№ 22595
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20231110132266 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Е. М. К., чрез адв. И. И.,
срещу Е. И. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ за признаване за установено спрямо ответника
съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 10000 евро, дължима по запис на
заповед, издаден от ответника на 09.07.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 09.07.2019 г. в гр. София ответникът Е. М. издал
процесния запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължил да заплати на
поемателя сумата в размер на 10000 евро. Падежът на менителничния ефект настъпил на
09.07.2020 г., но до момента дължимата сума не била платена. За вземането си ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 19.12.2022 г. по ч. гр. д. № 64948 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60-ти състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК,
което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по
делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Е. И. М. за отговор,
като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. В. В..
Процесуалният представител оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Възразява,
1
че записът на заповед бил нередовен от външна страна и не отговарял на законовите
изисквания. Твърди, че ответникът никога не бил получавал сумата, чието заплащане
ищецът претендира в настоящото производство. Възразява срещу съществуването на
каузално правоотношение, чието изпълнение да е обезпечено с издадения запис на заповед.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск.
Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът Е. М. К., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. И.. Процесуалният представител поддържа подадената искова молба
в цялост. В хода на устните състезания моли съда да осъди ответника за процесните суми по
съображения, подробно изложени в исковата молба. Претендира направените по делото
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът Е. И. М., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от запис на заповед, издаден на 09.07.2019 г. в гр. София от ответника, същият
се задължил безусловно и неотменимо, без протест и без разноски да заплати на ищеца
сумата в размер на 10000 евро. Падежът на записа на заповед бил на 09.07.2020 г. с място на
плащане гр. София.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Съгласно т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.
ОСГТК, ВКС предметът на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от
правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на
изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на
изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз
основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект.
Записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането.
Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е
извън съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника-издател, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.
Съгласно съдебната практика общо оспорване от ответника по менителничния иск е
налице, когато той не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед.
Проява на общо оспорване, при което липсва относително възражение, са например
2
твърденията за липса на каквото и да е каузално правоотношение с ищеца, във връзка с което
да е издаден записът на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално
правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записът на заповед е
безпаричен, тъй като срещу обещаната с него парична сума ответникът не е получил
насрещна престация от ищеца, и други (вж. Решение № 15 от 16.06.2017 г. по т. д. №
1484/2015 г., I т. о., ВКС и цитираната в същото съдебна практика). Доказването на
каузалното правоотношение като причина за издаването на записа на заповед е необходимо в
случай на обвързаност на записа на заповед с такова, от което длъжникът черпи релативни
възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. Интерес, но не
и задължение за установяване на каузална причина за издаване записа на заповед ищецът би
имал само с цел преодоляване защитата на ответника, в случай че същият би твърдял и
доказвал различна от действителната каузална причина за издаване на менителничния ефект.
При общо оспорване от страна на длъжника ищецът доказва вземането си, основано на
менителничния ефект – носи тежестта да установи само съществуването на редовен от
външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният запис на заповед, който е послужил
като основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и от който произтича
процесното вземане, е редовен от външна страна. Менителничният ефект съдържа всички
изискуеми от закона (чл. 535 ТЗ) реквизити. Падежът му е определен съгласно чл. 486, ал. 1,
т. 4, вр. чл. 537 ТЗ – на точно определен ден, а именно 09.07.2020 г. Автентичността на
записа на заповед не е оспорена от страна на издателя. С оглед изложеното направеното от
ответника бланкетно възражение, че менителничният ефект бил нередовен от външна страна
и не отговарял на изискванията на закона, не може да бъде прието.
На следващо място, исковата претенция е оспорена от ответника – издател с
възражението, че никога не е получавал процесната сума, както и че не съществувало
каузално правоотношение, за обезпечаването на което да е издаден процесният запис на
заповед. Процесуалната позиция на ответника се изразява само в отричане съществуването
на каузално правоотношение, без да се сочи причината, поради която е издал менителничния
ефект. Направеното от ответника оспорване на иска, доколкото не разкрива каузата, поради
която е издал записа на заповед, представлява общо възражение за безпаричност на
менителничния ефект. Липсата на възражения в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК,
свързващи издаването на редовния запис на заповед със съществуването или погасяването
на задълженията на ответника-длъжник, освобождава ищеца-кредитор от задължението да
докаже фактите, от които вземането произтича. Това е така, тъй като общото възражение на
ответника за липса на кауза за издаването на записа на заповед, изключва спор между
страните относно самото каузално правоотношение. В този случай, както беше посочено по-
горе, кредиторът доказва единствено съществуването на вземането си, произтичащо от
редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Доколкото
процесният менителничен ефект е редовен от външна страна, а ответникът не е доказал
погасяване вземането чрез плащане или друг предвиден от закона способ, се налага изводът,
3
че вземането съществува, а и с оглед настъпилия на 09.07.2020 г. падеж – че същото е
изискуемо и подлежи на изпълнение.
С оглед изложеното предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 28.11.2022 г., до окончателното изплащане на дължимата
сума.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените в исковото и в заповедното производство разноски, като е представил списък
по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищецът е извършил разноски в общ размер на
2391,20 лева, от които 391,20 лева за внесена държавна такса и 2000 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. В исковото производство разноските са същите: 391,20 лева за
довнесена държавна такса и 2000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Посочените
разноски не са оспорени от ответника. С оглед изложеното, предвид изхода на настоящия
спор и в съответствие с приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, ответникът Е. И. М. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца Е. М. К. сумата в общ размер на 4782,40 лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства разноски за внесена държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ, че съществува вземане на Е. М. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, срещу Е. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
София, АДРЕС, за сумата 10000 (десет хиляди) евро, дължима по запис на заповед, издаден
от ответника на 09.07.2019 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 28.11.2022 г. до окончателното
изплащане на дължимата сума, което вземане е предмет на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 19.12.2022 г., издадена по
ч. гр. д. № 64948 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение,
60-ти състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. И. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес АДРЕС, да заплати на Е. М. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, сумата 4782,40 (четири хиляди седемстотин осемдесет и два лева и 40 ст.) лева,
представляваща направените в заповедното и в исковото производства разноски за внесена
държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 64948 по описа за 2022 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60-ти състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5