Определение по дело №587/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се движи по реда на чл.30 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Постъпило е писмо с изх. № 99-М-47/13 от 03.04.2013 г. на Министерство на правосъдието, с което на съда е изпратено по компетентност удостоверение, издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция, постановено от Районен съд А., Р. по отношение на А. Д., роден на **.**.**** г., с последен известен адрес – с.З. общ.К.. Сочи се в писмото, че финансовата санкция, наложена с решението, се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 500 /петстотин/ румънски леи. Към писмото е приложено удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение- Наказателна присъда №195 от 31.01.2013 г., влязло в сила на 20.02.2013 г. за плащане на финансова санкция, постановено от Районен съд Арад, Република Р., по отношение на А. Д. с ЕГН *, с последен известен адрес: Г.К., с.З. № *.

След извършена от съда служебна справка в НБД -ГРАО се установи, че трите имена на лицето са А. М. Д. с ЕГН * и заявен от него постоянен и настоящ адрес: с.З. М. №., общ.К..

Лицето, спрямо което е постановено решение за налагане на финансова санкция – А. Д. от с.З. обл.К., не се явява в съдебно заседание, нередовно призован – не е намерен на посочения последен известен адрес, както и на адреса заявен от лицето и вписан в ГРАО. Назначеният му на основание чл.32 ал.1, във вр. с чл.16 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС защитник – адв.К. К. от АК – К., изразява становище, че следва да бъде признато решението за налагане на финансова санкция. Не сочи доказателства.

Прокурорът от ОП – К. изразява становище, че са налице всички предпоставки за признаване на решението на Районен съд Арад, Република Р. за налагане на финансова санкция на А. Д., както и че следва същото да се изпрати на съответния изпълнителен орган.

Съдът като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

От приложеното по делото удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с решение за плащане на финансова санкция - Наказателна присъда №195 от 31.01.2013 г., в сила от 20.02.2013 г., постановено от Районен съд А., Р. Р., по отношение на А. Д., с последен известен адрес: К., с.З. №., е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 500 /петстотин/ леи – разходи по съдебната процедура, във връзка с осъждане за престъпление по чл.86, ал.2 от Извънредна наредба на правителството 195/2002, изразяващо се в това, че на 07.06.2011г. в 19.00 ч., обвиняемият е бил спрян от контролните полицейски органи на национален път DN7, като управлявал лек автомобил марка „Мерцедес” с държавен регистрационен номер: * **** **, бидейки лишен от право да управлява МПС по обществени пътища.

С оглед данните, съдържащи се в посоченото удостоверение, съдът приема, че са налице всички предпоставки за признаване и изпълнение на посоченото решение за налагане на финансова санкция на лицето А. М. Д. с ЕГН *. Така, от данните по делото се установява, че решението за налагане на финансова санкция, е постановено от съдебен орган в наказателно производство в държава - членка на Европейския съюз и се отнася за деяние, което съгласно нейния национален закон се преследва като престъпление. Деянието е извършено на територията на издаващата държава. Посоченото престъпление попада в обхвата на тези по чл.30 ал.2 т.1 от ЗПИИРКОРНФС – престъпление, което се изразява в поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, за които не се изисква двойна наказуемост, т.е. същото да е престъпление и по българското законодателство. Отразено е в удостоверението, че производството е било писмено; потвърдено е, че лицето е уведомено лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за обжалване, както е потвърдено и че лицето е било призовано лично или чрез упълномощен представител съгласно националното законодателство, относно процедурата, проведена в съответствие със законодателството на издаващата страна. По делото не се установява, да са налице и другите пречки по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция. От данните по делото се установява и това, че лицето, срещу което е постановено решението- наказателната присъда, има местоживеене и обичайно пребиваване на територията на Република България, с последен известен адрес в с.З. М. №., общ.К., обл.К..

Ето защо, съдът намира, че са налице условията за признаване на Решение за плащане на финансова санкция - Наказателна присъда №195 от 31.01.2013 г., в сила от 20.02.2013 г., постановено от Районен съд А., Р. Р., по отношение на А. М. Д., с ЕГН * и последен известен адрес: К., с.З. №., с което му е наложена финансова санкция, която се изразява в налагане на задължение за заплащане на сумата от 500 /петстотин/ леи, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава, а именно - в размер на 226.77 лв. Следва на основание чл.38 от Закона, съдът незабавно да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаването и изпращането на решението за налагане на финансови санкции на НАП- компетентния орган по чл.6, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС, както и за приключване изпълнението на решението. Решението следва да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - Г.Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед разпоредбата на чл.22 ал.2 от Закона, следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Следва също копие от уведомлението по ал.1 на чл.38 от Закона да се изпрати на Министерството на правосъдието на Република България, съгл. чл.38, ал.2 от Закона.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция - Наказателна присъда №195 от 31.01.2013 г., в сила от 20.02.2013 г., постановено от Районен съд А., Р. Р., с което на А. М. Д., с ЕГН * и с последен известен адрес: К., с.З. М. №., е наложена финансова санкция, създаваща задължение за плащане на сумата от 500 /петстотин/ леи, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението за налагане на финансова санкция в издаващата държава - в размер на 226.77 лв

Решението да се изпрати незабавно на ТД на Националната агенция за приходите - Г.Пловдив за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава – Министерството на правосъдието на Румъния – Дирекция „Международно право и договори”, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП- Пловдив, както и за приключване изпълнението на решението.

Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в 7- дневен срок от днес, като обжалването не спира изпълнението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.