Решение по дело №183/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 705
Дата: 14 юни 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20224110100183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 705
гр. Велико Търново, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110100183 по описа за 2022 година
Иск по чл. 410,ал.1,т.1 от КТ ,вр. с чл. 45 от ЗЗД , обективно съединен с
иск по чл. 86 от ЗЗД
Ищецът „ЗАД Армеец“ АД, гр.София твърди, че с полица от
22.08.2016 г. е сключил договор за имуществена застраховка «Каско» на л.а.
«Тойота Ярис» с рег.№ Е0877КК. В срока на застрахователното покритие на
3.02.2017 г. настъпило ПТП, при което на застрахования автомобил са
причинени имуществени щети. За ПТП бил съставен протокол от 3.02.2017 г.
от органите на полицията, в който било отразено, че виновен за ПТП е
водачът на другия автомобил- «Рендж Роувър» с рег.№ СВ 7274ВА- ответник
по делото, който предприел маневра на заден ход, без да се убеди, че пътят
зад него е свободен и така ударил предната част на застрахованото МПС, а за
автомобила няма сключена застраховка «Гражданска отговорност». Изтъква ,
че на водача бил съставен АУАН и е издадено НП от 8.02.2017 г., влязло в
законна сила. Заявява,че е изпълнил задълженията си съобразно
застрахователната полица и е изплатил обезщетение за вредите в размер на
2699,90 лева с РКО от 4.04.2017 г. Сочи, че е направил и ликвидационни
разноски от 10 лева. Твърди, че е поканил ответника с писмо от 5.05.2017 г.
да изплати посочената сума, но плащане не последвало. Моли съда да осъди
ответника да му заплати посочените суми в общ размер от 2709,90 лева
1
главница, представляващи дължимо обезщетение по регресна претенция.
Претендира мораторна лихва върху главницата в размер от 825,83 лева за
периода 20.01.2019 г.- 20.01.2022 г. и законна лихва върху главницата от
подаване на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски. В
съдебно заседание не изпраща представител.
Ответникът К. С. , чрез пълномощник адв.Л. от ВТАК е депозирал в
срок отговор на исковата молба, в който заявява недопустимост и
неоснователност на иска. Излага, че застраховката «Гражданска
отговорност» следва да се сключи от собственика на автомобила- «Булбана»
ЕООД, поради което иска неправилно е насочен срещу ответника. Заявява, че
ищецът не е установил кога е поканил ответника да заплати доброволно
исканата главница , което прави иска за присъждане на лихва за забава
неоснователен. Не оспорва механизма на пътно-транспортното
произшествие. В съдебно заседание се представлява от пълномощника си
адв.Л. от ВТАК.Поддържа изложеното в отговора становище. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и приложените
по делото писмени доказателства намира за установена следната фактическа
обстановка:
От приложения протокол за ПТП № 1614162/3.02.2017 г. е видно, че на
същата дата в гр.В.Търново е настъпило пътно-транспортно произшествие
между л.а. „Ланд Ровер“ с рег.№ СВ7274ВА собственост на „ Булбана“
ЕООД, управляван от К. С. , за който няма валидно сключена застраховка „
Гражданска отговорност“ и л.а. „ Тойота Ярис“ с рег.№ Е0877КК
собственост на *** управляван от ***. При ПТП първия участник не се
убеждава при движение на заден ход, че пътят зад него е свободен и удря
отпред спрелия пред него автомобил на втория участник, при което
причинява материални щети. На виновния водач е съставен АУАН, въз
основа на който е издадено НП № 17-1275-000179/8.02.2017 г. по чл.
183,ал.2,т.11 от ЗДвП и НП № 17-1275-000170/8.02.2017 г. по чл. 683,ал.3 от
КЗ, връчени на 24.02.2017 г. и влезли в законна сила на 6.03.2017 г. , което се
констатира от писмо на началник сектор ПП при ОДМВР В.Търново от
14.08.2017 г. до ищцовото дружество. ПТП е реализирано в срока на
действие на комбинирана застрахователна полица №
2
0306Х0233214/22.08.2016 г., сключена между „ЗАД Армеец“ АД и *** за лек
автомобил „ Тойота Ярис“ с рег.№ Е0877КК с валидност на полицата до
23:59:59 на 23.08.2017 г. След предявена претенция по щета №
14017030100144 по клауза „Пълно каско“ и изготвен опис –заключение по
щета с платежно нареждане от 4.04.2017 г. ищцовото дружество е превело на
собственика на застрахования автомобил сумата от 2699,90 лева по щета №
14017030100144 . Изпратена е регресна покана до ответника на адрес в гр.***
вх.В, ет.2,ап.5 от ищцовото застрахователно дружество, с която той е поканен
в 30-дневен срок да заплати на основание чл. 410,ал.1,т.1 от КЗ сумата от
2699,90 лева изплатено обезщетение за щетите по л.а.“Тойота Ярис“ с рег.№
Е0877КК , за която няма данни да е получена от ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ, приложима в
настоящия случай с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, като от този момент за застрахователя
възниква суброгационното право при наличието на деликт. За да бъде
постановен положителен за ищеца резултат е необходимо да се докажат
пълно и главно следните кумулативно изискващи се предпоставки: наличие
на застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка,
сключен между застраховател и трето за делото застраховано лице;
изплащане на застрахователно обезщетение; установен деликт от прекия
причинител на вредите, чрез негово виновно противоправно поведение,
довело до настъпване на вреди за застрахованото лице, които са в пряка
причинно-следствена връзка с това поведение. От събраните по делото
доказателства безспорно се установи фактическия състав на непозволеното
увреждане, който всъщност не се оспори от ответника- на 3.02.2017 г.
ответникът, управлявайки л.а. «Ланд Ровър» с рег.№ СВ7274ВА е причинил
ПТП , като нарушавайки правилата за движение, без да се увери, че пътят зад
него е свободен предприема маневра движение на заден ход, с което блъска
спрелия преди него л.а. «Тойота Ярис» с рег.№ Е0877 КК. Освен, че не се
спори в съдебно заседание вината на водача е установена с влязло в сила
наказателно постановление издадено срещу него от Началник сектор ПП при
3
ОД МВР В.Търново. Пътно-транспортното произшествие е реализирано в
срока на действие на комбинирана застраховка «Каско» и «Злополука»
сключена между собственика на лекия автомобил, на който са причинени
имуществени щети от деянието и ищцовото застрахователно дружество. От
приложената преписка по щета № 14017030100144/6.02.2017 г. се установява,
че щетите по застрахования автомобил са оценени на 2699,90 лева, които са
изплатени на застрахованото лице с платежно нареждане от 4.04.2017 г.
Направени са и разходи за определяне на обезщетението от 10 лева. С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск от ищеца за заплащане на
сумата от 2709,90 лева , представляваща изплатено застрахователно
обезщетение на увреденото лице и направени ликвидационни разноски е
основателен и доказан и следва да се уважи, тъй като ищецът проведе пълно и
главно доказване на претенцията си. От друга страна възражението на
ответника за липса на пасивна процесуална легитимация, респективно
неоснователност на претенцията, намиращо опора в това, че ответникът не е
собственик на управлявания от него автомобил е абсолютно несъстоятелно.
Ангажира се неговата отговорност като водач на МПС, причинил вреда на
застраховано МПС с негово неправомерно деяние, свързано с нарушаване
правилата за движение разписани в ЗДвП и ППЗДвП. При този изход на
делото по главния иск основателна се явява и акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
изплащане. Що се отнася до претенцията по чл.86,ал.1 от ЗЗД за присъждане
на мораторна лихва в размер на 825,83 лева за периода от 20.01.2019 г. до
20.01.2022 г., същата е неоснователна. Съгласно цитираната разпоредба при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Когато няма определен срок за
изпълнение длъжникът изпада в забава след поканата на кредитора съгласно
чл.84,ал.2 от ЗЗД. В настоящия случай не е приложима разпоредбата на
чл.84,ал.3 от ЗЗД, тъй като е предявен регресен иск на застраховател, който се
е суброгирал в правата на увреденото лице и чието вземане макар и
изискуемо от деня на изплащането на обезщетението, следва да бъде
поискано за изпълнение от виновното лице. С други думи длъжникът следва
да бъде поканен да изпълни и едва тогава може да се счита, че е изпаднал в
забава. В този смисъл е и практиката на ВКС, според която вземането на
застрахователя по регресния иск срещу делинквента става изискуемо с
4
получаване на поканата за изпълнение. По делото е приложена регресна
покана до ответника, съдържаща искане за изплащане на сумата от 2699,90
лева в 30- дневен срок от получаването, но няма доказателства същата да е
достигнала до адресата си. Още повече, посочен е адрес в гр.Варна, а не във
Велико Търново, където живее ответникът. При липсата на доказателства за
надлежно предявяване на регресната претенция с посочената покана преди
депозиране на исковата молба , макар съдът да е указал тежестта на доказване
ищецът следва да понесе отрицателна санкция за това, чрез отхвърляне на
иска му за обезщетение за забава в претендирания размер и за посочения
период.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца разноски съобразно уважената част от исковете.
Заплатена е сумата от 158,40 лева за държавна такса и се претендира
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78,ал.8 от ГПК, вр. с
чл. 25,ал.1 от НЗПП съдът определя на 200 лева. При частично уважаване на
претенциите ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на
272,37 лева. Ответникът е направил разноски в размер на 480 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, като съобразно чл.78,ал.3 от ГПК
ищецът следва да му заплати сумата от 83 лева.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. с ЕНЧ **** от гр. **** ДА ЗАПЛАТИ по иск с правно
основание чл. 410,ал.1,т.1 от КЗ, вр. с чл.45 от ЗЗД на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД ,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Стефан
Караджа“ № 2 сумата от 2709,90 /две хиляди седемстотин и девет лева и 90
ст./ главница , представляваща изплатено застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди по щета №14017030100144 /6.02.2017 г. и
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху нея от подаване на
иска- 21.01.2022 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на «ЗАД АРМЕЕЦ» АД , ЕИК *********, седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ № 2 срещу К. С. с
ЕНЧ **** от гр.**** с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за сумата от
5
825,83 / осемстотин двадесет и пет лева и 83 ст./ предсталяваща обезщетение
за забава за периода 20.01.2019 г.- 20.01.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА К. С. с ЕНЧ **** от гр.**** ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД , ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Стефан Караджа“ № 2 сумата от 272,37 / двеста седемдесет и два лева и
37 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД , ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2 ДА ЗАПЛАТИ на К. С. с
ЕНЧ **** от гр.**** сумата от 83 / осемдесет и три/ лева направени по
делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6