Определение по дело №661/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. П., 11.10.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 11.10.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

 ЧЛЕНОВЕ: Методи Величков

Кристиан Петров

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00661 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД против решение № 804/21.05.2019 г. по гр. д. № 9291/2018 г. на Районен съд – П. в частта му, с която по предявените от Н. Антонов срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД отрицателни установителни искове с пр. осн. чл. 439, ал. 1 ГПК е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника: сумата в общ размер на 402, 67 лв., представляваща лихва за забава плащането на главницата за периода 18.07.2008 г. - 30.06.2010 г., както и законната лихва върху главницата за периода 30.06.2010 г. - 27.12.2015 г., за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. г. д. № 6160/2010 г. на ПРС, поради изтекла погасителна давност.

В жалбата се поддържа неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, като са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Поддържа, че съдът неправилно тълкува закона като приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва само с изпълнителна сила и че за вземанията за мораторна и законна лихва върху главницата е приложима тригодишната давност по чл. 111, б. В ЗЗД и поради това същите са погасени по давност. Твърди, че вземанията за мораторна и законна лихва също следва да се погасят с петгодишен давностен срок, доколкото неоспорената и влязла в сила заповед за изпълнение има силата на съдебно решение, поради което и правилата относно погасителния срок за главницата следва да бъдат приложими и за акцесорните вземания, като давността е прекъсната с молба на ответника за извършване на изпълнителни действия от 20.08.2015 г. и 5-годишният давностен срок за цялото вземане по изп. лист не е изтекъл и към настоящия момент. Въз основа на изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за разноските, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което исковете бъдат изцяло отхвърлени и присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението в обжалваната част. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (включително са заплатени съответните държавни такси за въззивното производство).

Във въззивната жалба и отговора страните не са се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно - чл. 269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.11.2019 г. от 10.10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.