О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ …. 26.07.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XIII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и шести юли
две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Женя Иванова
гр. д. № 2660 по описа за 2018 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като
констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и
след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, намира:
Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и
съобщен на страните проекта за доклад по същото. Датата на съдебното заседание
следва да бъде определена през м. септември 2018 г., предвид съдебната
ваканция.
Следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора документи. Съдът е изискал и приложил
ч.гр.д. № 6097/2016 г. по описа на
Районен съд - Стара Загора, в каквато насока е направено искане от ищеца.
Следва страните да
бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 13.09.2018
г., от 14.30часа, за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 ЗЗД и във връзка с чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът „Юсис
Секюрити“ ЕООД твърди в исковата си молба, че по ч.гр.д. № 6097/2016 г. по описа
на Районен съд - гр. Стара Загора, в негова
полза срещу ответника „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
- проф.д-р Стоян Киркович” АД била
издадена заповед № 3271 от 23.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за сума общо в размер на 22626.12 лв., от които главница в размер на 19148.47 лева, съгласно Споразумение от
28.01.2016 г. с нотариално заверени подписи - член I и член III.1.; обезщетение за забавено плащане по Споразумение от
28.01.2016 г. с нотариално заверени подписи, в общ размер на 3477.65 лв., съгласно чл. II и чл. III.2. от Споразумението и законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда до датата на
окончателното плащане, както и направените в заповедното производството разноски. Ответникът подал възражение, че не дължи изпълнение
на вземането по издадената заповед за изпълнение, за сумата от 6000 лева от
присъдените суми, както и за законна лихва върху сумата от 2522.35 лева от 22.12.2016 г. до
окончателното плащане. Това обусловило интереса на ищеца от предявяване на настоящите искове за
установяване на оспореното вземането.
Ищецът
излага следните обстоятелства, на които основава вземането си:
Между
ищеца и ответника било сключено Споразумение от 28.01.2016г., с нотариална
заверка на подписите. Със същото изрично се установявал размерът на
задължението на ответника към ищеца към момента на подписването му – сума в
размер на 19148,47 лева за главница и сумата от 3477,65 лева - обезщетение за
забавено плащане или общия размер на задължението било 22626,12 лева – точка III от споразумението.
Ответникът
оспорвал сумата от 6000 лева с твърдение, че същата била изплатена преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В точка IV от споразумението бил установен
график със срокове и суми за плащане на така установеното и признато
задължение, като в точка VII, абзац 1, страните
са се съгласили, че „в случай на неизпълнение на поетото в
т. IV от настоящото споразумение задължение от страна на длъжника, в т. ч. и
неплащането на която и да е от договорените вноски на съответния падеж,
кредиторът си запазва право да търси цялата дължима сума, посочена в т. III от настоящото споразумение,
ведно с всички дължими и изтекли лихви и допълнително направени разноски”. В абзац 2
на същата точка VII, страните
изрично уговаряли, че: „в случай че
длъжникът /УМБАЛ/ не изпълни задължението си по точка VI от настоящото
споразумение и не заплати някоя от вноските на посочените падежи, то същия
дължи на КРЕДИТОРА сума в размер на 22626.12 лева, която сума е посочена в т. II от настоящото споразумение и същата е
безспорно и безусловно приета от длъжника и не се оспорва от същия". Ищецът твърди, че тази разпоредба била със
санкционен характер по отношение на ответника.
Смисълът й бил, че при забава на
която и да е от вноските, независимо от платеното до момента, ще се дължи именно
сумата от 22626,12 лева. Това била разпоредбата, която целяла да
дисциплинира длъжника – ответника по
споразумението, както и да гарантира кредитора - ищеца и да го обезщети при нова забава, която би могла да настъпи
независимо от подписването на споразумението /както и именно се било случило - забавата на длъжника била безспорен факт/. Ищецът сочи, че в противен случай тази разпоредба би била излишна в текста, предвид изрично
заявеното в абзац 1 на точка VII; разпоредбата обаче съществувала и граматическото и систематичното й тълкуване водели
именно до горния извод. Ищецът моли съда да приеме
с решението си, че именно този бил смисълът на горепосочената разпоредба.
От представените платежни
нареждания към искането се виждало, че
плащанията били извършени,
както следва: на 25.02.2016 г - 1500 лева; на 29.02.2016 г. - 1500 лева; на 18.04.2016 г. - 1500 лева; на 01.08.2016 г. - 1500 лева. Същевеременно, съгласно споразумението, сумите и падежите били, както следва: първа
вноска - в срок до 10.02.2016 г. - 1500 лева; втора
вноска - в срок до 10.03.2016 г. - 1500 лева; трета
вноска - в срок до 10.04 .2016 г. - 1500 лева; четвърта
вноска - в срок до 10.05.2016 г. - 1500 лева; пета
вноска - в срок до 10.06.2016 г. - 1500 лева; шеста
вноска - в срок до 10.07.2016 г. - 2000 лева; седма
вноска - в срок до 10.08.2016 г. - 2000 лева; осма
вноска - в срок до 10.09.2016 г. - 2000 лева; девета
вноска - в срок до 10.10.2016 г., - 4500 лева; десета
вноска - в срок до 10.11.2016 г. - 4626.12 лева.
Следователно още с първата
вноска било налице закъснение; такова било налице и при третата вноска; четвъртото плащане от 1
август било с близо три месеца след срока на
четвъртата вноска и нямало последващи плащания.
Налица били следователно всички условия, уговорени от страните, за активиране
на санкционната по своя характер разпоредба на чл. VII, абзац 2 от
споразумението и към датата на подаване на заявлението, съгласно изрично
признатото и уговорено от длъжника при подписване на това споразумение и при
условията на неплащане на вноските в договорените падежи, ищецът претендирал правилно сумата от 22626.12 лева. Като бил изчакал изтичане и на последния падеж по
споразумението, но предвид липсата на каквото и да било плащане,
реализирал правата си съгласно същото.
Искането
на ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение - проф.д-р Стоян
Киркович” АД, ЕИК *********, че дължи и следва да
заплати на „Юсис Секюрити" ЕООД оспорената сума в размер на 6000 лева,
включваща 3477,65 лева мораторни лихви и 2522,35 лева главница, съгласно Споразумение от 28.01.2016
г., както и законната лихва върху главницата от 22.12.2016 г. до окончателното
плащане, както и присъдените разноски по частното гражданско дело. Претендира и за разноските по
настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение - проф.д-р Стоян Киркович” АД е подал писмен отговор на исковата молба, в който оспорва изцяло предявените от ищеца искове, както по тяхното основание, така и по
отношение на техния размер. Оспорва и твърденията на ищеца в исковата молба, като излага следните твърдения за това:
На 28.01.2016г. било сключено споразумение с нотариална заверка на
подписите между
страните. По така сключеното
споразумение от страна на длъжника били платени
четири вноски в общ размер на 6 000лв., съответно на 25.02.2016г.,
29.02.2016г., 18.04.2016г. и на 01.08.2016г. На
22.12.2016г. ищецът подал заявление по чл.417 от ГПК, въз
основа на което било образувано ч.гр.д.№ 6097/2016г. по описа
на PC - Стара Загора. Въз основа на така подаденото заявление му била издадена Заповед за изпълнение № 3792/23.12.2016г. и изпълнителен лист. Въз
основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.дело № 1017/2018г. по описа на ЧСИ
Г.Илчева. На 23.04.2018г. ответникът подал възражение по ч.гр.д.№ 6097/2016г., с което оспорвал
дължимостта на сумата от 6000лв., от които 3477,65лв. мораторни лихви и
2522.35лв. главница. С Определение №
1183/27.04.2018г. по ч.гр.д. №
6097/2018г. било спряно принудителното незабавно изпълнение
по издадената заповед за изпълнение за сумата от 6000лв.
Между страните се спорило относно тълкуването на клаузите на сключеното
Споразумение на 28.01.2016г. и по конкретно т.VII от същото.
В исковата си молба ищецът твърдял, че страните се били споразумели, че независимо от платената извънсъдебно
сума /какъвто и размер да имала тя/, при наличие на
забава в плащането, дори и на пълния размер на задължението или частично
такова, кредиторът имал право
да получи повторно сумата от 22 626.12лв. без значение колко бил заплатил длъжникът
извънсъдебно. От това му твърдение можел да се
извади извода, че същият
претендирал цялата сума отново под формата на неустойка,
макар и същият да избягвал
тази формулировка в исковата си молба. Причината за това била, че и в самото споразумение липсвала уговорка между страните за заплащане на неустойка, а
единствено и само на законната лихва за забава по чл.86 от ЗЗД при изпадане в
забава от страна на длъжника. Според ответника тези мотиви на ищеца били изцяло неоснователни и необосновани, а направеното от него тълкуване
на клаузите на споразумението било фриволно и противоречало на собствените му изявления и на добросъвестността. Тълкуването на ищеца се опровергавало от искането му, съдържащо се в заявлението му по
ч.гр.д.№ 6097/2016г. по описа на РС-Стара Загора, и издадената въз основа на
него Заповед за изпълнение № 3792/23.12.2016г. От същото било видно, че той претендирал „сумата от
19148.47лв. главница и 3477.65лв.
обезщетение за забавено плащане по споразумение от 28.01.2016г.,……….,
съгласно чл.II и чл III.2 от
споразумението”. За това
била и издадена заповед за изпълнение -
заплащане на главница и лихва за забава по чл.П и чл.Ш.2 от споразумението.
Никъде в т.II и т.III.2 не се посочвала
отговорност на длъжника при забава, различна от тази по закон, а именно
законната лихва за забава. Самият той не претендирал заплащането на нещо друго, освен на главница и лихва
за забава и никъде не се позовавал в
своето заявление на т.VII от споразумението. В тази връзка било и подаденото от ответника
възражение по чл.414 от ГПК. Предвид чл.76, ал.2 от ЗЗД с така платените суми били погасени мораторните лихви в размер на 3477.65лв., както
и 2522.35лв. от главницата. Настоящото производство и опитите за превратно
тълкуване и разширяване на предмета на делото извън претенцията му по ч.гр.д.№
6097/2016г. било необосновано. Самото му заявление по
ч.гр.д.№ 6097/2016г. противоречало на тезата му в
настоящото производство. Съгласно
чл.20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябвало да се търси действителната воля на страните, а
отделните уговорки трябвало да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтичал от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите
в практиката и добросъвестността. От t.V от
споразумението ясно проличавала целта и волята на
страните - в дух на разбирателство и след направени взаимни отстъпки и
компромиси да бъдат уредени отношенията между страните по споразумението. За да обоснове иска си, ищецът се позовавал на
абзац втори от t.VII, но направеното от него тълкуване не
съответствало на нормата на чл.20 от ЗЗД. В абзац първи на t.VII било
записано, че при неизпълнение, кредиторът си
запазвал правото да търси дължимата сума, посочена
в т.III от споразумението, а именно главница -
19148.47лв. и законна лихва 3477.65лв., ведно с всички дължими и изтекли лихви.
Т.е. налице била стандартна уговорка за погасяване на
задължението в случай на неизпълнение на споразумението, а именно главницата,
ведно с мораторната лихва и в случай на неизпълнение - и на лихвите изтекли от
датата на сключване на споразумението до окончателното изплащане на
задължението по главницата. И това съответствало
на обичаите в практиката, доколкото това била
отговорноста на длъжника в забава, предвидена в чл.86 от ЗЗД. Нямало друга причина, поради която страните да се позовават
на точка от споразумението, освен тази. Ако
действително страните са имали предвид заплащане на неустойка в размер на
цялото задължение по споразумението/главница и лихва и без значение каква сума
е била заплатена извънсъдебно/, то не биха се
позовавали на т.III, а биха посочили, че се касае за неустойка
в пълния размер на задължението. Друг довод в подкрепа на това тълкуване бил и фактът, че
нямало длъжник, който да се съгласи, освен
дължимата главница и лихва да заплати повторно цялото задължение под формата на
неустойка, но и върху нея да бъде начислена допълнително лихва върху
неустойката.
Горното тълкуване се отнасяло и до втори и трети абзац на t.VII.
Това било така, защото и в трите абзаца
страните по споразумението препращали към
т.Ш от същото. Ако действително страните са имали
такава воля, както твърди ищецът, то какъв би бил смисълът от препращане тогава
към т.Ш от споразумението, в което задължението било посочено като главница и лихви? В това нямало логически смисъл според ответника. Безпорно
било, че първото плащане по споразумението било извършено на 25.02.2016г., т.е. с 15 дни забава. Ако
тълкуването на ищеца било вярно, тогава какъв бил смисълът
длъжникът по споразумението да извършва плащане на
първата вноска след като бил изпаднал в забава. И
след това да извърши още три плащания, на обща стойност 6 000лв., ако вече дължал, както твърдял ищецът, цялата сума плюс остатъка от неплатената главница и
лихва. Според тълкуването на ищеца, още с изпадане в забава при първата вноска
се обезмисляло извършване на каквото и да било плащане от страна на длъжника. Но такива били извършени. Това отхвърляло тезата на ищеца, че страните се били договорили да му бъде заплатена още един
път цялата дължима сума при изпадане в забава. Не това била волята на страните, а направеното тълкуване
противоречало на добросъвестността.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК разпределя доказателствената тежест,
както следва:
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл.
417 ГПК. В случая това,
означава , че ищецът следва да докаже, че между страните е сключено
споразумение за признаване и разсрочване на задължения и неговото съдържание,
както и размерите на претендираните суми за главница и за мораторни лихви съгласно
клаузите на същото, както и тяхната изискуемост.
Ответникът следва да докаже своите възражения /правопогасяващи,
правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу съществуването на вземането, респ.
неговата изискуемост, вкл. и не само възражението си заплащане на оспорените
суми.“
Указва на ищеца, най – късно в съдебното заседание, да
представи преупълномощаването на адв. С., подписал исковата молба, извършено от
упълномощеното адвокатско дружество „С. и Стоянов“.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото
приложените към исковата молба и отговора заверени преписи от: справка от ТР – 2 бр.,
споразумение от 28.01.2016 г., заповед №3792/23.12.2016 г. по гр.д. №6097/2016
г. на РС-Стара Загора, изпълнителен лист от 23.12.2016 г. по гр.д.№6097/2016 г.
на РС-Стара Загора, определение №1183/27.04.2018 г., възражение по гр. д. №6097/2016
г. на РС-Стара Загора, платежно нареждане от 25.02.2016 г., платежно нареждане от
29.02.2016 г., платежно нареждане от 01.08.2016 г., платежно нареждане от
18.04.2016 г.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата
държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има
сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание
за присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА
ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно
с приложенията, като му се укаже, че може да изрази становище и да ангажира
доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 във връзка с чл. 140, ал. 3
от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване на делото, ведно с
проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат становище по него и
дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: