Решение по дело №1249/2019 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 129
Дата: 21 април 2020 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Веселин Стефанов Монов
Дело: 20193230201249
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Д О Б Р И Ч К И Я Т     Р А Й О Н Е Н   С Ъ Д

 

Р Е Ш Е Н И Е

№....

гр.Добрич, 21.04.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание на

                        пети март две хиляди и двадесета година,в състав:    

                                                      Съдия - Веселин С. Монов

                    при  участието на съдебен  секретар Мария Атанасова,

                    разгледа  А.Н.Д.№1249 по описа на ДРС за 2020 година

 

            Производството е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63,ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба наА. Н.М., с ЕГН ********** *** срещу наказателно постановление №19-0851-001200 от дата 25.07.2019 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич.

С атакуваното НП за извършени административни нарушения на чл.23,ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и чл.147,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени следните наказания:

1/За нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2,пр.2-ро от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.

2/ За нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева.

С жалбата се иска съдът да отмени изцяло НП като незаконосъобразно и неправилно, за което се приема, че е постановено при спорна и неизяснена фактическа обстановка. Излагат се съображения и за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита.

            В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя – адв.С.К. *** поддържа жалбата и пледира за отмяна изцяло на НП, като незаконосъобразно и неправилно. Основава  защитната си теза на посочените в жалбата правни доводи и основания.

            Въззиваемата страна излага писмено становище във връзка с подадената жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено изцяло.

След като подложи на анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съобразно обхвата и пределите на въззивната проверка, очертани в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, съдът намери за установено следното от фактическа страна:     

           На 05.07.2019 година, около 12.50 часа жалбоподателят А.Н.М. управлявал личния си лек автомобил – марка „Хонда -Акорд”, с рег.№ ***, движейки се по път ВТОРИ КЛАС № ІІ- 27 в посока гр.Добрич. На около един километър преди разклона за с.Плачил дол, жалбоподателят не изпълнил задължението си да се движи на безопасно разстояние зад движещия се пред него в дясна пътна лента л.а.„Тойота Корола Версо”, с рег.№ ***, вследствие на което го застигнал и блъснал отзад в ляво. От настъпилия удар управлявания от жалбоподателя автомобил ”Хонда” се отклонил в ляво по посоката си на движение и се блъснал в паркиран извън пътното платно на банкета товарен автомобил –  влекач, марка „Волво”, с рег.№***. Вследствие на проявеното неправомерно поведение от страна на жалбоподателя е настъпило пътно-транспортно произшествие с нанесени материални щети и по трите автомобила.

Въз основа на подаден сигнал на тел.112 непосредствено след инцидента на местопроизшествието пристигнал дежурен служител в СПП към ОД на МВР-Добрич – св. Д.С.И. /изпълняващ длъжността ”мл.автоконтрольор”/. След  пристигането си на място св.И. провел разговор с жалбоподателя и водача на л.а.”Тойота” / посочено по-горе по данни/, при което установил, че двата автомобила не са били размествани след настъпване на пътния инцидент. С цел установяване на действителната фактическа обстановка и конкретните причини, довели до възникване на ПТП длъжностното лице на СПП направило детайлни и обзорни снимки на разположението на двата автомобила /снимковия материал е на л.24-л.33 от делото/ онагледяващи нанесените материални щети по автомобилите, тяхното разположение спрямо пътното платно и оставените следи от спирачния път на автомобила „Хонда”. На място длъжностното лице предоставило на водачите декларация по образец, съдържаща конкретни  въпроси, относно причините за възникване на ПТП, която те попълнили собственоръчно. Изготвен бил и протокол за ПТП №1695916/05.07.2019 г., в който св.Д.И. отразил данните на автомобилите - участници в произшествието, нанесените по тях повреди и схематичното им разположение на пътя. Изготвена е и скица на ПТП, която така и не бе представена на вниманието на съда , въпреки изричното изискване от наказващия орган.

            След извършил обстоен и щателен оглед на двата автомобила /”Хонда” и „Тойота”/, нанесените по тях материални щети, мястото където е възникнало произшествието и подадената информация от участниците в него, св.Д.И. достигнал достигнал до извода, че основна причина за възникване на произшествието е виновното поведение на жалбоподателя. В конкретния случай дл.лице приело, че жалбоподателят е нарушиил разпоредбата на чл23,ал.1 от ЗдвП като участник в движението, тъй като не е изпълнил задължението си да се движи на безопасно разстояние зад движещия се пред него в дясна пътна лента л.а.”Тойота Корола Версо”, вследствие на което го е застигнал с по-висока скорост и блъснал отзад в ляво. При преценката си за причините, довели до настъпване на произшествието служителят СПП-КАТ поставил на преценка и последвалото отклонение на движението на л.а.”Хонда”, който вследствие на силния удар в движещия се пред него автомобил ”Тойота”, се е отклонил в ляво по посоката си на движение и се блъснал в паркиран извън пътното платно на банкета  влекач „Волво”. При извършената проверка на редовността на документите на л.а.„Хонда -Акорд” св.Д.И. установил, че жалбоподателят не го е представил на задължителен технически преглед в определения срок, с което е нарушена разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП. 

             В съотвествие с делегираните му властнически правомощия св.Д.И. привлякъл административнонаказателната отговорност на жалбопадателя с АУАН серия ”GA” и бл. №48814/05.07.2019 година за извършени нарушения на чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта дл.лице изложило ясно и точно описание на изпълнителното деянието на процесните адм.нарушения, датата и мястото, където е възникнало ПТП и данните на автомобилите /респ. вида, марката, модела и рег. номер/. При съставяне на АУАН и неговото предявяване жалбоподателят нее посочил конкретни обяснения или възражения във връзка с вменените му във вина административни нарушения.

            Въз основа на АУАН и съобразно делегираните му със Заповед МЗ № 8121з-515/14.05.2018 година властнически правомощия административнонаказващият орган е издал обжалваното НП №19-0851-001200/25.07.2019 година, с което е ангажирал отговорността на жалбоподателя за извършени нарушения на чл.23, ал.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.

            В законоустановения преклузивен срок на чл.59, ал.2 от ЗАНН жалбоподателят в качеството на легитимирана страна с правен интерес оспорва законосъобразността и обосноваността на НП, при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество обаче, съдът я намира за неоснователна по следните съображения.

            /По приложимия материален закон – пункт първи от НП/

 Действията на наказващия орган по привличане отговорността на жалбоподателя за  извършено нарушение на чл.23, ал.1 от ЗДвП / пункт първи от НП/ съдът споделя изцяло като правилни и законосъобразни, доколкото същите се основават на безспорно установени доказателства, от които може да се заключи за виновното поведение на жалбоподателя, станало причина за възникване на разглежданото ПТП. От легалния прочит на цитираната разпоредба от ЗДвП е видно, че законодателят установява със силата на императива задължение за водача на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре. В разглеждания случай, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да се движи на безопасно разстояние /дистанция/ зад движещия се пред него в дясна пътна лента л.а.”Тойота Корола Версо”. Вследствие на неправомерното си поведение, поради неспазване на нужната дистанция, движейки се с по-висока скорост от тази на движещия се пред него автомобил ”Тойота”, жалбоподателят го е застигнал и блъснал отзад в ляво. Представения по делото снимков материал /л.24-л.33/, макар и с не добро качество, онагледява нанесените материални щети по автомобилите, като същевременно дава представа за посоката на движение на автомобила „Хонда” и движещия се пред него автомобил „Тойота”, които очевидно са се движели в една и съща посока , респ. към гр.Добрич. От представения снимков материал съдим и за оставени от автомобила „Хонда” спирачен път на пътното платно, а той несъмнено явствува и е доказателство за по-високата скорост, с която се е движел този автомобил и е застигнал движещия се пред него л.а.”Тойота”, блъскайки го отзад в ляво. Анализирайки подробния снимков материал, онагледяващ повредите по автомобилите, тяхното разположение на пътя и последвалото отклонение на автомобила „хонда” след сблъсъка с автомобила „тойота”, наказващият орган правилно и обосновано е достигнал до извод, че единствената причина за възникване на ПТП се явява виновното поведение на жалбоподателя, който е нарушил разпоредбата на чл.23,ал.1 от ЗДвП, доколкото не е изпълнил задължението си да се движи на безопасно разстояние зад движещия се пред него с по-ниска скорост л.а.”Тойота”, при което го е застигнал и блъснал отзад в ляво. При ангажиране отговорността на провинилия се водач наказващият орган несъмнено е съобразил освен законосъобразността и обосноваността на представения АУАН и изложените в него фактически обстоятелства и това, че по преписката няма неизяснени и спорни въпроси, които да налагат допълнително разследване за причините, довели до възникване на ПТП. В този смисъл, наказателното постановление е издадено в съгласие с изискванията на чл.52, ал.4 от ЗАНН. 

Предвид спецификата на предмета на спора, както и с оглед на релевираните претенции от страна на защитата, че НП е издадено при неизяснена и спорна фактическа обстановка, а оттам и за незаконосъобразно привличане отговорността на въззиника, доколкото не са изяснени причините за настъпване на произшествието, в хода на съдебното следствие съдът назначи авто-техническа екпертиза. От заключението на вещото лице /инж.Е.Ж. - екперт из тази областта на автомобилната наука и техника/ съдим, че към момента на настъпване на произшествието и двата автомобила, участници в него са се движили в една и съща посока – към гр.Добрич. В заключението си експертът посочва още, че обективните доказателства, установени на мястото на произшествието , а именно - повредите по предната дясна част на лекия автомобил „Хонда” , повредите по задната лява част на л.а.”Тойота”, установените два броя следи от протриване на гуми, оставени върху платното за движение от автомобила „Хонда” /т.е.оставения спирачен път на пътя/ и разположението на двата автомобила след произшествието, отговарят да са настъпили по начина, описан в обстоятелствената част на НП и АУАН. Като причина за настъпване на произшествието вещото лице посочва  от техническа гледна точка ..”попадането на лекия автомобил „Тойота Корола Версо” в коридора на движение на лекия автомобил „Хонда-акорд”. В констативно-съобразителната част на експертизата, вещото лице освен представения снимков материал по делото е съобразило и анализирало депозираните пред съда показания от актосъставителя Д.И. и тези на свидетеля Н.  Г.Н. /сочен от защитата/. В този смисъл, анализирайки в детайли представения снимков материал, онагледяващ нанесените щети по автомобилите и тяхното разположение спрямо пътя, а от друга страна свидетелските показания на актосъставителя Д.И. и св.Н.Г.Н., експертът е достигнал до категоричен и еднозначен извод, че единствената причина за настъпване на произшествието е виновното поведение на жалбоподателя, който не се е движил на безопасно разстояние зад движещия се пред него друг л.а.”Тойота”, и поради по-високата си скорост го е застигнал и блъснал отзад в ляво. В този аспект експертът е посочил в заключението, че от „техническа гледна точка” причина за настъпване на произшествието е попадането на л.а.”Тойота  Корола версо, с рег.№ *** в коридора на движение на л.а. „Хонда акорд” с рег.№ ***, като е имал предвид по-високата скорост, с която се е движел автомобилът на жалбоподателя. Съдът прие изготвената СТЕ и представено в нея експертно заключение, тъй като те дават научно-обоснован и изчерпателен отговор на всички поставени от съда въпроси, отнасящи се за причините, довели до настъпване на разглежданото ПТП, предмет в настоящия административнонаказателен спор.

Съдът, след като съобрази експретното заключение и дадените изчерпателни отговори на поставените въпроси, както и отговорите на вещото лице във връзка със зададените му допълнителни въпроси прие, че следва да не кредитира показанията на св.Н.Г.Н., които намира за неправдоподобни, нелогични и вътрешно противоречиви. Така например, пред съда св.Н. посочи като фактическо обстоятелство следните факти: ..”когато вече бях зад самия автомобил видях, че светят светлините на „хондата” пред мен..” Същевременно свидетелят посочва, че в момента, в който л.а.”Хонда” е спирал и е възприел светещите му светлини / има предид стоповете/, е видял че има друг автомобил на банкета, т.е. извън пътното платно /”вдясно имаше черен автомобил” /. За този автомобил, който е бил на банкета св.Н. твърди, че е излязъл  на платното без подаден светлинен сигнал, буквално пред хондата, при което тя е отскочила  от пътя от удара. Пак според показанията му скоростта на движение на автомобила „Хонда” е била около 70 км/ч.  Така направено описанието на фактическата обстановка на произшествието е неправдоподобно, доколкото изложените обстоятелства относно местоположението на автомобила „Тойота” и скоростта на движение на автомобила „Хонда” са вътрешно противоречиви и нелогични. А това е така, доколкото според експерта, при посочените атмосферни условия и пътна настилка,  за да измине спирачния си път лекият автомобил „Хонда” и се установи в покой от момента, в който скоростта му надвижение е 50 км/ч е необходимо да измине време от 1,85 секуди, а при скорост от 70 км/ч, за каквато твърди св.Н.Н. това време е 2,59 секунди. През това време и при скорост на движение от 70 км/ч вещото лице сочи, че е невъзможно  автомобилът ”Тойота”, който се е намирал на банкета да се установи на пътя и да се позиционира непосредствено пред първия автомобил на мястото, където е всъщност е настъпил удара между тези два автомобила. В този смисъл, от техническа гледна точка експертът изключва и не допуска хипотетично в момента, когато св.Н. е възприел светлините на стоповете на автомобила „Хонда” той да е спирал, а по същото това време другият автомобил „Тойота”,който се е намирал на банкета да е стартирал от покой, да е излязъл на пътя и да се е позиционирал на дясното пътно платно, пред автомобила на жалбоподателя, който се е движил със скорост от 70 км. По тези съображения съдът не кредитира показанията на св.Н., даващи неправдоподобно и нелогично описание на пътно-транспортното произшествие.  

В подкрепа на развитата обвинителна теза и изложена фактическа обстановка на нарушението съдим и от положението на автомобила „Тойота” на пътното платно , което експертът описва и то описано към момента на удара. За този автомобил инж.Ж. сочи, че се е намирал надлъжно и успоредно на осовата линия на пътното платно, което също противоречи и опровергава показанията на св.Н.. До този ивод експерта е стигнал, след като е съобразил нанесените повреди по задната част на автомобила „Тойота”.За тях то приема, че са настъпили при директен удар отзад в ляво. Същевременно експерта отговори и на друга хипотеза пред съда, коментирайки, че при навлизащ отстрани в движението автомобил, при такъв страничен удар, той ще се понесе от задната част на лявото колело на автомобила. Вследствие на такъв страничния удар ще се деформира колелото, както и ще се получи деформация по окачването на задния мост. В подкрепа на тази съждения експерта посочва, че получените деформации по автомобила „Хонда” не са получени от удар под ъгъл, а вследствие на директен удар. Инж.Ж. посочи и това, че хипотетично допуска да е налице включване в платното на движение на л.а.”Тойота”, който преди това е бил на банкета, но това според него е станало в един много по-ранен момент, т.е. преди настъпване на самото произшествие.

Все в подкрепа на обвинителната теза вещото лице посочи и друг релевантен факт - оставените следи от спирачния път на автомобила „Хонда”.Именно от тях може да се заключи, че ударът между двете превозни средства  /”Хонда” и „Тойота”/ не е станал, когато товарният автомобил и л.а.”Тойота” са били един до друг, както се твърди и поддържа несъстоятелно от защитата, а преди задната част на полуремаркето, прикачено към товарния автомобил /влекача/. Ето защо, съдът не даде вяра и отхвърля изцяло като несъстоятелна лансираната защитна теза, че с неправомерното си поведение водачът на л.а.”Тойота Корола Версо”, навлизайки внезапно на пътното платно пред управлявания от жалбоподателя автомобил „Хонда, е станал причина за възникване на ПТП.

Воден от изготвената СТЕ и дадено експертно заключение от вещото лице, както и приложените по делото писмени доказателства съдът прие, че причината за настъпване на описаното в обстоятелствената част на наказателното постановление пътно-транспортно произшествие е виновното поведение на жалбоподателя, който не е изпълнил задължението си да се движи на безопасно разстояние /дистанция/ зад движещият се пред него в дясна пътна лента л.а.„Тойота Корола Версо”, с рег.№ ***, вследствие на което го застигнал и блъснал отзад в ляво, причинявайки по този начин материални щети по автомобилите. В този смисъл, съдът споделя изцяло дадената от наказващия орган правна квалификация на нарушението, което без съмнение попада в обхвата на разпоредбата на чл.23, ал.1 от ЗДвП.

Съдът намира за необходимо да посочи още, че в съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират обвинителната теза и описана фактическа обстановка на нарушението. От страна на защитата не се ангажираха доказателства в подкрепа на поддържаната теза за това, че жалбоподателят няма вина за настъпилото ПТП и настъпването му се дължи на други фактори, които не са изследвани и анализирани при издаване на НП. От това следва, че след като е съобразил законосъобразността и обосноваността на АУАН и приложените по преписката безспорни писмени доказателства, както и липсата на неизяснени обстоятелства по конкретния казус, наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на въззивника за виновно извършено нарушение по чл.23, ал.1 от ЗДвП.

За процесното нарушение на чл.23,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.179, ал.2, пр.2-ро от ЗДвП е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 200 лв. Съдът счита, че наказващият орган правилно е приложил относимата за нарушението санкционна норма, която предвижда ангажиране отговорността на водач, който поради неспазване на дистанция причини пътнотранспортно произшествие. Размерът на наказанието „глоба” в санкционната норма е конкретно определен от законодателя и изключва всякаква възможност да се подлага на коментар.

/ Пункт втори от НП – нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП/.

На жалбоподателя  с обжалваното НП е вменено във вина и друго адм.нарушение, посочено в пункт втори на постановлението, квалифицирано като съставомерно по чл.147, ал.1 от ЗДвП. Съгласно този текст от ЗДвП регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. В чл.147,ал.3,т.1 от ЗДвП е посочено, че пътните превозни средства подлежат на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, както следва: 1. (в сила от 20.05.2018 г. - ДВ, бр. 2 от 2018 г.) превозните средства от категория N1 и превозните средства от категория М1, с изключение на леките таксиметрови автомобили, къмпинг-автомобилите и линейките – преди изтичане на третата и петата година от датата на първоначалната им регистрация като нови, след което всяка година. Видно от представените по делото доказателства управлявания от жалбоподателя автомобил - марка „Хонда -Акорд” , с рег.№ *** не е бил представен в определения срок за годишен технически преглед от водача, което налага за съда да приеме, че описаното в НП нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП се явява безспорно доказано. Несъстоятелно се изтъква като оневиняващо обстоятелство в жалбата, че непредставянето на автомобила в определения срок на годишен технически преглед е поради извършван ремонт на автомобила в сервиз. Соченото обстоятелство е ирелевантно, доколкото водачът е бил длъжен и е могъл да представи автомобила своевременно на ГТП, а в случай на обективна невъзможност, да предприеме необходимите действия по уведомяване на съответните държавни органи за това обстоятелство. От изложеното следва, че след като не е представил управлявания от него л.а. марка „Хонда -Акорд” , с рег.№ *** в определения срок за годишен технически преглед, жалбоподателят правилно е привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

За коментираното нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.181, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 50 / петдесет/ лева. Размерът на наказанието „глоба” в санкционната норма е конкретно определен от законодателя , което изключва всякаква възможност да се подлага на коментар.

В заключение съдът намира за необходимо да посочи, че при извършената служебна проверка на НП и АУАН в обхвата и пределите посочени в нормата на чл.314, ал.1 от НПК, не бяха констатирани съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. При съставянето на АУАН и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Двата акта са издадени от компетентни длъжностни лица и в кръга на делегираните им властнически правомощия  /по арг. от Заповед МЗ-№8121з-515/14.-05.2018 г. на Министъра на МВР/. Вменените във вина адм.нарушения са конкретизирани в степен, позволяваща на нарушителя да разбере за какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Конкретно в НП и АУАН са посочени нарушените материално-правни норми, мястото и датата на извършване на нарушенията и други релевантни обстоятелства, от значение за предмета на спора. Воден от гореизложените съображения съдът прие, че правото на защита на привлечения към отговорност субект не е било накърнено в степен, че да не може да се защити и да развие в пълен обем защитната си теза, както е сторил това с настоящата жалба пред съда.

            Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            П О Т В Ъ Р Ж Д А В А  изцяло Наказателно постановление №19-0851-001200 от дата 25.07.2019 година издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Добрич.

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                                                                Съдия :