Р Е Ш Е Н И
Е №55
Гр. Стара Загора, 11.02.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в открито заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при участието на секретаря Минка П.
и в присъствието на прокурора Петя Драганова,
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова
кас.адм.д. № 714 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е с правно основание чл.208
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. във връзка
с § 62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение и допълнение на
Правилника за приложение на Закона за собствеността и ползването на
земеделските земи /ППЗСПЗЗ/.
Образувано е по касационна жалба
от Кмета на Община Стара Загора, чрез процесуален представител,
против Решение № 260336 от 15.04.2021г., постановено по адм. дело № 4425/2020г.
по описа на РС Стара Загора, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед
№ 10-00-782/23.03.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора. С жалбата се
изразява несъгласие с извода на РС – Стара Загора, че на Ч.М. Ч. не е било
предоставено правото на ползване върху имот № 334.274 с площ от 600 кв.м. в
местност „Марашата“, землище на с. Малка Верея, който извод е основан на
решение № 67/30.05.1983 г. на ОбНС Стара Загора и списъци към него, което не
било част от административната преписка по издаване на процесната заповед на
Кмета на Община Стара Загора. Касаторът се позовава на представено писмено
доказателство - Удостоверение № 18/06.01.1984 г., обсъдено в жалбата като
официален удостоверителен документ и индивидуален административен акт по см. на
чл.21, ал.2 от АПК, респ. по чл.2, ал.2 от ЗАП /отм./, касаещо процесния имот,
по отношение на което удостоверение не било открито производство по оспорване и
същото не било изключено от доказателствения материал. Освен това в
производството по АПК инцидентен съдебен контрол бил недопустим. Изложени са съображения за особеното производство по трансформиране на
правото на ползване в право на собственост – започването му по заявление на
ползвателя или негов наследник, с приложени доказателства, вкл.
удостоверението, удостоверяващо правото на ползване. Съответното решение на
ОбНС не било част от изискуемите се документи, а предвид характера на
удостоверението и липсата на съмнения в неговата валидност и материална
доказателствена сила, нямало основание удостоверението да се изключва от
административната преписка и да не се съобрази при постановяване на крайния
административен акт. Претендира се допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди
се и недопустимост на решението на РС – Стара Загора в частта, в която е решен
въпросът по същество, като съдът е отказал да признае правото на наследниците
на Ч.М. Ч. за придобият в собственост процесния имот. Според жалбата, не е
налице хипотезата на чл.173, ал.1 от АПК, а е приложимо правилото по чл.173,
ал.2 от АПК. Претендират се разноски.
Жалбоподателят, редовно призован в
с.з. се представлява от ст.юрисконсулт С., която поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея.
Ответниците, редовно призовани в с.з. За
част от тях се явява адв. М., която оспорва жалбата, като мотивира подробни
доводи в представен по делото писмен отговор. Претендират се разноски.
Ответникът И.Ч.Ч., редовно призован, се
явява лично. Изразява становище в подкрепа на касационната жалба.
Представителят на ОП Стара Загора дава
становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и
обоснованост на решението на РС – Стара Загора.
Касационният състав на съда, като взе
предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по
реда на чл.218, ал.2 от АПК на решението по адм.д. № 4425/2020г. на Районен съд Стара Загора, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна, за която постановеното съдебно
решение е неблагоприятно и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното Решение № 260336 от
15.04.2021г., постановено по адм. дело № 4425/2020г. по описа на РС Стара
Загора, е отменена Заповед 10-00-782/23.03.2020 г. на Кмета на Община Стара
Загора, с която в производство по §62, ал.3 от ПЗР на ПМС № 456/97г. за изменение
и допълнение на ППЗСПЗЗ, е признато на наследниците на Ч.М. Ч. *** да придобият
собственост върху имот № 334.274 с площ от 600 кв.м. в местност Марашата
/“Юнаците“/, землище на с. Малка Верея по неодобрен план на новообразуваните
имоти, съгласно протокол на Комисията по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ от 16.05.2019
г., при граници и съседи: землищна граница, № 334.551 и № 334.601 като
незаконосъобразна. Със същото решение Старозагорският районен съд е отказал да
признае на наследниците на Ч.М. Ч. правото да придобият собственост, на
основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 334.274 с площ от 600 кв.м. в
местност „Марашата“ /“Юнаците“/, землище на с. Малка Верея по неодобрен план на
новообразуваните имоти, съгласно протокол на комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: землищна граница, № 334.551 и №
334.601.
За да постанови този резултат, след обсъждане на всички събрани по делото
доказателства, районният съд е приел от фактическа страна, че
административното производство е започнало по заявление вх. № 0903002, подадено
на 18.05.1992 г. от Ч.М. Ч., с което е поискал да придобие предоставения за
ползване имот с площ 600кв.м., находящ се в м. "Марашата", землище с.
Малка Верея, в който е построена сграда съгласно строително разрешение №
3/17.01.1984 г., а имотът представлява лозе, овощна и зеленчукова градина.
Имотът е предоставен за ползване по реда на ПМС № 76/1977 г. и решение № 67 от
30.05.1983 г. на ОбНС Стара Загора, съгласно Удостоверение № 18 от
06.01.1984г. на Общински народен съвет Стара Загора. На 19.01.1998
г. е подадено заявление № 94031058/19.01.1998 г. с идентично съдържание, към
което е приложена декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и
имотно състояние, в която е посочен притежаван от заявителя апартамент в гр.
Стара Загора. По подадените заявления се произнесла назначената със заповед на
Кмета на Община Стара Загора комисия по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която с
Протокол от 04.05.2018г. – т.85 е взела решение да предложи на Кмета на Община
Стара Загора да издаде заповед, с която да се признае правото на подалия
заявленията Ч.М. Ч. да придобие собственост върху ползвания имот № 274 с площ 600
кв.м. по помощен план на с. Малка Верея, по съображения за намиращите се в
имота към датата на заявлението лозе, овощна градина и сезонна постройка със
строително разрешение № 3/17.01.1984 г. – основания по § 4а от ПЗР на ППЗСПЗЗ
за придобиване на правото на собственост.
На наследниците на К.Б. С. – ответници по касационната жалба, с Решение №
25227/28.06.1999г. на Поземлена комисия - Стара Загора и Решение №
25275/16.04.1999 г. на Поземлена комисия – Стара Загора е възстановено
правото на собственост върху в съществуващи /възстановими/ стари реални граници
на недвижими имоти, в т.ч. и не само нa: лозе от 18,000 /осемнадесет/ дка,
шеста категория, находяща се в терен по
§4 на с. Малка Верея в местността „Атюрен“.
Заключението на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза и приложената към него скица установява, че
предоставеният за ползване на Ч.М. Ч. имот № 334.274 по неодобрения план
на новообразуваните имоти с площ 929.00 кв.м. заема крайната югозападна част от
бивш имот № 832.85 с площ 18.000 дка, записан на К.Б. С., съгласно Решение №
25275/16.04.1999 г. на Поземлена комисия – Стара Загора. Новообразуваният
имoт 334.274 по неодобрения план на новообразуваните имоти за с. Малка Верея
/местност „Марашата“/, изработен през 2019 г., е с площ 600 кв.м. и е записан в
регистъра към плана и разписния лист на Ч.М. Ч. и на наследниците на Ч.М. Ч.. B
разписния лист към неодобрения кадастрален план изработен около 1992 г. за имот
№ 274 е записан Ч.М. Ч.. От заключението се установява също наличие
в имота на постройка със застроена площ от 29 кв.м. и мазе от 6 кв.м., с
тухлена конструкция на един етаж, разпределен в две стаи, ЖБ покривна
конструкция. Според вещото лице към 1992 г. тази постройка е съществувала, като
е построено 9 кв.м. повече отколкото посоченото в представеното по делото
строително разрешение от 1984 г. /20 кв.м./, което е в рамките на § 4, като не
може категорично да посочи дали е спазен проект. B т. 24 от
експертизата изрично е посочено, че разликата в площите по забележката в т. 6
не се отразява в площта, ситуирането и обособяването на спорния процесен имот
334.274 с площ от 600,00 кв.м. Установено е съвпадение на съседите-ползватели
относно процесния имот. Вещото лице при изслушването му в с.з. е заявило, че в
имота всичко е пустош, а от приложения снимков материал е видна саморасла растителност и изсъхнали храсти и дървета. По делото са разпитани
двама свидетели, чиито показания са кредитирани като обективни и достоверни.
Същите установяват като ползватели на имота семейство Чанкови – родители на И.Ч.Ч..
Свидетелите са посещавали имота и знаят, че наличната постройка е била
построена около 1985-1988 г., ползвала се е за живеене като вила, вкл. за
преспиване, имало е кладенец, черешови, крушови и ябълкови насаждения, също и
малко лозя.
По делото са били приети като
писмени доказателства и квитанции за платени данъчни задължения
и такса смет за земя и сграда в с. Малка Верея, както и издадени от Държавен
архив два броя заверени копия от Протоколи от Изпълнителния комитет на Общински
народен съвет гр. Стара Загора и решение № 67/30.05.1983 г. на ИК на ОбНС –
Стара Загора и приложения, в т.ч. докладна записка и списъци към него.
При тези фактически обстоятелства неправилно и необосновано
първоинстанционният съд е приел, че оспорената Заповед № 10-00-782/23.03.2020г.
на Кмета на Община Стара Загора е незаконосъобразна поради липса на една от
предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Първоинстанционният съд надлежно е
обсъдил необходимите предпоставки за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост по смисъла на § 4a от ПЗP на ЗСПЗЗ: 1. Правото на
ползвателя да е учредено /предоставено/ по силата на акт на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет, примерно
изброени в § 63 от ПЗP към ПMC № 456/1997 г. за изменение и допълнение на
ППЗСПЗЗ; 2. B имота да има сграда, построена преди 01.03.1991 г. при
съобразяване на изключенията, регламентирани в § 1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ; 3.
Да е подадено заявление в определените от закона срокове.
Съдът е констатирал наличието на втората и третата предпоставка, като
изложил подробни доводи, които са обосновани и се споделят от настоящия състав.
За да намери заповедта за незаконосъобразна РС – Стара Загора е приел
отсъствие на първата изискуема предпоставка, а именно правото на
ползване върху земеделската земя да е предоставено на Ч.М. Ч. по надлежния ред.
Съдът е констатирал наличното в административната преписка удостоверение № 18 от 06.01.1984 г., съгласно което правото на ползване е
предоставено на Ч.М. Ч. по силата акт, предвиден в разпоредбата нa § 63 от ПЗP
зa изменение и допълнение нa ППЗCПЗЗ, както и подадените в срок от Ч.М. Ч.
заявления зa трансформиране нa право нa пoлзвaнe в право нa собственост.
Цитираният в удостоверението акт, с който е предоставено правото на ползване, е
Постановление № 76 на МС от 05.12.1977 г. и решение № 67 от 30.05.1983 г. на
Изпълнителния комитет на ОбНС – Стара Загора. Това ПMC № 76/05.12.1977 г. е
сред изрично изброените в § 63 от ПЗP на ППЗCПЗЗ актове, поради което дава
право по § 4а от ПЗP на ЗCПЗЗ на ползвателя на трансформация на правото на
ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята. В решение №
67/30.05.1983 г. на ОбНС Стара Загора е посочено като основание за предоставяне
на право на ползване 11-то ПMC от 02.03.1982 г., т.е. акт, предвиден в
разпоредбата на § 63 от ПЗP за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Съдът неправилно
обаче е приел, че във всички списъци на ползватели към това решение /цитирано в
удостоверение № 18/06.01.1984 г./ не фигурира Ч.М. Ч.. Видно от съдържанието на
цитираното Решение № 67/30.05.1983 г. на ИК на ОбНС, същото касае „одобряване
на списъци за раздадена земя от 43 дка
и прераздадена земя от 69 дка по реда на 11-то ПМС от 2 март 1982 г.“ /л.172 от
адм.д. № 4425/2020 г. на СтРС/. Идентични са мотивите, изложени в протокол
№7/30.05.1983 г. на ИК на ОбНС Стара Загора, с който е прието решението – л.
175 от адм.д. № 4425/2020 г. на СтРС. В докладната записка, приложена към
протокола са отразени идентични декари за двете категории списъци на лица – с
раздадена и преотстъпена земя. Към протокола са приложени 5 списъка, от които четири
касаят раздадена земя в местностите „Найденови пръти“ /5 дка/, „Айвълъка“ /10
дка/, „Бойчо бунар“ /7 дка/, „Айвълъка“ /13,6 дка/ или общо 35,6 дка раздадена
земя, както и един списък за лица, които получават земя чрез преотстъпване общо
в размер на 69 дка. Несъмнено името на Ч.М. Ч. не фигурира в тези списъци,
както е констатирал Старозагорския районен съд. Необсъдено от съда е останало
разминаването между решението на ИК на ОбНС за одобряване на списъци на лицата,
които получават земя – 43 дка и
наличните по делото списъци, съдържащи данни за лицата, получили общо земя в
размер на 35,6 дка. Също така съдът
не е коментирал факта, че нито един от приложените списъци за общо 35,6 дка
раздадена земя не касае местността, в която е предоставен за ползване имота на Ч.М.
Ч., съгласно удостоверението от 06.01.1984 г. – местност „Марашата“. Липсващи
страници от списъците към решението се установяват от нарушената поредност в
номерацията в горния десен ъгъл от описа на книгата /от л.362 до 371 липсват
копия на листи 367 и 369/. Преписите са получени от Държавен архив – Стара
Загора въз основа на съдебно удостоверение /л.154, 156 от адм.д.4425/2020г. на
СтРС/ и не са били част от административната преписка. При отсъствието на
всички списъци с лица, на които са раздадени с цитираното решение №
67/30.05.1983 г. по протокол № 7 на ИК на ОбНС общо 43 дка земя, необоснован се
явява изводът на районния съд за явно
противоречие между официалния свидетелстващ документ /удостоверение №
18/06.01.1984 г./ и официалния диспозитивен документ /решение № 67/30.05.1983
г. нa ИK на ОбНС и списъците към него/. Въпросното удостоверение по своя
характер представлява официален удостоверителен документ и се ползва с
присъщата му по закон доказателствена сила, която не е оборена по надлежен
процесуален ред. Ето защо същото следва да се приеме, че удостоверява
релевантния факт за предоставено на Ч.М. Ч. право на
ползване въз основа на цитираното решение на ИК на ОбНС върху описания в
удостоверението имот.
Предвид изложените съображения, решението на Районен съд Стара Загора се
явява необосновано и неправилно поради нарушение на закона. Същото следва да
бъде отменено изцяло, а вместо него следва да се постанови друго, с което
жалбата на И.В.Д.,
С.В.В., Т.В.Д., К.Б.К., В.Т.Б.,*** и В.И.В. *** против Заповед №
10-00-782/23.03.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на спора своевременното искане на пълномощника на касатора
за присъждане на разноски за юрисконсулт е основателно, като такива следва да
се присъдят в общ размер на 200 лева за двете съдебни инстанции на основание
чл.24 от НЗПП.
Водим от тези мотиви и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260336 от 15.04.2021 г., постановено по адм. дело №
4425/2020 г. по описа на РС Стара Загора, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на И.В.Д., С.В.В., Т.В.Д., К.Б.К., В.Т.Б.,*** и В.И.В. ***
против Заповед № 10-00-782/23.03.2020 г. на Кмета на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА И.В.Д. с ЕГН **********, С.В.В.
с ЕГН **********, Т.В.Д. с ЕГН **********, К.Б.К. с ЕГН **********, В.Т.Б. с
ЕГН **********,*** и В.И.В. с ЕГН ********** *** да заплатят на Община Стара
Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в
размер на 200 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.