№ 524
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20231000500042 по описа за 2023 година
С Решение № 263106/10.10.2022 г., постановено по гр. д. № 6997/2020 г. по описа на
СГС, I ГО, 1 с-в, изцяло са отхвърлени предявените от Й. А. Б. и Т. М. Ш. срещу Ц. С. Д. и
Н. С. Д. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 108
ЗС и чл. 59 ЗЗД, както следва: 1) ревандикационен - за признаване на установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на спорните недвижими вещи, както и
за предаване владението върху тях и 2) облигационен – за заплащане на сумата от 39900 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на процесните имоти за периода от
12.09.2015 г. до 15.07.2020 г.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците, които
поддържат, че обжалваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на
материалния закон. Въззивниците считат, че първоинстанционният съд неправилно е приел
за установено, че ищците не са носители на правото на собственост върху спорните имоти,
тъй като ответниците са вписали придобивния акт на спорните имоти, въз основа на който
основават своята материална легитимация като собственици на процесните имоти, преди
вписване на исковата молба, с която е предявен и уважен предявеният конститутивен иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за покупко-продажба, въз
основа на който праводателите на ответниците се легитимират като собственици на тези
имоти. И тъй като развалянето на този транслативен възмезден договор притежава
ретроактивно действие, ответниците не е придобили по реда на правоприемствата правото
на собственост върху спорните недвижими вещи.
1
Въззиваемите са подали в законоустановения срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който поддържат становище за нейната неоснователност – от една страна,
разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, която урежда т. нар. защитно-противопоставимо действие
на вписването на исковата молба за разваляне на двустранни транслативни договори, с
предмет права върху недвижими вещи, не изисква приобретателите да не са знаели за
породени правни спорове относно договора, предмет на иска за неговото разваляне, а от
друга, неустановено в процеса на доказване е останало твърдението на ищците, че
ответниците са имали субективна представа за предявения срещу техния праводател
конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – преди придобиване на правото на
собственост върху тези имоти.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
СГС, I ГО, 1 с-в е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗС.
За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че, макар и двустранната
транслативна сделка, на която праводателите на ответниците са се легитимирали като
собственици на спорните имоти, да е развалена с обратна сила – по предявен от ищците
конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, ответниците са станали собственици
на тези недвижими вещи, тъй като те са вписали техния придобивен акт преди вписване на
исковата молба, поради което е приложима правната норма на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, уреждаща т.
нар. защитно-противопоставимо действие на вписването на исковата молба за разваляне на
двустранните договори по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Счел е, че, от една страна, разпоредбата на чл.
88, ал. 2 ЗЗД не поставя изискване за добросъвестност на приобретателите (да не е знаят, че
трето лице на транслативната сделка, на която те основават своите вещни права, е предявило
преди това иск за разваляне на транслативната сделка, на която последващите праводатели
основават своите вещни права), а от друга страна, ищците не са установили в процеса на
доказване твърдяната от тях недобросъвестност на ответниците при придобиване правото на
собственост върху имота – след предявяване на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но
преди нейното вписване в Службата по вписванията. С оглед на обстоятелството, че
обуславящият ревандикационен иск е неоснователен, отхвърлен е и обусловеният от неговия
изход облигационен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Чрез предявения петиторен осъдителен иск ищецът иска от съда със сила на
2
пресъдено нещо да установи спрямо владелеца или държателя на спорната вещ, че правото
на владение като правомощие от сложното право на собственост върху нея принадлежи на
ищеца и въз основа на това установяване да се допусне ответникът, който я владее или
държи, без да притежава правно основание за това, да предаде фактическата власт на
собственика. Следователно, фактическият състав, при осъществяването на който възниква
материалното притезателно право да се иска предаване фактическата власт, включва три
юридически факта – две положителни и една отрицателна материална предпоставка. По
силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да установи, че е
титуляр на правото на собственост върху спорната вещ, както и че ответникът я владее или
държи, а за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да установи, че
упражнява фактическата власт върху вещта на вещноправно или облигаторно основание.
Това доказване следва да бъде пълно и главно.
Не са спорни между страните всички правнорелевантни факти по делото – 1) с
договор за покупко-продажба, удостоверен в н. а. № 101/26.06.2013 г., съставен по н. д. №
90/2013 г. от нотариус В. К., ищците в настоящото съдебно производство са продали на К.
Н. Й. спорните имоти; 2) поради неплащане на уговорената по тази възмездна транслативна
сделка продажна цена, вкл. и от наследниците на починалия купувач продавачите са
предявили на 26.08.2015 г. конститутивен иск за разваляне на този договор – на основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но исковата молба е вписана едва на 08.10.2015 г.; 3) ответниците са
купувачи на процесните недвижими вещи по договор за покупко-продажба, сключен на
12.09.2015 г. и удостоверен в н. а. № 117, съставен по н. д. № 490/2015 г. от нотариус М. И.,
като продавачите по този договор са ответниците по предявения от ищците срещу тях
конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД; 4) искът за разваляне на договора за
покупко-продажба, на който праводателите на ответниците основават своята материална
легитимация като собственици на процесните имоти, е развален с влязло в сила на
06.08.2021 г. съдебно решение. Тези факти се установяват и от събраните по делото
доказателства. Следователно, правният спор се съсредоточава върху обстоятелството дали
влязлото в сила решение за разваляне на договора за покупко-продажба, на който
праводателите на ответниците основават своите вещни права върху спорните имоти, е
противопоставимо на ответниците, респ. дали за да се приложи правната норма на чл. 88, ал.
2 ЗЗД, уреждаща защитно-противопоставимо действие на вписването на исковата молба, с
която е предявен конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е необходимо
освен приобретателите на спорната недвижима вещ да са придобили правото на собственост
върху нея преди предявяване на иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, но и да са били добросъвестни,
респ. дали презумпцията за добросъвестност е била опровергана в процеса на доказване в
настоящото исково производство.
Макар и развалянето на договори за покупко-продажба да притежава ретроактивно
действие – арг. чл. 88, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ЗЗД, от значение за придобиването на вещните
права от последващи приобретатели е обстоятелството дали исковата молба, с която е
предявен конститутивният иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, е вписана преди или
3
след придобивния акт, въз основа на който третото лице основава своята материална
легитимация като собственик от праводател – ответник по иска с правно основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД. Законодателят, за да обезпечи правната сигурност, е предпочел правата на
приобретателя, в случай че той е вписал своя придобивен акт преди вписването на исковата
молба за разваляне на транслативния двустранен договор, на който неговият праводател
основава своята материална легитимация като собственик. В този смисъл вписването на
исковата молба, с която е предявен конститутивен иск за разваляне на двустранен
транслативен договор с предмет вещни права върху недвижими вещи, притежава т. нар.
защитно-противопоставимо действие – арг. чл. 88, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 114, първо
изречение под б. „а” ЗС, т.е. макар и развалянето на договора да ретроагира, за собственик
на вещта ще се счита приобретателят на ответника по иска за разваляне на транслативния
договор, в случай че той е вписал своя придобивен акт преди вписване на исковата молба, с
която е предявен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Такъв е настоящият случай. Нотариалният акт, удостоверяващ договора за покупко-
продажба, на който ответниците в настоящото съдебно производство основават своята
материална легитимация като собственици на спорните недвижими вещи, е вписан на
12.09.2015 г., т.е. преди вписването на исковата молба, с която ищците са предявили
(впоследствие уважен с влязло в сила решение) конститутивен иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на транслативния договор, въз основа на който праводателите на
ответниците са придобили правото на собственост върху тези имоти (вписването на тази
искова молба е извършено на 08.10.2015 г.). Следователно, законът предпочита правата на
приобретателите, които са придобили правото на собственост върху спорните имоти преди
вписване на исковата молба, с която е предявен искът с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД,
макар и развалянето да притежава ретроактивно действие и праводателите не биха били
собственици към момента на сключване на транслативната сделка. Но съобразно уреденото
в чл. 88, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 114, първо изречение под б. „а” ЗС защитно-
противопоставимо действие на вписването на исковата молба, с която е предявен иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, правата на приобретателите, вписали по-рано своя
придобивен акт, са охранени, като по силата на закона и въз основа на транслативен договор
те са станали собственици от лица, чиито права впоследствие са отпаднали с обратна сила.
За приложението на нормативното правило, регламентирано в чл. 88, ал. 2 ЗЗД, не се
изисква приобретателите да са били добросъвестни, т.е. да не са знаели, че праводателите на
техния праводател притежават право да развалят транслативния договор, на който
продавачите по трансаливната сделка основават своите вещни права. Нито в разпоредбата
на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, нито в правната норма на чл. 114, първо изречение под б. „а” ЗС е
уредено такова нормативно изискване. В този смисъл е и практиката на ВКС – напр.
Решение № 267/19.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 1325/2002 г., IV г. о., в което се приема, че
„с разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че развалянето на договори, които
подлежат на вписване, не засяга правата, придобити от трети лица преди вписване на
исковата молба. В случая при добиването от ищцата на процесния имот е останало преди
4
вписването на исковата молба за разваляне на алеаторния договор. Нещо повече, исковата
молба поради пропуск на първостепенния съд, не е била вписана, а прехвърлянето е
извършено преди предявяване на иска. В този случай развалянето не може да се
противопостави на третите лица, придобили права преди вписване на исковата молба.
Нотариалният акт е вписан преди завеждане на процеса и процедурата на вписването има
защитно-оповестително действие. С нотариалния акт, вписан преди исковата молба, се
ограничава обратното действие на развалянето на договора, само между страните, без да се
засяга придобитото право на собственост на последващите приобретатели на имота, като е
без правно значение тяхната субективна недобросъвестност”.
Но ищците не установиха в процеса на доказване и първоначално поддържаното от
тях фактическо твърдение, че към момента на сключване на възмездния транслативен
договор, на който ответниците основават своята материална легитимация като собственици
на спорните имоти, те са знаели за подадената преди това от ищците, но невписана искова
молба, с която са предявили конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД срещу
праводателите на купувачите-ответници. От показанията на разпитаните свидетели това
обстоятелство не се изяснява, в какъвто смисъл е и законосъобразният фактически извод на
СГС.
Напротив, не само не е опровергана презумпцията за добросъвестност, но и във
въззивната жалба ищците признават, че към момента на сключване на процесната
придобивна възмездна сделка ответниците не са знаели, че между ищците и техния
праводател е съществувал съдебен спор, образуван по предявен конститутивен иск с правно
основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД – „ответниците, които са придобили спорните недвижими имоти,
годни да ги направи собственици, без да знаят за висящия процес (невписана искова молба)
…”.
Неоснователен се явява и последният правен довод на ищците, че ответниците не са
придобили правото на собственост от лица, които впоследствие – с обратна сила, са
загубили вещните права върху имота (след уважаване с влязло в сила решение на
предявения от ищците срещу тях иск за разваляне на договора за покупко-продажба, на
който праводателите на ответниците основават своята материална легитимация като
собственици), тъй като влязлото в сила решение (по уважения иск с правно основание чл.
87, ал. 3 ЗЗД) е задължително за правоприемниците – арг. чл. 298, ал. 2 ГПК. Тази правна
норма трябва да се тълкува както с разпоредбата на чл. 88, ал. 2 ЗЗД, във вр. чл. 114, първо
изречение под б. „а” ЗС, така и с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК. Принципно, чл. 298, ал.
2 ГПК, уреждащ субективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила
решение - по отношение на правоприемниците на страните по спорното правоотношение, се
прилага, само когато правоприемството е настъпило след влизане в сила на съдебното
решение, формиращо сила на пресъдено нещо. Когато обаче правоприемството на спорното
материално право е настъпило по време на съдебния процес, какъвто е настоящият случай,
приложима е правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 3 ГПК. Наистина, общото
правило е, че постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и
5
спрямо приобретателя, но в тази правна норма е уредено едно съществено изключение –
това правило не се прилага, когато вписването на исковата молба притежава защитно-
противопоставимо действие, какъвто е настоящият случай („с изключение на действията на
вписването, когато се отнася за недвижим имот”). В този смисъл са принципните
съображения, дадени в мотивите по т. 3 от ТР № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГТК (макар и за друг иск, по който вписването на исковата молба притежава
също защитно-противопоставимо действие) – „Правилото на чл. 135, ал. 1, изр. 3 ЗЗД дава
защита на кредитора и спрямо последващите приобретатели, придобили права върху
имуществото от лицето, с което длъжникът е договарял, ако са недобросъвестни или са се
облагодетелствали безвъзмездно от праводател, по отношение на когото искът може да бъде
уважен. Ако прехвърлянето на правата е извършено след вписване на исковата молба по чл.
135 ЗЗД, съгласно чл. 226, ал. 3 ГПК обявената недействителност на сключената от
длъжника сделка може да бъде противопоставена на последващите приобретатели, които са
длъжни да търпят принудително изпълнение върху придобитите от тях права. Това правило
се отнася и до прехвърлянето на други видове имущество след завеждане на делото, когато
исковата молба не подлежи на вписване” и Решение № 50131/23.02.2023 г. на ВКС по гр. д.
№ 4575/2021 г., II г. о., ГК – „Вписването на исковата молба, с която е предявен иск по чл.
135 ЗЗД, има оповестително-защитно действие /чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 114
ЗС, във вр. с чл. 112 ЗС/, съответно постановеното в полза на ищеца решение ще разпростре
действието си /силата на пресъдено нещо/ и по отношение на последващия приобретател –
чл. 226, ал. 3 ГПК. Последният ще бъде принуден да търпи принудително изпълнение върху
придобитите от него права. Различно е разрешението, когато прехвърлянето на правата е
извършено преди вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД, каквато хипотеза не е
настоящата”.
Следователно, тъй като ответниците са вписали своя придобивен акт – н. а. №
117/12.09.2015 г., съставен по н. д. № 490/2015 г. от нотариус М. И., преди вписването на
исковата молба (08.10.2015 г.), с която е предявен и впоследствие е уважен предявеният
конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, те са станали собственици на
спорните имоти, макар и впоследствие двустранният транслативен договор, въз основа на
който техните праводатели са основали своята материална легитимация, да е бил развален.
Именно настъпването на тази материалноправна последица цели уреденото в чл. 88, ал. 2
ЗЗД защитно-противопоставимо (оповестително-защитно) действие на вписването на
исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни
доводи и настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че в
отношенията между страните в настоящото съдебно производство не ищците, а ответниците
са собственици на спорните имоти, поради което предявеният ревандикационен иск е
неоснователен. Законосъобразно се явява и правното съждение на СГС, че, за да се приеме,
че с оглед обратното действие на развалянето на двустранния възмезден договор, с който
праводателите на ответниците са се легитимирали като собственици на спорните недвижими
6
вещи, ищците са собственици на тези имоти, те трябва успешно да проведат отменителен
(Павлов) иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване на относително
недействителна (непротивопоставима спрямо тях) на последващата транслативна възмездна
сделка, въз основа на която ответниците основават своята материална легитимация като
собственици на процесните недвижими вещи. Такива доказателства не са представени.
При отхвърлянето на обуславящия ревандикационен иск неоснователен се явява и
обусловения от него осъдителен облигационен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за
заплащане на сумата от 39900 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването
на процесните имоти за периода от 12.09.2015 г. до 15.07.2020 г.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства изцяло на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.
Тъй като ответниците, които са придобили правото на собственост върху спорните
имоти в режим на СИО, са необходими факултативни другари и по необходимост
решението трябва да идентично за тях – арг. чл. 216, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 265, ал. 2 ГПК и
чл. 271, ал. 3 ГПК, те – общо, имат право на сторените съдебни разноски, но трябва да се
присъди само най-високото уговорено и заплатено от тях адвокатско възнаграждение
(процесуалният представител защитава интереса и на двамата, независимо дали е бил
упълномощен от всеки един от тях или съвместно). Следователно, съобразно изхода на
правния спор, предмет на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК в полза на въззиваемите трябва да се присъди само сумата от 6000 лв. с ДДС,
представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство пред САС (с оглед на цената на иска в размер на сумата от
110214,60 лв. размерът на това възнаграждение е по-ниско от нормативно установения
минимум, поради което неоснователно се явява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на това адвокатско възнаграждение).
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 263106/10.10.2022 г., постановено по гр. д. №
6997/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 1 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК Й. А. Б., ЕГН
********** и Т. М. Ш., родена на ******** г., двамата със съдебен адресат адв. А. В., с
адрес гр. ***, ул. „***” № *** да заплатят на Ц. С. Д., ЕГН ********** и Н. С. Д., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. ***, ул. „***” № ***, ет.*** общо сумата от 6000 лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8