№ 6284
гр. София, 23.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110101505 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „М.С.“ ЕООД, с която е предявен срещу „И..“
ЕООД иск с правна квалификация чл. 79 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 2 и чл. 7 от К. за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (С.) за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в общ размер на 3600 евро, представляваща обезщетение за наложена глоба на
превозвача по договор за международен превоз на стоки по шосе от 09.03.2021 г. поради
неизпълнение на задължение от страна на възложителя по договора да приложи към
товарителницата или да предостави на разположение на превозвача необходимите
документи и да му даде всички поискани сведения за превозваната стока.
Ищецът „М.С.“ ЕООД твърди, че между страните е бил сключен Договор-Заявка за
транспорт № ./09.03.3021 г. за превоз на стоки от И. до Б. между ответника, в качеството му
на възложител, и ищеца, в качеството му изпълнител, който договор бил с предмет
международен превоз на стоки по шосе. Съгласно договора срещу възнаграждение в размер
на 1,900 /хиляда и деветстотин/ лева без ДДС, платими в срок от 30 дни след получаване на
2 броя оригинални С.-товарителници без забележка, подписани и подпечатани от
получателя, и на оригинална фактура, ищецът следвало да извърши в полза на възложителя
международен превоз на стоки, като ищецът приел извършването на транспорта. Сочи, че
камионът пристигнал на товарните адреси в деня, посочен в заявката, и е натоварил стоката,
като е получил и документи за същата – С.-товарителница, без да са посочени
задължителните данни за превозваните вещества, и търговска фактура. Твърди, че по време
на превоза на 12.03.2021 г. на камиона и намиращата се в него стока е била извършена
проверка от страна на словенските власти /Финансова управа на Р. С./ и е било установено
административно нарушение по чл. 54, ал. 1, т. 12 от Закона за превоз на опасни стоки,
което се изразявало в извършване на превоз на опасни стоки, при който като документ за
транспорта се използва С.-товарителница без задължителните данни за превозваните
вещества /официално название на стоката, етикет за опасност, амбалажна група и
информация за количеството на индивидуалната опасна стока/, а освен това бил превозван
увреден товар /съд от стоманена ламарина .. Сочи, че във връзка с извършеното нарушение
била наложена глоба в размер на 6000 евро на превозвача „М.С.“ ЕООД, който бил счетен за
извършител на нарушението, като актът влязъл в сила 8 дни след датата на издаването му
/12.03.2021 г./ или на 20.03.2021 г., но тъй като актът подлежал на незабавно изпълнение,
1
като при необжалване на акта следвало да бъде заплатена само половината от стойността му,
глобата била заплатена незабавно от ищцовото дружество. Глобата била заплатена веднага,
за да може да бъде продължен превозът, както и защото превозвачът имал задължение да
намали във възможно най-голяма степен размера на претърпените вреди, дори и да няма
вина за същите. Половината от размера на глобата била заплатена на 15.03.2022 г. от
шофьора З.З. със служебна дебитна карта, по която на 12.03.2021 г. била преведена от
„М.С.“ ЕООД съответната сума. Освен това била наложена глоба в размер на 1200 евро за
превозване на увреден товар /съд от стоманена ламарина ., което нарушение е било
извършено на 12.03.2021 г. в 15:56 ч. на ГКПП В., като в случая отново половината от
размера на глобата бил заплатена на 15.03.2022 г. от шофьора със служебна дебитна карта,
по която на 12.03.2021 г. била преведена от „М.С.“ ЕООД съответната сума. Посочва, че на
15.03.2021 г. ищцовото дружество е изпратило на ответното дружество документите относно
наложената глоба и касовия бон относно извършеното плащане на същата, а впоследствие
цялата натоварена стока е доставена на разтоварния адрес. Твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението си да заплати наложената на превозвача глоба поради неизпълнение
на неговото задължение да приложи към товарителницата или да предостави на
разположение на превозвача необходимите документи и да му даде всички поискани
сведения за стоката. Ето защо, моли за уважаване на предявения иск. Претендира и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2022г. до
окончателното заплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът „И..“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК и не се е явил в проведеното на 16.03.2023г. съдебно заседание, за което е бил
редовно призован, без да сочи уважителни причини за това и без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, въпреки че с разпореждане от 16.03.2022г. и с
определението по чл. 140 ГПК от 15.01.2023г. са му съобщени последиците от тези
процесуални бездействия.
Съдът като взе предвид посочените обстоятелства и като съобрази изричното искане
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и че от
представените с исковата молба доказателства се установява вероятната основателност на
предявените искове, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239
ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени и
претендираните и направени разноски за исковото производство в размер на 1361,60 лв., от
които 281,60 лв. – държавна такса и 1080 лв. – платено адвокатско възнаграждение. На
ищеца не следва да се присъждат претендираните разноски за извършени преводи на
доказателства от чужд на български език в размер на 463 лв., доколкото не са представени
доказателства, че заплатените от ищеца суми за преводи на едноличен търговец са
направени именно за превод на доказателства по настоящото дело, а отделно, видно от
отбелязването върху приетите писмени доказателства, преводите са извършени от
дружество, различно от лицето, за което са представените доказателства за плащане на суми
за извършване на неконкретизирани преводи, които при това са в по-ниски размери от
претендираните.
Предвид изложеното и на основание чл. 238 ал. 1 ГПК и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „И..“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати
на „М.С.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. на основание чл. 79 ЗЗД
вр. чл. 11, ал. 2 и чл. 7 от К. за договора за международен автомобилен превоз на стоки (С.)
сумата в общ размер на 3600 евро, представляваща обезщетение за наложена глоба на
превозвача „М.С.“ ЕООД по договор за международен превоз на стоки по шосе от
09.03.2021г. поради неизпълнение на задължение от страна на възложителя „И..“ ЕООД по
2
договора да приложи към товарителницата или да предостави на разположение на
превозвача необходимите документи и да му даде всички поискани сведения за превозваната
стока, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 13.01.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1361,60 лв., представляваща разноски за производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3