№ 1561
гр. Варна , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20203100502790 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ПЛАЗМАКС“ ОООД срещу решение №
3640/31.07.2020 год., постановено по гр.д. № 3465/2019 год. по описа на РС – Варна, В
ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от „Братство на славяните 3“ ЕООД в евентуалност
иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.3 вр. чл.87, ал.2 вр. чл.232 ЗЗД и същият е осъден да
заплати на ищеца сумата от 2477.80 лева, представляваща сбора от платени на отпаднало
основание – развален поради неизпълнение писмен договор от 10.01.2014 год. наем на
недвижима вещ, както следва: 1 777.78 лева – наемна цена за периода от м.декември 2018
год. до м.март 2019 год., 200 лева депозит при подписване на договора и 500 лева –
предплатен едномесечен наем, даден при подписването на договора, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, като
е осъден и за разноски. В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Конкретните оплаквания са относно извода на съда относно липса на
доказателства за неплатени консумативи от страна на наемателя с оглед отделения от
първоинстанционния съд насрещен иск именно за същото, както и извода на съда относно
прекратяването на наемния договор. Сочи, че по отношение на формирания втори извод
съдът не е съобразил целия събран доказателствен материал, от който се установява, че
наемодателят няма вина за настъпилото на 28.11.2018 год. събитие, което е можело да бъде
1
предотвратено, ако наемателят бе поддържал комуникация с наемодателя. Позовава се и на
положена грижа относно уведомяването на застрахователя, преди огледа от който не е било
възможно извършване на други действия по отстраняване на щетите. Оспорва причината за
прекратяване на договора, като твърди и че изпратеният му анекс за прекратяване не е
подписан от него, като същото е прието като уведомление за предизвестие за прекратяване.
Именно поради тази причина, след изтичането му, е изпратил покана за предаване на
владението, което не е сторено и до настоящия момент. Моли за отмяна на решението и
присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното решение като поддържа,
че претенцията е за връщане на предплатена наемна цена поради прекратяване на договора
от 28.11.2018 год. едностранно от наемателя поради настъпилата невъзможност за
изпълнениетона договора за наем за ползване на помещението според предназначението му.
Сочи, че правилно първоинстанционният съд е приел, че договорът е прекратен още на
01.12.2018 год. с оглед изявлението на ответника в открито съдебно заседание на 13.02.2020
год., а и би следвало да се приеме за такъв с предаването на ключовете за помещението на
представител на ответника. Позовава се на неизпълнение от страна на наемодателя на
задължението му по чл.231, ал.2 ЗЗД, което му дава право да прекрати договора.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез пълномощник, поддржа въззивната жалба и
моли за отмяна на постановеното първоинстанционно решение и присъждане на разноски.
В с.з. по същество, въззиваемата страна, чрез пълномощник, моли за потвърждаване
на решението, ведно с присъждане на разноски
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното
искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението
са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
2
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за
нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване /ТР №1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на предявения с правно основание чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД иск е иск е сумата от
2477.80 лева, представляваща сбора от платени на отпаднало основание – развален поради
неизпълнение писмен договор от 10.01.2014 год. наем на недвижима вещ, както следва: 1
777.78 лева – наемна цена за периода от м.декември 2018 год. до м.март 2019 год., 200 лева
депозит при подписване на договора и 500 лева – предплатен едномесечен наем, даден при
подписването на договор за наем от 10.01.2014 год., прекратен едностранно от ищеца –
наемател.
Не е спорно между страните, че същите са били обвързани от сключен на 10.01.2014
год. договор за наем на помещение, находящо се в гр.Варна, ул.“Одесос“ № 3. Посочено е в
договора е, че отдаваното под наем помещение ще се ползва за търговска дейност,
незабранена от закона – копирни услуги, застрахователни услуги и др., като са уговорени
между страните насрещните права и задължения, както и условията за прекратяване на
договорната връзка.
Няма и спор, че страните са изпълнявали задълженията си по договора до деня на
неговото едностранно разваляне от ищцата, както и това, че юридическото събитие, довело
до невъзможност за ползване на помещението, е настъпило при действието на договора.
Спорен както пред първа инстация, така и пред настоящата с оглед въведените
оплаквания, е законосъобразното прекратяване на договора, както и дали наемодателят носи
отговорност за това.
Безспорно установено е, че на 28.11.2018 год. в наетото помещение се е откъртил
блок от окачения таван, ведно с част от въздухоотводната и ел.инсталации, което събитие
има отношение към годността на вещта да бъде ползвана съобразно нейното предназначение
по смисъла на чл.230, ал.1 ЗЗД. Те са настъпили в един по- късен момент, като с оглед
депозираното пред ВРС заключение по СТЕ, включително дадените от вещото лице Милка
Атанасова обяснения в съдебно заседание, съдът приема, че не са във връзка с обикновеното
употребление на вещта, нито са вследствие на непреодолима сила. След като не са
причинени виновно от наемателя, същият е бил в правото си да иска от наемодателя да
бъдат поправени за негова сметка.
Невъзможността за ползване на наетото помещение обаче обуславя и правото на
наемодателя да прекрати договора за наем, което е по-широко понятие от неговото
разваляне. В конкретния случай, видно от клаузите на договора, страните не са дерогирали
разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, според която развалянето на договора за наем се
осъществява чрез едностранно изявление на изправната страна.
3
Упражняването на потестативното право за едностранно прекратяване /разваляне/ на
договора за наем, съгласно чл.87, ал.1 ЗЗД, е свързано с виновно неизпълнение
задълженията на страна по договора. Едностранното разваляне на договорите е обусловено
само от виновно неизпълнение на задълженията на другата страна и е недопустимо, когато
след определяне на подходящ срок за изпълнение, кредиторът може и има интерес да
получи дължимата престация /чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД/ или когато неизпълнението е
незначително с оглед обективния интерес на кредитора /чл.87, ал.4 ЗЗД/. Договорите, с
изключение на тези с предмет прехвърляне на вещни права се развалят само с едностранно
предизвестие, отправено от изправния кредитор до длъжника. Не е необходима съдебна
намеса за това, но при спор относно произтичащите права от развалянето, респ.
прекратяването на договорите с периодично изпълнение, имащо действие за напред,
съгласно чл.88, ал.1 ЗЗД, съдът във всеки конкретен случай следва да изследва наличието на
предпоставките за упражняването на това потестативното право.
В контекста на казуса, безспорно се установява отправеното на 29.11.2018 год.
заявление за прекратяване на договора от страна на наемателя поради невъзможност за
ползане на помещението. Не са представени доказателства за неговото получаване от
наемодателя, но с оглед изявлението му в писмения отговор за получаване на електронна му
поща на анекс за прекратяване на договора, следва да се приеме, че същото е стигнало до
него и е спазена писмената форма за волеизявлението. Съдът споделя доводът на ответника,
че посоченият от ищеца 24-часов срок не може да се приеме за приемлив и подходящ по
смисъла на закона, но липсват твърдения и доказателства за предприети в рамките на един
по-дълъг срок действия по привеждане на помещението в годно за използване от наемателя.
Липсва и предложение за изпълнение в хода на производството, което налага извода, че за
ищецът е възникнало субективното му преобразуващо право по чл.87, ал.2 предл.последно
ЗЗД да развали сключения договор. А след като правното действие на волеизявлението за
разваляне на договора е настъпило при наличие на законовите предпоставки на правото на
изправната страна за това, следва да се приеме, че към настоящият момент не е налице
валидно обвързване на страните с договора поради неговото разваляне.
Налице е вземане за връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.55, ал.1
предл.трето ЗЗД, поради което след като не се навежда, респективно установява, основание
за нейното задържане, искът се явява основателен. Доводите на ответника – сега въззивник
за недължимост на исковите суми поради наличие на насрещно вземане не могат да бъдат
разглеждани в настоящото производство поради липса на приет за съвместно разглеждане
насрещен иск, по който въззивният съд дължи произнасяне или надлежно предявено
възражение за прихващане.
Първоинстанционното решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед изхода на оспора и направеното от въззиваемия искане, в негова полза следва
да се присъдят и старенвите пред настоящата инстанция разноски в размер на 450 лева, -
4
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА срещу решение № 3640/31.07.2020 год., постановено по гр.д. №
3465/2019 год. по описа на РС – Варна, В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният от
„Братство на славяните 3“ ЕООД в евентуалност иск с правно основание чл.55, ал.1 пр.3 вр.
чл.87, ал.2 вр. чл.232 ЗЗД и същият е осъден да заплати на ищеца сумата от 2477.80 лева,
представляваща сбора от платени на отпаднало основание – развален поради неизпълнение
писмен договор от 10.01.2014 год. наем на недвижима вещ, както следва: 1 777.78 лева –
наемна цена за периода от м.декември 2018 год. до м.март 2019 год., 200 лева депозит при
подписване на договора и 500 лева – предплатен едномесечен наем, даден при подписването
на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ПЛАЗМАКС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, жк.“Трошево“, ул.“Младежка“ бл.32, вх.Е, ет. 1, ап.76 ДА ЗАПЛАТИ
на „Братство на славяните 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, ул.Добри Войников 9-13 сумата от 450 лева, представляваща сторени пред
въззивмната инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5