РЕШЕНИЕ
№ 367
гр. Пловдив, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20255300500336 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от С. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.***** против
решение № 3947/9.10.2024 г. на ПдРС, с което жалбоподателката е осъдена да заплати ДТ в
размер на 4542.60 лв. Жалбоподателката счита, че в съдебното решение следва да бъде
освободена от държавни такси, тъй като с определение от 26.04.2022 г. ПдОС, Х гр.с., по
гр.д. № 1049/2022 г. на основание чл. 83, ал. 2 ГПК я е освободил от държавни такси и
разноски по гр.д. № 16712/2019 г. на ПдРС. По отношение на постановеното решение, с
което съдът е обявил за окончателен проекта за разделителен протокол, иска да се отмени
същото и да се приложи чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като съдебната делба се извърши чрез
възлагане на нея дял І, а именно самостоятелен обект с идентификатор *****.*****.1071.1.1
с адрес на имота гр. ***** и сграда с идентификатор *****.*****.1071.5 с предназначение
гараж. Излагат се съображения, че сестра й Е. Б. от години ползва посочения апартамент и
гараж, въпреки че жалбоподателката и болният й син са останали без жилище.
Въззиваемият Е. К. Б. с ЕГН:********** от гр.**** чрез адв. Е. М. – оспорва
жалбата.Иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно, а
въззивната жалбата да се остави без уважение като неоснователна Претендира за разноски.
Постъпило е и становище от адв.Д. П. и адв. Е. М., с което считат, че въззивната жалба е
бланкетна и формална, че в нея не се сочат каквито и да е пороци на решението на РС,
поради което се иска потвърждаване на решението на РС.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните
доводи, намира следното:
Предявен е иск за делба – фаза по извършването.
С обжалваното решение РС е обявил за окончателен проекто-разделителния протокол
от 03.10.2024 г. като е съставил два дяла от допуснатите до делба недвижими имоти с
вл.с.решение №2053/6.6.2022 г. по гр.д.№20546/2021 г. на ПРС и с вл.с.решение
№2763/3.8.2020 г. по гр.д.№16712/2019 г. на ПРС, съсобствени на страните при равни квоти,
както следва: дял І -самостоятелен обект с идентификатор *****.*****.1071.1.1 с адрес на
имота гр. ***** с предназначение апартамент от 97 кв.м. ведно с избено помещение с площ
24,40 кв.м. и ¼ ид.ч.от тавана, целият с площ от 95 кв.м. и сграда с идентификатор
*****.*****.1071.5 с предназначение гараж със застроена площ от 19 кв.м. и дял ІІ –
поземлен имот с идентификатор ***.***.42 с площ от 463 кв.м. ведно с построената в него
сграда с идентификатор ***.***.42.1 с площ от 32 кв.м., представляващ двуетежна вилна
сграда като е постановил за уравняване на дяловете получилият дял І да заплати на
получилият дял ІІ сумата 19865 лв.
Окончателният разделителен протокол е обявен на база съставеният и предявен на
страните поректо-разделителен протокол от 03.10.2024 г., по който въззивницата Т. не е взела
становище въпреки дадената й възможност /протоколно определение –л.155 от д.РС/
Искането на въззивницата съдебната делба се извърши чрез възлагане на нея на
апартамента и гаража от дял І не е разгледано от съда, тъй като в първото по делото
заседание по гр.д. №16712/2019 г. на ПРС след допускане на делбата, Т. не е направила
претенция за възлагане по чл.349 ГПК. Освен това, на л.127 от д.РС е депозирана молба вх.
№105683/21.11.2023 г., в която Т. моли съда „да насрочи дата за провеждане на делбата чрез
жребий“, т.е. изразила е становище за начина на извършване на делбата – чрез жребий.
От така изложеното съдът намира, че въззивната жалба е бланкетна, тъй като не
съдържа конкретни оплаквания и аргументи в какво се изразява неправилността и
незаконосъобразността на първоинстационното решение.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни правила, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите му изцяло.
Поради изложените съображения съдът намира, че районният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С ВЖ е направено искане за отмяна на решението на РС в частта, с което
жалбоподателката е осъдена да заплати ДТ в размер на 4542.60 лв. ПОС намира, че искането
следва да се остави без разглеждане поради липса на правен интерес, тъй като по реда на
чл.248 ГПК с определение №14781/26.11.2024 г., ПРС,7 гр.с. по същото делото, необжалвано
2
от страните, съдът е отменил решението си в частта, с която Т. е осъдена да заплати ДТ в
размер на 4542,62 лв.
С оглед неуважаване на въззивната жалба въззиваемият има право на разноски за
производството на основание чл.78 ал.3 ГПК. Такива са поискани на осн. чл.78, ал.8 ГПК, но
не се присъждат, тъй като няма данни да са направени.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ като недопустима поради липса на правен интерес
въззивна жалба на С. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.***** против решение №
3947/9.10.2024 г. на ПдРС,в частта, с което жалбоподателката е осъдена да заплати ДТ в
размер на 4542.60 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3947/9.10.2024 г. на ПдРС, 7 гр.с. в останалата
обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от съобщението пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3