Р Е
Ш Е Н
И Е № 580
гр.Сливен, 24.06.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в публично заседание на двадесет
и четвърти юни през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 7012 по описа за 2019г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на производството е
предявен положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане
на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срок е подадено възражение от
длъжника - правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с ответника
били в договорни отношения по договор за покупко-продажба на следните стоки: РР
Тръба ДН 400,252м.; АСО MULTITOP BITUPLAN капак + рамка LW800 D400 Б. ОТВ. - 8
бр; АСО MULTITOP АДАПТОРЕН ПРЪСТЕН ЗА КАП. 800 - 8 бр.; АСО MULTITOP ЗАКЛ. ЗА
КАПАК ЗА ШАХ. С 2 БР. К-Т - 8 бр.
Твърди, че при предаването на
стоките били съставени приемо-предавателни протоколи на 20.11.2014г. и
съответно на 29.12.2014г. Същите били подписани от представители на двете
страни и от тях било видно, че стоките били
приети от представители на Община Сливен без забележки. На база на протоколите
били издадени Фактура № ********** от 24.11.2014 г. и
Фактура № ********** от 30.12.2014 г.
Твърди, че депозирал заявление по
чл.410 ГПК пред СлРС, съответно било образувано ч.гр.д. № 5511/2019г., по което
издадена заповед за изпълнение за исковата сума, но ответника възразил
своевременно.
Така ищецът твърди, че към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ответникът не
е заплатил дължимата сума от 16 687,44 лв., продажна цена за доставени на
20.11.2014г. и на 29.12.2014г. стоки.
Според ищецът фактурите са
доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба
между страните, тъй като в тях фигурира описание на стоката по вид, стойност,
начин на плащане, наименования на страните и време и място на издаване.
Иска се от съда признаване за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца сума в размер на 16 687,44 лв., стойност на
доставени стоки, по издадени Фактура № **********/24.11.2014г. и Фактура №
**********/30.12.2014г.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор на
исковата молба е депозиран. Ответникът
оспорва исковете, както по основание, така и по размер и твърди, че липсва договорно отношение с ищеца.
Фактурите не били подписани от представител на ответника, както и на ищеца.
Освен това твърди, че и протоколите не били подписани от представители на
ответника. Лица с посочените м тях имена и на посочените дати не били работили
при ответника. Длъжност „кметски наместник” за кв.”Надежда” не съществувала.
Ответникът твърди, че никога не е
възлагал доставка на посочените материали, не е сключвал договор за това и негови представители не са подписвали
документи в тази връзка.
Иска се отхвърляне на претенцията.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 20.11.2014г. ищцовото търговско дружество, чрез свой представител-началник
склад предало на свидетеля Румен Василев Бъчваров
На 29.12.2014г. ищцовото търговско дружество, чрез свой представител-началник
склад предало на свидетеля Христо Симеонов 8 бр.комплекта капак за шахти, както
следва: ACOMULTITOP
BITUPLAN КАПАК + PAMKALW800 D400Б.ОТВ; ACOMULTITOP АДАПТОРЕН ПРЪСТЕН ЗА КАП.800; ACOMULTITOP ЗАКЛ.ЗА КАПАК ЗА ШАХ.С 2 БР.
К-Т. Съставен бил приемо-предавателен протокол, в който като получил стоката
Христо Симеонов се подписал в качеството си на представител на възложителя
Община Сливен. За тази операция ищецът издал фактура № **********/30.12.2014г.
с получател ответната община и МОЛ кмета Стефан Радев на обща стойност
6 541,92 лв. с ДДС.
Горепосочените две процесни фактури са представени по делото и с посочено
МОЛ предшестващият кмет на Община Сливен
К. М..
Установява се от Решение № 666-МИ/02.11.2015г. на Общинска избирателна
комисия Сливен, че Стефан Николов Радев
бил избран за кмет на Община Сливен на 02.11.2015г.
Видно от три уведомителни писма с дати 24.07.2017г., 28.11.2017г. и
23.02.2018г., изходящи от ищеца и получени на същите дати от ответника, че
последния бил уведомен за задълженията си по три фактури, две от които
процесните.
От извадки от търговския регистър се установява, че свидетелят Румен
Бъчваров бил управител на „Веда Инвест“ ООД гр.Сливен към датата на съставяне
на приемопредавателния протокол за доставените тръби 20.11.2014г. и към датата
на издаване на процесната фактура за доставката им 24.11.2014г. Той бил
назначен в Община Сливен на длъжност „Главен експерт“, считано от 21.04.2015г.
по трудов договор № 28/21.04.2015г. и
след назначаването му прехвърлил дружествения си дял във „Веда Инвест“ ООД гр.Сливен на друг
съдружник. Трудовото правоотношение с него било прекратено със Заповед №
15/29.02.2016г. на кмета на Община Сливен Стефан Радев.
На 16.10.2019г. ищцовото дружество депозирало пред СлРС заявление по реда
на чл.410 ГПК против ответника за сумите по двете фактури. Било образувано
ч.гр.д. № 5511/2019г. на СлРС и издадена заповед за изпълнение за сума в размер
на 16 687,44 лв., общата стойност на процесните две фактури. Длъжникът
депозирал възражение в законния срок срещу издадената заповед за изпълнение,
което обусловило правен интерес за ищцовото търговско дружество от предявяване
на претенция по реда на чл.422 ГПК.
В хода на процеса е назначена изслушана и приета съдебно икономическа
експертиза. От заключението на изготвилото я вещо лице се установява, че двете
процесни фактури били издадени от служители в счетоводството на ищцовото
дружество и били включени в дневника за продажбите по ДДС за месеца, за който
са издадени. Приходите и по двете фактури
били отчетени по кредита на счетоводна сметка 706 „Приходи от продажба
на материали“. ДДС и по двете фактури
бил начислен и отчетен по кредита на сметка 4532 „Разчети за ДДС върху
продажбите“. Двете фактури били включени в дневника за продажби по ДДС на
ищцовото дружество през месеца, през който били издадени.
Вещото лице направило запитване до ответника, откъдето му било
отговорено,че фактурите не са постъпвали в счетоводството на общината и не били
осчетоводени. При изслушване на експерта в открито съдебно заседание се установи,
че при продажба фактурата следва да бъде издадена до пет дни след настъпване на
данъчното събитие, т.е. след доставката. Този срок в случая бил спазен. Не било
от голямо значение също така, че в двете фактури като дата на данъчното събитие
не били посочени датите на двата приемо-предавателни протокола, а били посочени
датите на съставяне на фактурите. Експертът допълва, че представените по делото
фактури били разпечатани по-късно и програмния продукт на ищеца позволявал да
се променя МОЛ. Затова при по-късното разпечатване на фактурите бил посочен
като МОЛ актуалният към момента на разпечатване кмет на общината.
Според вещото лице няма как фактурите да са издадени в по-късен момент от
посочените в тях дати, тъй като издателят им ги е осчетоводил за данъчен период
01.11.2014г.- 30.12.2014г., т.е. в месеца, в който са издадени.
В производството са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит
на свидетели.
Свидетелят Симеонов установява, че по устно поръчение на зам.кмета на
Община Сливен г-н Манчев, през 2014г. получил от склада на ищцовото дружество
от името и за сметка на ответната община
8 бр. комплекти капаци за шахти, които следвало да подмени неговата
строителна фирма. Срещу положен от него подпис в приемо предавателен протокол
от 29.12.2014г. / предявен на свидетеля/
получил от склада на ищеца стоката. Този свидетел също така установява, че
всички получени капаци за шахти били поставени в рамките на гр.Сливен на
различни общински улици.
Показанията на свидетеля Бъчваров
установяват, че получил тръби от склада на ищцовото дружество също по
устно поръчение / по телефона/ на кмета
на общината, тогава К. М.. Тези тръби свидетелят получил срещу положен от него
подпис в приемо-предавателен протокол. Те били вложени в канализацията на кв.“Надежда“
от доброволци, живущи в квартала, тъй
като ответната община не разполагала с финансови средства за извършване на работата.
Свидетелят Геров установява, че ищцовото дружество било изпълнител на
редица проекти в община Сливен, между които и изграждането на воден цикъл в
града. Свидетелят установява, че материалите по двата протокола и две процесни
фактури били отпуснати от склада на ищеца, тъй като имал устна договорка с
кмета на общината К. М. по отношение на тръбите, необходими за кв.“Надежда“ и с
зам.кмета на общината Манчев, относно комплектите на капаци за шахти. Тези
материали били изписани от склада и съответно дадени за нужди на ответната община и ищецът не извършвал дарение, нито е
имал такова намерение, нито подобна договорка. Свидетелят сочи, че практиката
била такава да се носят фактурите в общината, както било сторено и с процесните
две фактури. Със старото ръководство на ответната община в лицето на кмета К.
М. не било коментирано плащане по фактурите, доколкото било нормално да има
забавяне в плащанията, поради множеството отношения и извършвани във времето проекти.
Съдът не кредитира извадка от вестник „Стандарт“, в която е посочено, че
свидетелят по делото Р. Б. бил назначен със заповед на кмета К. М. на длъжност
„кметски наместник“ на кв.“Надежда“, доколкото съдържанието се опровергава с
официални писмени документи – трудов договор и заповед за прекратяване на
трудово правоотношение.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Б. в частите, в които сочи, че
получил тръбите, като длъжностно лице на Община Сливен, доколкото противоречат
на писмения трудов договор на свидетеля, както и на извадките от търговския
регистър за актуалното състояние на „Веда Инвест“ ООД гр.Сливен удостоверяващи,
че към датата на получаването на тръбите 20.11.2014г. свидетелят не е бил
служител на ответника, а управител на търговско дружество. В останалите части
съдът кредитира показанията, като последователни, логични и кореспондиращи с
приемо-предавателен протокол от 20.11.2014г. и последвалата го фактура.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Симеонов и Геров, тъй
като са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи едни
с други, както и с писмените доказателства по делото.
Съдът кредитира изцяло и заключението на вещото лице, изготвило съдебно
икономическата експертиза по делото, като неоспорено от страните.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена. Тя се установява от събраните по делото и кредитирани от съда писмени
доказателства, писмени и гласни доказателствени средства в кредитираните им
части.
Установеното от фактическа страна, обуславя
следните правни изводи:
Предявеният положителен
установителен иск по реда на чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД , вр.чл.327 ТЗ
е допустим – предявен от правен субект-
заявител, разполагащ с правен интерес от установяване със сила на пресъдено
нещо съществуването на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Предявеният по реда на чл.422 ГПК
иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната
дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Ищецът следва да установи съществуване на
вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната
тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.
В конкретния казус, предявената претенция произтича от
сключен между страните договор за продажба. Касае се за двустранна търговска
сделка, с оглед качеството на ищцовото дружество, вида на сделката – продажба
на строителни материали – тръби и капаци за шахти, както и съобразно
разпоредбата на чл.287 ТЗ. За този вид сделки законът не изисква специално
сключен писмен договор. Фактурата е
първичен счетоводен документ, носител на информация за регистрирана за първи
път стопанска операция и може да се приеме като доказателство, установяващо
договор за продажба, ако съдържа всички необходими елементи, квалифициращи договора
за продажба като такъв – наименование и номер, съдържащ само арабски цифри,
дата на издаване, наименование, адрес и номер за идентификация по чл.84 ДОПК на
издателя и получателя, предмет и стойностно изражение на стопанската операция /чл.7,
ал.1 ЗСч-отменен на 01.01.2016г., приложим към настоящия правен казус/. Изискванията
към фактурите по чл.114 ЗДДС касаят спазването на данъчното законодателство. В
случая неспазването на т.10 от посочената разпоредба за отбелязване като данъчни
събития в двете фактури не датите на приемо предавателните протокол, а датите
на съставяне и издаване на фактурите е формално нарушение и няма отношение към
сключването и съществуването на продажбената сделка. Не е и от значение липсата
на оригиналните фактури, тъй като се установи, че ищцовото дружество разполага
със софтуерна програма, позволяваща да се печата фактури и след нейното
издаване, при това като се променя МОЛ, което е актуално в момента на
печатането.
Не се установи в процеса получилите стоките лица –
свидетелите Симеонов и Бъчваров да са били длъжностни лица/ служители в
ответната община, но безспорно се доказа, че те са действали по устно
упълномощаване на кмета и зам.кмета на Община Сливен, по тяхно поръчение и с
тяхно знание. Няма пречка такова упълномощаване да е направено устно, дори и по
телефон, доколкото се касае за
неформален договор. Именно и за това положените от двамата свидетели подписи в приемо-предавателните протоколи за получената стока
верифицират действията им от името и за сметка на ответната община. Освен това се
установи от писмо от 24.07.2017г., че представителя
по закон на ответната община е знаел за съществуването на издадените процесни
фактури и не се е противопоставил на извършените от пълномощниците действия по
получаването на стоките от името и за сметка на общината. Всъщност ответната
община не би и следвало да се противопостави, доколкото се установи от гласните
доказателствени средства, че стоките доставени от ищцовото дружество са били
вложени с благоустройствени цели на територията на общината, а именно тръбите
били поставени в канализационната мрежа на кв.“Надежда“, а капаците за шахти на
различни общински улици в града.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че е
доказано в процеса сключването между страните на договор за продажба на стоки,
предаването им на ответника купувач и влагането им в проекти на купувача.
Следователно предявеният
по реда на чл.410 ГПК положителен установителен иск за признаване на установено
в отношенията между страните, че ответника дължи продажна цена на доставени му от
ищцовото дружество движими вещи – тръби и капаци за шахти е основателен и
доказан, както по основание, така и по размер и следва да бъде уважен изцяло.
Законна лихва върху сумата ищецът
не е претендирал, нито с депозираното заявление по чл.410 ГПК, нито в хода на
процеса, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.
По правилата на процеса, ответникът дължи разноски на
ищцовото дружество в размер на платената държавна такса от 667,50 лв. /333,75
лв. в заповедното производство по чгд № 5511/2019г. на СлРС и 333,75 лв. в
исковия процес/.
Възражението на пълномощника на ответната община за
прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца, съдът не следва да разглежда, тъй
като подобен вид разноски не се претендират.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК
по отношение на ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат: *********, със седалище и адрес на
управление гр.Сливен, бул.“Цар Освободител“ № 1„ представлявана от Стефан Николов
Радев-кмет, че ДЪЛЖИ на „ВДХ” АД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“
№ 13-15, представлявано от изп.директор М. Б. Б., сума в размер на 16 687,44 лв. /шестнадесет хиляди шестстотин
осемдесет и седем лева и 0,84 ст./, от която 10 145,52 лв. /десет
хиляди сто четиридесет и пет лева и 0,52 ст./, стойност на доставени
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК ОБЩИНА СЛИВЕН, Булстат: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Сливен, бул.“Цар Освободител“ № 1„ представлявана от С.
Н. Р.-кмет ДА ЗАПЛАТИ на „ВДХ” АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 13-15, представлявано
от изп.директор М. Б. Б., сума в размер
на 667,50 лв. /шестстотин шестдесет и седем лева и 0,50 ст./, деловодни
разноски.
Решението може да
бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС от решението ДА
СЕ ВРЪЧИ на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: