявление, че дава съгласие да
не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, а при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на показанията на свидетелите и експертните
заключения от досъдебното производство. Останалите факти и обстоятелства, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признава и не желае събиране на допълнителни
доказателства по отношение на тях. По реда на това производство същият признава фактите, като
задължение на съда е да направи правилната правна квалификация, изхождайки от признатите и
установени факти. В рамките на надлежно проведената процедура по чл. 372 във вр. чл. 371, т. 2
от НПК, съответният съд не може по свой почин или по искане на страните да събира
доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Само в
рамките на признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт могат да се
установяват и противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с
приложимия материален закон и с параметрите и съдържанието на отговорността (ТР на ОСНК №
1/2009 г., т. 8.1). Съдът не разполага с възможност да реши делото въз основа на различна
фактическа обстановка, приемайки фактически положения, несъвместими с признатите от
подсъдимия факти по обвинителния акт (същото ТР, т. 8.2). В контекста на посоченото следва да
7
се отбележи, че в разглеждания казус още в обвинителния акт са описани действия на подсъдимия,
сочещи на оказана помощ от него на пострадалия: „Двамата слезли от кабината, обвиняемият
докарал от дома си друг свой автомобил, с който закарали пост. Е. до спешния център в
Смядово, откъдето бил преведен с линейка до лечебното заведение в гр.Шумен. Св.М. и обв.Р.
забелязали, че от ухото му тече кръв. Освен че закарал пострадалия до спешния център в
гр.Смядово, обвиняемият шофирал с автомобила си след линейката до лечебното заведение в
гр.Шумен, където останал до около 22,30ч., когато приключили изследванията на постр.Е..
Докато постр. Е. бил хоспитализиран, обв.Р. често ходел на посещение в болницата до Шумен,
интересувал се и носел необходими за пациента принадлежности – храна и памперси.“ Т.е.
държавното обвинение е приело, че подсъдимият веднага е преустановил движението на
управлявания от него автомобил, проверил е състоянието на пострадалия, установил е
необходимост от неотложна медицинска помощ, осигурил е друг свой автомобил, натоварил го е с
помощта на свидетели на него, закарал го е до медицинско заведение. След като в спешния център
било констатирано неотложност от транспортирането на Е. до болнично заведение в гр. Шумен,
подсъдимият е помогнал за натоварването му в линейката, карал след нея до МБАЛ - Шумен,
където останал до около 22,30ч., когато приключили изследванията на пострадалия Е.. След това
ходел на посещение в болницата в Шумен, интересувал се и носел необходими за пациента
принадлежности – храна и памперси. Това са фактите, които и подсъдимият призна в съдебно
заседание, поради което съдът прие наличие на действия на подсъдимия, представляващи „оказана
помощ“ на пострадалия по смисъла на чл. 343а от НК, защото такива факти фигурират в
обвинителния акт и се подкрепят от доказателствата по делото. Поради което съдът приема, че
същият е оказал помощ на пострадалия в пълен обем, каквато помощ може да окаже лице без
медицинско образование и специални знания и че е направил всичко, зависещо от него, за
оказване помощ на пострадалия.
В този смисъл е и категоричната и еднозначна съдебна практика: Решение № 187 от
7.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 648/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева,
Решение № 501 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 484/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Иван Недев; Решение № 135 от 4.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 2298/2012 г., II н. о., НК,
докладчик председателят Татяна Кънчева; Решение № 295 от 15.07.2014 г. на ВКС по н. д. №
800/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова – „Несъмнено е, че в рамките на
надлежно проведената процедура по чл. 372 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съответният съд не
може, по свой почин или по искане на страните, да събира доказателства за факти,
несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Само в рамките на признатите
от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт, могат да се установяват и
противопоставят правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия
материален закон и с параметрите и съдържанието на отговорността (вж. ТР на ОСНК №
1/2009 г., т. 8.1). В същите тези рамки са ограничени и пределите на въззивната проверка и на
въззивното решение. Въззивният съд не разполага с възможност да реши делото въз основа на
различна фактическа обстановка, приемайки фактически положения, несъвместими с
признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт (същото ТР, т. 8.2).“
ПОРАДИ КОЕТО съдът прие, че подсъдимият Е. Х. Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по привилегирования състав по чл. 343а, ал. 1, б. „б“
вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК.

Извършеното от подсъдимия Е. Х. Р. деяние съдържа признаците от обективна и
субективна страна на престъплението по чл. 343а, ал.1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1, във вр.
с чл. 342, ал. 1, предложение трето от НК. Деянието е извършено по непредпазливост.
Подсъдимият не е искал настъпването на пътното транспортно произшествие и
причиняването на смъртта на К. Е.. В случая умисълът е към нарушаване правилата за движение по
пътищата, а не към целения резултат. Ето защо по отношение на настъпилата последица – смърт,
8
той е действал непредпазливо. От субективна страна подсъдимият Р. е осъществил деянието под
формата на престъпна небрежност - не е предвиждал общественоопасните последици на своето
деяние, но е бил длъжен - /по силата на ЗДвП/ и е могъл - /предвид липсата на обективни пречки за
това/ да ги предвиди.

Подсъдимият Е.Р. е нарушил правилата за безопасно движение по пътищата – чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗДвП и чл. 134, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К. Е.. Нарушението
на тези разпоредби са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и резултат по
изложените по-горе доводи.

Причините за настъпилото ПТП се свеждат до подценяване от страна на подсъдимия на
правилата за безопасност на движение. Нарушаването на тези правила за движение по пътищата е
умишлено, като престъпният резултат е настъпил по непредпазливост. Че нарушението на тези
норми е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия резултат се подкрепя и от заключението
на съдебната медицинска и повторната съдебно автотехническа експертиза. Видно е, от
техническа гледна точка причина за произшествието е обстоятелството, че балите слама не са били
фиксирани в каросерията на камиона с помощта на въжета. Водачът на автомобила е можел да
избегне произшествието, като при всеки курс връзва с въжета балите слама. Подсъдимият е
управлявал моторно превозно средство като е допуснал в каросерията му да се вози пострадалия
К. Е. без автомобилът му да е пригоден за превозване на пътници в каросерията и без да обезопаси
превозвания товар – с допълнителни канати и въжета.

При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете следното: Касае е се за
престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1,
предложение трето от НК. Предвиденото наказание за тази правна квалификация е лишаване от
свобода до четири години. Изменението е направено с ДВ бр. 92 от 2002г. и е приложимо към
разглеждания казус, тъй като датата на деянието е 31.07.2019г. Няма последващи изменения, т.е.
не е необходима преценка за приложение на по-благоприятен закон.
При определяне на наказанието съдът взе предвид следното: Съдът отчете процесуалното
поведение на подсъдимия за своевременното приключване на съдебното производство. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство отчете, че се касае за лице на средна възраст, трудово и
социално ангажиран. Отчете чистото му съдебно минало и изразеното съжаление, както и
процесуалното поведение на подсъдимия за срочното приключване на делото. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство отчете високата степен на обществена опасност на деянието, което се
компенсира изцяло от ниската степен на обществена опасност на дееца. Взе предвид и оказаното
съпричиняване от страна на пострадалия. По делото са налице многобройни гласни доказателства,
че пострадалият многократно е бил молен от подсъдимия и свидетелите да не пътува в
каросерията на автомобила, но не се е съобразил с тяхното становище.
В същото време производството по делото се е развило по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в този вид производства при постановяване на осъдителна присъда
съдът определя наказанието при условията на чл. 58а от НК.
Деянието е извършено в редакция на чл. 58а от НК на ДВ бр. 26 от 2010г. При нея съдът е
длъжен да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК само когато действително са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства и така определеното наказание
е по-благоприятно за дееца.
Съдът счита, че в разглеждания казус не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или изключителни такива, при което и най-лекото предвидено в закона наказание се
9
явява несъразмерно тежко, което да обуславя приложението на чл. 55 от НК. Т.е. в случая не е
налице конкуренция между разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК и чл. 55 от НК, което налага да се
прецени по-благоприятно наказание, както изисква ал. 3 на посочения текст. При това положение
съдът следва да определи наказанието, след което да го намали с ⅓.
Това е така, тъй като по-голяма част от смекчаващите отговорността обстоятелства
/подсъдимият веднага е преустановил движението на управлявания от него автомобил, проверил е
състоянието на пострадалия, осигурил е друг свой автомобил, натоварил го и го закарал до
медицинско заведение, помогнал за натоварването му в линейката, карал след нея до МБАЛ -
Шумен, където останал до около 22,30ч., когато приключили изследванията на пострадалия Е.,
като след това ходел на посещение в болницата, интересувал се и носел необходими за пациента
принадлежности – храна и памперси/ обуславят приложението на привилегирования
текст – оказал помощ на пострадалия. Извън тях остават чистото съдебно минало, изразеното
съжаление и съдействие на разследване и съпричиняването от страна на пострадалия. Но същите
не могат да обусловят приложението на хипотезата на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства или изключителни такива, при което и най-лекото предвидено в закона наказание се
явява несъразмерно тежко, което да обуславя приложението на чл. 55 от НК.
Като взе предвид, че по отношение на подсъдимия има превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства над отегчаващите съдът определи наказанието под средата на
предвиденото към законния минимум на наказанието „лишаване от свобода“, като го определи в
размер на 1 – една година лишаване от свобода. Така определеното наказание от 1 г. намали с ⅓,
съгласно чл. 58а от НК, и постанови подсъдимият да изтърпи наказание в размер на 8 – осем
месеца лишаване от свобода. /⅓ от 1год. = 12 м. – 4 м. = 8 м. или подсъдимият следва да търпи
наказание 8 месеца лишаване от свобода/.
Като прецени личността на подсъдимия, неговата възраст и определения размер на
наказанието, съдът прецени, че не се налага изтърпяване на определеното наказание ефективно.
Съдът счита, че ефективното изтърпяване на наказанието по никакъв начин няма да доведе до
реализиране на личната превенция, нито ще съответства на целите на генералната и лична
превенция, обществената опасност и личността на подсъдимия. Счита, че после би било
значително по-трудно неговото социализиране и приобщаване към обществото, като в същото
време отчете, че подсъдимият е трудово ангажирана личност. Напротив, съдът намира, че едно
отлагане на наказанието в подходящ изпитателен срок би имало много по въздействащ ефект
върху подсъдимия, който ще следва в този изпитателен срок да се въздържа от извършването на
каквото и да е престъпление. Освен това Е.Р. не е осъждан към момента на извършване на
деянието и не съществува и формална забрана за приложението на чл. 66 от НК, поради което и на
основание чл. 66 от НК съдът отложи изтърпяването на така определеното наказание за срок от 3 -
три години, считано от влизане в сила на присъдата.
Намира, че така определеното наказание би удовлетворило и изискването за справедливост
на наказанието. В този смисъл и Решение № 25 от 3.04.2009г. на ВКС по н. д. № 653/2008г., III
н.о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова – „Основен принцип на наказателното
право е справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства на
тежестта на престъплението. Този принцип законодателят е разширил и в разпоредбите на чл.
54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които наказанието следва да съответства на
обществената опасност на деянието и тази на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите,
визирани в чл. 36 НК.”

На основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия Е.Р. от правото да управлява МПС
за срок от 8 – осем месеца. Намира, че така постановения размер на този вид наказание е адекватен
на обстоятелството, че подсъдимият е дългогодишен шофьор и значителен принос в настъпването
на ПТП-то има и съпричиняването на пострадалия. Освен това счита, че този размер е съответен
10
както на наложеното наказание, така и на обстоятелствата, индивидуализиращи вида и размера на
наказанието. По делото няма данни на подсъдимия да е налагана принудителна административна
мярка /ПАМ/ - отнемане на СУМПС, което да налага зачитането му към настоящия момент.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Е. Х. Р., ЕГН-
**********, да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Шумен сумата от 3 017.10 лв. /три хиляди и
седемнадесет лева и десет стотинки/, като разноски, направени в досъдебното производство.

Веществените доказателства по делото, а именно: 1 бр. шапка с козирка, принадлежала на
пострадалия, иззета с протокол за оглед на местопроизшествие от 02.08.2019г. постанови да се
пази до влизане в сила на присъдата, след което да се унищожи.

По делото няма предявени граждански искове.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.

Председател:
/Н. Батанова /



11