Р Е Ш Е Н И Е
№260161, 05.02.2021г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На двадесет и шести януари две хиляди
двадесет и първа
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Диана
Плачкова
като разгледа докладваното от председателя Пенка
Стоева
гражданско
дело №1158 по описа за две хиляди и двадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове по чл.45 от ЗЗД.
Ищецът С.Н.Ф., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, моли съда да осъди ответника С.Х.К., ЕГН **********, с
адрес ***, да му заплати като обезщетения за неимуществени вреди сумите от
50000лв. и от 25000лв., ведно със законната лихва от 02.09.18г., като е основал
исковете си на обстоятелствата, че:
На 02.09.18г., в с.**, при
изпълнение на работа към Община **във връзка със **, бил безпричинно нападнат
от С.К., който му нанесъл удар в лявото око, а след това и в главата с юмрук,
при което той изгубил съзнание и паднал на земята. Когато се свестил, изпитвал
нетърпима болка в окото и в скулата под него, и не усещал челюстта си. След
преглед в УМБАЛ „**“ се установило, че трябва да направи операция на лявото
око, на което зрението е изгубено, но е необходимо зашиване на налична голяма
разкъсна рана, както и че трябва да се направи и втора операция, защото е
счупена горната му челюст, след като спадне отока от лицето. Така претърпял две
операции, по време на два болнични престоя, съответно от 02.09.18г.-11.09.18г.
и от 20.09.18г.-25.09.18г., а установените при извършените медицински прегледи
травматични увреждания от побоя, довели до постоянна слепота с лявото око и до
счупване на челюстта. Освен свързаните с тях болки и страдания, непоправимата
загуба на лявото око му причинява неудобство, тъй като трябва да върти глава,
когато иска да види наляво. Изпитва и неудобство от външния си вид, което го
принуждава да носи очила, за да крие видимите белези от травмата. Заради
счупване на челюстта, месеци наред не може да дъвчи нормално и да приема твърда
храна, както и да говори нормално. Преживяното променя живота му и го прави
отчужден, депресиран и потиснат, силният стрес е довел до безсъние и
тревожност.
На 06.03.20г., по нохд
№1495/20г. на ** било одобрено споразумение, съгласно което С.К. е извършил
виновно престъпление по чл.128,ал.2 вр. ал.1 от НК, затова, че на 02.09.18г., в
с.**, е причинил другиму, на С.Ф., тежка телесна повреда- травма на лявото око,
довела до постоянната му слепота, за което му е наложено наказание по НК. Макар
в споразумението да била описана само тежката причинена телесна повреда, още в
досъдебното производство, с изготвена по същото експертиза, било установено, че
и счупването на челюстта е също причинено при описаните обстоятелства, поради
функционалното свързване на лявата ябълчна кост с горната челюст. Предвид нанесените
увреди и интензивността и продължителността на страданията, които е претърпял,
счита, че обезщетение от 50000лв. за трайната слепота на лявото око и от 25000лв. за неудобствата и болките, свързани
със счупване на челюстта, е справедливо да го възмезди за вредите, причинени от
ответника.
Пледира по същество за
уважаване и на двата предявени иска, ведно с присъждане на разноските в
производството по списъка, представен в с.з. от 26.01.21г. /виж списъка на л.485/.
Развива подробни съображения и с писмена защита вх.№263829/02.02.2021г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с вх.№19334/10.07.20г.
/л.276-л.277/, с който е взел становище, че и двата иска са допустими, но
неоснователни.
Твърди, че на **, проведен
на 01-02.09.18г. в с.**, при възникнал между него и ищеца скандал, а не
безпричинно, както ищецът сочи, и след като ищецът го ударил с главата, той го
блъснал в областта на гърдите, като не го е удрял с юмрук в областта на лицето,
и ищецът паднал на земята. За това съприкосновение с ищеца му било повдигнато
обвинение и сключеното по наказателното дело споразумение касаело единствено
причинената слепота на лявото око, а не и другото увреждане, за което
претендира обезщетение. Освен това, той бил виждал многократно след инцидента
ищеца в компании с други хора, което изключвало твърденията му за стрес,
тревожност, уплаха и потиснатост. Затова счита исковете му за неоснователни.
Пледира по същество за определяне
от съда на справедливо обезщетение по отношение на претенцията му, свързана със
слепотата на лявото око, за причиняване на която е сключеното от него споразумение
по наказателното дело, и за отхвърляне на иска за присъждане на обезщетение за
втората телесна увреда- счупването на челюстта, защото, макар и да е установено
претърпяването и от ищеца, не е установено тя да му е била причинена от него
при инцидента в с.**, на посочената дата. Претендира за присъждане на
разноските по списъка, представен в с.з. от 26.01.21г., съобразно отхвърлената част
от исковете /виж списъка на л.487/.
Съдът, като взе предвид
твърденията и оспорванията на страните и установените в производството
релевантни за предявените искове факти намери, че предявените искове са допустими, разгледан по същество, искът за присъждане
на обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца поради причинената
му от ответника слепота на лявото око, е основателен и доказан по своя размер,
тъй че следва да се уважи изцяло, а искът за присъждане на обезщетение за
неимуществените вреди, претърпени от ищеца по повод на счупването на челюстта,
е основателен, но следва да се уважи до размер от 5000лв., а за разликата до
претендираните 25000лв. следва да се отхвърли, поради прекомерност на търсеното
от ищеца обезщетение с оглед принципа на справедливост, като и върху двете суми
се присъди законна лихва от 02.09.18г. до окончателното им изплащане, воден
от следните съображения:
І.По допустимостта.
Ищецът твърди да е претърпял вреди, причинени му
от противоправно действие на ответника, за които търси обезщетение, които факти
попадат в хипотезата на чл.45,ал.1 от ЗЗД, съгласно която всеки има право да
получи обезщетение за вредите, причинени му виновно от другиго, и правят
исковете му допустими, при надлежна активна и пасивна процесуална легитимация
на страните в производството.
ІІ.По основателността.
1.С приетия в с.з. от 06.10.20г. доклад по делото
са очертани релевантните за предявените искове факти и е разпределена тежестта
за установяването им в производството между страните, като са посочени и
фактите, ненуждаещи се от доказване в производството, поради наличие на
сключено споразумение по нохд №1495/20г. на **, което се зачита с оглед чл.300
от ГПК, както влязла в сила присъда.
2.Така, въз основа на сключеното по наказателното
дело споразумение и събраните в настоящото производство доказателства, се
установиха следните релевантни за предявените искове факти:
2.1.На ** в с.**, на първи срещу втори септември
2018г., вследствие на удар, нанесен му от ответника, ищецът е получил не само
травматични увреждания, довели до слепота на лявото око, но и счупване на
челюстта, противно на тезата, застъпена от ответника, щото не е доказано
наличие на пряка причинна връзка между неговите действия и второто увреждане,
за което сключеното между него и РП- ** споразумение по нохд №1495/20г. не се
отнася.
До извода за установеност на горните релевантни
факти, съдът стигна, като взе предвид, че:
През нощта на първи срещу втори септември 2018г.,
в с.**, Община **, по време на провеждане на **, на който ищецът и св.Н. В.,
негов втори братовчед, били поканени от **на селото да ** и **, късно през
нощта, около 03.30ч., когато ** предупредил няколко пъти ответника С. да спрат
музиката и накарал ищеца и св.Н. В. да махнат всички маси и да ги приберат,
станала война, сбили се /св.Н. В./. С. ударил С. с юмрук в лицето, след което С.
останал на земята /св.К.В./, целият в кръв, със скъсани дрехи, окото му било
синьо, не можел да говори, тъй като устата му била изкривена, бил много зле,
много го боляло и плачел от болка /св.Н. В./.
По думите на св.К.В., който е единствен пряк очевидец
на сблъсъка между ищеца и ответника, тъй
като от останалите общо петима разпитани свидетели, четирима не са били на **,
а са научили за случилото се впоследствие или изобщо не им е известно, и само
св.Н. В. е бил също там, но не е възприел пряко сблъсъка между ищеца и ответника,
а видял братовчед си, когато вече бил паднал на земята, преди С. да нанесе удар
на С. с юмрук в лицето, С. се бил нахвърлил срещу С., посегнал му с глава,
искал да го удари с глава, но не успял, защото С. се отдръпнал, а после С. изблъскал
С. с ръце в гърдите, но не се отдалечили един от друг, и след това му нанесъл и
удара с юмрук в лицето.
С тези показания на св.К.В., доведен от ответника,
на практика са отречени твърденията на последния, че след като бил ударен с
глава от С., той го блъснал с ръце в гърдите, но не го е удрял с юмрук в
лицето, и че именно за това тяхно съприкосновение по-късно му било повдигнато
обвинение. Защитното твърдение на ответника, че единственото му съприкосновение
с ищеца е било с ръце в гърди, е опровергано категорично и от подписаното
споразумение, защото с деяние, изразило се в блъскане с ръце в гърдите на
ищеца, ответникът не би могъл да травмира тежко окото му, тъй че да се стигне
до загуба на зрение, доколкото окото на гърдите, а на лицето.
След инцидента св.Н. В. придружил ищеца до дома му.
Във връзка със случилото се била повикана и полиция, и линейка, а когато дошла
линейката си тръгнал, тъй като с ищеца в болницата отишла дъщеря му.
Показанията на св.Н. В. относно повикването на
полиция са потвърдени от св.Н.С., който е посочил, че негови колеги са били
повикани по сигнал на ** в **, а после той водил случая. Потвърдени са и
показанията на св.Н. В. за извиканата линейка и за това, как изглеждал ищецът,
когато той го видял вече съборен на земята, от описаното във фиша за спешна
медицинска помощ /виж л.336/, видно от който, екипът на спешна помощ, дошъл на
място в 05.10ч. на 02.09.18г. и извозил ищеца до УМБАЛ „**“ ЕАД- гр.**, е
констатирал, че ищецът е бил с разкъсно- контузна рана на долния клепач на
лявото око и кръвонасядане на същото /л.336/.
При извършения на 02.09.18г. в 6.36ч. преглед на С.Ф.
в Спешно отделение на УМБАЛ „**“ ЕАД е констатирана и повърхностна травма на
носа, а раната на окото е обработена и е
наложена стерилна превръзка, като е заключено, че лечебната и диагностична цел
не могат да се постигнат в условия на извънболнична обстановка, тъй като раната
е довела до пролабиране /изпадане/ или загуба на вътреочни тъкани и пациентът е
насочен за хоспитализация /виж листа за преглед на л.332/.
На същата дата 02.09.18г., С.Ф. е бил приет в Очна
клиника при УМБАЛ „**“ ЕАД- **, където при прегледа му е констатирано, че е понесъл
разрушаваща травма на лявото око, с оток и кръвонасядане на клепачите,
разкъсно- контузна рана на долен клепач в пълна дебелина, с нарушена цялост на
долно слъзно каналче и рефлекторно сълзене, деформирана очна ябълка, конюнктива
– с хемоза и субконюнктивална хеморагия, разкъсно- контузна рана на
конюнктивата назално, под която се вижда рана /разкъсване/ на склерата назално,
вследствие които в крайна сметка ищецът е загубил зрението на лявото си око, но
което е по-важно за спорния въпрос относно счупването на челюстта е, че то е
също установено още на датата 02.09.18г., при направената компютърна томография
на главен мозък и задна черепна ямка и е описано и в епикризата от болничния
престой в очна клиника, като установена фрактура на левия максиларен синус,
която започва от долния ръб на орбитата и ангажира максилата, след като
рентгенографското изследване е показало тотално засенчване на левия максиларен
синус. С допълнителното заключение на в.л. Б. тези увреди са описани като счупване
на лявата ябълчна кост, счупване на левия горночелюстен синус, с наличие на
кръв в него, контузия на лицето и носа и е пояснено, че поради това, че лявата
ябълчна кост, анатомично и функционално е свързана с челюстите, като в нея
лагерува долночелюстната става, в случая е преценено като налично счупване на
челюстта. Същите изводи са закрепени и със съдебно медицинско удостоверение
№1129/28.09.18г., издадено във връзка с освидетелстване на ищеца /виж
л.16-л.20/. На въпроса защо оперативната намеса във връзка със счупването на
челюстта се е състояла едва на 21.09.18г., в.л. Б. е дало убедителното
обяснение, че отлагането на тази операция е било обективно наложено от много
по-тежкото състояние на окото след понесената травма, изискващо незабавна
операция в спешен порядък, както и необходимото след нея време за
възстановяване, тъй че пострадалият да може отново да бъде подложен на
оперативна намеса и анестезия /виж: резултата от компютърната томография на
л.343; данните в епикризата от очна клиника на л.330; рентгенографското
изследване на л.348; епикризата от клиниката по лицево-челюстна хирургия на
л.394; допълнителното заключение на л.460-л.484; отговорите на в.л. Б. в с.з. от 26.01.21г./.
Съгласно допълнителното заключение на в.л. Б.,
всички описани в това заключение телесни увреждания, констатирани като налични
при ищеца още на 02.09.18г., въз основа на представената от него медицинска
документация, са причинени от удар с или върху твърд тъп предмет с ограничена
повърхност и най-вероятният механизъм на причиняването им, доколкото очите са
защитени от очни орбити и удари на предмети с широка повърхност, е такъв при
удар със значителна сила с ръка, свита в юмрук, в областта на окото, или на няколко
удара, нанесени в една и съща област- тази на лявото око и лявата скула /виж
в.2 на л.484/.
С приетото по делото допълнително заключение на
в.л. Б. са подробно описани и всички понесени от ищеца при същия инцидент
телесни увреждания / виж заключителната част на л.483-л.484/, които съдът не
коментира тук по-подробно, защото претенциите на ищеца за обезщетяване от
ответника са само за вредите във връзка с телесните увреди, довели до слепота
на лявото око и счупване на челюстта.
Същото се цени от съда като обосновано, доколкото
изводите му кореспондират изцяло на наличните в кориците на делото писмени
медицински документи, създадени при извършени на ищеца прегледи в периода от
02.09.18г. до датата на исковата молба.
При преценката на тези събрани доказателства в
тяхната съвкупност, вземайки предвид, че за нощта на първи срещу втори
септември 2018г., на мястото на **, по повод на възникналия конфликт относно
преустановяване на веселбата, в това производство не се събраха доказателства за
каквото и да е физическо съприкосновение на други лица с ищеца, освен сблъсъка
му с ответника, че веднага след този инцидент ищецът е отведен с линейка в
болницата и още след постъпването му, освен травматичните увреждания на лявото око,
е установено и счупването на челюстта, както и че понесената вследствие на
удара на ответника травма в областта на окото е била разрушаваща и е довела до
загуба на зрението с лявото око, съдът счете, че единственият възможен извод от
тях е, че именно вследствие удара, нанесен му от ответника, поради близостта на
тези две части на лицето- ляво око и лява ябълчна кост, лагеруваща в челюстта, е
било причинено и счупването на челюстта на ищеца, противно на тезата на
ответника, че не е установено той да е съпричастен към тази понесена от ищеца
телесна увреда.
2.2. Установиха се от ищеца и твърденията му за претърпени
неимуществени вреди във връзка с причинените му от ответника на посоченото
място и дата телесни увреждания, като за тяхното реално претърпяване, сила,
интензивност и продължителност в производството се установи, че:
Подробно описаните в т.2.1 от това решение
травматични увреждания в областта на лявото око са наложили незабавна
оперативна намеса, осъществена в условия на болничен престой на ищеца за
времето от 02.09.18г.-11.09.18г. в Очна клиника на УМБАЛ „**“ ЕАД- ** /виж
епикризата на л.330/, но независимо от нея е настъпила постоянна слепота на
лявото око /зрителна острота равна на нула/, без възможност за възвръщане на
зрението.
До 16.01.19г. при ищеца са налице медицински данни
за персистираща болкова симптоматика и сълзене от лявото око /виж амбулаторния
лист на л.268 и основното заключение по в.2 на л.456/, които са отзвучали
постепенно във времето до пълното им изчезване, което вероятно е настъпило към
14.02.19г., защото тази е крайната дата, до която ищецът е ползвал болнични по
повод на разкъсната рана на окото /виж болничния лист на л.260/. А иначе, вярно
е, че ищецът е бил в болнични до м.март на 2019г., както твърди в исковата
молба и в писмената защита, но причината за ползването на болнични през м.март
на 2019г. не са били травматичните увреждания, понесени при инцидента на
02.09.18г., а страданието му от диабет, което е имал и преди инцидента, и след
него /виж: амб.лист на л.269, болничния лист на л.255/.
Зрението е действително едно от човешките сетива,
даващи най-голяма информация за околния свят, тъй че внезапната му загубата,
макар и с едното око, за човек, който е прекарал почти половината от живота си
като зрящ индивид, може да се счита действително за тежък шок, както изтъква и
ищецът в писмената си защита.
Загубата на зрението с лявото око е свързана с
невъзможност за ищеца, за срок от около 4-5 години, да определя правилно и
точно разстоянието, след който срок се очаква този проблем да се преодолее, тъй
че установеното с приетото по делото заключение на в.л. Б. по отношение на тази
способност на окото и възможност за нейната компенсация във времето не е
такова, каквото го изтъква ищецът с писмената си защита- като изцяло загубена
способност точно да определя разстоянието.
Вярно е обаче това, че другото око никога няма и
не може да компенсира загубата на зрение на лявото око по отношение на
дълбочина на зрението и че с лявото око няма да има периферно зрение, а оттам-
обосновани са и доводите в писмената защита на ищеца относно необходимостта за
цял живот напред да извръша глава, кагото иска или трябва да види нещо в обсега
на периферното зрение отляво, каквото ще му липсва завинаги оттук насетне, а
оттам- и на търпяното в тази връзка неудобство /виж отговорите на в.3 и в.5 от
основното заключение на л.456-457 и отговорите на в.л. Б. в с.з. от 26.01.21г.
на 489лице при приемане на основното заключение/.
Освен физическите болки и страдания, претърпени
във връзка с тежката разрушаваща травма, довела до загуба на зрението на лявото
око, които са били в момента на инцидента със сила, караща ищеца да плаче /св.Н.
В./ и отзвучали постепенно във времето до 14.02.19г., за около четири месеца и
половина, както приблизително вярно съобщава и св.Н. В. /„започна да се оправя след 4-5 месеца“/, слепотата на окото се е
отразила на ищеца и психо емоционално, основно чрез изпитване на неудобство от
новия си външен вид, като носел първоначално превръзка на окото, а после
слънчеви очила, за да крие видимия дефект, като това оставя у него едно чувство
на непълноценност, или, както се е изразил св.Н. В.- „след това беше вече половин човек“, а св.Д.С. е съобщил, че ищецът
му е доверил в разговори, че се чувства отчаян от тази промяна в живота си, че
му е тежко с едно око, че не го видял първия път, когато се срещнали след
инцидента, а трябвало да обърне глава, за да го види със здравото си око, което
изцяло кореспондира на приетото заключение по отношение загубата и на периферно
зрение с лявото око, което дясното око не може да компенсира.
Св.Н. В. е дал показания и за това, че ищецът му
се оплаквал, че не може да спи, които, макар и да не са преки, съдът цени, тъй
като едно подобно оплакване е изцяло житейски достоверно, предвид болките и страданията
от множеството претърпени увреждания, отзвучавали постепенно във времето, точно
тъй както е нормално и преживяването на стрес и уплаха от случилото се, тъй че
съдът приема тези вреди за установени в производството.
Счупването на челюстта е наложила също оперативна
намеса, осъществена при условия на болничен престой в периода
20.09.18г.-25.09.18г. /виж епикризата на л.394/.
Обичайният срок за заздравяване на костите от това
счупване е около месец, а болката и затруднението при дъвчене, вследствие на
счупването, траят обичайно още около 15-20 дни, тъй че срок от около два месеца
е нормален за възстановяването от тази травма /виж отговора на в.л. Б. на
л.489лице/.
Тези обичайни според медицинската практика
страдания и неудобства е изпитвал и ищецът, както се установи от събраните
гласни доказателства, доколкото в първия момент след инцидента не можел да
говори, тъй като устата му била изкривена /св.Н. В./. В първия ден след
излизането си от болница ищецът се видял и със св.И. Д./Д./, като много трудно
говорел и отказал поканата на св.Д. да го почерпи с принцеса, тъй като не можел
да дъвче, заради счупената си челюст, и му обяснил, че се храни и пие в този
момент със сламка. Също, отказал му ябълка, предложена доста по-късно във
времето, когато св.Д. прибирал ябълките си в градината, като му казал, че още
трудно се храни и го боли.
От събраните от ищеца гласни доказателства не се
установиха твърденията му, че претърпяното събитие и последиците му са го
направили затворен, депресиран и
отчужден от хората, че вследствие на инцидента страда от тревожност, и
че се е влошило общото му здравословно състояние, като диабетик, доколкото:
Както по-горе се каза, св.Д./Д./ се е видял с
ищеца още в първия ден след излизането му от първия болничен престой,
контактувал е с него и по телефон, още докато е бил в болницата, като ищецът му
се обадил пръв, за да му разкаже какво му се е случило /виж
л.384гръб-л.385лице/. Св. Д. С. също е заявил, че се среща със С. често, почти всеки
ден, и че го нямало известно време, но след операцията го видял на улицата и си
говорили, както и че се виждат пак и пият кафе, макар и не толкова често от
преди, като неговото обяснение за това е, че ищецът станал по-затворен.
Последното обаче не се потвърждава от показанията на останалите свидетели, като
доведеният от ответника св.Н. Г. е посочил, че вижда С. почти всеки ден, когато
чака в 7.30ч. да отиде на работа, или когато ходи до магазин, че макар и не
много често, С. посещава кафенето, има приятели, събират се там и си говорят.
Що се отнася до общото състояние на ищеца, той е
бил с диабет преди инцидента и е с диабет и след него, но освидетелстването му
от ТЕЛК съответно през 2016г. и 2019г. сочи, че неработоспособността му е била
съответно 61% и 60% и състоянието му като диабетик не се е влошило, като и в
двата случая е описан като болен с диабет от втори тип, с изчерпени инсулинови
резерви, средно тежка форма, с диабетна полиневропатия /виж експертните решения
на л.254 и л.253/. За липса на такова влошаване, въз основа на същите данни, е
дало заключение и в.л. Б., подчертавайки, че при освидетелстването от 2019г.
настъпилата слепота на лявото око е била отчетена, но това не се е отразило на
определения на ищеца от ТЕЛК процент на неработоспособност, както и че ако с
дясното око при ищеца в някакъв момент се появат проблеми, то това с много
по-голям процент на сигурност ще се дължи на страданието му от диабет, при
което очите често и обичайно се засягат силно, отколкото на това, че поради
слепотата с лявото око, дясното око трябва да компенсира липсата на зрение с
лявото око /виж в.3 на л.454-л.455/.
Затова, макар св.Н. В. да е посочил, че се
притеснявал за ищеца, защото имал доста заболявания, а св.Д./Д./- че съпругата
на ищеца много се притеснявала дали той ще оцелее и ще се оправи след побоя,
тези техни притеснения не кореспондират на данните за обективното здравословно
състояние на ищеца, което в крайна сметка не е влошено, въпреки тежестта на
претърпения инцидент, що се касае до прежде наличното негово заболяване от
захарен диабет и като от събраната негова медицинска документация не личат
други посочени от него в анамнезите или установени документално придружаващи
заболявания, освен това от диабет.
Въпреки понесените увреждания и придобита слепота
на лявото око, ищецът не е загубил възможност за трудова реализация и както се
установи от показанията на св.Н. Г. и от представения трудов договор /виж
л.271/, работи и след състоялия се инцидент.
Що се отнася до довода в писмената му защита, щото
именно причинената му от ответника слепота се отразява крайно негативно на
възможността му за реализация на пазара на труда, съдът не може да го сподели
по няколко причини:
Този довод, в частта, щото именно понесените
травматични увреждания са противопоказани за работа с физическо напрежение, е несъответен
на данните от освидетелстването на ищеца като лице с намалена работоспособност,
като от ЕР от 2016г., предхождащо с две години датата на инцидента от
02.09.18г., личи, че още тогава, тежката физическа работа е била
противопоказано условие за труд, поради заболяванията на ищеца от диабет и
артериална хипертония /виж т.15 на л.254гръб/, а противопоказанията по т.15 в
ЕР от 2019г. добавят към вече казаното и очният травматизъм и
психоемоционалното пренапрежение.
Очният травматизъм е бил обаче вече наличен при
наемането на ищеца на 30.03.20г. на работа като ** /виж л.271/ и очевидно не е
станал причина такава да му бъде отказана, като следва да се има предвид и
това, че работата, която ищецът е изпълнявал преди това, също не е загубена от
него, поради противопоказанията да полага труд като лице с очен травматизъм, а
най-вероятно с изтичане срока на трудовия договор, който е бил такъв за
определено време, до 05.07.19г. /виж л.252/.
3. Въз основа на тези установени в производството
факти, съдът намери, че исковете на ищеца са доказани по своето основание, тъй
че следва да се уважат, първият изцяло за сумата от 50000лв., а вторият – до
размер от 5000лв., а за разликата бъде отхвърлен, поради прекомерност на
търсеното обезщетение за вредите, свързани със счупване на челюстта, воден от
следните съображения:
Всеки е длъжен да поправи вредите, виновно
причинени другиму, като го обезщети за тяхното претърпяване /чл.45,ал.1 от ЗЗД/.
В случая се установи, че ответникът е причинил на
ищеца на 02.09.18г. множество телесни увреди, включително тези, довели до
слепота с ляво око и счупване на челюстта, вследствие които ищецът реално е
претърпял неимуществени вреди, за които следва да бъде обезщетен.
Твърденията на ответника в отговора му, че
всъщност първо С. го ударил с глава, а той го блъснал в гърдите след това, макар
и незаявени изрично като възражение по чл.46 от ЗЗД, не се установиха в
производството, тъй че да има основание за неговото освобождаване от
отговорност в хипотезата на неизбежна отбрана.
Що се касае до справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, който съдът следва да определи на
пострадалия, съгласно чл.52 от ЗЗД, съдът намери, че:
Търсеното обезщетение от 50000лв. за вредите,
търпени вследствие загубата на зрение на лявото око, не е прекомерно, а е дори
по-ниско от онова, което съдът би намерил справедливо за случая с оглед чл.52
от ЗЗД, доколкото:
Загубата на зрение с едното око е невъзвратима. По
отношение ограничение на периферното зрение и дълбочината на зрението не може
да бъде компенсирана от дясното око. Претърпяването на травматичните увреждания
в тяхната съвкупност, е било свързано със значителни по своята сила и
интензивност болки и страдания, продължили за време от около 4.5мес. Травмите в
областта на окото са довели до претърпяване на оперативна намеса. Слепотата на
лявото око съставлява видима промяна на лицето, което няма как да се промени
във времето. Ищецът е все още сравнително млад /роден **./ и ще търпи
неудобствата на това състояние още най-малко ** години, предвид отчетената по
данни на НСИ средна продължителност на живота на мъжете в регион ** за периода
2017г.-2019г. от около **години. Икономическата обстановка в страната за
времето от 2018г., когато е претърпян инцидента, до 2021г., когато са
приключили устните състезания по делото, е влошена, предвид кризата с Ковид 19,
довела и до икономически спад и влошаване на трудовата и бизнес среда.
Що се отнася до болките и неудобството от
счупването на челюстта, същите са били търпени за един сравнително кратък
период от време - месец- два, също с оперативна намеса, като болката от всички
травми, все в областта на лицето, е била обща и намира обезщетение и по първия
иск, а единствено неудобството от затрудненията в дъвченето е останало свързано
само с тази травма. Затова, търсеното за вредите от това увреждане обезщетение
от 25000лв. е според съда прекомерно, а такова от 5000лв. е достатъчно за
компенсирането им.
При тези мотиви съдът счете, че първият иск следва
да се уважи изцяло, а вторият- до размер от 5000лв., а за разликата до 25000лв.
следва да се отхвърли, и да се присъди законна лихва върху двете присъдени
обезщетения от 02.09.18г. до окончателното им плащане, тъй като при вземанията
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана /чл.84,ал.3
от ЗЗД/.
В частта
за разноските.
Разноски претендират и двете страни, като с оглед
изхода на спора, в производството по първия иск разноски се следват само на
ищеца, а в производството по втория иск разноски се следват по съразмерност и
на двете страни.
Ищецът претендира по списък присъждане на разноски
в размер на общо 2035лв., като е установил изцяло направата им /виж списъка на
л.485, а за направата- съответно л.325, л.317, л.314 и л.486/.
Ответникът претендира по списък присъждане на
разноски от 1000лв., като е установил изцяло направата им /виж списъка на
л.487, а за направата-л.289/.
В производството по първия иск ищецът е бил
освободен от внос на такси и разноски на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК,
поради което, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумите от :
2000лв.- държавна такса, следваща се за производството по иска с цена от
50000лв.; 250лв.- изплатен от бюджета на съда хонорар на вещо лице Б. по
допуснатата по задачи на ищеца СМЕ.
Разноските от 1000лв., направени от ищеца за внос
на държавна такса, са за производството по втория иск, който е уважен частично,
но останалите разноски от 1035лв. са направени общо и за двата предявени иска.
Същото важи и за разноските на ответника, които са за адвокатски хонорар по
реализираната защита в производството.
Поради това, за целите на изчислението при
присъждането на разноски на страните, с оглед различния резултат по всеки от двата
разгледани искае, съдът зачете описаните в предходния абзац разноски като
направени наполовина за всеки един иск- по 517.50лв. от ищеца и по 500лв. от
ответника.
Предвид горното, по отношение на разноските, които
се следват на страните за всеки един иск, съдът намери, че :
На ищеца следва се присъдят разноски от 517.50лв.
по първия иск, който е изцяло уважен, и разноски по съразмерност с уважената
част от втория иск, в размер на 303.50лв. /общо разноски за втория иск
1000+517.50/, или общо за производството следва да му се присъдят разноски от
821лв. /517.50+303.50/.
На ответника, съразмерно с отхвърлената част от
втория иск /разноски за този иск от 500лв./, следва да се присъдят разноски за
производството по него, в размер на 400лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда С.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на С.Н.Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за неимуществените вреди,
претърпени вследствие на телесни увреждания, причинени му от него на
02.09.18г., в с.**, Община **, както следва:
Сумата от 50000- петдесет хиляди лева, ведно със законната
лихва от 02.09.2018г. до окончателното и плащане, за вредите, претърпени
вследствие причинена слепота на лявото око;
Сумата от 5000- пет хиляди лева, ведно със
законната лихва от 02.09.2018г. до окончателното и плащане, за вредите,
претърпени вследствие причинено счупване на челюстта, като за разликата до
претендираните 25000лв. отхвърля иска поради прекомерност на търсеното
обезщетение с оглед принципа на справедливост;
Сумата от общо 821- осемстотин двадесет и един
лева, разноски в производството, от които : 517.50лв. по иска за сумата от
50000лв., който е изцяло уважен; 303.50лв.- разноски по съразмерност с
уважената част от иска за сумата от 25000лв.
Осъжда С.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд,
сумата от общо 2250- две хиляди двеста и петдесет лева, от които 2000лв.-
следваща се за производството по иска за сумата от 50000лв. държавна такса и
250лв.- заплатен хонорар за вещо лице по допусната по делото СМЕ, от внос на
които ищецът е бил освободен на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Осъжда С.Н.Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,
да заплати на С.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 400- четиристотин
лева – разноски по съразмерност с отхвърлената част на иска му за сумата от
25000лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: