Р Е Ш
Е Н И Е
№ 4157
гр.Варна,11.11.2016год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в
публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди
и шестнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:Р. Х.
при секретаря Г.Д.
, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 576/2016 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид
следното :
Предявеният иск, намира своето
правно основание в разпоредбите на
чл.127, ал.2 от СК.
Ищцата претендира от съда да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права по
отношение на детето Л. Н. М., родено на ***год. на ищцата Д.К.Д. и определи местоживеене на детето при ищцата,
да определи режим на лични отношения между детето и бащата, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 17.00ч. за всеки от двата
дни, да осъди ответника Н.М.К. да заплаща месечна издръжка на детето Л. Н. М.,
ЕГН: ********** в размер на 200лв., чрез ищцата, като нейна майка и законен
представител, платими най-късно до двадесет и девето число на текущия месец,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на
обстоятелства за прекратяване или изменение, считано от завеждане на исковата
молба, както и за една година назад преди завеждане на исковата претенция. Моли
за присъждане на сторените по делото разноски и адв.възнаграждение.
Ищцата излага, че с ответника са живяли на съпружески начала от 2011год. до м. ноември
2015год. През времето на съвместното им съжителство на 05.09.2012год. се ражда
и дъщеря им Л., която той припознава и е записана с неговите имена на баща.
Сочи, че в началото връзката
между страните протича нормално. Но след края на летния период на 2015год.
ответникът започва да се държи с нея пренебрежително, което впоследствие
прераства във враждебно отношение, дезинтересира се
напълно от ищцата. Това поведение на ответника отчуждава страните и ответникът
започва да се прибира все по-рядко при ищцата и детето. Разбира от техни общи
приятели, че е заживял с друга жена, което обстоятелство много я наранява,
чувства се унизена и излишна.
Ищцата остава сама да се грижи за
детето им, което посещава ЦДГ „Щастливо детство” №40. Ответникът много
рядко се отбива да види детето за около час.Не оставя средства за отглеждане на
детето, а тя сама трябва да посреща всички нужди с парите, които получава от
нейната работа-250лв., но те са недостатъчни. В същото време ответникът
получава значително по-големи доходи, като месечното му възнаграждение е в
размер от 1000лв., но не желае да отделя от тях за дъщеря им. Междувременно се
установява, че детето има проблеми с говора и ще се наложи да посещава логопед.
В жилището, където понастоящем живеят с детето тя сама е поела всички текущи
разходи. При извършените от страна на ищцата опити страните да разговарят за проблемите, ответникът не проявява
заинтересованост за разрешаването им и така не могат да се разберат.
В срока за отговор на исковата
молба, ответникът депозира такъв. С писмения отговор ответникът оспорва изцяло
фактическите твърдения, изложени в исковата молба. Сочи, че с ищцата се
разделят през м.октомври 2015год., като детето Л. живее основно с майка си Д.,
но често е и при него. Оспорва изцяло твърденията, че не вижда детето. Сочи, че
редовно се грижи за детето и винаги, когато има възможност я вижда. Сочи, че
ищцата го е лишила от възможността да живее с детето и да го вижда. Твърди, че
ищцата извежда детето извън град Варна без негово знание и съгласие и я лишава
от контакта с детето. Сочи, че детето е диагностицирано със специфични
затруднение в говорното развитие. Той лично е запознат с тях и месеци наред работи с лекари и
специалисти-логопеди по отстраняването им. Води дъщеря си Л. на прегледи и
терапии в град Варна и това е задължително да продължи, но майка й Д.
възпрепятства тези негови действия, с което категорично вреди на детето.
Особено отделянето на детето от град Варна, където провежда терапия и
оставянето му в град Добрич.Твърди, че детето е било болно от варицела, като
отново той се грижи за него-ползва и официално отпуск по болест, грижи се за
нея през цялото време. За абсолютно неверни счита твърденията, че не се
интересува и не издържа материално детето. Точно обратното, сочи, че той през
цялото време осигурява прехраната на детето, заплаща всички сметки на жилището,
в което двете живеят до м.февруари 2016год. Дъщеря му и ищцата живеят в жилище,
което е собственост на родителите му, находящо се в град *. Никой никога не е
искал наем от Д.Д..
По отношение на въпроса с доходите,
които реализира, навежда следното: Той работи в сферата на туризма и до ден
днешен има едни нормални доходи. Притежава малък частен бизнес и в неговото
търговско дружество е назначена и ищцата Д. за срок от 5 месеца, за което
представя трудовия й договор.
Не счита, че майката Д.Д.
полага достатъчни и адекватни грижи за дъщеря им, нито, че е в състояние да я
осигури материално в задоволителна и необходима за детето степен.
Сочи, че със дъщеря си Л. са
силно привързани един към друг, обичат се и детето му се доверява изключително
много, поради което се разбират толкова добре. За негово огромно разочарование
ищцата Д. в момента ограничава фактически достъпа му до детето Л., от което
страда не само той, но и детето. Счита, че детето има нужда от баща и
емоционално и психологически, както и че той има същите прави, каквито има и
майката Д., която мисли, че спекулативно ги ограничава с цел „отмъщение”, че е
прекратил връзката си с нея. Но тя не може и не желае да прекрати връзката си с
детето Л.
Категорично счита, че
по-благоприятно за детето Л. е да живее при него, той да упражнява родителските
права и да се грижи за нея, както от материална, така и от
емоционално-психологическа гледна точка.
Моли за отхвърляне исковете на
ищцата и в условие на евентуалност за определяне в негова полза на разширен
режим на лични отношения с детето,
съобразно който да взема детето Л. на нейните и на неговите лични
празници-рождени и именни дни, национални празници, Коледа, Великден, Нова година,
както и по един месец през лятната ваканция, когато майката Д.Д. не ползва платен годишен отпуск.
С оглед наведените в отговора
твърдения предявява насрещен иск, с
който моли упражняването на родителските права по отношение на детето Лора да
бъде предоставено на него и местоживеенето на детето да бъде определено при
него. За ищцата да бъде определен режим на лични отношения, както следва: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 17.00 часа и по десет
дни през лятната ваканция, когато не ползва платен годишен отпуск.Моли съда да
осъди ищцата да заплаща, чрез него като баща и законен представител, месечна
издръжка в минимален размер за детето Л.,
платима до 28-мо число на текущия месец, за който се дължи, ведно със законната
лихва върху всяка закъснява вноска до настъпване на обстоятелства, обосноваващи
изменението или прекратяването й. Моли за присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока за отговор по насрещния
иск, ответницата депозира отговор. С писмения отговор излага, че сочените от
страна на ответника по делото обстоятелства в по-голямата си част са неверни и
неточни. Не оспорва, че през октомври 2015год. страните се разделят, като
ищцата и детето остават да живеят сами. Ответникът вижда детето когато може,
като живее с друга жена на друг адрес. Оспорва изцяло твърденията на ищеца по
насрещния иск, че го е лишила да се вижда с детето „понастоящем” и че не го е
уведомила, че ще отива в град Добрич. Това е направила лично и писмено. Всяка
седмица тя предава детето на неговата баба /майката на ответника/, като тя
казва, че баща му ще го вземе. Но в повечето случаи, това е само предлог да го
вземе, а той си е във Варна, без да дойде при детето, за което е негова вината, че не се вижда с дъщеря
си.Не оспорва обстоятелството, че той води детето във Варна на терапия и прегледи във връзка с говорния
проблем, който детето има. Сочи, че не е пречила да прави това, напротив само е
съдействала. Оспорва твърденията на бащата, че се е грижил за детето, когато е
било болно, защото сочи, че едва след като тя започва работа, тогава той се
включва в грижите за детето. Оспорва и твърденията, че ответникът е заплащал
разходите за жилището, собственост на родителите на ответника. Сочи, че тя е
заплаща тези разходи, но предвид обстоятелството, че жилището е на друго лице,
документите не са издавани на нейно име. Не оспорва факта, че доходите на
ответника са по-големи от нейните. Оспорва факта, че е ограничавала контактите
на ответника с детето.
Моли, с оглед ниската възраст на
детето насрещните искове да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание страните излагат , че са постигнали споразумение
в следния смисъл : Родителските права по отношение на роденото от
съвместното съжителство на страните дете Л. Н. М., да бъдат предоставени на
майката Д.К.Д. с постоянно местоживеене на детето на адреса на ищцата, а
именно: *. Относно месечната издръжка, същата да бъде в размер 150 лв. на
месец, считано от завеждане на исковата молба – 20.01.2016г., с падеж на
плащане 5-то число на текущия месец. Сумата, която дължи ответникът от
20.01.2016г. до този момент - 12.10.2016г., да се заплати до края на месец
ноември 2016г. По отношение на режима на личен контакт на бащата с детето,
страните са постигнали съгласие за разширен режим на личен контакт на детето
Лора с неговия баща, което включва: първите три седмици от месеца детето да
бъде при баща си от петък от 18,00 часа до неделя до 16,00 часа; първите два
дни от Коледните празници и през втората половина от Великденските празници
детето да бъде при своя баща, както и един ден по Нова година; за рождения ден
и имения ден на бащата детето да присъства при него. Разноските по делото,
които са направени до този момент страните поемат така, както са направени.
В хода по същество процесуалните
представителите на страните, претендират от съда да постанови решение, което да
бъде съобразено с постигнатото между тях споразумение.
Контролиращата страна ДСП – В. , редовно
призована, не се явява в съдебно заседание.
Контролиращата страна ДСП-Д.,
редовно призована, не изпраща представител в с.з
Съдът, след преценка
на събраните по делото доказателства и становищата на страните по реда на чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
От представеното
по делото удостоверение за раждане , издадено от Община Варна е видно, че детето Л. Н. М. е
родено на ***год. и че страните по делото са негови родители.
Приет по делото
е соц.доклад, изготвен от ДСП-Добрич, видно от заключителната част на който
майката има необходимия родителски капацитет да дава ежедневните грижи за
отглеждане и възпитание на детето.
Задължение на двамата родители на детето е да осигурят в пълен обем грижите,
вниманието и обичта, от които детето се нуждае,
но безспорно установено по делото е, че към настоящия момент, родителите
на детето не живеят заедно. Предвид
горното, следва да бъде уреден по съдебен ред въпроса за упражняването на
родителските права, спрямо детето.Постигнатото между родителите на детето Л. споразумение
е в интерес на детето, тъй като с уредбата на отношенията по повод
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и неговата
издръжка се обезпечава нормалното отглеждане
и възпитание на детето, като в същото време, съобразно неговата възраст и
установеният режим на лични отношения се гарантира и запазва емоционалната
връзка, изградена между детето и бащата, който няма фактически да упражнява
родителските си функции , спрямо детето. Предвид на това, уредбата на
отношенията между страните в настоящото
производство, като родители на детето
Лора, следва да бъде определена , съобразно постигнатото между тях споразумение
, което е в интерес на детето.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса за присъдената издръжка в размер на 108лв.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето Л. Н. М., ЕГН: **********, родено на ***год.
при майката Д.К.Д. , ЕГН:**********, която живее на
административен адрес: *.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Л. Н. М., ЕГН: **********, на
майката Д.К.Д. , ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата Н.М.К. , ЕГН:********** с детето Л.
Н. М., ЕГН: **********, когато бащата ще може да взема детето при себе си, както следва: първите три седмици от месеца ,
от петък - 18,00 часа до неделя до 16,00 часа; първите два дни от Коледните
празници и през втората половина от Великденските празници, както и един ден по
Нова година; за рождения ден и имения ден на бащата.
ОСЪЖДА бащата Н.М.К. , ЕГН:********** ДА
ЗАПЛАЩА в полза на детето Л. Н. М.,ЕГН:**********,
чрез неговата майка и законен представител Д.К.Д. , ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 150 лв./сто и петдесет лева/, считано от завеждане на исковата
молба – 20.01.2016г., с падеж на плащане 5-то число на текущия месец, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание
за нейното изменение или прекратяване,
като издръжката за периода от
20.01.2016г. до 12.10.2016г., бащата следва да заплати до края на месец
ноември 2016г.
ОСЪЖДА Н.М.К. , ЕГН:**********
*** със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в полза на държавата по
сметка на ВРС, върху присъдената издръжка, в размер на 108/сто и осем/лева .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
съобщаването на страните, ведно с препис
от същото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.Х./