РЕШЕНИЕ
№
266
гр. Враца, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 12.07.2023 г. /дванадесети юли две
хиляди и двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: МИГЛЕНА
РАДЕНКОВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
адм. дело № 95 по описа на АдмС – Враца за 2023 г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.К.П.,
депозирана чрез пълномощника му адв. Г.Г. от САК, против Заповед № 3282з-410/27.01.2023
г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една
година“, считано от датата на връчване на заповедта – 31.01.2023 г.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, на всички основания по чл. 146, т.
1-5 от АПК. В подкрепа на тези възражения са изложени подробни аргументи, че при
издаване на заповедта не са били съобразени конкретни факти и обстоятелства от
значение за случая, не са оценени всички доказателства и се поддържа, че не са
извършени визираните нарушения на служебната дисциплина. Иска се отмяна на
заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
В с.з. жалбоподателят се представлява
от адв. Г., който подържа и доразвива изложените в жалбата съображения за
незаконосъобразно наложено дисциплинарно наказание.
Ответникът - Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“,
редовно призован, чрез процесуалния си представител, гл. юрисконсулт Й.С., в
съдебно заседание и в писмен отговор, оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана.
Излага подробни аргументи за законосъобразността на оспорената заповед, като
поддържа, че същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, съдържа необходимите реквизити, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с неговата цел. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, алтернативно възразява за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред
административния орган дисциплинарна преписка.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложената с дисциплинарната
преписка Кадрова справка рег. № 4066р-19063/13.12.2022 г., жалбоподателят е в
системата на МВР от 2003 г., заемал е различни длъжности, като към момента на
издаване на оспорената заповед, е старши полицай, оператор на РЛС в Група „Охрана
на държавната граница“ на ГПУ Козлодуй при РД „ГП“ - Русе.
Въз основа на постъпили данни в
Предложение рег. № 4066р-16202/26.10.2022 г., ВПД Директор на ГД „Гранична
полиция“ със Заповед № 3282з-3978/04.11.2022 г. на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР, чл. 39, ал. 1 и чл. 44, ал. 1 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г.,
за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, е образувал дисциплинарно
производство срещу мл. инспектор С.К.П.. В заповедта е определен състав на
дисциплинарно разследващ орган, състоящ се от председател и двама членове,
определени са задачите - да се съберат всички необходими доказателства за
установяването и да се извършат всички процедурни действия по доказването на
дисциплинарното нарушение и е указан срок, в който в обобщена писмена справка и
становище да се докладва резултата от проверката – 23.12.2022 г.
Жалбоподателят е запознат със
заповедта на 09.11.2022 г., което е видно от отбелязването върху нея и
положения от него подпис, като на основание чл. 205, ал. 3 от ЗМВР е пожелал да
бъде подпомаган в защитата си от адв. Г.Г..
В установения в заповедта срок ДРО е
извършил разследването, като е обективирал констатациите и заключенията си от
него в изготвена и подписана от всички членове Обобщена справка рег. №
4066р-19515/19.12.2022 г. В справката изключително подробно, в хронологичен ред
са посочени всички факти и обстоятелства, които са установени, доказателствата,
които са проверени, както и действията, които са предприети по изясняване на
случая. В хода на разследването е установено, че при проведен разговор между
ръководството на ГПУ - Козлодуй и РУ – Оряхово, от последното е заявен недостиг
на служители за охрана на помещения за задържане на лица, поради което от ГПУ –
Козлодуй били определени служители за осъществяване на охраната на две
задържани на 24.09.2022 г. лица, граждани на Турция и Сирия.
Съгласно отработения график за
дежурства за месец септември 2022 г., на служителите от група ОДГ на ГПУ
Козлодуй, per. № 4522р-9087/30.09.2022 г. за времето от 08:00 часа на
25.09.2022 г. до 08:00 часа на 26.09.2022 г. мл. инспектор Л.Д. и мл. инспектор
С.П. са били на работа. В 08:00 часа на 25.09.2022 г. служителите се явяват на
инструктаж при оперативния дежурен на ГПУ - мл. експерт И.И., който ги
инструктирал за ГПН Автопатрул 564 по маршрут – ГПУ Козлодуй, с. Хърлец, гр.
Мизия, гр. Оряхово, ГКПП Оряхово и обратно, за което е изготвен план за
провеждане на инструктаж per. № 4522р-8843/25.09.2022 г., като устно им поставил
допълнителна задача - да осъществяват охраната на задържаните чужди граждани в
РУ на МВР Оряхово. Охраната на двете задържани лица е поета от служителите
около 08:30 часа. От прегледа на видеозаписите от камерите в РУ - Оряхово разследващият
екип установил, че около 10:15 часа мл. инспектор С.П., без да уведоми ОД на РУ
МВР Оряхово, е отворил вратата на помещението за задържани лица, без да я
заключи след себе си, отворил вратата на помещението, в което е бил настанен
турския гражданин и го извел, като му предоставил достъп до личния багаж, след
което жалбоподателят влязъл в помещението за съхранение на личните вещи и
извършване на обиск на задържаните лица, като оставил без надзор задържания.
Турският гражданин се е възползвал от момента, в който всички врати в
помещенията за задържане са отключени и е побягнал към вратата на
административната сграда на РУ МВР Оряхово, без да има съприкосновение между
задържаното лице и охраняващия го служител. Младши инспектор С.П. е последвал
чужденеца, но не успял да го задържи и около 10:40 часа е докладвал на
началника на ГПУ -Козлодуй за бягството на чуждия гражданин. Предприети са ОИМ
със сили и средства на ГПУ- Козлодуй и РУ МВР Оряхово за установяване
местонахождението на лицето.
В резултат от издирвателните
мероприятия, около 19:00 часа, на 25.09.2022 г., турският гражданин е установен
в парка на гр. Оряхово. Същият е задържан и отново приведен в помещение за
задържане на лица в РУ МВР Оряхово.
В хода на предварителната проверка,
приключила със Справка per. № 4066р-15957/21.10.2022 г., материалите от която
са приобщени към дисциплинарно производство, мл. инпспектор С.П. е дал
обяснения per. № 4522р- 8863/26.09.2022 г., в които е посочил, че след
проведения инструктаж от мл. експерт И.И., се е отправил към мястото за носене
на службата - РУ Оряхово. В 08:35 часа на 25.09.2022 г. в сградата на РУ
Оряхово заедно с мл. инспектор Л.Д. са започнали службата по охрана на лицата.
Около 09:10 часа мл. инспектор Д. е извел сирийския гражданин за провеждане на
разпит. Мл. инспектор П. е останал да охранява турския гражданин. Около 10:30
часа, чуждият гражданин е поискал да излезе от помещението, за да си изпие
хапчетата. Отправяйки се към килията е показал с жест на ОД на РУ Оряхово, че
отива при задържания. Пуснал е лицето, тъй като поискало вода, след което се
пресегнал да вземе вода, като в този момент лицето е хукнало да бяга. Мл.
инспектор П. е последвал лицето, като твърди, че се препънал на вратата, след
което лицето е взело преднина. Преценил е, че в населено място не е уместно да
използва оръжие. Около 10:40 часа е докладвал на Началника на ГПУ, като след
това е уведомил мл. инспектор Л.Д. Поискал е съдействие от местен гражданин с
МПС за издирване на избягалото лице. По-късно, по разпореждане на Началника на
ГПУ, се е насочил за издирване към парка, след получена информация, че
избягалото лице е влязло в него.
След запознаване със сведенията на младши
инспектор П., дадени в хода на проверката, разпоредена със Заповед per. №
4066з-1806/25.09.2022 г., ДРО приел, че въпреки запознаването на жалбоподателя
с фактическата обстановка, засягаща действията му на 25.09.2022 г., той не се е
възползвал от възможността да представи конкретни обстоятелства и факти, имащи
отношение към вмененото му нарушение на служебната дисциплина, в своя защита.
Прието е, че с действията си на
25.09.2022 г. жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина по
смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните
задължения“, като дължимото поведение е било, в качеството на служител,
определен да охранява задържано лице в помещение на МВР, да недопуска предпоставки за неговото бягство,
а именно - да го извежда сам от помещението и още повече да го оставя без надзор.
По този начин П. е нарушил изискването на чл. 36, ал. 2 от Инструкция № 8121
з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването
на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР -
“Извеждането на задържани лица от помещенията за задържане до обслужващите
помещения се извършва по отделно най-малко от двама служители“ , което е довело до бягство на
задържано лице.
На основание чл. 204, т. 3, чл. 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за извършено нарушение на служебната дисциплина,
съставомерно по чл. 201, ал. 1 , т. 5 от ЗМВР “нарушаване на служебни
задължения, довели до бягство на задържано лице”, ДРО е предложил на младши
инспектор С.П. да бъде наложено дисциплинарно наказание “забрана за повишаване
в длъжност за срок от една до три години“.
С Покана рег. № 4066р-19564/19.12.2022
г., връчена на жалбоподателя на 21.12.2022 г., му е предоставена възможност да
се запознае с обобщената справка от проверката и да даде допълнителни писмени
обяснения и възражения.
П. се запознал с резултатите от
проверката, обективирани в обобщената справка на 21.12.2022 г., видно от
собственоръчно изписани дата, час, имена и подпис върху същата.
Изготвено е и Становище до ВПД
Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, с рег. № 4066р-19917/23.12.2022
г., в което описаното в обобщената справка дисциплинарно нарушение е прието за
безспорно установено и доказано, като проведеното разследване е пълно,
обективно и всеобхватно, при спазване на административнопроизводствените правила,
поради което отново е предложено посоченото в справката дисциплинарно
наказание.
С Покана рег. № 3282р-246/04.01.2023
г. отново е предоставена възможност на жалбоподателя да изложи собствената си
позиция, след като вече е запознат с резултатите от проверката и предложеното
наказание, като му е указан 24-часов срок за това. Поканата е връчена на П. на
06.01.2023 г., което се установява от положения от него подпис. В указания срок
не са депозирани писмени обяснения или възражения, което е видно от Докладна
записка рег. № 4522р-380/10.01.2023 г., Справка рег. № 4066р-515/10.01.2023 г.,
Справка рег. № 4066р-547/10.01.2023 г. и писмо рег. № 3282р-1122/12.01.2023 г.,
в което е посочено, че до 17.30 ч. на 10.01.2023 г. в ЦАИС ДО в деловодството
на ГДНП не са постъпвали обяснения или възражения от С.П..
ВПД Директор на Главна дирекция
„Гранична полиция“ е запознат със обобщената справка, становището и съпътстващите
ги документи на 26.01.2023 г., видно от резолюцията „Запознах се“ с изписана
длъжност и положен подпис.
Като е приел, че установеното в
справката дисциплинарно нарушение е доказано и на основание чл. 204, т. 3, чл.
197, ал. 1, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 201, ал. 1, т. 5 от ЗМВР и в срока
по чл. 195, ал. 1 от същия закон е издал оспорената в настоящото производство
заповед, с която на мл. инспектор С.К.П. е наложено дисциплинарно наказание
„Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок, против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо. Разгледано по същество е и основателно.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в настоящото производство
акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е
законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от компетентен
орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна процедура,
уредена в ЗМВР и Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г., за дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР, обн. ДВ. бр. 59 от 16.07.2021 г.
Настоящият съдебен състав счита, че
оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, какъвто е
издателят ѝ, който съгласно този текст има право да налага наказания от
вида на процесното, квалифицирано като такова по чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР.
Заповедта отговаря на императивните изисквания на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за
форма и съдържание, като съдържа изискуемите от посочената разпоредба
реквизити, изложени са фактически и правни основания за издаването ѝ, има
ясна разпоредителна част и е подписана от нейния издател. С оглед на това съдът
приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на
изискването за форма и съдържание на административния акт и не са налице
нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и
т. 2 от АПК.
В хода на дисциплинарното производство
не се констатираха нарушения на процедурата, уредена в ЗМВР и в Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 г. Същото е проведено в рамките на законоустановения
срок, съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, според която норма дисциплинарното
наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. От своя страна, разпоредбата на чл.
196, ал. 1 от ЗМВР постановява, че дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата
на чл. 196, ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е
установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая, материалите от
дисциплинарното производство са станали известни на ответника с постъпването на
изготвената Справка - 26.01.2023 г., видно от резолюцията върху нея.
Следователно издадената на 27.01.2023 г. заповед е в съответствие с изискването
за срочност на проведеното дисциплинарно производство.
Жалбоподателят е запознат с
обстоятелството, че срещу него и негови колеги е образувана дисциплинарна
проверка, видно от подписа му върху Заповед № 4066з-1806/25.09.2022 г., както и
с образуваното по-късно на основание Предложение рег. № 4066р-16202/26.10.2022
г., дисциплинарно производство срещу него, което се установява от запознаването
му със Заповед № 3282з-3978/04.11.2022 г.,
с която е образувано. В съответствие с чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР се е запознал
с материалите и констатациите от тази проверка, обективирани в обобщената справка,
като се е възползвал от правото си по чл. 207, ал. 8, т. 2 от същия закон, да
бъде подпомаган в защитата си от адвокат.
Преди да наложи наказанието ДНО е
изпълнил задължението си по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като с Покана рег. №
3282р-246/04.01.2023 г., е предоставил възможност на жалбоподателя да даде
писмени обяснения, от която възможност той не се е възползвал, което съгласно
цитираната разпоредба и указаното в поканата е по зависещи от него причини.
Съгласно правилото на чл. 206, ал. 1 преди да наложи наказание ДНО е длъжен да
изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, като
изискването е алтернативно, при което с предоставянето на което и да е от двете
възможности, правото на защита на държавния служител не е нарушено.
По отношение на материалната
законосъобразност на оспорената заповед и с оглед установените релевантни за
спора факти, съдът намира, че наличието на основание за налагане на
дисциплинарно наказание не е доказано по несъмнен начин от административния
орган. Осъщественото от жалбоподателя деяние не би могло да се квалифицира като
неспазване на служебните правомощия и липсва фактическо основание за ангажиране
на дисциплинарната му отговорност.
В случая жалбоподателят е наказан за виновно
неизпълнение на служебни задължения, деянието е квалифицирано като нарушение на
служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 2 и съставомерно по чл. 201,
ал. 1, т. 5 от ЗМВР затова, че нарушените служебни задължения са довели до
бягство на задържано лице.
Съгласно легалната дефиниция дадена в
§ 1, т. 6 от ДР на ЗМВР, „действия
при изпълнение на служебни задължения“ са такива действия или
бездействия, които съставляват изпълнение на задължения, произтичащи
непосредствено от заеманата длъжност.
От представената с преписката Кадрова
справка рег. № 4066р-19063/13.12.2022 г. се установява, че жалбоподателят е старши полицай, оператор на
радио линейни системи по охрана на държавната граница в Гранично полицейско
управление – Козлодуй при РДГП – Русе. Независимо, че е в системата на МВР от
2003 г., той никога не е заемал различна длъжност от граничен полицай, при това
в едно и също ГПУ – Козлодуй и натрупания в годините служебен стаж, до момента
на наложеното наказание, е в областта на радио линейните системи, което
съществено се различава от дейностите по охрана на задържани лица, настанени в
помещения за временно настаняване на задържани лица. Доколкото в ГПУ – Козлодуй
няма такова помещение и предвид липсата на данни служителят да е служил в РУ на
територията на ОДМВР – Враца, в което има помещения за временно настаняване на
задържани лица, то не може да се приеме, че охраната на задържаните лица в тях,
произтича непосредствено от заеманата от жалбоподателя длъжност.
Няма пречка за прехвърляне или временно
командироване от една в друга структура на МВР или за взаимодействие, обмяна на
данни и координация между отделните дирекции, за което с преписката е
представен план за взаимодействие между РД „ГП“ – Русе и ОДМВР – Враца, но това
се съпровожда с изготвяне на съответната документация, каквато по делото
липсва.
Безспорно е установено от ДРО, че съгласно
отработения график за дежурства за месец септември 2022 г., на служителите от
група ОДГ на ГПУ Козлодуй, per. № 4522р-9087/30.09.2022 г. за времето от 08:00
часа на 25.09.2022 г. до 08:00 часа на 26.09.2022 г. мл. инспектор С.П. и
колегата му мл. инспектор Л.Д., са били на работа. В 08:00 часа на 25.09.2022
г. са се явили на инструктаж при оперативния дежурен на ГПУ, който ги
инструктирал за граничнополицейски наряд /ГПН/ Автопатрул 564 по маршрут – ГПУ
Козлодуй, с. Хърлец, гр. Мизия, гр. Оряхово, ГКПП Оряхово и обратно, съгласно изготвен
план за провеждане на инструктаж per. № 4522р-8843/25.09.2022 г. Дейността по автопатрул, обаче съществено се
различава от дейността по охрана на задържани лица. Обстоятелството, че
оперативният дежурен на ГПУ устно им поставил допълнителна задача - да
осъществяват охраната на задържаните чужди граждани в РУ на МВР Оряхово, не
може да се приеме, че е в съответствие с нормативните изисквания за провеждане
на инструктаж, тъй като е невъзможно да се установи, какъв обем информация е
сведена до инструктираните лица, как са я възприели, какъв е рисковият профил
на задържаните лица, какъв е редът за изпълнение на възложените задачи и т.н.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Инструкция №
8121з-1244/14.10.2015 г. за наблюдението на държавната граница на Република
България, специфичната охранителна дейност за участие в мерките за постигане на
летищна сигурност в обществените зони и периметъра на летищата и прилагане на
компенсиращи мерки, инструктажът на ГПН е
основна организационна форма за проверка на наличността и готовността на
служителите от състава на наряда,
запознаване с оперативната обстановка, рисковите направления, идентифицираните
заплахи в зоните за отговорност, рисковите профили, поставяне на конкретни
задачи за противодействие и повишаване професионалната подготовка на състава. Разпоредбата
на чл. 55, ал. 5 от цитираната инструкция
задължава, проведеният
инструктаж да се документира с полагане на подписите на инструктиращия и
инструктираните в бланката на изготвения инструктаж на граничнополицейските
наряди, а съгласно чл. 58, ал. 2 - изготвеният инструктаж на
граничнополицейските наряди е основен документ, удостоверяващ проведения
инструктаж на длъжностните лица и реда за изпълнение на възложените служебни
задачи.
Отделно от това разпоредбата на чл. 32
от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г.
за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за
настаняване на задържани лица и реда в тях в МВР, определя, че за всички длъжностни лица, които
непосредствено организират и осъществяват дейността, свързана със задържаните
лица в помещенията за настаняване на задържани лица, се изготвят подробни
указания с общи, особени задължения и действия при кризи. Обстоятелството, че
такива указания по отношение на наказаното лице не са изготвяни, нито е
проверена готовността му за изпълнение на наряда, се установява и от факта, че П.
е осъществявал охраната с повереното му оръжие, което е в противоречие с
изискването на чл. 71 от същата Инструкция.
Съгласно цитираната разпоредба, постовият, охраняващ помещенията за настаняване
на задържани лица, изпълнява служебните си задължения без оръжие, като му се
осигурява телефонна диспечерска връзка с оперативния дежурен на структурата на
МВР. Обстоятелството, че наказаният полицейски служител и бил с оръжие по време
на охраната, се установява и от даденото от него сведение, отразено в Справка
per. № 4066р-15957/21.10.2022 г. от предварителната проверка и не се отрича
нито от ДРО, нито от ДНО.
При това положение, липсата на
документиран инструктаж, относно реда за изпълнение на допълнително възложените
на жалбоподателя задачи, както и действията, които следва да предприеме за
успешното им изпълнение, с цел предотвратяване на възможни инциденти и
недопускане на нарушение, действително представлява неизпълнение на цитираната
по-горе нормативната регламентация, по отношение охраната на задържани лица, но
същото не може да се вмени във вина на жалбоподателя. Същият е наказан за
неизпълнение на правила, с които не е запознат, което е прието от ДНО за
виновно неизпълнение на служебни задължения, които не произтичат пряко от
заеманата длъжност, при липса на каквито и да било документи, установяващи дори
временно вменяване на дата 25.09.2022 г.
Действително по делото е приложен Тематичен
план за провеждане на професионална подготовка без откъсване от работа, в който
като Тема № 1 са разгледани действията по установяване и задържане на лица от
полицейските органи, както и организиране и осъществяване на охраната в
помещенията за настаняване на задържани лица, в което обучение оспорващият е
участвал, видно от Протокол рег. № 4522р-3580/11.04.2022 г.
Да се приеме обаче, че два учебни часа
са достатъчни за усвояване на знания и придобиване на умения, които
жалбоподателя да приложи пет месеца по-късно, при липса на данни за предишно
назначаване в такъв наряд е житейски нелогично, а предвид липсата на инструктаж
непосредствено преди изпълнение на поставената задача, е и правно необосновано,
да бъде наказан за виновно неизпълнение на служебни задължения, които не са му
вменени по надлежния ред и с които не е запознат.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът
намира, че незаконосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на оспорващия
– С.П., тъй като не са налице доказателства, които безспорно и категорично да
установяват извършване на твърдените от ответника нарушения на служебната
дисциплина, както от обективна, така и от субективна страна и оспорената заповед
следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него деловодни разноски в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/
лева, включващи държавна такса от 10 лева /л. 3 от делото/ и адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лева /л. 11/. Претендираното адвокатско
възнаграждение е в минималния размер, определен в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност е неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т. 4 от АПК
съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед № 3282з-410/27.01.2023
г. на ВПД Директор на Главна дирекция „Гранична полиция“, с която на С.К.П. е
наложено дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от
една година“
ОСЪЖДА
Главна дирекция
„Гранична полиция“ да заплати на С.К.П., разноски по делото в размер на 760 /седемстотин
и шестдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 211 от ЗМВР.
АДМ.
СЪДИЯ: