№ 259
гр. Кюстендил, 21.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500160 по описа за 2022 година
Производство е по чл. 274, вр. с чл. 248 и чл. 78 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба с вх. № 260219/31.01.2022 г. от „********“
ЕАД, ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. София, 1606, ул. „Шандор Петьофи“ №10, чрез
пълномощника адв. В.Н., насочена срещу Определение № 260005/06.01.2022г., постановено
по гр.д. № 576/2021г. по описа на РС - Дупница по реда на чл. 248 от ГПК.
Жалбоподателят заявява, че не е доволен от размера на присъдените в исковото
производство съдебни разноски. В тази насока пояснява, че претендираните от ищеца
„********“ ЕАД разноски са както следва: 25.87 лева – платена държавна такса в
заповедното производство; 360.00 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното
производство; 874.73 лева – платена държавна такса в исковото производство и 320.55 лева
– адвокатско възнаграждение в исковото производство. За посочените разноски по делото
били представени доказателства, както и списък по чл.80 ГПК. Въпреки това и макар с
постановеното по делото съдебно решение исковата претенция да е била изцяло уважена,
съдът е присъдил разноски в размер на 350 лева от общо претендираните 1581.15 лева. Въз
основа на инициирано по реда на чл.248 ГПК производство е постановено обжалваното в
настоящото производство определение, с което съдът е оставил без уважение искането на
ищцовото дружество за присъждане на разноски в пълен размер, като единствения мотив за
постановения отказ бил, че сумата, за която ответника е осъден, била по-малка по размер от
претендираните разноски. С жалбата се оспорва правилността на обжалвания съдебен акт.
Акцентира се на липсата на законова разпоредба, която да регламентира, че направените от
ищеца разноски трябва да бъдат в по-малък размер от сумата на предявения иск. Отделно
липсвало и възражение от ответната страна за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, при което будело недоумение как при изцяло уважена искова претенция,
съдът постановява разноски в съотношение 27.06% от цената на иска. Набляга и на
обстоятелството, че претендираните от ищцовото дружество разноски за адвокатско
възнаграждение са определени в минимален размер съобразно чл.7, ал.7 вр. чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09 юли 2004 г., при което приема за недопустимо тяхното намаляване. При
изложените възражения и за яснота жалбоподателят допълва, че при заплатена в
заповедното производство държавна такса в размер на 25.87 лева, и внесена за исковото
производство такса в размер на 25.87 лева, районният съд го е задължил да довнесе за
исковото производство държавна такса в размер на още 848.86 лева. Приема за
незаконосъбразно и несправедливо съдът да дава указания на ищеца за внасяне на държавна
1
такса, която съставлява 65.62% от цената на иска и в същото време да присъди разноски,
съставляващи 27.06% от цената на иска, при положение, че същият е изцяло уважен.
По същество поддържа искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане
на пълния размер на сторените в производството съдебни разноски.
В законово регламентирания срок по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на
частната жалба.
По допустимостта.
При служебна проверка за допустимост и редовност на частната жалба, настоящият
съдебен състав намира, че същата е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на
обжалване акт от легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната
проверка за редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на
чл. 275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
По основателността.
Предмет на разглеждане пред РС Дупница е било исково производство по реда на
чл.422 ГПК с цена на иска 1293.57 лева, представляващи неплатени абонаментни такси,
използвани услуги, неустойка и дължима сума за мобилно устройство. Претендирана е и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, както и сторените в производството
съдебни разноски. Същите са надлежно посочени в приложен по делото списък по чл.80
ГПК и възлизат на сумата от 1581.15 лева.
С постановеното по делото решение районният съд е приел исковата претенция за
изцяло основателна и е осъдил ответника ЕЛ. С. В. да заплати на ищеца „********“ ЕАД
сумата от 1293.57 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда и 350 лева деловодни разноски.
Ищцовото дружество е поискало от съда по реда на чл.248 ГПК да допълни
решението в частта за разноските като присъди същите в цялост, а именно за сумата от
1581.15 лева.
С обжалваното определение искането е оставено без уважение с мотива, че сумата, за
която ответника е осъден, е по-малка по размер от претендираните разноски.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав намира, че
частната жалба е основателна.
Отговорносттта на страните за разноски е обусловена от изхода на спора и се
разпределя съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. Разноски се присъждат за всяка
инстанция с акта на съда, с който се приключва делото пред съответната инстанция – чл. 81
от ГПК.
Искането за присъждане на разноските е направено със самата искова молба.
Представени са платежни документи за заплатени държавни такси за заповедното и
исковото производства. Ищецът е бил представляван в двете производства от пълномощник
по чл. 32, т. 1 от ГПК, като по делото са приложени договори за правна защита и съдействие,
в които е отразено договореното между страните адвокатско възнаграждение, и че същото е
заплатено в брой при подписване на договора.
При тези доказателства и с оглед дадените разяснения в Тълкувателно решене № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, които имат задължителен за
съдилищата характер, настоящият съдебен състав приема, че по делото е безспорно доказано
заплащането на претендирания от ищеца разход за съдебни разноски.
За пълнота и яснота на изложението съдът ще отбележи, че в исковото производство
по чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК съдът се произнася по дължимостта и на сторените в
заповедното производство разноски. Приетото разрешение по т.10.в от ТР №4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното
производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415, ал.1 или по
чл.422 ГПК, а представляват законна последиците от уважаването, респективно
отхвърлянето на иска, предпоставя правомощието на съда в исковото производство да
разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение.
2
От друга страна в т.18 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК, е прието, че държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно
съединяване на искове по чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 от
ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада вече платената
такса в заповедното производство. В мотивите на посоченото ТР е посочено, че ако в
заповедното производство са били заявени няколко вземания и заповедта за изпълнение е
издадена, съответно искът по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК е предявен за признаване на
установено съществуването на повече от едно вземане, то е налице кумулативно
съединяване на искове. Всеки от тях има цена, определена по правилата на чл. 69 ГПК,
която е от значение за родовата и функционална подсъдност, а също и за размера на
дължимата държавна такса. Прието е, че съгласно чл. 72, ал. 1, изр. 1 от ГПК при предявени
с една молба кумулативно съединени искове, без значение дали съединението е субективно
или обективно, се събира държавна такса по всеки иск, което значи по 4% върху цената на
иска, но не по-малко от 50 лв. Процедирайки по този ред, РС Кюстендил законосъобразно е
определил дължимата в производството по чл.422 ГПК държавна такса, която своевременно
е заплатена от ищеца след даване на указания в този смисъл.
Предвид наличието на своевременно заявено искане още в самата искова молба и
съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК при уважаване на предявените искове, претенцията на
„********“ ЕАД за присъждане на деловодните разноски е основателна. Обжалваното
определение като незаконосъобразно следва да се отмени и на основание чл. 248, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът следва да присъди на частния жалбоподател
като ищец направените от него деловодни разноски, възлизащи на сумата от 1231.15 лева,
представляваща разликата от уважения размер на присъдените разноски – 350 лева до
претендирания и доказан такъв от 1581.15.
По изложените съображения и на основание чл.248 и чл.78, ал.1от ГПК, Окръжен съд
Кюстендил
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 260005/06.01.2022г., постановено по гр.д. №
576/2021г. по описа на РС - Дупница по реда на чл. 248 от ГПК и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение №260328/15.11.2021 г., постановено от РС Дупница по гр.д.
№576/2021 г., в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЕЛ. С. В. с ЕГН **********, от с.
Баланово, общ. Дупница да заплати на „********“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 1231.15 (
хиляда двеста тридесет и един лева и петнадесет стотинки), представляваща сторени, но
неприсъдени с решението деловодни разноски.
Определението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3