Р Е Ш Е Н И Е
№ 932 / 16.7.2020г.
гр. Перник, 16.07.2020 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадести юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 642 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от
“ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от Александър Викторов
Грилихес – изпълнителен директор, чрез юрк. Капка Паланова, срещу Б.Я.Ц., ЕГН **********,
с адрес: ***, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 426,37 лв. /четиристотин
двадесет и шест лева и 37 ст./ - главница по
цедиран договор за кредит от
22.03.2016 г., сумата 108,88 лв. /сто и осем лева и 88 ст./ - договорна възнаградителна лихва за периода
от 30.11.2016 г. до 22.03.2017 г., сумата 73,54 лв. /сто осемдесет и осем лева
и 85 ст./ - лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 23.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата 426,37 лв. от датата на подаване на
заявлението - 30.08.2018 г. до изплащане
на вземането, за които вземания е издадена Заповед № 4490/31.08.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06102/2018 г. по описа
на Районен съд - Перник.
В исковата молба се излага,
че на 22.03.2016 г. между ответника и „БАНКА ДСК“ ЕАД е сключен договор за кредит
с № 173738, по силата на който ответникът е получил в заем сумата 426,37 лв.
със задължение за връщането й на 12 месечни вноски заедно с възнаграждение за
ползването й. Твърди се, че ответникът не е изплатил задълженията си по
договора, като първата неплатена вноска е на 30.11.2016 г. и съгласно раздел 6
от ОУ дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Сочи се, че
кредитът е станал изискуем в пълния му размер на 22.03.2017 г. Твърди се, че на
10.11.2016 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и ищеца е сключено допълнително
споразумение за цедиране на вземания към Рамков договорза покупко-продажба на
вземания от 18.10.2016 г., по силата на който ищецът е придобил процесните
вземания. Въз основа на предоставено от цедента пълномощно ищецът изпратил
уведомление до длъжника за извършената цесия, но пратката е върната в цялост,
поради което същият следва да се счита уведомен с получаване на препис от
исковата молба. По изложените съображения се моли за уважване на предявените
искове и присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначеният от съда особен
представител – адв. Д.Ц., е изразил становище, че искът е допустим, но
неоснователен. Възразява се за неравноправност на клаузата, уреждаща дължимата
възнаградителна лихва като завишена. Сочи, че липсва яснота какви услиги са
предоставени на ответника, за които са му начислени такси съгласно т. 11 от
договора. Навежда довод, че липсва погасителен план към договора. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
По заявление на “ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, представлявано от Александър Викторов Грилихес –
изпълнителен директор, е
издадена заповед № 4490/31.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 06102 по описа за 2018 г. на РС-Перник срещу Б.Я.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата 426,37 лв. /четиристотин двадесет и
шест лева и 37 ст./ - главница по
цедиран договор за кредит от
22.03.2016 г., сумата 108,88 лв. /сто и осем лева и 88 ст./ - договорна възнаградителна лихва за периода
от 30.11.2016 г. до 22.03.2017 г., сумата 73,54 лв. /сто осемдесет и осем лева
и 85 ст./ - лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 23.08.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата 426,37 лв. от датата на подаване на
заявлението - 30.08.2018 г. до изплащане
на вземането,.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
С разпореждане от 18.12.2018 г. на заявителя е указано да предяви иск за
установяване на вземането си, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в месечен
срок от съобщението е представено доказателство за депозираната искова молба.
От представения по делото договор за стоков кредит №
173738/22.03.2016 г. се установява, че на 23.03.2016 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и
ответника е сключен договор за кредит, по силата на който „БАНКА ДСК“ ЕАД е
отпуснал на ответника сумата 426,37 лв. за закупуване на преносим компютър LENOVO-100MH006FBM на стойност 399,00 лв. и за сключване на
застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД с
еднократна застрахователна премия в размер на 27,37 лв., за срок от 12 месеца,
считано от датата на усвояването, с падежна дата за издължаване на месечните
вноски 22 число на месеца и фиксиран лихвен процент 40,32%.
По делото е представено допълнително споразумение от 10.11.2016
г. за цедиране на вземания към рамков договор за покупко-продажба на вземания
от 18.10.2016 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
потвърждение от „БАНКА ДСК“ ЕАД за извършеното прехвърляне и извлечение от
списъка с прехвърлени вземания.
Видно от представеното пълномощно по делото, че „БАНКА ДСК“
ЕАД е упълномпощила „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД да уведоми от нейно име всички
длъжници по вземанията по кредити, по които банката е цедирала с допълнително
споразумение, сключено на 10.11.2016 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД към Рамков договор за покупко-продажба на вземания, сключен
на 18.10.2016 г. за извършената цесия.
Представено е уведомление за извършената цесия до ответника,
изходящо от „БАНКА ДСК“ ЕАД, чрез пълномощника й „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна ескпертиза се установява, че кредитът по процесния договор е
усвоен на 22.03.2016 г. безкасово, като сумата 399,00 лв. е преведена от „БАНКА
ДСК“ ЕАД по фактура № **********/22.03.2016 г. на търговеца „Технополис
България“ ЕАД и сумата 27,37 лв. е преведена като застрахователна премия по
застраховка с „Групама Застраховане“ ЕАД по пакет „Стандарт+“. Според вещото
лице задълженията на ответника по договора по пера са, както следва: 426,37 лв.
– главница, 108,88 лв. –възнаградителна лихва за периода 30.11.2016 г. –
22.03.2017 г., 73,54 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2016 г. – 23.08.2018
г. Вещото лице е посочило, че размерът на лихвата за забава за периода
11.06.2016 г. – 29.09.2016 г. при лихвен процент в размер на 10% е 13,15 лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК,
вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца
към ответника, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК (редакция на текста изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г.) за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове.
При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи наличието на изискуеми вземания по издадената в полза
на цедента заповед за изпълнение за главница, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава по договор за кредит с твърдяното съдържание, сключен
между ответника и цедента, вземането по който е валидно прехвърлено в полза на
ищеца от предходния кредитор с валиден договор за прехвърляне на вземане, че
цесията е съобщена на длъжника от надлежната страна, изпадането на ответника в
забава и размерът на дължимото обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на
задължението си за заплащане на месечните вноски по договора за кредит или
направените правоизключващи възражения за недължимост на претендираните
вземания.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК /в сила от 12.05.2010 г./ договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
От предмета на представения по делото договор за стоков кредит № 173738/22.03.2016
г., страните и съдържанието на правата и задълженията съдът прави извода,
че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК.
С оглед изложеното, следва да
бъде извършена служебна проверка за съответствие на клаузите на договора с
императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит.
В тази връзка съдът констатира,
че договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1
от ЗПК писмена форма, като в него е посочено, че се
сключва за срок от 12 месеца, считано от датата на усвояването, с падежна дата
за издължаване на месечните вноски 22 число на месеца и фиксиран лихвен процент
40,32%. Не е посочена обаче общата сума, дължима от потребителя,
изчислена към момента на сключване на договора за кредит, погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски; информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. С
оглед изложеното, съдът приема, че съдържанието на договора не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 11 и т. 12 ЗПК, поради което същият е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
От заключението на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че сумата по кредита е
усвоена и не е извършено връщане на заетата сума.
По делото не се спори, а и от
представените доказателства съдът приема за установено, че вземането е валидно
прехвърлено на ищеца в настоящото производство, за което длъжникът е надлежно
уведомен с връчване на препис от исковата молба, съдържаща уведомление от
предишния кредитор и нарочно пълномощно в полза на ищеца. Преписът от исковата молба, ведно с приложенията към нея, са връчени на
ответника чрез назначения особен
представител. Следователно длъжникът е получил
изходящото от цедента (чрез надлежно упълномощен представител) до него уведомление.
Защитата, която се осъществява от назначения по делото в хипотезата на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страна по делото, по
отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният
представител може да извършва широк кръг от процесуални действия и съответно
той се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната
страна. Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, дори и ако е направено на особения представител и от този момент се
пораждат свързаните с факта на връчване правни последици (в този смисъл е
Решение № 198/18.01.19 г. по т. д. № 193/18 г. на ВКС). Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото,
с оглед чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то
получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск, за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано (така решение № 123/24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.). Затова съдът приема, че с
връчването на съобщение за извършената цесия, като приложение към исковата
молба е осъществено надлежно уведомяване за цесията, а изложените доводи в
противен смисъл се явяват неоснователни. По тези съображения следва, че
процесната цесия има действие за длъжника и тъй като същият не твърди да е
извършил плащане на прехвърленото вземане, то ищецът - цесионер се явява носител на това вземане.
С оглед изложеното, съдът прави
извод, че предявеният иск за главница в размер на 426,37 лв. е основателен и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че
искът има за предмет парично вземане, като правоувеличаваща последица от
предявяването му следва да бъде уважено и искането за присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда – 30.08.2018
г., до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изводите относно
действителността на договора за кредит и разпоредбата на чл. 23 ЗПК, съдът
приема, че исковете за сумата 108,88 лв. – договорна лихва, и 73,54 лв. –
обезщетение за забава, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед отправеното искане и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се
произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото
производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски, съразмерно на
уважената част от исковите претенции. В настоящото исково производство ищцовото
дружество е направило следните разноски: 125,00 лв. – държавна такса, 150,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, 150,00 лв. – депозит за особен
представител, т. е. направените разноски в исковото производство са в общ
размер на 425,00 лв. В заповедното производство ищецът е направил разноски
както следва: 25,00 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, т.е. общо 75,00 лв.
От така сторените разноски на
ищеца следва да се присъди сумата 350,18 лв., представляваща разноски за
заповедното и исковото производство, съобразно на уважената част на исковете.
Ответникът не е направил искане
за присъждане на разноски съобразно отхвърлената част на исковете и не е
представил доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да
му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Б.Я.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, сумата
426,37 лв. /четиристотин двадесет и шест лева и 37 ст./ - главница по договор за кредит с № 173738 от 22.03.2016 г., сключен с „БАНКА ДСК“
ЕАД, вземането за което е
прехвърлено с Допълнително споразумение
от 10.11.2016 г. за цедиране на вземания към Рамков договор за покупко-продажба
на вземания от 18.10.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 30.08.2018 г. до изплащане на вземането, за
което вземане е издадена Заповед № 4490/31.08.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 06102/2018 г. по описа на Районен съд -
Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата
108,88 лв. /сто и осем лева и 88 ст./ - договорна възнаградителна лихва за
периода от 30.11.2016 г. до 22.03.2017 г. и сумата 73,54 лв. /сто осемдесет и
осем лева и 85 ст./ - лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 23.08.2018
г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 9 ЗПК, 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.Я.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Хенрик
Ибсен” № 15, ет. 7, сумата 350,18 лв. /триста и петдесет лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща разноски за заповедното и исковото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 06102
по описа за 2018 г. на Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: