О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1004 15.06.2020 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав,
На петнадесети юни две хиляди и двадесета година.
В закрито заседание в следния състав:
Председател:…Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова,
като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
административно дело № 548 по описа за 2020 година, в
срока за постановяване на съдебното решение, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по постъпила жалба от К.М.А., ЕГН-**********, с постоянен адрес: ***, чрез адвокат С.К. ***,
съдебен адрес:***, партер, офис №2, против решение № УРИ:251005-25/12.02.2020г.
на директора на ОДМВР-Бургас, с което е прекратено производството по негово
заявление вх.№ 328605-223/05.08.2019г. за заличаване на лични данни,
обработвани в информационните фондове на МВР.
С определение № 455/11.03.2020г. делото беше насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, с оглед пълната гаранция на правата на жалбоподателя и заради
неяснотата в акта – дали касае прекратяване на административно производство по
чл.56, ал.2 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), което се обжалва по
реда на чл.197 и сл. от АПК, или за индивидуален административен акт, както е
посочено в чл.19, вр. чл.17, ал.1, т.5 от Вътрешните правила, утвърдени със
заповед № 8121з-1110/08.10.2019г. на министъра на вътрешните работи (Вътрешните
правила), въз основа на които е издадено процесното решение, при който
обжалването следва да бъде по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Жалбоподателят, чрез пълномощника си твърди в жалбата, че е поискал
заличаване на лични данни поради изтичане на нормативно установените срокове. В
заявлението е била допусната грешка в ЕГН на заявителя, като било приложено и
нотариално заверено пълномощно. С последващо заявление е посочил причината за
объркването и приложил фотокопие от личната карта на жалбоподателя. Вместо да
се произнесе по същество, административният орган, за чиято компетентност
изразява съмнение, прекратява производството поради неизпълнени указания. Иска
от съда да отмени атакуваното решение на директора на ОДМВР-Бургас и да му
върне преписката за произнасяне по същество.
Наред с изпращането на преписката, административният орган чрез
пълномощника си юрисконсулт А.Д. счита, че жалбоподателят не е бил надлежно
представляван пред административния орган от адвокат С.К. ***, защото
представеното от него пълномощно с нотариална заверка на подписа не било в
оригинал, а в препис заверен от адвоката. Това е станало причина на
пълномощника да бъде изпратено писмо от първоначалния адресат на заявлението –
ГД“Национална полиция“, че не е установена самоличността на заявителя – няма
негов подпис положен в оригинал, пълномощното е със сгрешен ЕГН и е копие
заверено от адвоката, който е подписал и заявлението. Освен това заявлението не
е удовлетворявало и останалите изисквания на цитираните Вътрешни правила – в
него да се съдържат освен трите имена, ЕГН, дата и място на раждане, постоянен
адрес, да са посочени и данни на документ за самоличност. Въпреки
предоставената възможност пълномощникът не отстранил посочените нередовности,
като единствено представил неясно фотокопие от личната карта на жалбоподателя,
от което е било невъзможно да се извлекат точните данни. Това е станало повод
за прекратяване на производството от директора на ОДМВР-Бургас, след като същото
му било изпратено по компетентност. Юрисконсулт Д. обосновава правомощието на
административния орган да се произнесе с предоставената му възможност по чл.14
и §2 от Вътрешните правила.
Директорът на ОДМВР-Бургас представя административната преписка по която е
издадено атакуваното решение. Тя е образувана по подадено от К.А., чрез
пълномощника му адвокат С.К., заявление на 05.08.2019г. до директора на ГД“Национална
полиция“, с което на основание съдебно решение с което е отменена заповед за
полицейско задържане от 24-часа, е поискал заличаване на личните му данни. В
заявлението е допусната грешка в една цифра на ЕГН на заявителя, както името на
улицата – вместо ул.Ангелари – ул.Ангеларий. Към заявлението са приложени
съдебното решение и пълномощно от заявителя към адв.К. с допуснати същите
грешки. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа, като е било представено
като заверен от адвоката препис на основание чл.25, ал.5 от Закона за адвокатурата.
На 14.08.2019г. директорът на ГД“Национална полиция“ изпратил писмо до адв.К.
в качеството му на пълномощник на заявителя, с което поискал да бъдат
отстранени недостатъците в заявлението и пълномощното – сгрешеното ЕГН и
неточния адрес. Изразено е съмнение на основание чл.56, ал.6 от Закона за
защита на личните данни (ЗЗЛД) относно самоличността на физическото лице, което
е подало искането, както и че заявлението не съдържа реквизитите посочени в
чл.37в, ал.1 от ЗЗЛД – действителен ЕГН, пълен постоянен адрес и пълномощно без
недостатъци. Поради това и на основание чл.30, ал.2 от АПК е поискано
отстраняване на недостатъците в 3-дневен срок, като е посочено, че
неотстраняването ще предизвика прекратяване на производството.
В отговор на дадените указания на 20.08.2019г. адв.К. подал ново заявление
до ГД“Национална полиция“, в което признал за допусната грешка в ЕГН, но е
заявил, че не може да иска ново пълномощно от доверителя му, защото същият е
във Франция. Представил е копие от личната карта на заявителя, което обаче е
силно нечетливо, както по отношение на ЕГН, така и в частта където е записан
постоянният адрес.
С писмо от 31.10.2019г. директорът на ГД“Национална полиция“ на основание §
2 от ПР на Вътрешните правила е изпратил преписката на произнасяне на директора
на ОДМВР-Бургас с мнение за прекратяване на основание чл.56, ал.2 от АПК.
Такова мнение е изразил и инспектор от ОДМВР-Бургас в докладна записка до
директора от 12.02.2020г.
Последвало е издаването на оспореното в настоящото производство решение №
УРИ:251005-25/12.02.2020г. В него директорът на ОДМВР-Бургас е описал
установената по-горе фактическа обстановка и е направил извод, че
производството следва да бъде прекратено на основание чл.56, ал.2, вр. чл.30,
ал.2, вр. ал.1 от АПК. Компетентността на административния орган е уредена в
чл.14, ал.5 от Вътрешните правила, според която това са директорите и
зам.директорите на структурите, включително тези по чл.37, ал.1, т.2 от ЗМВР –
областните дирекции. Също и в цитирания § 2 от ПР на Вътрешните правила, които
постановяват, че неприключилите производство се изпращат на компетентната
структура за произнасяне.
След образуването на настоящото съдебно производство съдът остави жалбата
без движение, защото тя беше подадена от адв.К., но без валидно пълномощно за
процесуално представителство пред съд и нямаше платена държавна такса. Адв.К.
на 09.03.2020г. изпълни указанията на съда като представи две валидни пълномощни,
четливо копия от личната карта на заявителя и документ за платена държавна
такса.
След насрочване на откритото съдебно заседание, чието провеждане се проточи
заради обявеното в страната извънредно положение, на 09.06.2020г. пред съда
пълномощникът на ответната страна юрисконсулт Д. представи заповед №
251з-1117/10.03.2020г. на директора на ОДМВР-Бургас относно служебното
заличаване на личните данни на К.М.А.. В заповедта е направен преглед на
фактите, посочена е извършената проверка, че не са били заведени заявителски
материали или досъдебно производство срещу лицето, цитирани са съдебните
решения по отменената заповед за полицейско задържане от 24-часа, установено е,
че А. не е осъждан. По тази причина е преценено, че личните му данни не са относими
и надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които
данните се обработват – изискване регламентирано в чл.45, ал.1, т.3 от ЗЗЛД,
поради което същите на основание чл.45, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, следва да бъдат
изтрити. Заради горното и на основание чл.11, т.4 и чл.12, ал.2-4 от Инструкция
№ 8121з-1122 от 12.09.2015г. за реда за обработка на лични данни в МВР, обн.,
ДВ, бр.73 от 25.09.2015г. е заповядано заличаването на всички лични данни на А.,
във връзка с цитирани наказателни процедури, включително и отменената заповед
за полицейско задържане. Към заповедта е приложен и протокол за заличаване от
16.03.2020г.
По повод представената заповед № 251з-1117/10.03.2020г. пред съда, адв.К.
от името на заявителя изрази мнение, че настоящото съдебно производство е
безпредметно, тъй като вече е осъществено желанието на А. за заличаване на
личните му данни. Счита обаче, че административният орган е бездействал в
продължение на една година и два месеца, независимо от отстраняването на
недостатъците – сгрешеното ЕГН и представеното копие от личната карта. Претендира
присъждане на разноски, тъй като административният орган е дал повод за
завеждането на делото и едва след това е изпълнил искането на заявителя. Представя
списък с разноските в размер на 410 лева, от които 10 лева за платената
държавна такса и 400 лева за платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна помощ.
След на
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
ответната страна, адв.К. репликира, че същото е договорено преди обнародването
на частичната отмяна на Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения с решението на Върховния административен
съд.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице основание за оставяне на
жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.
Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съда следи
служебно и при липсата му е длъжен на основание чл.159, т.4 от АПК, да остави
жалбата без разглеждане и да прекрати производството. Освен това съгласно
чл.142, ал.2 от АПК при преценката за законосъобразност съдът е длъжен да вземе
предвид новонастъпилите факти от значение за делото към момента на приключване на устните състезания. Следователно не може не
бъде отчетено, че на практика със заповед № 251з-1117/10.03.2020г. на директора
на ОДМВР-Бургас е удовлетворено искането на жалбоподателя да заличаването на
личните му данни, независимо дали тя е издадена във връзка с неговото заявление
или в хипотезата на служебно сезиране. След удовлетворяване искането на
жалбоподателя, е отпаднал правният му интерес да оспори процесното решение,
защото на практика е постигнат целения от него резултат и както самият
жалбоподател чрез адв.К. заяви в проведеното открито съдебно заседание –
настоящото производство е без предмет.
Налице е и друго основание за оставяне на жалбата без разглеждане и
прекратяване на производството – това по чл.159, т.3 от АПК, когато оспореният
административен акт е оттеглен. Макар фактически да не заявява това, вероятно
заради визираната в чл.143, ал.2 от АПК отговорност за разноски,
административният орган с издаването на заповед № 251з-1117/10.03.2020г. реално
променя становището си да не уважава искането за заличаване на личните данни на
жалбоподателя А. и го удовлетворява напълно. Без значение за настъпилия
резултат на акта му, е дали това е станало служебно или не. Важното в случая,
че на практика първоначалното заявление е постигнало целения с него правен
резултат.
В контекста на гореизложеното се налага правният извод, че жалбата следва
да бъде оставена без разглеждане и производството по делото бъде прекратено
поради липсата на правен интерес от оспорването и заради оттеглянето на
оспорения акт – чл.159, т.3 и 4 от АПК.
По отношение на разноски, същите следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя на основание чл.143, ал.2 от АПК, тъй като прекратяването на делото е поради оттегляне на оспорения административен
акт. Тук следва да се посочи, че органът неправилно е преценил, че с подаденото
на 20.08.2019г. заявление от адв.К. не са били отстранени недостатъците на
първото заявление. В него са били посочени верните ЕГН и адрес на заявителя.
Предоставянето на копие от личната калта законът не изисква, поради това няма
значение, че същото в случая е било нечетливо. Що се отнася за допуснатите
грешки в пълномощното, същите не са сред недостатъците по чл.37в, ал.1 от ЗЗЛД за които органът следи, а и пълномощното има
нотариална заверка на подписа, поради което за самоличността на лицето което е
положило подписа си под него не може да има съмнение. Следва да се има предвид,
че съгласно чл.25, ал.5 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право да
заверява преписи от даденото му пълномощно, т.е. становището, че пълномощното
не е оригинал и не носи подписа на заявителя е несъстоятелно, защото същото е
заверено от адвоката.
Досежно размера на разноските които трябва да се присъдят в полза на жалбоподателя,
съдът счете, че трябва да бъде уважено възражението за тяхната прекомерност направено
от ответната страна на основание чл.78, ал.5 от ГПК, вр. чл.144 от АПК. Това се
обуславя от липсата на фактическа и правна сложност на делото. Проблем създава
коя уредба следва да бъде приложена. Дали тази от преди частичната отмяна с решение
№ 5419 на ВАС на РБ, бр.45 от 2020г., в сила от 15.05.2020г. на Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, или сега
действащата.
Тази колизия се разрешава с приложението на принципа за действието на
правните норми. Поначало нормативният акт действа занапред и се прилага само по
отношение на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила.
Всяка нова материалноправна норма заварва и възникнали при действието на
отменената такава юридически факти, които не са погасени и в тези случаи
се поставя въпросът за т. нар. обратно действие на новата норма. Законодателят
е овластен да определи свободно въпроса за границите на действие на нормите във
времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при действието
на отменените такива, но ще бъдат решени при действието на новите норми. За да
действа новата норма спрямо възникналите преди влизането й в сила
правоотношения, е необходимо законодателят изрично да й придаде обратна сила. Не
така стои въпросът при процесуалноправните разпоредби, при които такова
действие винаги е налице, защото то се отнася до висящи производства, при които
юридическите факти са възникнали в миналото, но не са настъпили правните им последици.
В настоящия случай нормите уреждащи намаляването на уговорено прекомерно
адвокатско възнаграждение без съмнение имат процесуален характер, при което
приложение следва да намери настоящата редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по-конкретно чл.8, ал.1,
вр. чл.7, ал.1, т.4, като в полза на жалбоподателя трябва да бъде присъдена
сумата от 150 лева за заплатеното от него адвокатско възнаграждение и 10 лева
за платената държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.159, т.3 и 4 от АПК, Административен
съд - Бургас, VІІ-ми състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на К.М.А., ЕГН-**********,
с постоянен адрес: ***, против решение №
УРИ:251005-25/12.02.2020г. на директора на ОДМВР-Бургас, с което е прекратено
производството по негово заявление вх.№ 328605-223/05.08.2019г. за заличаване
на лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 548/2020г. по описа на
Административен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр.Бургас, ул.Хр.Ботев 46, ЕИК-*********, да заплати на К.М.А., ЕГН-**********, сумата от 160лв. (сто и
шестдесет лева), за разноски по настоящото дело.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: