№ 117
гр. Пловдив, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20235001000609 по описа за 2023 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 223 от 03.07.2023г., постановено по т.д. №
300/2022г. по описа на ОС С.З., с което е осъдена КООПЕРАЦИЯ „К.О. на И.
Р.” с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 100 да заплати
на “И.” ООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 101,
вх. Б, ет. 5, ап. 63, представлявано от Н. Х. Т. сумата:
- 24 686.69 лв. без ДДС лева, представляваща част от извършените, но
незаплатени СМР по Протокол Обр. 19 от 20.03.2018г. (акт № 10) и по
Протокол Обр. 19 от 26.06.2018г. (акт № 11), ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск до пълния
предявен размер от 56 081.21 лева, както и
- 102,86 лв., обезщетение за забава върху присъдената главница за
периода 30.06.2022 - 14.07.2022 г., като е ОТХВЪРЛЕН предявения иск по чл.
1
86 от ЗЗД до пълния предявен размер от 23 741.44 лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на настоящата искова
молба в съда до окончателното й изплащане.
Решението в отхвърлителните му части е обжалвано от „И.” ООД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 101, вх. Б, ет. 5, ап. 63,
представлявано от управителя Н. Х. Т., чрез адв. Е. С. с твърдения за неговата
неправилност, незаконосъобразност, необоснованост и вътрешна
противоречивост, а искането отправено до въззивния съд е решението в
неговата обжалваните части да бъде отменено и постановено друго, с което
предявените искове бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
Ответникът – КООПЕРАЦИЯ „К.О. на И. Р.” с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С.З.” № 100, представлявана от адв. М. С.а, чрез адв.
Т. М. оспорва жалбата като неоснователна и настоява съдебния акт в
обжалваните отхвърлителни части да бъде потвърден. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и при съобразяване
предметните предели на въззивното обжалване намери за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „И.”
ООД, ЕИК .... срещу КООПЕРАЦИЯ „К.О. на И. Р.” с ЕИК .... иск с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 266 ЗЗД. Твърденията в исковата молба се
свеждат до следното: на 27.07.2017г. между ответника, в качеството му на
възложител и „В.“ ООД ЕИК .... като изпълнител е сключен договор за
извършване на СМР за обект: Лекарски и зъболекарски кабинети
/преустройство на част от първи надпартерен етаж/, а на 25.01.2018г. между
същите страни е сключен и договор за извършване на СМР за обект: Магазини
за промишлени стоки, офис и бар – клуб /преустройство на съществуващи
обекти за стопанска дейност на част от първи етаж/, които обекти се намират в
стопанисвана от възложителя административна сграда с адрес гр. С.З. № 100.
Ищецът твърди, че по възлагане от „В.“ ООД с договор от 26.01.2018г. и от
29.01.2018г. е извършил СМР в двата обекта, находящи се в
административната сграда на адрес гр. С.З. № 100, както и че между
възложителя му „В.“ ООД и ищеца били сключени два договора за
прехвърляне на вземания от 26.01.2018г. и от 29.01.2018г., за което длъжника –
ответник бил надлежно уведомен, по силата на които договори ответника
2
заплащал извършените СМР на ищеца по банков път. Твърди, че възложената
му работа била извършена до 26.06.2018г. и приета от кооперацията без
възражения, като от последната били заплатени изцяло СМР-тата извършени
на обект Лекарски и зъболекарски кабинети и частично тези, в обект
Магазини за промишлени стоки, офис и бар – клуб, като дължима останала
сумата от 56 081.21 лв. по протоколи Обр. 19 от 20.03.2018г. за 33 547.98 лв. с
ДДС и по протокол от 26.06.2018г. за сумата от 22 533.23 лв. с ДДС, за които
са издадени проформа - фактури № 24 от 21.03.2018г. и № 28 от 26.06.2018г..
Сочи, че съставените протоколи обр. 19 и издадените проформа фактури били
изпратени на електронната поща на ответника на 20.03.2018г., на 21.03.2018г.
и на 26.06.2018г., както и на електронната поща на техническия сътрудник на
Кооперацията, в съответствие с постигнатото между страните съгласие да
заявяват и приемат волеизявления в електронна форма. Като твърди, че
Кооперацията е приела извършените СМР без възражения, тъй като не е
направила забележки в качествено и в количествено отношение, както и че
обекта се ползва по предназначение, но въпреки настояванията на ищеца, в т.ч.
и с изпратена покана за доброволно изпълнение № 003 от 21.06.2022г.,
плащане по издадените фактури не е постъпило, ищеца настоява съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от
56 081.21 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършени, но
неплатени СМР по протокол обр. 19 от 20.03.2018г. и фактура № 24 от
21.03.2018г. и протокол обр. 19 от 26.06.2018г. и фактура № 28 от 26.06.2018г.,
както и сумата от 23 741.44 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на същата сума, формирано от сбора сумата от 14 565.40 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 33 547.98,
считано от 05.04.2018г., датата от която ответника е в забава плащането на
главницата, за която е издадена фактура № 24 от 21.03.2018г., а именно 14 дни
след получаване на фактурата, съгласно чл. 303а, ал.3 от ТЗ до датата на
предявяване на иска и на сумата от 9176.04 лв., представляваща обезщетение
за забава плащането на главницата от 22 533.23 лв., считано от 11.07.2018г., а
именно 14 дни след получаване на издадената фактура № 28 от 26.06.2018г.,
съгласно чл. 303а, ал.3 от ТЗ до датата на предявяване на иска. Претендира
разноски.
Ответникът – КОИ „Р.“, ЕИК ...., представляван от председателя М. С.а
чрез адв. Т. М. в срока за отговор е депозирала такъв, с който оспорва
3
предявените искове. Признава, че ищеца е започнал работа на обекта,
стопанисван от кооперацията още през 2017г., като извършените от него
работи са приети и разплатени през 2017г., а тези които е извършил през 2018г.
са по актове обр.19 от 07.02.2018г. и от 12.03.2018г.. Твърди, че други
дейности ищеца не е извършвал в сградата на кооперацията, а претендираните
да са извършени такива, за които са съставени два акта обр. 19 не са приемани
от ответника, тъй като не са извършени, а част от тях касаят т.нар. „скрити
работи“. Твърди, че през периода, в който ищеца е работил на процесния имот,
СМР са били извършвани и от „Б.И.“ ЕООД. Оспорва и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава, като твърди, че при
евентуална основателност на главното вземане, то ответника е изпаднал в
забава след покана.
В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава
от ищеца, с която оспорва като невярно твърдението на ответника, че не е
извършвал претендираните за заплащане дейности по съставените два
протокола, което сочи, че се опровергава и от приложените от ответника
протоколи обр. 19 и фактури, които не касаят обект Магазини за промишлени
стоки, офис и бар - клуб т.е. липсва съвпадение на дейностите по вид и
количество. Твърди, че е извършил всичко възложено, в т.ч. и скритите
работи, за което свидетелства и издадения сертификат за контрол № НС 14232
от 06.08.2018г., както и съставените актове обр. 12, а обекта е приет от
строителния надзор и въведен в експлоатация. Оспорва като невярно и
твърдението, че липсват анализни сметки на цените – единични и общи, като
твърди, че това са изготвените от „И.“ ООД и приети от ответника анализни
сметки за извършените от ищеца и възложени от ответника СМР-та още през
2015г..
В депозирания допълнителен отговор ответника подържа възраженията,
наведени вече в първоначалния отговор.
Няма спор, а това е установимо и от приетия като писмено
доказателство договор от 27.07.2017г., че между „В.“ ООД, в качеството му на
изпълнител и ответната Кооперация, в качеството й на възложител е
постигнато съгласие, по силата на което възложителят е възложил, а
изпълнителят е приел да извърши срещу възнаграждение дейностите на обект:
Строителство на лекарски и зъболекарски кабинети – преустройство на част
4
от масивна стопанска сграда на първи надпартерен етаж в УПИ ... жил. стр.,
коо., пг и ист. пам. от кв.1 по плана на гр. С.З., представляващ ПИ с
идентификатор .... по кадастрална карта с адм. адрес ул. С. № 100.
Не се спори и, че на 25.01.2018г. между същите страни е сключен
договор, по силата на който ответника е възложил, а „В.“ ООД е приел да
извърши СМР, изразяващи се в преустройство на съществуващи обекти за
стопанска дейност на част от първи етаж със застроена площ 566.69 кв.м. част
от сутеренния етаж със застроена площ от 465 кв.м. в същата стопанска сграда
и обособяването на магазини за промишлени стоки, офис и бар – клуб срещу
заплащане на определено възнаграждение.
С договори от 26.01.2018г. и от 29.01.2018г. изпълнителят „В.“ ЕООД е
възложил на ищеца, който се е съгласил да изпълни СМР –тата, които
ответната кооперация е възложила за изпълнение на „В.“ ООД в стопанска
сграда с административен адрес ул. С. № 100.
В т.4.3 от договорите страните са се съгласили плащането на
възнаграждението за изпълнените СМР, дължимо в 3 - дневен срок от
подписване на протокол обр. 19, да бъде заплатено от Кооперацията на
изпълнителя – ищец, като в т.4.4 е предвидено, че това задължение за
ответника е с произход договор за цесия, по силата, на който „В.“ ООД е
прехвърлил вземането си по договора от 27.07.2017г. и 25.01.2018г. в полза на
ищеца, за което се е задължил да бъде уведомена Кооперацията.
Не се спори, че ищеца е изпълнявал строително - монтажни работи на
процесния имот през 2017г., които са заплатени от ответника, както и че са
приети и разплатени извършените от него СМР по актове обр.19 от
07.02.2018г. и от 12.03.2018г..
Няма спор, а това е установимо и от представеното удостоверение № 19-
16-2 от 09.01.2019г. на Община С.З., че процесния обект Магазини за
промишлени стоки, офис, бар – клуб и кафе – бар е въведен в експлоатация,
като това удостоверение е издадено по заявление на възложителя от
02.01.2019г., ведно с окончателен доклад от 14.08.2018г. от „Г.“ ЕООД,
упражняващ строителния надзор.
Спорът е концентриран досежно това изпълнени ли са от ищеца
строителните работи, за които са съставени протокол обр. 19 от 20.03.2018г. и
от 26.06.2018г. и са издадени проформа фактури за стойността на изпълнените
5
работи.
От приета от първоинстанционния съд и неоспорена от страните СТЕ на
в.л. инж. Ж.К. се установява, че след оглед на място са установени извършени
СМР по части Архитектура, ВиК и ЕЛ, които са актувани с процесните
протоколи обр. 19, с изключение на скритите работи. Експертът е остойностил
установените СМР по акт обр. 19 от 20.03.2018г. в размер на 15 836.89 лв. с
ДДС, съответно по акт обр. 19 от 26.06.2018г. в размер на 15 035.18 лв. с ДДС.
Вещото лице е констатирало идентичност на дейностите, за които са
съставени актове и от „Б.И.“ ЕООД и конкретно тези по шпакловка,
грундиране и латеск, но след като е установил, че подобни дейности са
извършвани в цялата административна сграда, а в съставените от третото лице
актове не е посочено, къде са извършвани и предвид несъвпадане на
количествата, актувани от ищеца и от „Б.И.“ ЕООД е обобщил, че не може да
установи съвпадение на тези дейности. Според експерта единичните цени в
съставените процесни актове са посочени на база оферта от 11.05.2016г., по
които цени са заплащани и останалите СМР по предходните актове обр. 19 от
№ 1 до № 9, както и че същите са икономически обосновани.
След представяне на Актове за установяване на скрити работи от
20.02.2018г., 24.02.2018г. и 25.02.2018г., които касаят полагане на
полипропиленови, полицинковани, PVC тръби и изтегляне на кабели от в.л.
инж. Ж.К. е извършено остойностяване на същите с изготвеното
допълнително заключение.
Приетата пред настоящия съд комплексна съдебно техническа
експертиза е категорична в извода си, че са извършени всички скрити работи и
съпътстващи ги дейности, така както са посочени в съставените протоколи,
обр. 19 /Акт № 10 и Акт № 11/ по част „ВиК“ и „Електро“, както и по част
„Архитектура и строителство“, с уточнението по последната част, някои от
видовете, като грундиране, шпакловка с мрежа, грундиране на стари стени и
тавани, вароциментна мазилка в тоалетните на ет.2 и ет.3 не е възможно да се
види изпълнението при оглед на място, но е технологично правилно да се
изпълни и има обеми с такива количества. По отношение на дейностите по
демонтаж на фаянс и теракот в тоалетните на ет.2 и ет.3 е посочено, че тези
дейности не са видими при оглед, като е констатирано, че в тези сервизни
помещения няма стари облицовки, както и че технологично правилно е преди
6
полагане на новите да се демонтират старите амортизирани такива, като е
уточнено, че в помещенията има обеми с такива количества. Експертите са
посочили, че къртене на бетон стъпала пред магазините е дейност, която е
скрита, както и че няма как да се установи дали е изпълнена, тъй като липсва
заснемане с уточнението, че към момента на огледа стъпалата не съществуват.
По отношение на претенциите за изнасяне, натоварване и извозване на
строителни отпадъци, експертите са посочили, че извършваните строителни
дейности по необходимост са свързани с акумулиране на големи количества
отпадаци, като на обекта в сутерена е констатирано наличието на такива, но е
невъзможно да се отговори на въпроса дали това са всички отпадъци или е
имало и такива, които са изнесени, натоварени и извозени до предвидените за
това места. Експертите, при извършения оглед на място, са констатирали
наличието на преградни стени от тухлена зидария в помещенията на сутерена
/изба/, което количество е по – голямо от претендираното за заплащане
разрушаване на тухлени преградни стени с вароциментна мазилка. По
отношение на демонтажа на фаянс и теракот вещите лица са посочили, че не
могат да определят точно количество, предвид липсата на заснемане. Досежно
актуваните като извършени СМР в акт обр. 19 с № 11 от 26.06.2018г. и
конкретно сваляне на стара вътрешна вароциментова мазилка, посочено като
изпълнено в тоалетните на ет.1 и ет.2, експертите при огледа на място са
констатирали наличието на изпълнени нови мазилки в тоалетните, чието
количество е по – голямо от претендираното, а по отношение на грундирането
на стени и тавани и поставяне на гипсокартон са посочили, че не е възможно
да се види изпълненото при оглед, но е технологично правилно да се изпълни
и е констатирано наличието на обеми с такива количества. Аналогични са
констатациите и по отношение на шпакловка с мрежа на стени и тавани, по
отношение, на която дейност е констатирано наличието й на места и обеми с
такива количества. Досежно вароциметовата мазилка в тоалетни на ет.3 е
посочено, че към настоящия момент същите са изпълнени с нова фаянсова
облицовка и не може да се установи полаганата мазилка, но според
експертите полагането й е технологично обосновано и има такива обеми,
които са актувани като скрити работи в съставения акт обр. 10.
Констатациите на експертите по отношение на актуваните дейности по
демонтаж на фаянс и теракот от тоалетните на ет.3 са аналогични на тези,
касаещи вароциментовата замазка, а по отношение на изнасянето,
7
натоварването и извозването на строителни отпадаци е подържано
становището, обосновано за същите дейности в съставения акт обр. 19 от
20.03.2018г.. Досежно претенцията за заплащане на дейностите по демонтаж
на дървени прозорци и демонтаж на метална решетка за прозорец, вещите
лица се констатирали, че всички прозорци са сменени с нови, но количеството
и вида на свалената стара дограма не може да се констатира при оглед на
място.
Събраните гласни доказателства, а именно показанията на св. М.Р.,
строителен техник в дружеството ищец от януари 2017г., които съдът цени с
приложението на чл.172 ГПК и кредитира, като подкрепени от останалите
събрани доказателства – гласни и експерти становища твърди, че дружеството
е работило по възлагане от „В.“ на обекта, посочен като Битов комбинат и
стопанисван от ответната кооперация. Сочи, че започнали работа
първоначално по лекарските кабинети, а през 2018г. работили по офисите,
магазините и бар – клуба, а като представител на кооперацията г-н С. възлагал
конкретните работи, които след като били извършени се изчислявали от
свидетелката и съставените акт обр. 19 се изпращали на електронната поща на
кооперацията, която след като приеме акта и нареди паричния превод,
свидетелката издавала фактура и изпращала същата на електронния адрес на
Кооперацията. Сочи, че след м.03.2018г. само „И.“ работил на този обект, а
отвън по изолацията работила друга фирма, както и че от лятото на 2018г.
обектите, след приключването им били отдадени под наем. Свидетелката
заявява, че от момента, в който започнала работа при ищеца през 2017г.
дружеството изпълнявало СМР по горните етажи на сградата по цени от
2016г., по които цени и продължили работата през 2018г.. Сочи, че всички
дейности били изпълнени, за което свидетелства, както въвеждането на обекта
в експлоатация, така и данните от съставените актове обр. 12 за скрити работи
и извършените контроли, както и че процесните актове 10 и 11 са крайните
актове, в който са отразени дейностите по ЕЛ, ВиК в.ч. и изпълнение на
санитарните изисквания за наличието на санитерен възел за всеки обект,
преустройството на Кафе – бар и свързаната с него външна тоалетна. Твърди,
че г-н С. редовно идвал на обекта, но не е мерил количества на извършваните
работи.
Пред въззивния съд са разпитани и свидетелите П. П. и М.М., чиито
показания съдът кредитира като преки, непосредствени и подкрепени от
8
останалите събраните доказателства. Св. П. твърди, че е работил, заедно с
ищеца на сградата в центъра на гр. С.З. на С.К.Б. 100, като сочи, че са правили
гипсокартон, шпакловка и боя, като уточнява, че са правили няколко вида
шпакловки – само на гипсокартон и такива след предварително грундиране,
изкърпване и поставяне на мрежа. Заявява, че се е извършвала голяма
реконструкция на съществуващата стара сграда, вкл. и по събаряне на стари
стени и изграждане на нови, изкърпване на съществуващи стени, изцяло нова
ВиК и Ел И.ации, като дейностите основно извършвал на първия и втория
етаж и уточнява, че на първия етаж изграждали стени от гипсокартон,
преграждали магазини и офис, шпакловали стените и таваните, а фоайето
преградили с гипсокартон, като уточнява, че на първото или партерно ниво
работил по четири магазина, както и по мокрите помещения – бани и тоалетни
на горния етаж, в които изкърпвали стари стени, за да може да се положи
фаянс.
В аналогичен смисъл са и показанията на св. М., който сочи, че през
2018г. е работил в Битовия комбинат в центъра на С.З., където изпълнявал
ВиК, а колегите му ел. И.ации, както и събаряне на стени и мазилки на
първия, втория и третия етаж и уточнява, че къртили тоалетни, фаянс и
теракот, като уточнява, че тоалетните били на втория и третия етаж, а
магазините на първия партерен етаж. Свидетелят твърди, че боклуците
изхвърляли в контейнер, осигурен от „И.“, както и че колегите му правили
нови мазилки и ел. И.ации и изкъртили стъпалата на партера, които били
метални и ги направили бетонни, които ги облицовали с теракот.
Като свидетели пред настоящата инстанция са разпитани и Г. С., член
кооператор в ответната кооперация от 2015г. – 2018г. и св. М.Т.. Св. С. сочи,
че като член кооператор от УС на кооперацията му било възложено да следи и
контролира извършването на ремонта в сградата на кооперацията, както и че
именно той приемал работата, извършена от ищеца. Заявява, че последните
два акта, „…не че не ги приел…, бил готов да ги приеме…“, но искал да му
покажат точно каква работа е извършена, тъй като го усъмнило, че част от
работите, които са актувани са извършени от друг изпълнител или са
дублирани. Сочи още, че другия изпълнител „Б.И.“ е извършвал дейности по
поправка работата на ищеца и конкретно тази по шпакловка, грундиране,
боядисване, както и полагане на И.ации, като заявява, че тези забележки по
9
отношение работата на ищеца не са отразени документално. На следващо
място свидетелят твърди, че на ищеца се дължи плащане, обаче искал да му
покажат работите, за които са съставени процесните актове, тъй като някои от
дейностите според него са дублирани. Заявява, че в приземния етаж е имало
боклук от „И.“, както и че не е виждал ищеца да е изхвърля боклук.
От своя страна св. М.Т., твърди, че като строителен майстор в „Б.И.“ е
работил на процесния обект вкл. и дейности по поправка на дефекти от
извършвалите преди това шпакловка на първия етаж в магазините, както и
поставяли окачени тавани, при което е виждал прокарана нова ел. И.ация.
Тези показания съдът не кредитира като отчита, че същите на са достатъчно
ясни и конкретни – не е посочено кога са извършвани дейности по поправка,
за да може да се приеме, че поправеното е всъщност извършено от ищеца.
Правата и задълженията на страните са с произход договор за договор
за изработка, с уточнението, че вземането за цената на изпълненото е
цедирано на подизпълнителя – ищец, за която цесия няма спор, че длъжника е
надлежно уведомен.
Спорът между страните е концентриран досежно това приета ли е
извършената работа по сключеният между тях договор за изработка, основно
задължение по смисъла на чл. 264 ЗЗД за възложителя. Страните са
постигнали съгласие, за което свидетелства св. Райкова, а и не се оспорва от
ответника, приемането на възложената работа да се удостоверява с изпращане
на съставения акт обр. 19 на електронната поща на ответната кооперация и
след одобряването му да се издава фактура за стойността на извършеното. От
приложените разпечатки от електронната поща на ответника – л.24-28 е
видно, че ищеца е изпратил акт обр. 19 № 10 на 20.03.2018г. и № 11 на
26.06.2018г. на електронна поща на ответника, като от служител на ответника
Н.Д. на 16.07.2018г. е изпратено писмо до ищеца, с което са поискани актовете
в електронен вид, съответно са изпратени от ищеца на същата дата. Няма
данни след изпращането на актовете от изпълнителя на електронната поща на
възложителя същия да е възразил за некачествено изпълнени СМР, нито
подобен извод следва от показанията на св. С., които в тази част са вътрешно
противоречиви – от една страна твърди наличието на некачествени работи, а
от друга дублирани дейности, но по – същественото е, че свидетеля признава,
10
че се дължи възнаграждение на изпълнителя, както и че изразява готовност за
приемане на изработеното. Следва да се има предвид, че дори и да са налице
твърдяните от св. С. недостатъци на изпълненото и конкретно дейностите по
шпакловане на първия етаж от сградата, то това обстоятелство, без да е
съпроводено с изрично изявление до изпълнителя по смисъла на чл. 264, ал.2
ЗЗД не може да обоснове отказ за приемане на извършените работи.
Релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал.1 ЗЗД е онова изрично
изявление на възложителя, съпътстващо предаването на работата, че счита
същата за напълно съобразена с възложеното или онези конклудентни негови
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
да следва обоснования извод, че е налице мълчаливо изразено съгласие от
последния за одобрение. В този смисъл от значение е и факта, че обекта е
въведен в експлоатация, като доклада на строителния надзор, въз основа на
който е издадено удостоверението от 09.01.2019г. е от м.08.2018г. и се полза по
предназначение – като магазини, офис и бар клуб, което означава, че
изработеното е в съответствие с възложеното, ползва се по предназначение от
възложителя и не страда от недостатъци, непозволяващи това. Отказът да се
плати дължимото възнаграждение при вече установена фактическа власт
върху изработеното в изпълнение на договора не съставлява упражняване на
правата по чл. 265 ЗЗД, тъй като това следва да бъде сторено с изрично
изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя.
Въз основа на изложеното съдът приема, че с получаване на
електронната поща, на която са изпратени съставените протокол обр. 19, ведно
с издадените проформа фактури, от служител на ответника работата е приета
от лице действащо от името на Кооперацията - възложител и за нея е
възникнало задължението за заплащане на дължимото възнаграждение – чл.
266 ЗЗД /вж. Решение № 250 от 11.01.2011г. по т.д. № 535/2010г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о./.
Неоснователни са възраженията на ответника, че актуваните работи не
са извършени, респ. че са налице дублирани работи т.е. изпълнени от „Б.И.“
ЕООД, тъй като е опровергано от събраните гласни доказателства и конкретно
показанията на св. Райкова, П. и М., както и от съдебно – техническите
експертизи. Всъщност, данни за това, че изработеното от ищеца е страдало от
недостатъци, което е наложило и поправянето им от „Б.И.“ ЕООД се съдържат
в показания на св. Г. С., но по изложените вече мотиви – вътрешна
11
противоречивост на тези показания – от една страна изпълнените СМР са
дублирани, а от друга некачествени, а и предвид липсата на доказателства за
това, че възложителя е упражнил правата си по чл. 264, ал.2 ЗЗД като е
уведомил изпълнителя за недостатъците на изработеното, както при
получаване на изпратените на електронната поща протоколи обр. 19, а и в по –
късен момент, следва да се приеме, че е преклудирана възможността на
възложителя да се позовава на това възражение.
Основателна е въззивната жалбата и досежно частта на решението, с
което е отхвърлен иска за присъждане на ДДС върху дължимото се на ищеца
възнаграждение за изработеното. Няма спор, че страните по договора са
данъчно задължени по ЗДДС субекти, като данъчното събитие е настъпило с
получаване на изработеното от възложителя по смисъла на чл. 25, ал.2 ЗДДС.
Липсва изрична уговорка между страните по договора ДДС да не е част от
възнаграждението по договора за изработка, поради което и с приложението
на чл. 67, ал.2 ЗДДС следва да се приеме, че същия е част от договореното
възнаграждение. Това се потвърждава и от данните от приложената на л.177 от
делото оферта, изготвена от „И.“ ООД на 11.05.2016г., която ответника не
оспорва, че е приел и именно въз основа на нея е заплащал дължимото се на
изпълнителя възнаграждение. Въз основа на изложеното и съдът приема, че
без значение за дължимостта на ДДС, като част от уговореното
възнаграждение на извършената работа, е обстоятелството дали е издадена
или не фактура по смисъла на чл. 112 ЗДДС.
По изложените мотиви решението в частта, с която е отхвърлен иска за
присъждане на сумата над 24 686.69 лв. до претендираните 56 081.21 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за изпълнени СМР, за които са
съставени Протоколи обр. 19 № 10 от 20.03.2018г. и № 11 от 26.06.2018г.
следва да бъде отменено и иска уважен до пълния заявен размер, ведно със
законната лихва от предявяването му до окончателното заплащане на
главницата.
Основателна е въззивната жалба и в частта, с която е оспорено
решението по отношение на претендираното обезщетение за забава
плащането на главницата.
В договора – чл.4.1 страните изрично са предвидили възнаграждение за
извършените СМР изпълнителя да дължи в три дневен срок след подписване
12
на протокол обр. 19. Няма спор, че съставените протоколи обр. 19 от
20.03.2018г. и от 26.06.2018г. не са подписани от възложителя, но са изпратени
на електронната поща и получени, доколкото това обстоятелство не е
оспорено от него на датите на издаването им – на 20.03.2018г., съответно на
26.06.2018г.. От този момент за възложителя е започнал да тече уговорения
между страните 3 дневен срок за заплащане на дължимото възнаграждение,
след изтичането на който ответника е в забава. Предвид изложеното, като
несъобразено с материалния закон е приетото от решаващия
първоинстанционен съд, че длъжника – ответник е изпаднал в забава едва след
получаване на изпратената му и връчена на 30.06.2022г. покана. Затова и при
съобразяване на диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6 ГПК и
приетата ССчЕ, според данните от която общия размер на обезщетението за
забава плащането на главниците е в размер на 23 743.35 лв. /14566.58 лв. +
9176.77 лв./ обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлено искането на ищеца за присъждане обезщетение за забава в размер
над сума в размер на 102.86 лв. до сумата от 23 741.44 лв. и това искане се
уважи до пълния заявен размер.
При този изход на спора пред въззивния съд – основателност на
въззивната жалба разноски се дължат на жалбоподателя, както за първата
инстация, така и за въззивната.
На „И.“ ООД следва да се присъдят разноските за първата инстанция,
съгласно приложения от дружеството списък по чл. 80 ГПК или сумата от
5157.41 лв., наред с вече присъдените 2323 лв., както и дружеството ищец
следва да бъде освободено от отговорността за разноски пред първата
инстанция, посредством отмяна на решението в тази част.
На жалбоподателя „И.“ ООД следва да бъдат присъдени и направените
разноски пред въззивния съд, които съгласно приложения списък по чл. 80
ГПК са в размер на 10 641.46 лв.. От представляващия въззиваемия е
направено възражение за прекомерност на уговореното и платено
възнаграждение на адв. Х., което съдът намери на неоснователно. Спорът
макар и да не се отличава с особена фактическа и правна сложност е наложил
събиране на доказателства пред въззивния съд, както гласни, така и
комплексна експертиза. Производството пред настоящия съд е продължило
значителен период от време, което е обусловено от невъзможността вещите
13
лица да изготвят заключение в предвидените за това срокове, в т.ч. и
наложилия се за извършване оглед на процесния имот. Затова и като взе
предвид свършената от представляващия жалбоподателя адвокат работа –
изготвяне на въззивна жалба, процесуално представителство пред въззивния
съд чрез лично явяване на адвоката или посредством депозиране на молба и
депозиране на писмена защита по съществото на спора, съдът счете че
договореното и платено адвокатско възнаграждение в размер на 7030 лв. не е
прекомерно.
По изложените съображения в полза на жалбоподателя ще се присъдят
разноски за въззивната инстанция в размер на 10 641.46 лв., съгласно
приложения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 223 от 03.07.2023г., постановено по т.д. №
300/2022г. по описа на ОС С.З., в частта, с която е отхвърлен предявения от
“И.” ООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 101, вх.
Б, ет. 5, ап. 63, представлявано от Н. Х. Т. против КООПЕРАЦИЯ „К.О. на И.
Р.” с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 100 иск за
заплащане на сумата над присъдените 24 686.69 лв. без ДДС лв. до
претендираната сума от 56 081.21 лв., представляваща част от извършените,
но незаплатени СМР по Протокол Обр. 19 от 20.03.2018г. - акт № 10 и по
Протокол Обр. 19 от 26.06.2018г. - акт № 11, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане;
в частта, с която е отхвърлен предявения от “И.” ООД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 101, вх. Б, ет. 5, ап. 63,
представлявано от Н. Х. Т. против КООПЕРАЦИЯ „К.О. на И. Р.” с ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 100 иск за заплащане на
сумата над присъдената сума от 102.86 лв. до претендираната сума от
23 741.44 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата;
14
в частта, с която “И.” ООД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление: гр. С.З.” № 101, вх. Б, ет. 5, ап. 63, представлявано от Н. Х. Т. №
35 е осъден да заплати на КООПЕРАЦИЯ „К.О. на И. Р.” с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 100 сума в размер на 2786 лв.,
представляващи разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „К.О. на И. Р.” с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С.З.” № 100 да заплати на “И.” ООД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 101, вх. Б, ет. 5, ап. 63 сума в
размер на още 31 394.52 лв., наред с вече присъдените 24 686.69 лв.,
представляваща извършени, но незаплатени СМР по Протокол Обр. 19 от
20.03.2018г. - акт № 10 и по Протокол Обр. 19 от 26.06.2018г. - акт № 11,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2022г. - датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „К.О. на И. Р.” с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С.З.” № 100 да заплати на “И.” ООД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 101, вх. Б, ет. 5, ап. 63 сума в
размер на още 23 638.58 лв., наред с вече присъдените 102.86 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, формирано
от сбора сумата от 14 565.40 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на сумата от 33 547.98 лв. за периода 05.04.2018г. - 15.07.2022г. и на
сумата от 9176.04 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата от 22 533.23 лв., считано от 11.07.2018г. -15.07.2022г..
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „К.О. на И. Р.” с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С.З.” № 100 да заплати на “И.” ООД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 101, вх. Б, ет. 5, ап. 63 сума в
размер 5157.41 лв., представляваща направени разноски пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА КООПЕРАЦИЯ „К.О. на И. Р.” с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. С.З.” № 100 да заплати на “И.” ООД, с ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С.З.” № 101, вх. Б, ет. 5, ап. 63 сума в
размер 10 641.46 лв., представляваща направени разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в
15
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16