РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. Благоевград, 21.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20241210100165 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Н. В., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б. и Н. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., чрез адвокат П. В. П.,
Адвокатска колегия - Благоевград, със служебен адрес: гр. Б., против Държавно предприятие
„Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к. 1233, община Столична, област София, район Сердика,
ул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110, представлявано от Генералния директор.
С исковата молба се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника
Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1233, община Столична,
област София, район Сердика, бул./ ул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110, представлявано от
Генералния директор, че ищците Р. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. и Н. И. В., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., са собственици на следния недвижим имот, находящ се в гр.
Благоевград и представляващ СГРАДА с идентификатор № 04279.23.39.1, по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-
32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр. Благоевград, м.
„Стара гара“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.23.39, със
застроена площ от 126 кв.м. (сто двадесет и шест квадратни метра), брой етажи 1, с
предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение, са собственици на основание
придобивна давност, при недобросъвестно владение /повече от 10 години/, осъществено в
периода след 1972г. до настоящия момент.
Твърди се, че ищците са собственици на процесния по делото недвижими имот,
представляващ сграда, отразена в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Благоевград с идентификатор № 04279.23.39.1, като в периода от 1951 - 1952 година, Н. С.
Д. и Л. С. Д. (родители на ищцата - Р. Н. В.) са изградили процесната сграда. Сочи се, че
строителството е изпълнено изцяло от родителите на ищцата В., с техни лични средства и
труд и за задоволяване на техните жилищни потребности.
Твърди се, че Н. и Л. Д., винаги са живели в така построената сграда и никога не са
напускали имота. Сочи се, че в този имот /процесната сграда/ е родена и тяхната дъщеря
1
/ищцата - Р. Н. В., родена на 12.07.1953г./ и именно този имот ищцата Р. В., знае за своя
роден дом, винаги е живяла там.
Сочи се, че след сключване на гражданския си брак с Н. И. В., ищцата Р. В., останала
в същия имот, който вече се обитава съвместно от двамата съпрузи, които владеят и ползват
имота и понастоящем.
Навежда се, че повече от 60 години (считано 1972г.) ищцата - Р. В., владее процесния
имот с намерение за неговото своене, като на основание придобивна давност, при
присъединено владение с владението, осъществявано от нейните родители /Н. С. Д. и Л. С.
Д./, е придобила собствеността върху същия. Сочи се, че тъй като владението върху имота, с
намерение за неговото своене, е упражнявано и в периода, след като Р. Н. В. и Н. И. В., са
сключили граждански брак и това владение продължава и понастоящем, то се твърди, че
правото на собственост е придобито от двамата съпрузи.
Сочи се, че по отношение на процесния имот ищците упражняват всички фактически
и правни действия, осъществяващи правомощията на негови единствени и пълноправни
собственици. Навежда се, че ищците са извършвали и продължават да извършват всички
действия по неговото използване, поддържане, включително основни и текущи ремонтни
дейности, като имотът е тяхно основно жилище. Сочи се, че от удостоверение изх. № ПИ-11-
986/13.10.2023г., изд. от Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, за обекта на
административен адрес: ул. „Покровнишко шосе“ във „ВиК“ Благоевград се установява, че
има открита партида с титуляр ищцата - Р. В., като за посочения обект - дружеството „ВиК“
ЕООД предоставя ВиК услуги - доставяне на вода, като първата издадена фактура за
предоставяната услуга е издадена на 15.10.1999г.
Твърди се, че за имота има и валидно сключен договор за продажба на електрическа
енергия, като правоотношенията, свързани с доставката на електроенергия за обекта са
възникнали преди създаването на дружеството през 2007г.
Твърди се, че на основание придобивна давност, при недобросъвестно владение,
упражнявано в периода повече от 10 години (след 1972г. до настоящия момент), ищците се
легитимират като собственици на процесния имот.
Сочи се, че по своята правна същност, придобивната давност съставлява определен от
закона срок - период от време, в който е упражнявано владение от несобственик върху
определена вещ, като след изтичането на срока се придобива право на собственост или
друго вещно право, съответстващо на начина и съдържанието на упражненото владение.
Сочи се, че фактическият състав на придобивната давност включва владението -
упражняване на фактическа власт върху дадена вещ с намерението тя да се свои. Сочи се, че
владението следва да е осъществено явно — да не е установено и поддържано чрез насилие
или по скрит начин; да е непрекъснато, като срокът на добросъвестното владение е 5 години,
а на недобросъвестното — 10 години. Владението е установено фактическо господство
върху определена вещ с намерението тя да се свои.
По отношение на първата предпоставка се сочи, че упражняване на фактическа власт
върху процесния недвижим имот - сграда с посочения идентификатор по сега действащата
КККР, единствени владелци на имота са ищците, като същите владеят имота явно и по
начин, позволяващ на всяко трето лице да узнае, че именно те се считат за негови
собственици, за единствени титуляри на правото на собственост. Посочва се, че владението е
спокойно и необезпокоявано, като ищците извършват редица правни и фактически действия,
които се включват именно в правомощията на собственика на една недвижима вещ и
осъществяват в пълен обем правото на владеение, ползване и разпореждане с имота.
Навежда се, че владението, което ищците упражняват върху процесния имот, никога
не е смущавано и прекъсвано.
2
На следващо място се сочи, че от страна на ищците са извършвани всички действия,
осъществяващи правомощията на собственици на имота с намерение за своене на същия,
при което е налице и субективният елемент от състава на придобивната давност. Твърди се,
че е налице и следващата предпоставка от фактическия състав на придобивната давност, а
именно - изтичането на определен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС се
посочва, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Твърди се, че е изтекъл изискуемия от закона (чл. 79, ал. 1 от ЗС) срок, при което на
основание придобивна давност - ищците: Р. Н. В. и Н. И. В., са придобили правото на
собственост върху процесния имот, който по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006г. на изпълнителния
директор на АК е заснет с идентификатор № 04279.23.39.1, с адрес на имота: гр.
Благоевград, м. „Стара гара“, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
04279.23.39, със застроена площ от 126 кв.м. (сто двадесет и шест квадратни метра), брой
етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение.
Сочи се, че от извършена справка в Община Благоевград ищците установили, че при
същата администрация като собственик на процесния по делото недвижим имот е
вписан/отразен ответникът - Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, като записването на ответника като собственик на процесния по делото
недвижим имот е без основание.
Сочи се, че ответникът оспорва правото на собственост на ищците по отношение на
процесния имот - СГРАДА с идентификатор № 04279.23.39.1, като е отправил претенции
спрямо ищцата - В., че имотът (който се намира в района на железопътната гара), е негова
собственост. Твърди се, че неколкократно края на 2023г. служители и представители на
ответника са влизали в спорове с ищцата - В., че имотът е собственост на „Национална
компания железопътна инфраструктура“, като ищцата е канена от ответника да напусне
имота, тъй като последният /ответникът/, считал сградата за негова собственост.
Ищците сочат, че посочените претенции на ответника, са не само несъстоятелни, но и
необясними, като сочат, че никога преди това имотът не е ползван от ответника, считано от
построяването и сградата винаги е ползвана от родителите на Р. В., а в последствие и от
самата ищца и нейния съпруг. Владението, упражнявано от ищците е било непрекъснато,
явно и необезпокоявано.
С Разпореждане № 983/01.04.2024г. съдията докладчик, след като е извършил
проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявения с
нея иск, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис
от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 18.04.2024 година чрез
юрисконсулт Д. Ч..
Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от
получаване на съобщението на 30.04.2024 г. е депозиран писмен отговор, с който се оспорва
предявения иск, като неоснователен и недоказан и се иска неговото отхвърляне.
Претендират се и сторените в производството разноски.
По отношение твърдението на ищците, че се легитимират като собственици на
процесния имот на основание придобивна давност, при недобросъвестно владение,
упражнявано повече от 10 години /след 1972 г. до настоящия момент/ се сочи, че
придобивната давност за първи път е узаконена със Закона за собствеността от 1951 г., но тя
3
е забранена за имоти социалистическа собственост. Сочи се, че забраната е в сила и пречи да
тече давностен срок до 1990 г., когато при промяна в Закона за собствеността (ЗС) изрично е
посочено, че не могат да се придобиват по давност имоти, които са държавна или общинска
собственост. При последваща промяна в ЗС през 1996 г. за първи път се въвеждат два вида
държавна и общинска собственост, а именно: публична и частна. Сочи се, че тази промяна
дава разрешение за придобиване по давност само на имоти частна държавна или общинска
собственост, съгласно чл. 86 от сега действащия ЗС „Не може да се придобива по давност
вещ, която е публична обшинска или държавна собственост“.
Твърди се, че процесният имот, а именно сграда с идентификатор 04279.23.39.1 е
разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.23.39 с площ 1133 кв. м, стар номер
23.25,23.33, като описаният имот е част от имот - публична държавна собственост, съгласно
АДС № 231 от 05.07.2000 г. с местонахождение от началото на град Благоевград до гара
Благоевград, земя с площ 12 086,00 кв. м, към обект железопътна линия, като част от ж.п.
линия „София-Кулата“.
Твърди се, че поради статута на имота като публична държавна собственост за
ищците не е съществувала възможност да тече придобивна давност, поради забраната за
придобиване по давност на вещи публична държавна собственост.
На следващо място се сочи, че имотът придобива статут на частна държавна
собственост с АКТ № 3512/26.08.2019 г., който следва да бъде считан за първия възможен
момент, от който за ищците би могъл да тече срок за придобивна давност, но съгласно
приетият през 2006 г. мораториум за спиране на давността и продължаван до 24.02.2022 г. в
периода от 2019 г. до отмяната на мораториума с решение на Конституционния съд, в сила
от 08.03.2022 г., за ищците не е налице придобивна давност.
С оглед на гореизложеното се твърди, че не е налице придобиване на имот на
основание давностно владение, тъй като относно процесния имот такова за ищците е
започнало да тече едва на 08.03.2022 г.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани, не се явяват, представлява се от
редовно упълномощен процесуален представител-адвокат С., която поддържа предявения
иск, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество изразява становище за
доказаност и основателност на иска, като се иска уважаването му. Претендират се сторените
по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява законен представител,
явява се процесуален представител – юрисконсулт Витанова, която поддържа подадения
отговор, оспорва предявения иск, ангажира писмени доказателства. По същество изразяват
становище за недоказаност и неоснователност на предявения иск като се иска отхвърлянето
му. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Не се възразява срещу
претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено удостоверение изх. № ПИ-11- 986/13.10.2023г., изд. от
Управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, за обекта на административен адрес:
ул. „Покровнишко шосе“, от което се установява, че във „ВиК“ Благоевград има открита
партида с титуляр ищцата - Р. В., като за посочения обект - дружеството „ВиК“ ЕООД
предоставя ВиК услуги - доставяне на вода, като първата издадена фактура за
предоставяната услуга е издадена на 15.10.1999г.
От представеното по делото писмо изх. № **********/28.09.2023 година, издадено от
„Електрохолд Продажби“ ЕАД е видно, че за адрес гр. Благоевград, ул. „Покровнишко шосе“
№ 36, с клиентски номер 300149000013 има валиден договор за продажба на електрическа
4
енергия. Сочи се в писмото, че правоотношенията, свързани с доставката на електроенергия
за обекта са възникнали преди създаването на дружеството през 2007 година, поради което
от праводателите на „Електрохолд Продажби“ ЕАД нямат налични документи от
сключването на договор за продажба на електрическа енергия.
Видно от писмо от „ВиК“ ЕООД Благоевград от дата 29.10.2021 година, адресирано
до Кмета на Община Благоевград, същото касае съгласуване на работен проект по част ВиК
за строеж – „Нов канализационен блок за битови отпадъчни води с трасе през ПИ
04279.26.330 и ПИ 04279.27.38 – от РПП пред имот с идентификатор 04279.23.37 до
съществуваща на Главен канализационен клон Б 2,0/2,5 м, местност „Стара гара“ по КК на
гр. Благоевград.
От страна на ищците е представен протокол от 02.05.2023 година, от който се
установява, че Р. В. е предала сумата от 2400 лв на Г. Л. и Д. К., като с гореспоменатата сума
същата става участник в изграждането на канал за отпадни води с тръби PVC DN 315 с трасе
през ПИ 04279.26.30 и ПИ 04279.27.38 местност „стара гара-Ш“ Община Благоевград. До
момента канала е изграден до фаза Акт 15 и всичко е платено, остава да се заплати такса от
1500 лв. към РДНСК и да се издаде удостоверение за ползване – акт 16, след което канала
става собственост на Община Благоевград.
По делото е представена скица на сграда № 15-269317/18.03.2024 година за адрес на
сграда гр. Благоевград, местност „Стара гара“ с идентификатор 04279.23.39, със застроена
площ от 126 кв.м., етаж – 1, с предназначение – жилищна сграда със смесено
предназначение, както и е представено удостоверение за данъчна оценка, издадено на Р. Н.
В., от който става ясно, че процесния обект – жилище, от 126 кв.м., находящ се в имот с
идентификатор 04279.23.39.1 е с данъчна оценка 7758,10 лв.
Видно от Акт за държавна собственост публична собственост /публична, частна/ №
231 от 05.07.2000 г., издаден с правно основание чл. 68 от ЗДС, чл. 147, т. 4 от ППЗДС, чл. 9
от ЗБДЖ, Указ 2 от 13.05.1936 година на Цар Борис III, като същият е издаден за земя с
площ 12086 кв.м., обект ж.п. линия, като част от ж.п. линия „София-Кулата“,
местонахождение на имота – от началото на гр. Благоевград до гара Благоевград с
предоставени права върху имота – предоставен за ползване и управление на НК „БДЖ“ –
ж.п. Секция „Дупница“.
По делото е представен Акт № 807 за държавна собственост –частна от дата
25.02.2003 година, от който се установява, че същият е издаден на основание чл. 147, т. 1 от
ППЗДС вр. с чл. 9, ал. 4 от Закона за железопътния транспорт за имот № 000411 с площ 14
162 кв.м., застроен с приемно здание от 80 кв.м. з.п., на един етаж, полумасивна
конструкция, построено 1917 година и жилищна сграда със 145 квм, з.п., на два етажа
масивна конструкция, построена 1962 година, с посочено местонахождение на имот – имот
№ 000411 в землището на гр. Благоевград, местността „Стара гара“ с посочени граници на
имота: имот № 000747 полски път /кметство Благоевград/; имот № 000753 полски път
/кметство Благоевград/, имот № 000752 полски път /кметство Благоевград/, с предоставени
права върху имота : за стопанисване и управление на ННК „Железопътна инфраструктура“,
Указ № 10/09.12.1924 година на цар Борис III, Окончателен списък на отчуждените имоти в
Г. Джумайско общинско землище за ж.п. линията София-Петрич.
От представения Акт № 1838 за частна държавна собственост става ясно, че същият е
издаден на 11.04.2008 година на основание чл. 104, ал. 1, т. 9 ППЗДС вр. чл. 71 от ЗДС с вид
и описание на имота – поземлен имот с идентификатор 04279.23.25 с площ 15163 кв.м.,
ведно с построените в него сгради – стопанска сграда с идентификатор 04279.23.25.1 със
площ 104 кв.м., на два етажа, полумасивна конструкция, построена 1962 година и стопанска
сграда, с идентификатор 04279.23.25.2 с площ 126 кв.м., на един етаж, конструкция
паянтова, построена 1917 година, находящ се гр. Благоевград, местност „Стара гара“ и стар
идентификатор 000411 по КВС, имот 04279.23.25, при граници на имота – поземлени имоти
5
с идентификатори: 04279.27.38, 04279.23.24, 04279.26.330, 04279.23.26 с номер и дата на
съставени по-рано актове – АДС 807/25.02.2003 г. и отразено-предоставени права на
управление на НК „Железопътна инфраструктура“. Представена е скица № 7800/10.05.2010
година за поземлен имот с идентификатор 04279.23.25, с площ 15 163 кв.м., трайно
предназначение на територията – територия на транспорта и начин на трайно ползване – за
друг поземлен имот за движение и транспорт, с отразен върху същата – акт за частна
държавна собственост № 154, том 2, рег. 1880 от 16.05.2008 година, издаден от служба по
вписванията Благоевград, с отразени сгради, които попадат върху имота - сграда
04279.23.25.1, със застроена площ 104 кв.м., брой етажи 2, предназначение – друг вид сграда
за обитаване и сграда 04279.23.25.2 със застроена площ от 126 кв.м., брой етажи 1,
предназначение – друг вид сграда за обитаване, както и скица на поземлен имот № 15-
138793/07.03.2018 година издадена за ПИ с идентификатор 04279.23.33 с адрес гр.
Благоевград, местност „Стара гара“ с площ от 6633 кв.м., с трайно предназначение на
територията – територия на транспорта, начин на ползване – за друг поземлен имот за
движение на транспорта, както и е представена скица на поземлен имот.
От представения Акт № 3164 за частна държавна собственост е видно, че същият е
издаден на 27.06.2016 година на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 71, ал. 2 от ЗДС с вид и
описание на имота – поземлен имот с идентификатор 04279.23.27 с площ 2900 кв.м., трайно
предназначение на територията: територия на транспорта, начин на трайно ползване – за
друг поземлен имот за движение и транспорт, с местонахождение на имота - гр. Благоевград,
местност „Стара гара“ по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 година
на изпълнителния директор на АК, при граници на имота – поземлени имоти с
идентификатори: 04279.26.330,04279.23.31, 04279.23.30 с номер и дата на съставени по-
рано актове – АДС 1838/11.04.2008 г.
От представения Акт № 3253 за частна държавна собственост е видно, че същият е
издаден на 02.10.2017 година на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 71, ал. 2 от ЗДС с вид и
описание на имота – поземлен имот с идентификатор 04279.23.32 с площ 3230 кв.м., трайно
предназначение на територията: територия на транспорта, начин на трайно ползване – за
друг поземлен имот за движение и транспорт, с местонахождение на имота - гр. Благоевград,
местност „Стара гара“ по КК и КР одобрени със Заповед № РД-18-32 от 10.05.2006 година
на изпълнителния директор на АК, за имот 04279.23.32, при граници на имота – поземлени
имоти с идентификатори: 04279.23.30, 04279.23.27, 04279.23.33, 04279.23.26 и 04279.23.24 с
номер и дата на съставени по-рано актове – АДС 1838/11.04.2008 г.
От представения Акт № 3512 за частна държавна собственост е видно, че същият е
издаден на 26.08.2019 година на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 71, ал. 2 от ЗДС с вид и
описание на имота – поземлен имот с идентификатор 04279.23.33 с площ 6633 кв.м., трайно
предназначение на територията: територия на транспорта, начин на трайно ползване – за
друг поземлен имот за движение и транспорт, ведно с построената в имота сграда с
идентификатор 04279.23.33.1 със застроена площ 104 кв.м., брой етажи 2, предназначение –
друг вид сграда за обитаване, година на построяване 1962г., полумасивна конструкция,
находящ се в гр. Благоевград, местност „Стара гара“ по КК и КР одобрени със Заповед №
РД-18-32 от 10.05.2006 година на изпълнителния директор на АК, стар идентификатор
04379.23.31, номер по предходен план 04279.23.25, имот № 04279.23.33, при граници на
имота – поземлени имоти с идентификатори: 04279.27.38, 04279.23.26, 04279.23.32,
04279.23.27 и 04279.26.330, предоставен за управление на ДП „Национална компания
железопътна инфраструктура“.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си свидетелката Д. Г. сочи, че познава семейство В. от много години,
като посочва, че е родена 1964 година там, където се намира къщата на В., където те живеят
в момента. Описва, че къщата на В. се намира посока Покровнишкия път в дясно, след моста
6
над Е-79 магистрала т.е. срещу фирма „Зиенто“, има черен път, който път води до фирма
„Ивел“, и излиза на магазин „Метро“, на около 500-600 метра е от главния Покровнишки
път. Посочва, че къщата е с дървена изолация, като я помни такава, каквато е в момента и
там живеели майката и бащата на Р. -Н. и баба Л.. Споделя, че е ходила в къщата, за да си
играе там, учели я да бродира. В двора имало бунар с помпа и оттам си леели вода, защото
нямало водопровод, който по-късно се прокарал. Свидетелката заявява, че когато отишли В.
да живеят там, Р. била семейна, там се родили децата им. Споделя още, че са направили
подобрения по къщата, с покриви, вътрешни подобрения в самите стаи, като от по-
възрастните съседи знае, че родителите на Р. живеят там от 50 години. Споделя, че
семейство В. винаги са живеели там, като всички знаят, че това е тяхна къща. Посочва, че
там където е къщата имат дворче, което е около къщата, с градинка и няколко овощни
дървета, има поставена обикновена телена ограда около къщата. Знае от съседи, че преди
1935-1936 година минава железопътен транспорт, минавала е теснолинейка, но сега няма
никакви следи от железопътен път.
Свидетелят С. А. заявява, че познава семейство В. от много отдава, когато бил дете на
6-7 години, съседи са, имали са чифлик срещу тях, като и в момента държат този имот.
Посочва, че сем. В. живеят в местност „Старата гара“, като къщата им се намира като се
тръгне по пътя за Покровник надлеза като почне да слиза надолу в дясно, на около 200-300
метра. Не може да каже коя година е правена, но неговата баба там е държала имот и е
минавала тогава теснолинейка, а срещу тях, където има имот П., е било обръщателната.
Посочва, че имотът на В. тогава имал две, три стаи, това е било 1954 година, като къщата
била неугледна, изостанала, след като теснолинейка се махнала и направили новата гара,
преди 1935 година. Теснолинейката не е съществувала вече, а имало обикновена жп линия и
споделя, че още тогава бай К., бащата на Р. и жена му живеели там. Споделя, че като деца
ходели там в имота, защото имало бунар и си играели с кофите, а бай К. ги гонел. Посочва,
че с годините леко разширили мястото, направили си дворче, зеленчукова градина, отстрани
озеленили. Споделя още, че Р. В. е раждана там, като от началото на 50 години се ползвал
този имот от семейството на Р. В.. Посочва, че в този имот не е имало жп линия, оттам е
минавала само теснолинейка. Сем. В. непрекъснато си живеели в тази къща, като посочва, че
с годините направили разширение назад, защото отпред къщата била дървена.
По делото в качеството на свидетел е разпитан С. М., който също споделя, че познава
семейство В., запознали се преди 30 години, защото закупил в непосредствена близост до
тях 9 декара имот, който стопанисва и до днес. Споделя, че живеят на покровнишкия път, на
около 50-60 метра на надлеза на магистралата, като къщата е изградена от дървен материал,
около между 80-100 квадрата, паянтова къща, но добре е стопанисвана, дворът е озеленен.
Споделя, че преди това майката и бащата на Р. са живели там, но не ги познава, познава само
Р. и мъжа й, защото са съседи и взаимно си помагат. Споделя, че къщата е добре
поддържана, чисто е, хигиенично е, има посадени цветя по двора, има и направена беседка.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по
която е изготвено от вещото лице В. Ю.. В заключението вещото лице е констатирало, ме
към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и обявена КВС, в приетия
официален цифров вид на картата, т.н. FERMA /сега ZEM-файл/ - 21.05.1999 год., в масив №
0 /нула/ по КВС, присъства показан имот № 000411, тониран в сиво, с площ от 15.162 дка,
без вписана местност, с трайно предназначение на имота - „Територия на транспорта“, по
вид територия - „Транспорт“, с НТП „Територия на ЖП транспорта“, по начин на
възстановяване - „Съществуваща собственост препи земеразделянето“, по вид собственост -
държавна частна, записан за БДЖ, без вписан документ за собственост /Приложение № 9
към експерт./. Посочил е, че записа за имота - „Съществуваща собственост прели
земеразделянето“ означава, че при влизане в сила на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, и започване на
7
възстановяване на земеделските земи, имота е присъствал иа място в тези свои граници,
които са заснети, и отразени в картата. Територията около този имот в последствие е
възстановявана с План за земеразделяне, т.е. в нови реални граници.
Сочи, че имот № 000411 от КВС, в одобрената КККР е получил нов номер и е станал
Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.23.25, който към момента на влизане в сила
на одобрената кадастрална карта -12.07.2006 год. представлява ПИ с идентификатор №
04279.23.25 /въпросен имот/, с площ от 15.163 дка /15163 кв.м. по скица/ - територия на
транспорта, с НТП „Територия на ЖП транспорта“, без адрес - записан за БДЖ, без вписан
документ за собственост, и вписан стар пл.№ 411 /Приложение № 10 към експерт./. В
границите на имота има заснети и показани две сгради, а именно сграда с идентификатор №
04279.23.25.1 - на два етажа, Полумасивна, Друг вид сграда за обитаване, с площ от 104 кв.м.
и процесията по делото сграда с идентификатор № 04279.23.25.2 - на един етаж, Паянтова,
Друг вид сграда за обитаване, с площ от 126 кв.м.
Вещото лице е констатирало, че при действието на КККР, на този етап, е съставен
Акт за частна държавна собственост № 1838 от 11.04.2005 год. /лист 62 към гр. дело №
165/2024 год./, вписан в СВ гр.Благоевград, като Акт № 154 от 16.05.2008 год., с който като
държавен е актуван Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.23.25, с площ от 15163
кв.м., ведно с построените в него сгради:
1 .Стопанска сграда, идентификационен № 04279.23.25.1, със 104 кв.м. застроена
площ, на два етажа, полумасивна конструкция, построена 1962 год.
2. Процесията сграда с идентификатор № 04279.23.25.2, Стопанска сграда, със 126
кв.м. застроена площ, един етаж, конструкция паянтова, построена 1917 год.
През 2010 год., по причина на преотреждане, на част от имота, на дата 06.12.2010
год., по заявление на НК „ЖИ“, и разработка от правоспособно лице по ЗКИР, със Заповед
№ КД-14-01-398 от 06.12.2010 год., на Н-ка на СГКК Благоевград, ПИ с идентификатор №
04279.23.25, е разделен на два нови ПИ с идентификатори № 04279.23.30 и № 04279.23.31,
като процесната сграда вече попада в нов ПИ с идентификатор № 04279.2331 /Приложение
№ 13 към експерт./, а ПИ с идентификатор № 0427923.25 е заличен от КК.
През 2015 год., по причина на инвестиционно намерение, на част от имот с
идентификатор № 04279.23.31, на дата 09.11.2015 год.. по заявление на НК „ЖИ“, и
разработка от правоспособно лице по ЗКИР, без заповед, от имот с идентификатор №
04279.23.31, се отделя нов ПИ с идентификатор № 04279.23.27, но процесната сграда остава
в ПИ с идентификатор № 04279.23.31. При действието на КККР, на този етап, е съставен
Акт за частна държавна собственост № 3164 от 27.06.2016 год. /лист 60 към гр. дело №
165/2024 год./, вписан в СВ гр.Благоевград, като Акт № 74 от 29.06.2016 год., с който като
държавен е актуван Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.23.27, с площ от 2900
кв.м.
През 2017 год., по причина на продажба на част от имот с идентификатор №
04279.23.31, на дата 16.08.2017 год.. по заявление на НК „ЖИ“, и разработка от
правоспособно лице по ЗКИР, без заповед, ПИ с идентификатор № 04279.23.31, е разделен
на два нови ПИ с идентификатори № 04279.23.32 и № 04279.23.33, като процесната сграда
вече попада в нов ПИ с идентификатор № 04279.23.33, а ПИ с идентификатор № 04279.23.31
е заличен от КК. При действието на КККР, на този етап, е съставен Акт за частна държавна
собственост № 3512 от 26.08.2019 год. /лист 48 към гр. дело № 165/2024 год./, вписан в СВ
гр.Благоевград, като Акт № 98 от 28.08.2019 год., с който като държавен е актуван Поземлен
имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.2333, с площ от 6633 кв.м., ведно с построената в
имота сграда:
1.Сграда, идентификационен № 04279.23.33.1, със застроена площ от 104 кв.м., брой
етажи - два, друг вид сграда за обитаване, полумасивна конструкция, година на построяване:
8
1962 год.
През 2018 год., по причина на инвестиционно намерение, с цел продажба, на имот с
идентификатор № 04279.23.30, на дата 23.08.2018 год.. по заявление на НК „ЖИ“, и
разработка от правоспособно лице по ЗКИР, без заповед, имот с идентификатор №
04279.23.30, се разделя на три нови ПИ с идентификатори № 04279.23.35, № 04279.23.36 и
№ 04279.23.37, а ПИ с идентификатор № 04279.23.30 е заличен от КК.
През 2021 год., по причина на инвестиционно намерение, с цел продажба на част от
имот с идентификатор № 04279.23.33, на дата 30.07.2021 год.. по заявление на НК „ЖИ“, и
разработка от правоспособно лице по ЗКИР, без заповед, от имот с идентификатор №
04279.23.33, се отделя нов ПИ с идентификатор № 04279.23.39, с площ на имота от 1133
кв.м., като процесната сграда вече присъства в новия ПИ с идентификатор № 04279.23.39,
като сграда с идентификатор № 04279.23.39.1.
Към тази дата 30.07.2021 год.. записа в кадастралния регистър /КРНИ/ към КККР, за
новия поземлен имот с идентификатор № 04279.23.39, е за НК „ЖИ“ ЖИ - Секция Дупница,
по АЧДС № 98 от 28.08.2019 год. /Приложение № 14 към експерт./, а за процесната сграда с
идентификатор № 04279.23.39.1, е за НК „ЖИ“ ЖИ - Секция Дупница, по АЧДС № 154 от
16.05.2008 год.
Към заключението вещото лице е представило извадка от Едромащабната
топографска карта /ЕТК/, картен лист /кл./ К-34-71-(243) от 1960 год. /Приложение № 19
към експерт./, от показаното на което е видно, че към 1960 год., процесната сграда присъства
в картата, в имот с поставен № 462, с тонирани в оранжево граници от в.л., засаден с тополи
и акация, идентичен като граници на имот № 000411 по КВС и същия имот по КККР от 2006
год., с идентификатор № 04279.23.25.
Вещото лице е извършило оглед на място като е отразило резултатите на извършения
оглед на място на скица-извадка от КККР в М 1:300 /Приложение № 21 към експерт./, от
която е видно следното:
- с плътни черни линии - са показани границите и номера на поземлен имот
№04279.2339 по КККР;
- с тънки черни линии и до тях тонирано е оранжево - е показана процесната
сграда с идентификатор № 04279.2339.1;
- с черен условен знак за паянтова ограда — са показани границите на имота
ползван на място, които се различават от границите му по КККР;
- със сини линии и син надпис МС — е показана констатирана на място
изградена масивна външна тоалетна;
- с черни пунктирани линии и сини надписи - са показани констатирани на място
изградена три паянтови навеса;
- югоизточната част на имота се ползва като зеленчукова градина;
- североизточната част на имота е пустеещо място с храсти;
- в границите на ползвания на място имот, присъстват няколко широколистни
дървета и един много стар, и висок бор /или ела/.
Приложена е и сателитна снимка на Google /Приложение № 22 към експерт. И
Приложение № 23 към експерт./, в която границите на имота отново са показани с червен
цвят, а границите на процесията сграда отново са показани с жълт цвят.
Вещото лице дава заключение, че процесията сграда с идентификатор №
04279.23.39.1, по КККР на гр.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г.,
на изпълнителния директор на АК, с адрес на имота: гр.Благоевград. м.“Стара гара“, попада
9
в границите на Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.2339 /Приложения №№
14,15,16, 17,18,20 и 21 към експерт./, появил се в КККР на дата 30.07.2021 год. Същата
присъства заснета и показана за първи път в одобрен план /карта/, като сграда с
идентификатор № 04279.23.25.1, попадаща в границите на Поземлен имот с идентификатор
№ 04279.23.25, по КККР на з-ще гр.Благоевград, одобрени със Заповед № РД-18-32 от
10.05.2006 год., на изпълнителния директор на АК /Приложение № 10 към експерт./.
Отделно от това процесията сграда присъства заснета и показана в Картата на ВС “Бело
поле“, гр.Горна Джумая от 1934 год. /Приложение № 1 към експерт./, в ЕТК М 1:5000, к.л. К-
34-71-(243) от 1960 год. /Приложение № 19 към експерт./ и в ЕТК М 1:5000, к.л. К-9-43-(224)
от 1985 год. /Приложение № 20 към експерт./.
Вещото лице е констатирало, че е налице идентичност между процесната сграда с
идентификатор № *********.1, със сградата под № 2. Сграда с идентификатор №
04279.23.253, Стопанска сграда, със 126 кв.м. застроена площ, един етаж, конструкция
паянтова, построена 1917 год.. описана в Акт за частна държавна собственост № 1838 от
11.04.2005 год. /лист 62 към гр. дело № 165/2024 год./, вписан в СВ гр.Благоевград, като Акт
№ 154 от 16.05.2008 год.
Според заключението като Поземлен имот на транспорта, с НТП „Територия на ЖП
транспорта“, извън регулация, имота, върху който е построена процесната сграда, няма
регулационна история. Движението на имота като граници и площ, от момента на
появяването му за първи път, като имот № 000411 по КВС, с площ от 15162 кв.м.
/Приложение № 9 към експерт./, до настоящия момент, като Поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор № 04279.23.39 по КККР, с площ от 1133 кв.м. /Приложение № 14 към
експерт./, е развито в обстоятелствената част на заключението.
Според заключението няма налице идентичност, пълна или частична, между имота,
върху който е построена процесната сграда и имота, описан в Акт № 231 от 05.07.2000 год.,
за държавна собственост, който се отнася за нормалната ЖП линия /140 см, междуосие/,
действаща и към този момент, а не за бившата теснолинейна ЖП линия /70 см междуосие/,
която вече не съществува на терена, и от която е останало трасето, като полски път, имота на
БДЖ /като имот № 000411 по КВС/ и сградата на старата ЖП гара, на тази теснолинейка.
Заключило е, че от момента на появяването му за първи път, като имот № 000411 по
КВС, с площ от 15162 кв.м. /Приложение № 9 към експерт./, до настоящия момент, като
Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.2339 по КККР, с площ от 1133 кв.м.
/Приложение № 14 към експерт./, имота попада в територия на транспорта, с НТП
„Територия на ЖП транспорта“, извън регулация. Към настоящия момент ПИ с
идентификатор № 04279.23.39, се ползва като дворно място на процесната сграда с
идентификатор № 04279.2339.1, в граници различни от границите иа имота по КККР
/Приложения №№ 18, 21 и 22 към експерт./.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като намира същото за пълно,
компетентно и обосновано.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведения предмет
на делото- спорното материално право е правото на собственика да иска установяване
правото на собственост върху недвижима вещ, която правна квалификация е чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
С оглед на липсата на твърдения за това, че ответната страна осъществява владение
на имота, то за ищците е налице правен интерес да поддържат именно установителната
форма на защита, преценена като достатъчна с оглед на интереса, последният съизмерим с
вида на засягане на правото, чиято защита се претендира.
10
По същество:
Искът е предявен като положителен установителен, поради което в тежест на ищците,
е пълно и главно да установят осъществяването на придобивното основание, което сочат.
Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот на основание придобивна давност,
текла от 1972 г., като ищцата Р. В. присъединява и владението на своите родители, а
владението е изтекло по време на брака на двамата ищци и продължава до днес.
При положителен установителен иск за собственост ищците носят доказателствената
тежест /арг. чл.154, ал.1 от ГПК/ при условията на пълно и главно доказване да установят, че
са титуляри на правото на собственост върху процесния материален обект, чрез доказване
осъществяването в техния патримониум на годен придобивен способ – оригинерен или
деривативен /чл.77 от ЗС/, т.е. да установят, че се е осъществил фактическия състав на
соченото придобивно основание.
Анализът на гласните доказателства, тълкувани помежду им, които съдът кредитира
като последователни, допълващи се, основани на лични впечатления и дадени от
незаинтересовани от изхода на делото лица, несъмнено установява трайното, несмущавано и
явно владение от родителите на ищцата Р. В. още от 50-те години, а в последствие и до
настоящия момент от Р. В. и нейния съпруг Н. В. на процесната сграда. Свидетелката Д. Г.,
познава семейство В. отдавна, от много години, като самата е родена 1964 година там,
където се намира тяхната къща /на ищците/, където и те живеят в момента. Сочи, че къщата
е с дървена изолация, помни я такава, каквато е в момента и от както свидетелката се помни,
там са живели майката и бащата на Р. - а именно Н. и баба Л.. Свидетелката е ходила често
при ищцата Р. и нейната сестра, те били по-големи, но я учели да си играе и я учели да
бродира. В техния двор имало бунар с помпа, оттам си леели вода, защото нямало
водопроводи, доста по-късно се прокарал водопровода. Там се родили и децата на ищцата.
Установи се от нейните показания, че те са направили „подобрения доста по къщата, с
покриви, вътрешни подобрения в самите стаи... От по-възрастните съседи знае, не те живеят
там от 50 години, родителите на Р.“. Знае свидетелката и че ищцата Р. и сестра и са се родили
в тази къща, техните родители също са живеели в тази къща тогава. Допълва че „Семейство
В. винаги са живеели там, ние си знаехме, че това е тяхна къща.“. Свидетелката не е чула
някой да има претенции към тяхната къща. Свидетелката знае от стари познати и съседи, че
е минавала теснолинейка „но преди 1935-1936 година“. Допълва, че „Доста отдавна е
минавала тази теснолинейка там. Сега няма никакви следи от железопътен път. Няма следи
от такива неща“.
В тази насока са и показанията на свидетеля С. А., който сочи, че познава семейство
В. от дете, споделя, че към 1954г. къщата е била от две-три стаи, че си е играл в този имот
като дете, а бащата на ищцата ги е гонил. Сочи, че в този имот не е имало жп линия, от там е
минавала само теснолинейка, която не съществува. От началото на 1954 година, не помни
свидетелят някой да е искал да живее в този имот, в тази къща и да е притеснявал
семейството. Те си живеят в тази къща. Пояснява свидетелят, че те с годините си направили
разширение назад, защото от пред къщата била дървена, назад същото направили, оправили
къщата и си живеят там. Откакто си спомня свидетелят, не е имало разговор, че
собствеността е на някой друг. Според свидетеля те си живеят „отдавна там и си го имат
този имот за собствен“, че имотът се ползва в момента от семейство В., те имат двама сина,
там са раждани, направили доста добри реконструкции, градинка, дворче, всички
допълнителни работи“.
Свидетелят С. М. също сочи, че познава ищците от 30 години, когато закупил имот в
непосредствена близост и споделя, че именно те ползват и стопанисват имота.
Предвид изложеното съдът намира, че ищците доказаха по реда на пълното и главно
доказване, че от 1950-те години процесната сграда е владяна от родителите на ищцата, а
след това-от 1972 г. нея и от съпруга й-ищецът Н.в В., които са владяли процесната сграда,
11
извършвали са подобрения, владението им не е било смущавано и прекъсвано. Изминал е
срока, визиран в нормата на чл. 79 ал. 1 от ЗС.
В случая ответната страна оспорва предявения иск. Страната, която оспорва правата
на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи
за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищците придобивно основание,
носи по правилата на чл. 154 от ГПК, тежестта да докаже осъществяването на основанието,
на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за
осъществяване придобивното основание на ищците, т.е. да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения, своевременно наведени с отговора на исковата молба. В
случая от ответната страна в отговора единственото посочено възражение е, че е налице
пречка за придобиване на имота от ищците по давност, тъй като сградата е разположена в
поземлен имот, който е публична държавна собственост, поради което е налице забрана за
придобиване по давност, а едва от 2019г. същият придобил статут на частна държавна
собственост и от този момент не е изтекла придобивната давност.
В тази връзка следва да бъдат разгледани възраженията на ответната страна за
пречки за придобиване на имота по давност.
В случая ответника се позовава на съставен АДС № 231 от 05.07.2000 г. за имот с
местонахождение от началото на гр. Благоевград до гара Благоевград, земя с площ от 12 086
кв.м. към обект железопътна линия като част от ж.п. линия „София-Кулата“ и
обстоятелството, че имотът е публична държавна собственост.
Тези твърдения на ответника са опровергани от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като обосновано и
компетентно и от което се установява, че не е налице идентичност, пълна или частична,
между имота, върху който е построена процесната сграда и имота, описан в Акт № 231 от
05.07.2000 год., за държавна собственост, който се отнася за нормалната ЖП линия /140 см,
междуосие/, действаща и към този момент, а не за бившата теснолинейна ЖП линия /70 см
междуосие/, която вече не съществува на терена, и от която е останало трасето, като полски
път, имота на БДЖ /като имот № 000411 по КВС/ и сградата на старата ЖП гара, на тази
теснолинейка.
Извън позоваването на посочения АДС, ответната страна не е въвела каквито и да
било други твърдения на какво основание счита, че имотът, върху който е построена
сградата е публична държавна собственост, поради което съдът намира, че не следва да
изследва и се произнася по незаявени твърдения.
Следва да се отбележи и че актовете за държавна, съответно за общинска
собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и
форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната,
съответно на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото
местонахождение, в акта се посочва и основанието – както правното, така и фактическото,
по силата на което имотът е станал държавна, респ. общинска собственост. Това е така, тъй
като актовете за държавна / общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само
единствено констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право
на собственост.
В случая както се посочи от ответника не са наведени твърдения на какво основание
се твърди публична собственост.
По делото са представени множество актове за частна държавна собственост, от които
е видно, че имотът и процесната сграда, която е отразена като построена 1917г., са актувани
като частна държавна собственост.
Доколкото се твърди от ответника, че имотът, върху който е построена сградата е
такъв към обект железопътна линия, както и от установеното от експертното заключение, че
12
от момента на появяването му за първи път, като имот № 000411 по КВС, с площ от 15162
кв.м. до настоящия момент, като Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № 04279.23.39 по
КККР, с площ от 1133 кв.м., имотът попада в територия на транспорта, с НТП „Територия на
ЖП транспорта“, извън регулация, следва да се отбележи и следното:
Според съда по делото не се установи процесната сграда, нито имотът, върху който е
построена да съставляват обекти на железопътната инфраструктура по смисъла на § 1 от ДР
на ЗЖТ.
За да приеме, че имотът има характера на публична държавна собственост обаче
следва да са налице специалните законови изисквания за това. Неизчерпателно в чл. 2, ал.2
от ЗДС законодателят е определил имотите публична държавна собственост. С оглед
специалния режим и изключването на същите от гражданския оборот, статутът им се
определя в специални закони. Нормата на чл. 3 от ЗЖТ предвижда, че обектите на
железопътната инфраструктура и земята, върху която са изградени или която е
предназначена за изграждането им, са публична държавна собственост, а ползването им се
осъществява от Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ"). Волята
на законодателя е именно тези обекти на право на собственост със значим обществен
интерес да бъдат поставени под специален режим, който субект на правата да бъде
държавата. Доколкото се следва от характера на земята и изградените съоръжения на
железопътния транспорт, правата за управление и стопанисване се представят на
Национална компания железопътна инфраструктура, която е легитимирана да брани правото
на собственост върху тези обекти. В § 1 от ДР на ЗЖТ са регламентирани обектите на
железопътната инфраструктура като същите са конкретно изброени. По категоричен начин
от приетата по делото съдебно - техническа експертиза се установява, че на място не
съществуват съоръжения на железопътен транспорт, а земята се ползва за дворно място.
Установи се и от показанията на свидетелите, че преди 1936г. там е минавала теснолинейка,
но същата не е съществувала още от 1950г.
В допълнение следва да се отбележи, че наличието на обекти на железопътната
инфраструктура в кадастралните граници на имот, граничещ с железопътната гара, само по
себе си не е достатъчно условие да се приеме, че целият поземлен имот е публична
държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1, предл. 1 ЗЖТ. Публична държавна
собственост по смисъла на този закон представляват обектите на железопътната
инфраструктура и земята, върху която са изградени, т. е. само онази част от земната
повърхност, която е необходима за функционирането и обслужването им. Ако в
кадастралните граници на един имот са включени и други обекти, които не са част от
железопътната инфраструктура, прилежащата към тези обекти площ не е публична
държавна собственост. За да се определи дали имотите, граничещи с коловозното развитие
на железопътните гари, в чиито граници навлизат обекти на железопътната инфраструктура,
представляват публична държавна собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ, е необходимо
да се съобрази предназначени ли са имотите за изграждане на такива обекти по смисъла на
чл. 3, ал. 1, предл. 2 ЗЖТ и дали с оглед функционалното им предназначение са били
публична държавна собственост и по смисъла на Закона за БДЖ и ППЗБДЖ, както и каква
част от тях е била предоставена за управление и стопанисване на съответния правен субект,
а впоследствие включена в капитала на дружество при преобразуване и приватизация.
Следва да бъде отчетено и обстоятелството дали предназначението на имотите не е било
променено и към кой момент е станало това, тъй като имоти, които към настоящия момент
представляват обекти на железопътната инфраструктура представляват публична държавна
собственост по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЖТ. Публична държавна собственост, както е прието
в решение № 250 от 30.06.2015 г. по гр. д. № 1236/2015 г. на IV г. о. на ВКС, са само онези
вещи, които служат за удовлетворяване на посочените в закона обществени потребности.
Ако предоставеният на държавно учреждение (или предприятие) имот не се ползва за
удовлетворяване на такива обществени интереси, той не е публична държавна собственост.
13
В тази насока и Решение № 151 от 22.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3536/2019 г., I г. о., ГК
На първо място в случая в писменият отговор, както и по делото ответника не е навел
подобни твърдения, както и твърдения, че имотът служи за удовлетворяване на такива
потребности, дори не е заявено, че е предоставен на ответника. На следващо се установи
както от свидетелските показания, така и от експертното заключение, че нито земята, нито
процесната сграда се ползват за удовлетворяване на такива нужди и към настоящия момент
не представляват обекти на железопътната инфраструктура.
Предвид изложеното съдът намира, че земята и процесната сграда не са публична
държавна собственост, поради което не е относима забраната за придобиване на такива
имоти по давност.
В същото време обаче, са съставени актове за частна държавна собственост за земята
и сградата.
Вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди
влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр. ЗЗ от 1996 г., могат да се придобиват по
давност най – рано, считано от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното
владение изтича на 31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният
срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с последващите изменения на
правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022 г. С решение №
3 от 24.02.2022г. по к.д.№ 16/2021г. Конституционният съд е обявил за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за
собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от
2018 г. В мотивите на конституционното решение изрично е посочено, че с атакувания § 2
ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на
спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана
в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на
ЗИЗС. По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното
владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г.
От мотивите на цитираното решение, следва извода, че по отношение на
давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996 г. до 31.05.2006г., какъвто е
и разглежданият случай, както и за тези, за които давността е изтекла в периода от
31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. след обявяването на § 2 ЗР на ЗИЗС за противоконституционен,
следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради
обявяване за противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от
19.01.2018 г. за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к. д. № 5/2019 г. по отношение на
заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и
правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният
закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е посочил в мотивите на
Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на § 1 ДР ЗС с
обявяването на разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен
ефект.
Както изрично в цитираното решение на Конституционният съд, така и в Решение
207 от 06.01.2020г., постановено по гр.д.№ 4662/2019г., 3 г.о., ГК, е постановено, че в случая
отмяната на §1 и §2 от ПЗР на ЗС за противоконституционни имат действие занапред, като
ефекта на спряната давност до обявяване на текстовете за противоконституционни се
запазва, т.е. за периода от 31.12.2017г. до обявяване на §1 от ПЗР на ЗС в последната му
редакция за противоконституционен, забраната /мориториума/ за придобиване на
собственост по отношение на имоти държавна или общинска частна собственост е
14
приложима /така вж.цитираното решение на ВКС/.
Следователно по настоящото дело не следва да се приложи мораториумът за
придобиване на държавни и общински имоти - частна собственост, действал в периода от
сочената като начална дата на владение – от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., както и за периода
от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр. 9/2018 г. за
противоконституционен или това е период от време от повече от необходимите за давностно
придобиване при недобросъвестно владение 10г.
Свидетелските показания са категорични, че от 1950г. родителите на ищцата В. са
започнали да ползват сградата, да я стопанисват, подобряват, а след това ищцата е
продължила владението, включително и със съпруга си Н. В.. Свидетелите са категорични,
че сградата е била обитавана изключително от двамата ищци, а предо това от родителите на
В., като никой не им е оспорвал правото на собственост. От свидетелските показания следва
извода, че от страна на ищците са обективирани конкретни фактически действия по
заявяване на намерение за своене на имота /сградата/ като свой като са извършвали и
реконструкции по нея, разширения. Тези действия са обиктивирани явно, открито, спрямо
неограничен кръг лица, и следва да се счетат за обективиране на собственически намерения
Следователно пълно и главно в процеса от ищците са установени всички елементи на
сочения придобивен способ – установени обективни действия по установяване на
фактическа власт върху вещта, обекстивирне на действия по установяване на намерение за
своене на вещта,осъществяване на това владение явно, спокойно, непрекъснато и за период
от време, през който давност по отношение на придобиване на имота е могла да тече – от
01.06.1996г. до 31.05.20026г. и за периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. и през който период
са изтекли необходимите за недобросъвестно придобиване 10г., както и изрично позоваване
на давността на ищците.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва
да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът да
заплати на ищците сторените по делото разноски, за които е приложен списък по чл. 80 от
ГПК. Видно от данните по делото ищците са сторили разноски, както следва –77, 58 лв.-
внесена държавна такса, 20, 00 лв. –такса за съдебни удостоверения, 10, 00 лв.-вписване на
искова молба и 1800, 00 лв.-възнаграждение на вещо лице или общо сумата от 1907, 58 лв.
Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищците посочените разноски.
От ищците е сторено искане и за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 800, 00 лв. видно от представените по делото пълномощни
обаче в същите не е договорен размер на адвокатско възнаграждение, нито са налице данни
за заплащане на такова, а на присъждане подлежат само сторените разноски. Предвид
изложеното не следва да бъде присъждано адвоткатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК и чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК по отношение на
Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1233, община Столична,
област София, район Сердика, ул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110, представлявано от
Генералния директор, че ищците Р. Н. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. и Н. И. В., с ЕГН
15
**********, с адрес: гр. Б., са собственици на основание давностно владение на следния
недвижим имот, находящ се в гр. Благоевград и представляващ СГРАДА с идентификатор №
04279.23.39.1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Благоевград,
одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
имота: гр. Благоевград, м. „Стара гара“, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 04279.23.39, със застроена площ от 126 кв.м. (сто двадесет и шест квадратни
метра), брой етажи 1, с предназначение: Жилищна сграда със смесено предназначение.
ОСЪЖДА Държавно предприятие „Национална компания железопътна
инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1233,
община Столична, област София, район Сердика, ул. „Княгиня Мария Луиза“ № 110,
представлявано от Генералния директор ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. В., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Б. и Н. И. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б. сумата от 1907, 58 лв. /хиляда
деветстотин и седем лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски.
На основание чл.259, ал.1 от ГПК, Решението може да се обжалва от страните с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните чрез Районен съд
Благоевград пред Благоевградския окръжен съд.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
16