Решение по дело №2919/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260426
Дата: 6 ноември 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20202120202919
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  260426

гр.Бургас, 06.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX  наказателен състав, в публично заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                               Районен съдия: Венета И.

 

при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията И. НАХД № 2919/2020г. по описа на Районен съд -Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на С.Ю.Г.,  ЕГН **********,  законен представител на „Б.“ ООД, ЕИК *****, с адрес на седалище и управление *****,  срещу Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3634909 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на ЕФ и се претендира цялостната му отмяна. При условията на евентуалност се претендира да се приеме, че случаят е маловажен.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К., редовно упълномощена. Същата поддържа  жалбата.

В съдебно заседание за административнонаказващия орган не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП. Същата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Районен съд – Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.05.2020 г. в 12:00 часа по път I-99, км. 231+090 в посока от Военно-почивен дом към кв.С., с автоматизирано техническо средство "TRF-1 M 510"  с идентификационен номер 510/07 бил заснет лек автомобил марка/модел "БМВ Х 5", с peг. № *****, който се движел със скорост от 103 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч. С оглед на констатираното е извършена проверка за собственост на процесното МПС и е установено, че същото се притежава от "Б."- ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, с управител жалбоподателя С.Г..

Въз основа на установеното впоследствие е издаден от Сектор "ПП" при ОД на МВР -Бургас и обжалвания понастоящем електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на лицето, представляващо дружеството-собственик на МПС- С.Г. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства и веществените доказателствени средства- снимка /л. 14/, справка за собственост на МПС /л. 14-гръб/, справка по БУЛСТАТ / л.15/, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/л. 18/, протокол от проверка № 1-5-20/05.02.2020 г. /л. 18/, протокол по чл.10 от Наредба № 8121 з-532/12.05.2015г./л.17/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак В-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Според чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в km/h, посочени изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 3- за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.

С промените в ЗДвП (ДВ, бр. 10 от 2011 г.) законодателят предвиди възможност нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с "електронен фиш" като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. По правило във фазата по установяване на административното нарушение като страни в производството участват контролен орган/актосъставител и нарушител. Ролята на актосъставителя е да установи нарушението, да събере доказателства за него и да състави АУАН. Нарушителят в тази фаза участва, за да се гарантират неговите права и от самото начало да може да се защити срещу констатациите на актосъставителя в акта като представи своите доказателства и възражения преди издаването на наказателното постановление. Въведеният нов способ за установяване на нарушението по ЗДвП с технически средства, записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, е изключение от общите правила на ЗАНН, защото предоставя необходимите и достатъчни данни за извършеното нарушение и за цялата фактическа обстановка по извършването му, без възможност за субективно тълкуване и интерпретиране на обстоятелствата, което от своя страна пък изключва възможността за недобросъвестно поведение от страна на контролните органи. Автоматизираното техническо средство предоставя цялата информация и необходимите доказателства, за да се установи по безспорен начин нарушението, неговия автор и вината му, поради което и при издаването на електронния фиш не е необходимо да участват двете страни, задължителни участници във фазата на установяването на нарушението - актосъставител и нарушител. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство, т. е. - да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор.

Процесният ЕФ притежава всички законоизискуеми реквизити. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, както и ограничението на скоростта  за  това място. Посочена е точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 23 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

В случая нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение"TRF-1 M 510", надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър. Безспорно е установено както самото нарушение, така и фактическата обстановка около същото.

По отношение на авторството на жалбоподателя в извършването на деянието съдът намира следното:

Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика /законния представител на юридическото лице/ или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител. Законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 5 ЗДвП 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното с МПС - негова собственост нарушение. В конкретния случай видно от справката от централната база на КАТ собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е юридическо лице, чийто законен представител е именно С.Г.- санкционираното лице, посочено в ЕФ. Последният не се възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, поради което и правилно е бил приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице, отговорно за извършеното нарушение.

С разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП законът е установил оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, като тежестта за оборването й носи собственикът на МПС, като доказателства в тази насока не са представени нито пред АНО, нито пред настоящия съд.

Правилно е бил определен и размерът на глобата, видно от цитираната по-горе разпоредба /като превишената стойност на скоростта е била 23 км/ч  / на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

По отношение на възраженията, че е следвало протоколът по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016 г. за използване на АТСС да се изготви на датата на използване, а не на следващия ден, съдът счита, че тези възражения са неоснователни. Самата Наредба не изисква протоколът да се изготвя незабавно след приключване използването на АТСС. Протоколът съдържа всички необходими реквизити и носи подписите на съответните длъжностни лица, поради което съдът кредитира изцяло същия.

По отношение на възражението, че липсва снимка на АТСС:

Действително разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата изисква изготвянето на снимка на разположението на уреда, но това изискване касае само единия подвид мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, а именно тези, които са временно разположени на участък от пътя. Легалната дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи" и посочване на видовете такива се съдържа в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелни или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган, които могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган: б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В разглеждания случай нарушението е установено с техническо средство мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, която е била прикрепена към превозно средство/служебен автомобил А7861КК, видно от Протокола за използване на АТСС рег. № 769р-6342, а не е било временно разположено на пътя. При тези данни се налага изводът, че в случая не е било необходимо изготвянето на снимка на мястото, на което е била поставена АТСС. Освен това от приложения протокол е установено по категоричен начин мястото, където е разположен автомобила, в който се е намирало техническото средство. В този смисъл липсва допуснато процесуално нарушение в това отношение.

От друга страна не са налице и основанията да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид.

С оглед на гореизложеното съдът прие, че електронният фиш е правилно и законосъобразно издаден и същият следва да бъде потвърден.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд,

 

Р  Е  Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 3634909 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на С.Г. -законен представител на „Б.“ ООД, ЕИК *****, с адрес на седалище и управление ***** е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                         Районен съдия:........................

Вярно с оригинала: Г.Ст.