№ 3
гр. Шумен, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора Д. Арк. Д.
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Частно наказателно
дело № 20223600200507 по описа за 2022 година
Производство по чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1 – ал. 8 от
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции /ЗПИИАФОРНФС/.
Образувано е по искане на Федерална служба за правосъдие, Германия за
признаване и изпълнение на решение № Cs 751 Js 54424/21 от 28.09.2021 г., в
сила от 29.01.2022 г. на Окръжен съд - Бремен, Германия за налагане на
финансова санкция, постановена по отношение на българската гражданка З.
А. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес в Република България,
обл.Шумен, с.К., ул. „Д.” № 17.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище,
че искането е основателно и следва да бъде уважено.
Засегнатото лице З. А. М. е нередовно призовано. Видно от изпратената
докладна записка от РУ-Нови пазар по данни на кмета на с.К., лицето живее и
работи в Германия, като от данните в масива на МВР се съдържат данни, че е
напуснала пределите на страната на 12.06.2021 г.
1
Предвид това обстоятелство и на основание чл.16 ал.3 от
ЗПИИАФОРНФС на засегнатото лице е назначен служебен защитник.
Служебният защитник на засегнатото лице – адвокат Д. Б. от АК -
гр.Шумен, изразява становище, че изпратеното удостоверение е непълно,
поради което не са налице условията на чл.35, т.9 и т.10 от
ЗПИИАФОРНФС.
Шуменския окръжен съд като взе предвид доказателствата по делото и
като се съобрази със становищата на страните, намира за установено
следното:
С решение № Cs 751 Js 54424/21 от 28.09.2021 г., в сила от 29.01.2022 г.
на Окръжен съд - Бремен, Германия по отношение на българската гражданка
З. А. М., с ЕГН ********** е наложена финансова санкция в размер на 300,00
евро и разходи по съдебното производство в размер на 84,50 евро или общ
размер на финансовата санкция- 384,50 евро. Санкцията е наложена за
извършено деяние за това, че в нарушение на §.68, ал.1 от Закон за доходите
на ФР Германия осъдената заедно с децата си, противно на задължението си
не съобщила на Семейната каса - Бремен, че е променила обичайното си
местоживеене в Германия, считано поне от 31.08.2020 г. в България, като по
този начин е постигнала това, че тя и децата й А., А. и Н., съгласно §.31, абз.3
от Закон за доходите на ФР Германия да получат неправомерно в периода от
септември до декември 2020 г. детски надбавки под формата на данъчно
облекчение в размер на 2 472, 00 евро.
Деянието представлява престъпление, наказуемо като укриване данъци
по §369,370, ал.1, т.2 от Данъчния кодекс на Германия, във вр. с §.31, абз.3,
ал.1, абз.1 от Закон за доходите.
Шуменският окръжен съд намира, че решението, което е представено за
признаване и изпълнение, представлява решение за налагане на финансова
санкция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е влязъл в
сила акт за налагане на задължение за плащане на глоба. Горепосочения акт е
издаден в държава- членка на Европейския съюз, от съдебен орган,
компетентен да налага парични санкции.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено
копие от решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
2
взаимно признаване на финансови санкции по образец съгласно приложения
№ 1 и № 2 от същия закон. Удостоверението е издадено и подписано на
20.09.2022 г., преведено е на български език, а неговото съдържание е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава Германия.
Шуменския окръжен съд намира, че е компетентен орган да признае
решението за налагане на финансова санкция, издадено в друга държава-
членка на Европейския съюз – Република Германия, по смисъла на чл. 6, ал. 1
и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй като е окръжен съд по местоживеенето
и обичайното пребиваване на засегнатото лице.
Съдът намира, че решението за налагане на финансова санкция по
отношение на засегнатото лице З. А. М. следва да бъде признато и изпълнено
на територията на Република България, тъй като е постановено в съдебно
производство в държава- членка на Европейския съюз и се отнася до деяние,
което съставлява престъпление и по българското законодателство, независимо
от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава и
лицето, срещу което е постановено решението за налагане на финансова
санкция има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Р
България.
Съдът намира, че изпратеното решение за налагане на финансова
санкция, постановено от Окръжен съд - Бремен, Германия, следва да бъде
признато и изпълнено на територията на Република България и поради това,
че не са налице основанията по чл. 35 от закона за отказ за признаване и
допускане на изпълнението на решението :
1.Представеното удостоверение по член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции е пълно и отговаря на решение от
28.09.2021 г., в сила от 29.01.2022 г., за налагане на финансова санкция,
постановено от Окръжен съд - Бремен, Германия;
2.Липсват доказателства, че срещу осъденото лице за същото деяние в
Република България или в друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане
на финансова санкция;
3.Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
3
съд;
4.Не е налице имунитет или привилегия по българското
законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо;
5.Решението не се отнася за деяния, които :
а/ по българското законодателство се считат за извършени изцяло или
отчасти на територията на Р.Б., или
б/ са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния;
6.Наложената финансова санкция не е по-малко от 70 евро или левовата
равностойност на тази сума;
7.Решението се отнася за деяние, което е престъпление и по българското
законодателство- чл.255, ал.1, т.2, предл.2 от НК;
8.Решението не е постановено срещу физическо лице, което по
българското законодателство поради възрастта си не носи наказателна
отговорност и не подлежи на наказателно преследване за деянията, които
обосновават решението;
9.От представеното удостоверение е видно, че засегнатото лице е било
уведомено за правото си да обжалва решението, както и за сроковете за
обжалване.
По отношение на довода на защитата, че удостоверението е непълно и
липсват отразявания дали лицето е било уведомено за производството, поради
което не са налице условията на чл.35, т.9 и т.10 от ЗПИИАФОРНФС за
признаване на решението. Съдът намира така изложения довод за
неоснователен. Видно от съдържанието на изпратеното удостоверение в б.з,
т.2 е отразено, чу производството е било писмено, като изпращащия орган
потвърждава, че съответното лице е уведомено съгласно законодателството
на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния
закон представител относно правото си да обжалва решението, както и
сроковете за обжалване. Предвид обстоятелството, че производството е
писмено, а не е проведено в открит съдебен процес, за изпращащия орган не
са налице основанията за попълване на б.з, т.3 и надолу на удостоверението.
По изложените съображения съдът намира, че изпратеното удостоверение е
4
пълно.
На основание чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 8 от
ЗПИИАКОРНФС, тъй като решението за налагане на финансова санкция се
отнася до парична сума – глоба в размер на 300,00 евро и разноски по
съдебното производство в размер на 84,50 евро, като общия размер на
финансовата санкция е 384,50 евро, съдът следва да определи
равностойността на сумата в български левове по курса на БНБ за деня на
постановяване на решението – 28.09.2021 г. От изисканата справка от БНБ е
видно, че за посочената дата фиксираният курс на 1 евро е 1.95583 лева или
равностойността на 384,50 евро е 752,01 български лева.
По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във връзка с
чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение № Cs 751 Js 54424/21 от 28.09.2021 г., в сила от
29.01.2022 г. на Окръжен съд - Бремен, Германия, с което по отношение на
българската гражданка З. А. М., с ЕГН ********** е наложена финансова
санкция в размер на 300,00 евро и разходи по съдебното производство в
размер на 84,50 евро или общ размер на финансовата санкция- 384,50 евро,
равностойни на 752,01 български лева /седемстотин петдесет и два лева и
една стотинка/, по курса на БНБ за деня на постановяване на решението –
28.09.2021 г.
На основание чл. 36, във връзка с чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС
решението за налагане на финансова санкция, постановено от Окръжен съд -
Бремен, Германия, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати на
ТД на НАП- гр.Варна, офис гр. Шумен за изпълнение.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да
се уведоми компетентния орган на издаващата държава – Федерална служба
за правосъдие, Германия, за признаването и изпращането на решението за
налагане на финансова санкция на ТД на НАП- гр. Варна, офис гр.Шумен,
както и за приключване на изпълнението на решението.
Копие от уведомлението до компетентния орган на издаващата държава
да се изпрати и на министерство на правосъдието на Република България.
5
На основание чл.13 от ЗПИИРФОРНФС направените разноски по
настоящото производство са за сметка на българската държава.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд- гр. Варна в 7-
мо дневен срок. За засегнатото лице срока започва да тече от узнаване за
постановяването му, като обжалването не спира изпълнението на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6