р е ш е н и е
№ 260120 /11.11.2020
гр. Плевен,11.11.2020г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на тринадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при секретаря Евгения Русева и в присъствието на
прокурора Иво Радев като разгледа
докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №326 по описа
на съда за 2020г.,на основание данните по делото
и закона ,съобрази
следното:
Производство
по чл.5 ал.2 ЗЛС във вр. чл.336 ГПК.
Постъпила е искова молба
от П.Д.П. *** срещу Р.П.П. от с.гр.,в която
се твърди,че ответникът е син на ищеца.Посочено е,че Р. е с психично заболяване
,за което е освидетелстван и пенсиониран ,че последният неправилно изразходва получаваните парични
суми като трудоустроен за нередни неща,увреждащи здравето му.С молба –уточнение
ищецът е посочил,че когато ответникът разполага със средствата от получаваната
пенсия ги харчи за нередни неща, става агресивен,чупи и хвърля покъщнина,че в
това състояние ищецът не може да се грижи за него,поради което синът му следва
да бъде поставен под запрещение.
С определение №536 от
04.06.2020г. на ищеца е предоставена правна помощ,а с последващо
определение №557 от 10.06.2020г.му е назначен служебен защитник –адвокат И.Ц.
от ПАК.От ищеца чрез неговия служебен защитник е депозирана ИМ срещу Р.П.П.,в която се твърди,че ответникът е син на ищеца,че
съгласно представеното ЕР на ТЕЛК е със 95 % нетрудоспособност с диагноза шизофрения-параноидна форма,промяна на личността.Твърди
се,че майката на ответника е с подобно заболяване,за което също е приложено ЕР
на ТЕЛК.Изложени са доводи,че вследствие на заболяването ответникът не може да се грижи сам за себе си и за
имуществото си,харчи безконтролно получаваната пенсия в размер на 153 лв.,харчи
парите за неща,които увреждат здравето му,а баща му се притеснява,че последният
става опасен за себе си и за своите близки. Посочено е ,че ако паричните
средства са под контрола на баща му,това ще бъде предотвратено. Твърди се,че
ответникът не може да се грижи за себе си и да движи делата си в свой
интерес,че лесно може да бъде манипулиран ,от което са се възползвали
недобросъвестни лица и може за в бъдеще да се злоупотреби с неговото
състояние.В заключение ищецът моли съда на основание чл.5 ЗЛС и чл.336-339 ГПК
да постанови решение,с което ответникът да бъде поставен под ограничено
запрещение,за да се обезпечи сигурността му.В съдебното заседание на 13.10.2020г.ищецът
лично и чрез своя служебен защитник адвокат И.Ц. от ПАК поддържа предявения иск
и моли съда да постанови решение,с което ответникът да бъде поставен под
ограничено запрещение.
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил писмен отговор от
ответника Р.П.П..Същият в съдебното заседание на
13.10.2020г.взема становище,че е
съвестен и не би следвало да бъде поставен под запрещение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен-прокурор Иво Радев изрази становище,че искът следва да бъде
уважен,с оглед събраните по делото доказателства,като се постанови решение за
поставяне на ответника под ограничено запрещение.
Окръжният съд,като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за
установено следното :
Безспорно по делото е с
оглед представеното удостоверение за раждане на ответника Р.П.П. , че същият е син
на ищеца П.П.Д..Както е отразено и в изготвения от
съда проекто-доклад по който страните не са направили възражения ищецът
съгласно чл.336 ал.1 ГПК попада сред
лицата,имащи правен интерес от предявяване на иск за поставяне на ответника под ограничено запрещение и
искът с правно основание чл.5ал.2 ЗЛС е допустим.
От представеното с ИМ ЕР на ТЕЛК ,общи
заболявания към МБАЛ “Проф.д-р Параскев Стоянов“АД гр.Ловеч №0539/06.03.2019г.
се установява, че на Р.П. е призната 95 % т.н.р.без чужда помощ за срок от 3
години до 01.03.2022г.,с водеща диагноза:трайна промяна на личността след
прекарано психично заболяване и общо заболяване:Трайни промени на
личността,недължащи се на мозъчно увреждане или заболяване;шизофрения-параноидна
форма-параноидно-халюцинаторен синдром-непрекъснат
ход-изразена промяна на личността. В мотивите на ЕР на ТЕЛК е отразено,че душевното заболяване от шизофренния кръг е с голяма давност,около 24 години,като е
налице и фамилна обремененост,тъй като и майката е с душевно заболяване.
От представеното с ИМ ЕР на ТЕЛК №0924/26.03.2019г.,ТЕЛК,втори състав към
„УМБАЛ д-р Гл.Странски“ЕАД гр.Плевен е видно,че
майката на ответника К.В.М.също е диагностицирана със
заболяването параноидна шизофрения,като на последната
е призната 60 % трайно намалена работоспособност пожизнено.
Съгласно представената епикриза ,изд.от Първа психиатрична клиника-мъже Плевен,ответникът
Р.П. е бил на лечение в болничното заведение за периода 17.06.2020г.до
21.08.2020г.с окончателна диагноза-параноидна
шизофрения.
Спорни в настоящото производство са
въпросите страда ли ответникът от
психично заболяване или от душевна болест по смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и
може ли да ги ръководи, налице ли са предпоставките за поставянето му под
ограничено запрещение.
В проведеното съд.заседание на 13.10.2020г.ответникът Р.П. се яви лично и
бе изслушан от съда на основание чл.337 ал.1 ГПК.Същият отговори адекватно на
поставените му от съда въпроси,като заяви,че се казва Р.П.П.,роден
е на ***г.и живее с баща си в едно жилище,като през лятото за 2 месеца е бил в
клиниката в ж.к.“***“и му е призната 80% намалена работоспособност.Същият
посочи,че не работи , получава пенсия в размер на 150лв.и родителите му се
грижат за него,че получава парите си по карта и когато му трябват пари си тегли
от картата,но финансово не може да се справи сам.Ответникът заяви,че знае,че
делото е за запрещение,за да не извършва действия лично,че е завършил средно
образование в механотехникум,след това е започнал да
учи висше образование в Габрово,специалност“Автоматика,компютърна техника и
технологии“, но не го е завършил,като има 3 години трудов стаж.Същият посочи,че
пие лекарствата си,понякога на всеки 15 дни ходи за инжекции в „***“,чувства се
нормално,не е агресивен,а понякога вика силно.
По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетелката Д.П.се
установява,че познава семейството от около 40 години,като съседи в блок №***,в
ж.к.“***“,а Р. и сина й са били съученици в училище „***“.Същата посочва,че
като малък Р. е бил много съвестен и добър,поздравявал е,бил е любезен ,буден и
ученолюбив, като не е запозната точно със здравословното му състояние,но има
наблюдения,че Р. е станал по-мълчалив,но разговаря с нея и съседите в
блока.Свидетелката твърди,че баща му П. се притеснява, когато Р. пазарува,тъй
като понякога не се връща вкъщи,че е имало случаи,когато в компания познати на Р.
са се възползвали от състоянието му и
харчили парите му.Същата твърди,че Р. е интелигентен ,говори със съседите,няма
прояви на агресия и към всички е внимателен и любезен.Свидетелката
установява,че майката на Р. е преподавала в училище „***“,била е голям перфекционист , изключително умен и ученолюбив човек,със
специалност славянска филология, но в момента боледува,като тя също има дело за
поставянето й под частично запрещение,тъй като не излиза от вкъщи и изпитва
някакъв страх да излиза.
От заключението на психиатричната експертиза, изготвена от ВЛ А.А.,което не е
оспорено от страните и като компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се
установява,че при ответника Р.П. е налице и фамилна обремененост
,тъй като и майка му и сестра му са диагностицирани и
лекувани с диагноза шизофрения.Съгласно
заключението Р.П. страда от шизофрения-параноидна
форма,като понастоящем вследствие на проведеното стационарно лечение и
поддържащо амбулаторно лечение с психотропни медикаменти е в медикаментозна ремисия/степен на оздравяване/.В заключението е посочено,че
в случая има налични и констатирани в миналото промени на личността,дължащи се
на шизофренния процес като редукция на енергичния
потенциал ,довела до нетрудоспособност, намален емоционален баланс и др.,които
не са тежки и се повлияват от провеждано адекватно лечение,като при ответника е
запазен паметово интелектуалния потенциал.Според ВЛ
последствията от наличния шизофренен процес не са
така тежко изразени,дееспособността не е така тежко нарушена,че да лишава
напълно освидетелствания от способността сам да се грижи за своите работи,като
становището в експертизата е на Р.П. да
бъде призната ограничена дееспособност и същият да бъде поставен под ограничено
запрещение.Посочено е,че при шизофренните
разстройства промяната на дееспособността е динамична и в бъдеще може да търпи
промени.В този смисъл са и дадените устни обяснения на ВЛ в съдебното заседание
на 13.10.2020г.
При съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства , които
кореспондират помежду си ,а и с оглед непосредствените си впечатления, съдът приема,че
са налице предпоставките на чл.5 ал.2 от ЗЛС.На ответника следва да бъде призната ограничена дееспособност и същият
да бъде поставен под ограничено запрещение, за да се охранят в максимална степен неговите интереси.Установен е медицинският критерий,а
именно наличие на заболяването шизофрения-параноидна форма , покриващо критериите за душевна
болест по смисъла на чл.5 ЗЛС. Налице е
и юридическият критерий-състоянието на ответника не е така тежко и същият не е
напълно лишен от възможността сам да се грижи за своите работи,тъй като се повлиява добре от проведеното му
стационарно и поддържащо амбулаторно лечение,като според ВЛ в момента е в медикаментозна ремисия и е със запазен паметово
интелектуален потенциал.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал.2 ЗЛС Р.П.П. , ЕГН ********** *** под ОГРАНИЧЕНО запрещение.
На осн.чл.153 ал.2 и ал.3 ск препис от решението
след влизането му в сила да се изпрати на органа по настойничеството и
попечителството при Община гр.Плевен по постоянния адрес на ответника за
учредяване на попечителство.
решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
сраните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: