ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ………/…..07.2019
г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – Търговско отделение, в закрито съдебно
заседание на 04.07.2019 г. в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
Като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1300/2018 г.,
За да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от З.К.З., с която е предявен
осъдителен иск против Г.Д.П. за заплащане на сумата от 33694.16 лева - припадаща
се на ответника част от заплатени по договор за кредит от 06.08.2008 г. вноски,
такси и застраховки.
Исковата претенция произтича от изпълнение на договор за банков кредит, който представлява абсолютна търговска сделка по чл. 1 ал.1 т.7 от ТЗ, а правоотношенията, предмет на настоящия спор се основават на твърдения за регресна отговорност, което обосновава търговския характер на спора, поради което същият ще бъде разгледан по реда на глава 32 от ГПК.
Процедурата по размяна на книжа е приключила, като е извършена двойна такава. Депозирани са допълнителна искова молба и допълнителен отговор.
В депозираните отговори ответникът релевира възражения срещу основателността на исковата претенция, които ще бъдат изложени в проекто-доклада по делото.
Писмените доказателства, представени от ищеца и ответника ще се приемат като допустими, относимостта ще бъде ценена по същество.
Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване на усвоената, дължимата и незаплатена сума по кредита, както и начина на формиране на същата, е допустимо и относимо и следва да се уважи. Тъй като подлежащите на доказване факти ще бъдат установени чрез заключението на вещото лице, не се налага издаването на съдебни удостоверения за установяване на движението по банковата сметка на ищцата, а за получаването на исканата информация от ответника следва да бъде разкрита банковата тайна, за което компетентен е ВРС в отделно производство, образуването на което към настоящия момент не е необходимо, с оглед доказателствения материал по делото.
От друга страна, доказателственото искане на ответника за разпит на двама свидетели, които да установят, че част от сумата е разходвана за лични на ищцата нужди – търговска дейност, към момента не следва да бъде уважено. По същото съдът ще се произнесе след уточненията, които ще направи ответника, за което ще бъде задължен и при преценка допустимостта на свидетелските показания.
Допустимо е и искането, отправено в ДИМ да се даде възможност за представяне на разписка, подписана от продавача по договора за продажба на недвижим имот, а именно „Трафикконсулт“ ЕООД за получена сума по продажбата с оглед твърдяната симулация в цената по сделката за покупка на недвижим имот и доказателствената тежест на ищцата, която ще бъде разпределена за установяване на този факт.
Предвид твърденията на ищцата, че останалата част от сумата в размер на 20 000 евро до пълния размер на кредита е използвана от двамата съпрузи за довършителни дейности по имота – обзавеждане и оборудване, за който факт също носи тежест на доказване, ще следва да бъдат дадени указания за уточняване по пера и съответна стойност по пера на извършените разходи.
От друга страна на ответника с оглед насрещните твърдения за разходване на част от сумата по предоставения кредит за лични нужди на ищцата и търговска дейност, на същия ще бъде указано да уточни за каква търговска дейност са ползвани средствата, в какъв точно размер, в коя фирма са вложени и по какъв начин.
Отправеното в допълнителния отговор искане ищцата да бъде задължена да представи доказателства за извършените разходи за оборудване и обзавеждане на недвижимия имот не следва да се уважава, тъй като не са конкретизирани документите и от друга страна тежестта да докаже факта, че средствата за ремонт са разходвани от получените по кредита суми е на ищцата.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба от З.К.З., с която е
предявен осъдителен иск с правно основание чл. 127 ал.2 от ЗЗД, вр чл. 32, ал. 2 от СК против Г.Д.П. за заплащане на сумата
от 33694.16 лева, представляваща ½ припадаща се на ответника част от общо
заплатени от ищцата в периода от 05.07.2015 г. до 31.12.2017 г. вноски, такси и
застраховки по договор за кредит от 06.08.2008 г.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата в едноседмичен срок от съобщението, в писмен
вид с препис за ответника да уточни по пера разходите за ремонт и обзавеждане
на недвижимия имот, чиято обща стойност твърди да е 20 000 евро като
уточнението следва да съдържа изброяване на видовете СМР и конкретно закупеното
обзавеждане и съответната цена за всеки един елемент.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в едноседмичен срок от съобщението, в писмен
вид с препис за ищеца да уточни точния размер на частта от отпуснатия кредит,
който твърди да е разходван от ищцата за осъществяваната от нея търговска
дейност, в коя фирма и по какъв начин са вложени. Указва, че при неизпълнение
съдът ще приеме, че не е сезиран с горното възражение.
УКАЗВА, че по допускане разпита на свидетелите ще се
произнесе след уточнението, което ще направи ответника или изтичане срока за
това.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно
заседание като
доказателства по делото, писмените такива, представени от ищеца, а именно:
Застрахователни полици за описаните
периоди 3 бр, ведно с вносни бележки за извършените
плащания; Договор за банков кредит от 06.08.2008г. ведно с погасителен план към
него; Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека; Извлечения от
банковата сметка на ищцата за извършените плащания 30 бр;
Разпечатки от интернет страници за актуални наемни цени на сходни недвижими имоти.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание като доказателства по
делото, писмените такива, представени от ответника, а именно: НА за продажба на
недвижим имот № 105 дело № 17757/2008 г., вх. Рег. № 22741 от 07.08.2008 г. на
СВ и Схема № 15-241078-20.03.2019 г. на СГКК – Варна; Решение № 32/12.01.2016
г. по в.гр.дело № 3031/2015 г. ВОС, Разпечатки от ТРРЮЛНЦ по партида на
„Симона-04“ ООД и „Симона-94“ ООД.
ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищцата в срок до провеждане на
първото по делото съдебно заседание да представи соченото писмено
доказателство,а именно разписка за заплатена цена на недвижимия имот в брой на
управителя на дружеството продавач.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводна
експертиза вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото,
кредитното досие по договора за банков кредит, както и на всички други
необходими счетоводни документи в счетоводството на банката, да даде отговор на
следните въпроси:
1. Какъв е размера на усвоения по процесния договор от 06.08.2008 г. банков кредит, на коя дата е усвоен и по чия сметка е станало това, какво е основанието за нареждане на сумата към кредитополучателите?
2. Какъв е общият размер на заплатените погасителни вноски по кредита до 05.07.2015г. – по главници и лихви, такси, комисионни и застрахователни вноски? Каква сума остава до пълното му погасяване към 05.07.2015 г?
4. Какъв е размера на заплатените в периода 05.07.2015 г. до 31.12.2017г. погасителни вноски, като се посочи каква част от задължението за главница, лихви и такси е погасено, кой е вносител на средствата, на каса в банка ли е заплащано, ако е чрез друга сметка, да се посочи титуляра на същата. Какъв е непогасения остатък от главницата и лихвите към 01.01.2018 г. и към момента на изготвяне на експертизата?
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 350
/триста и петдесет/ лева, платим от ищеца, в тридневен срок от съобщението с
представяне на доказателства за това по делото в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б. С. Б., който да се уведоми за изготвяне на експертизата
и представянето й в срока по чл. 199 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане да ответника за
снабдяване със съдебно удостоверение за пред „Райфайзенбанк“ ЕАД, с което да
получи информация за движението по банковата сметка на ищцата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане да ищцата за снабдяване със съдебно
удостоверение за пред „Райфайзенбанк“ ЕАД, с което да получи информация за
отпускането и обслужването на кредита.
НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.09.2019 г. от 10.00 часа, за
която дата и час да се призоват страните и се връчи препис от това определение
и проекто-доклада по делото, на ищеца и препис от допълнителния
отговор.
Вещото лице да се
призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД
ПРОЕКТО-ДОКЛАД
Т.д.
№ 1300/2018 г.
Ищец: З.К.З.
Ответник: Г.Д.
В исковата си молба ищцата твърди, че на 06.08.2008 г. по време на брака
му с ответника, в качеството си на кредитополучатели сключили договор за банков
кредит с „Райфайзенбанк България" АД за сумата от 150 000.00 евро, платим
на 240 месечни вноски, включващи главница, лихва и съответната част от
годишната такса за управление и обслужване, като общият размер на месечната
погасителна вноска по кредита е 1 096.39 евро или равностойността им в лева - 2
144.35 лева, изчислени по курса на БНБ, а на годишната задължителна
застрахователна премия по чл.5.8 от договора за кредит в размер на около 260 - 280
лева, като краен срок за издължаване на кредита бил уговорен 05.08.2028г.
Сумата изтеглили за закупуване на недвижим имот, представляващ Апартамент №3 (три),
на трети етаж, със застроена площ от 97,20 кв.м., находящ
се в м. Свети Никола, подробно описан в договора за кредит и нотариалния акт за
учредяване на ипотека. Цялата сума по кредита била похарчена по процесния
недвижим имот, по време на брака между страните. След прекратяване на същия, от
датата на постановяване на решението за развод №3380/28.07.2015г. по гр.д.
№13056/2014г. на ВРС, до настоящия момент, само тя заплащала дължимите по
ипотечния кредит вноски, въпреки че задължението за плащане е и на двамата
бивши съпрузи, по равно. Излага твърдения, че до настоящия момент е изплатила 30
месечни вноски по договора за кредит, всяка една от тях в размер на 1 096.39
евро или равностойността им 2 144. 35 лева, изчислени по централния курс
на БНБ, на обща стойност 32 891.70 евро с левова равностойност от 64
330.57лева, ежегодни такси и комисионни за последните три години в размер на 1
162.85 евро с левовата равностойност 2 274.34 лева, задължителна
застраховка по чл.5.8 от договора за кредит общо за трите години в размер на
783.41 лева.
В качеството си на съдлъжник по договора за
кредит ищцата сочи, че към датата на подаване на исковата молба е изпълнила
част от цялото задължение по договора, като е заплатила в повече от общо
дължимото от нея за сметка на другия солидарен длъжник – ответника Г.П.. Обобщава,
че за периода 05.07.2015 г. – 31.12.2017 г. припадащата се и дължима от ищеца Г.П.
½ част възлиза на 33 694.16 лева.
Счита, че на основание чл.32, ал.2 СК като съпрузи с ответника солидарно
отговарят за задълженията, поети за задоволяване на нужди на семейството им – за
задоволяване на жилищните им нужди, което произтичало от изискванията за
семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. В качеството си на съдлъжник по договора за кредит, след като удовлетворила
кредитора „Райфайзенбанк България“ АД след прекратяване на брака, претендира възстановяване
на половината от заплатената от нея сума като припадаща се част от погасения
дълг на другия солидарен длъжник - бившият и́ съпруг Г.П..
Правна квалификация на правата: чл.127
ал.2 ЗЗД вр. чл.32 ал.2 от СК.
В отговора на исковата си молба ответникът Г.Д.П. оспорва изцяло по
основание и размер исковата претенция, като се противопоставя на твърденията, изложени от ищцата. Заявява, че
кредитът в размер на 150 000 евро е усвоен изцяло от нея и не е разходван
единствено за семейни нужди. В по-голямата си част кредитната сума била изразходвана
от З. Попова за нейни лични нужди, в това число и за развиваната от последната
търговска дейност, а за закупуването на недвижимия имот били използвани
34 714 евро. Съгласно чл. 1.2. от Договор за банков кредит от 06.08.2008
г., кредитът в размер на 150 000 евро се предоставя на Кредитополучателя с цел
закупуване на недвижим имот, ремонтни и довършителни работи, и разходи за
придобиване на имот. Въпреки, че имота бил закупен в жилищна сграда със статут
- завършен „груб строеж", ремонтните и довършителни дейности, извън покупната
цена на имота не били значителни и имота бил в състояние да се ползва почти
веднага. Релевантно в случая било и твърдението на ищцата изложено в друго
съдебно производство, а именно че процесния имот е
придобит 2008 г. и се ползва вече 10 г. Той се противопоставил семейството му
да се задължава с такава голяма сума, предвид по-ниската стойност на имота, но
ищцата настояла с аргумент, че средствата са и́ необходими във връзка с
търговската и́ дейност. С оглед това, че бил емоционално нестабилен и на
медикаментозно лечение в този момент, твърди че не успял да възпре желанието на бившата си съпруга. Позовава се
на факта, че по договора фигурира като съдлъжник, а
не като кредитополучател, с което обосновава твърдението си, че сумата е
усвоена изцяло от ищцата. Предвид изложеното ответникът сочи, че частта от
усвоения от ищцата ипотечен кредит в размер на 150 000 евро, която е разходвана
за семейни нужди, е изплатена съвместно от двамата бивши съпрузи до момента на
фактическата им раздяла – около 98 000 евро. В останалата си част до 150
000 евро кредитната сума била използвана от З.К. Попова за изцяло лични нейни
нужди. Претенцията в размер на 33 694.16 лева, както и сумата оставаща до
пълното погасяване на задължението е частта от ипотечния кредит, която не е
разходвана за семейни нужди, поради което не дължи възстановяването и́,
като в подкрепа на твърдението си отбелязва изявлението на ищцата, че
апартаментът бил обзаведен изцяло с нейни средства. Оспорва още размера на
погасителните вноски и периода на заплащането им. По гореизложените съображения
претендира отхвърляне на исковата претенция.
С депозираната допълнителна искова молба ищцата оспорва възраженията на ответника, като излага контратвърдения, а именно: изтегленият по време на брака им кредит е послужил за закупуване на недвижимия имот, описан в исковата молба, който е бил завършен до етап „груб строеж“, съответно остатъкът от сумата е заплатена за привеждането му в състояние годно за живеене; всички средства, отпуснати като банков кредит съгласно договора са изразходвани изцяло за закупуване на апартамента, извършване на СМР и довършителни работи в него, разходи по придобиване на имота, обзавеждане и оборудването му; общо заплатената сума за закупуване на имота е 130 000 евро, като остатъка над тази по нотариалния акт е заплатена в брой на управителя на дружеството продавач „Трафикконсулт“ ЕООД, за което има издадена разписка и решение на едноличния собственик на капитала. Останалите 20 000 евро от кредита били използвани съвместно от съпрузите за обзавеждане и оборудване. Оспорва твърдението, че е изхарчила част от средствата за развиване на търговска дейност, като сочи че е съдружник в ТД много преди покупката на имота, а стойността на дяловете и́ не надхвърля 10 000 лева. Противопоставя се на изложеното в отговора, че страните са заплатили съвместно сумата от 98 000 евро, сочейки че погасената главница е общо 32 134.38 евро, което се доказвало и от представените 30 броя извлечения, носещи подписа единствено на ищцата, по твърдения, че само тя е извършвала процесните плащания.
С допълнителния отговор на искова молба в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът поддържа първоначално изложеното, че не всички средства по кредита са разходвани за семейни нужди, като оспорва, наведените в исковата молба твърдения. Излага още, че кредитът е заплащан от създадени и „разработени“ от него дружества, в които ищцата е съдружник с негови роднини.
Безспорен и ненуждаещ се от
доказване е факта, че
страните са бивши съпрузи и процесния договор за
кредит е сключен по време на брака им.
Разпределение на доказателствената тежест между страните – ищцата следва да докаже в условията на
пълно и главно доказване, че страните като съдлъжници
са сключили процесния договор за кредит, усвояването
на сумите по време на брака и разходването им за целите на закупуване на
семейно жилище, ремонт и обзавеждане т.е. за семейни нужди, че в процесния период след развода е заплащала изключително само
тя месечните вноски по кредита. В допълнение трябва да докаже конкретния размер
на сумата за ремонт и обзавеждане, като на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК
указва на страната, че за твърдения факт не сочи доказателства и преклузия по доказателствата настъпва в първо по делото
съдебно заседание. Ищцата следва да докаже и твърдението си, че имотът е
придобит на по-висока цена от посочената в нотариалния акт, съответно коя е
действителната цена, за което е дадена възможност да ангажира доказателства.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че отпуснатата сума по
кредита не е разходвана за семейни нужди, а ищцата я е похарчила във връзка с
упражняваната търговска дейност, за уточняване на които твърдения са дадени
указания, като преклузия по ангажиране на
доказателства настъпва в първо по делото заседание.
Да се връчи препис от проекто – доклада на
всяка страна за становище в съдебно заседание в това число по правната
квалификация на исковете.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: