Определение по дело №48/2021 на Окръжен съд - Враца

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско                           отделение ,в   закрито    заседание на  четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година,  в състав:

 

   Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

Членове:Мария  Аджемова

                                  Росица  Иванова

 

като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова

въз.ч.гр. дело N` 48 по описа за  2021 г.,за да се произнесе взе предвид:

  "Грейнстор БГ"ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление  гр.***,представлявано от Ц. Т. Д. – управител, са подали частна жалба против определение№ 260507/11.11.2020 г. по ч.гр.д. № 530/2020 г. по описа  на Районен съд – Враца,с което производството по делото е прекратено  и е обезсилена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК под №283/26.02.02.2020 г издадена в полза на "Грейнстор БГ"ЕООД против ТПЗК"Импулс" със седалище гр. ***, ***.

  В жалбата се поддържа ,че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния  закон, поради което се моли да бъде отменено.

От друга страна мотивите на ВРСъд по обжалваното определение  били единствено,че спазва задължителните указания от въззивния съд дадени му с определение №163/16.11.2020 г по въз. ч.гр.№478/20 г по описа на ОС-Враца, с което е отменено спирането на производството по делото на осн. чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК до приключване на т.д.№ 20/20 г по описа  на ВОС.

  Според жалбоподателят ВОС е излязъл извън пределите на дължимата проверка за правилността на  определението на ВРС за спиране производството по делото, тъй като ВОС можел да дава само указания по приложението на закона по спорния процесуален въпрос и неправилно бил приложил проц. закон относно предпоставките  за прекратяване на  зап. производство.

  Твърди се още в жалбата  ,че към момента на подаване заявлението  по чл. 410 от ГПК длъжникът бил правосубектно юридическо лице ,което може  да бъде страна по всяко съдебно производство, а бездействието на кооператорите за избор на нов председател на кооперацията- длъжник, не трябвало да бъде толерирано от съда.

Моли се отмяна определението на ВРС и връщане делото на ВРС за продължаване на проц. действия.

  ТПЗК"Импулс" гр.*** не са ангажирали становище по ч.ж. в законния срок.

   Съд.състав при ВОС приема ,че частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.Разгледана по същество е   н е о с н о в а т е л н а.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе  предвид следното:

  Районен съд – Враца е издал Заповед № 283 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.02.2020г., с която е разпоредено длъжникът „Трудово производителна земеделска кооперация „Импулс“ да заплати на кредитора „Грейнстор БГ” ЕООД сумата от 24 500,00 лв. – пропуснати ползи от неизпълнен договор за покупко-продажба на пшеница доставка EXW: гр. *** от 09.08.2018 г., представляваща част от пропуснати ползи в размер на общо 245 000,00 лв.,а именно в частта от 171 500 лв до 196 000 лв при остатък на вземането в размер на 49 000 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.02.2020 г. до окончателното ѝ погасяване, както и разноските по делото в размер на 490,00 лв. – държавна такса.

В указания едномесечен срок не е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение.

Решаващият съдия служебно е констатирал ,че председателя на кооперацията-длъжник е починал,пред ВРС има висящо производство по гр.д.№538/20 г за отмяна на приетите от ОС на Кооперация "Импулс"  решения по т.2,3 и 4 за избор на нов председател на същата кооперация, а  ВрОС е спрял с определение №152/21.02.20 г регистърното производство по т.д.№20/20 гдо решаване  гр.д.№538/20 г пред ВРСъд.

  РС-Враца е приел, че когато председателят на кооперацията е починал, както е в настоящия случай, а изборът на нов председател е оспорен, респективно регистърното производство по неговото вписване – спряно, не е налице представляващ, който може да направи валидно възражение по чл. 414 от ГПК. Намерил е, че при такава хипотеза не може да се гарантира изпълнение на целта на заповедното производство,а именно – да се провери дали вземането е безспорно, или не, а ако бъде издаден изпълнителен лист, без да се даде възможност на насрещната страна да заяви дали оспорва или не претендираното вземане, то това би било нарушение на принципите на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ГПК.Затова първоинстанционният съд спира на осн. чл. 229 ал.1 т.4 от ГПК заповедното производство до решаване на т.д.№20/20 г по описа на ВОС до  избора и регистрирането на нов председател на   Кооперацията- длъжник.

  С  определение 260163/16.11.20 г по вчгд№478/20 г, ВОС е отменил спирането  на производството по делото като е посочил,че разпоредбата на чл. 229 ал. 1, т. 4 ГПК е уредена и приложима единствено в общия исков процес, но не и в заповедното производство т.е. в Глава 37 на ГПК – Заповедно производство, няма изрична разпоредба, че доколкото няма особени правила за това производство, се прилагат разпоредбите на общия исков процес.Единственото препращане, което е уредено, е в чл. 410 ал. 2 ГПК, който предвижда, че заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от исковото производство. Поради това ВРС не е следвало да се спира зап.производството по делото и ВОС е отменил спирането.

  ВОС е дал указания на първоинстанционния съд ,че при отмяна от ВОС  спирането на  заповедното производство, единствената възможност на ВРСъд е  при вече издадена  заповед за изпълнение, да я обезсили  и изпълни указанията на втората инстанция.  В чл. 415 ал. 5 ГПК законодателят е предоставил правото на съда, издал заповедта за изпълнение, да я обезсили и прекрати производството по делото, от което следва, че това е една законодателно уредена възможност съдът, постановил акта, сам да го отмени. На по-голямо основание от предвидената в чл. 415, ал. 5 ГПК хипотеза, когато заповедта за изпълнение не може да бъде съобщена на длъжника, съдът може да я обезсили, какъвто е настоящия случай.

  Предвид гореизложеното, актът на съда, с който производството по делото е прекратено , а издадената заповед №283/26.02.2020 г за изпълнение на парично  задължение по чл. 410 от ГПК- обезсилена, следва да бъде потвърден.

  Съгласно ТР т. 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, въззивните определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване.

  Водим от горното Врач. Окр. съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

  ПОТВЪРЖДАВА определение  № 260507/ 19.11.2020 г по ч.гр.д.№ 530/2020 г по описа на ВРСъд.

 

  Определението е окончателно.

 

 

 

                        Председател :

 

                        Членове:1/         2/