№ 692
гр. София, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100511736 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11736/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на ЕТ „А.-С.С.“
гр.София ЕИК **** срещу решение №20133986 от 07.06.2021 г постановено по гр.д.
№19531/20 г на СРС , 63 състав , в частта , с която е признато за установено , че въззивникът
дължи на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София сумата от 119,16 лева – пазарна стойност на
потребена топлинна енергия , с която се е обогатил без правно основание за периода
м.10.2017 г – м.04.2018 г ; за апартамент №106 в гр.София ж.к.**** , ведно със законната
лихва от 02.10.2017 г до окончателното заплащане на посочената главница ; за която суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.11.2019 г по ч.гр.д.
№56176/19 г на СРС , 63 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излагат доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като не е ползвател
на имота , не е потребил топлинна енергия и не е подавал молба за прехвърляне на
партидата . За имота има открита партида на трето лице . Неправилно СРС не е допуснал
разпит на свидетел , че достъп до имота има едва от м.11.2020 г .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява
съгласие с мотивите на СРС .
Третото лице “Х. и Р. ” ЕООД не взема становише по въззивната жалба .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 28.06.2021 г
и е обжалвано в срок на 12.07.2021 г .
1
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде
законосъобразната правна квалификация на предявените искове .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ищецът и ответникът не са били в
търговски отношения с писмен договор по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ . Отношенията им се регулират
по правилата на неоснователното обогатяване . Не са представени доказателства имотът да е
предоставен за ползване на трето лице . За процесния обект за небитови нужди е ползвана
топлинна енергия само за сградна инсталация и месечната сума трябва да се определи въз
основа на показанията на топломера в абонатната станция . СТЕ следва да се кредитира.
Решението на СРС е правилно в обжалваната част, като мотивите му се споделят
напълно и от настоящия съд . За процесния обект не е подписан индивидуален писмен
договор за доставка между ищеца и ответника по чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ , а доколкото ответникът
е търговец се предполага , че имотът се ползва за стопански нужди . При безспорната липса
на такъв писмен договор отношенията между страните се уреждат по правилата на
неоснователното обогатяване . Фактическият състав на неоснователното обогатяване на
разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи:
обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или
обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването
може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.
По делото не е доказано от ответника с писмени доказателства , че за имота е открита
партида на трето лице респ.че последното е заплатило топлинната енергия за имота . В
дадената хипотеза липсата на договор за продажба обуславя липса на основание за
получаването на топлинна енергия по чл.142 ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това,
такава всъщност е ползвана. Като не е заплатил нейната стойност и с оглед наличието на
колективна услуга по чл.153 ЗЕ ответникът е спестил разходи, които така или иначе би
направил.
Без значение дали процесният имот е бил реално ползван от ответника , като в тази
връзка СРС законосъобразно не е допуснал свидетелски показания за установяване на
фактическото ползване на имота . В мотивите на Решение № 5 от 22 април 2010 г. по
конституционно дело № 15 от 2009 г е посочено, че: "Разпоредбите на чл.153 ал.1 и 6 от ЗЕ
2
изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за
ползване на топлинна енергия. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, Закона
за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и
носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ". Правото на част от собствениците да не
ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага на извода, че
не следва да заплащат топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни
права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите
части в сградата и следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна
енергия, свързани с тях и в този смисъл е решението на КС. Гражданите имат правото да
преустановят подаването на топлинна енергия към имотите си, но те остават потребители на
топлинна енергия за общите части на сградата - етажна собственост и на отдадената от
сградната инсталация, която също е обща част. Тези потребители обективно получават в
имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални
топлопроводи на сградната инсталация, поради което не е налице пълна липса на
потребление на топлинна енергия. Индивидуален и пълен отказ от потребление на топлинна
енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост
е невъзможен и недопустим, тъй като всички съсобственици поемат съобразно дела си
част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната
инсталация. Възможен е само колективен отказ от доставка на топлинна енергия , а дали
ищецът е можел да прекрати топлоподаването на цялата сграда е без значение – това е
негово право , а не задължение .
Ответникът би следвало да сключи писмен договор с ищеца , но дори както в случая да не
сключи такъв , той се обогатява като спестява неизбежни разходи за отопление , а също и
за експлоатацията на общите части и на общата сградната инсталация . По основание и
размер искът е доказан с представените писмени доказателства и СТЕ .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част .
С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна пред
СГС в размер на 100 лева /юрисконсултско възнаграждение / .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20133986 от 07.06.2021 г постановено по гр.д.№19531/20 г на
СРС , 63 състав , в частта , с която е признато за установено , че ЕТ „А.-С.С.“ гр.София ЕИК
**** дължи на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София сумата от 119,16 лева – пазарна стойност на
потребена топлинна енергия , с която се е обогатил без правно основание за периода
м.10.2017 г – м.04.2018 г ; за апартамент №106 в гр.София ж.к.**** , ведно със законната
лихва от 02.10.2017 г до окончателното заплащане на посочената главница ; за която суми
/частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 13.11.2019 г по ч.гр.д.
3
№56176/19 г на СРС , 63 състав .
ОСЪЖДА ЕТ „А.-С.С.“ гр.София ЕИК **** да заплати на “Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София
сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на “Х. и Р. ” ЕООД като трето лице помагач на
“Т.С.” ЕАД ЕИК **** гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4