Р Е Ш Е Н И Е
Номер 437 18.11.2019г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на
шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в открито заседание, в следния
състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№651 по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки
районен съд № 1009 от 10.07.2019г. постановено по гр.д. № 4563/2018г. по описа
на същия съд, по иска на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", бул."Н.
Вапцаров" №55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по
вписванията под ЕИК *********, представлявана от А.В.А. - Изпълнителен директор
и М.Т.П. - Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.А.К., със съдебен
адрес:*** против Н.В.В., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК е признато за установено спрямо
ответника Н.В.В., с ЕГН ********** съществуването на вземанията на ищеца
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, произтичащи от Рамков
договор № 0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКАРТ/РайКАРТ+dir.bg от 24.09.2012г., съгласно издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1511/2018г. по описа на Районен
съд-Пазарджик, а именно: изискуема редовно падежирала главница в размер на
500.00 лева за периода от 02.08.2013г. до 02.09. 2015г.; изискуема редовна
лихва в размер на 1086.72 лева, начислена за периода от 02.08.2013г. до
19.04.2018г. включително; изискуема застрахователна премия, дължима съгласно
чл.141, във връзка с чл.140 от Рамков договор №0608010076799530 за издаване и
ползване на национална кредитна карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09.2012г. в
размер на 2.25 лева, начислена към 16.09.2013г.; изискуеми такси, дължими
съгласно раздел XIII, Тарифа от Рамков договор №0608010076799530 за издаване и
ползване на национална кредитна карта РайКарт/РайКарт+Dir.bg от 24.09. 2012г. в
размер на 76.62 лева, начислени за периода от 22.07.2013г. до 20.11.2013г.
включително; ведно със законна лихва за забава за периода от постъпване на
заявлението в съда - 20.04.2018г. до изплащане на вземането. Със същото решение
е осъден Н.В.В., с ЕГН **********,***, да заплати на "Райфайзенбанк
(България)" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
„Лозенец", бул."Н. Вапцаров" №55, ЕКСПО 2000, вписана в
Търговския регистър при Агенция по вписванията под ЕИК *********,
представлявана от А.В.А. - Изпълнителен директор и М.Т.П. - Прокурист, с
пълномощник юрисконсулт Р.А.К., със съдебен адрес:***, сторените разноски в
заповедното производство и в исковото
производство в размер общо на 946,59 лева.
Решението се обжалва изцяло
с въззивна жалба, с вх.№18209 от 22.07.2019г. подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от ответника в производството
пред първата инстанция Н.В.В. чрез назначения му особен представител адв.А.Г. ***
с доводи за порочност като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и явно несправедливо, като
се иска да бъде отменено и вместо него се постанови ново с което исковата
претенция да бъде отхвърлена. Претенцията продължава се оспорва и с жалбата по основание и по размер. Счита
за неоснователен извода на съда по повод възражението на ответника за
погасяване на вземането на банката по
давност, че такова погасяване не е налице доколкото съдът приел, че при договора
за кредит е налице едно неделимо
плащане, а не периодични плащания от една страна, а от друга приложил
петгодишната погасителна давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на главницата,
така и по отношение на лихвата. Цитира се тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г.
на ОСГТК на ВКС за периодичните плащания, като счита, че с него не е даден
отговор на въпроса каква е приложимата давност на вземанията по договор за
банков кредит. Позовавайки се на разпоредби от ТЗ, от ЗКИ и ЗПК, регламентиращи
договора за банков кредит и след анализ на съществените му елементи и правна
характеристика и акцентирайки на разпоредбата на чл.430 от ТЗ, жалбоподателят
прави извод, че по своето правно
естество паричните престации по договора
са винаги делими и че те могат да се изпълняват на части според уговорката на
страните, като предвид и наличието на погасителен план за разсрочено във
времето изпълнение на задължението от кредитополучателя, то следва да се
приеме, че са налице частични плащания и че следва да се постави знак за
равенство между частични плащания и периодични плащания. Изводът, който се
аргументира от жалбоподателя е, че в случая при договора за банков кредит са
налице периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и приложение
намира кратката тригодишна давност. На второ място, като неправилен се
квалифицира извода на съда, че е налице надлежно уведомяване на
кредитополучателя за настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа,
че изискуемостта на вземането следва да
е налице и в хипотеза на чл.410 от ГПК както и по чл.417 от ГПК, че
изискуемостта не настъпва автоматично при неплащане на определени вноски, а
следва да бъде обявена като се уведоми длъжника от кредитора за обявяването на
предсрочната изискуемост, като в случая от доказателствата не ставало ясно, че
изявлението на кредитора за настъпването на предсрочна изискуемост е изпратено
и получено от кредитополучателя В. преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на дата 23.04.2018г. Твърди се, че ако относимите към настъпване и
обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е
изискуемо в предвидения размер и на предявеното основание и че уведомяване за
настъпилата изискуемост, извършено с подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК или по друг начин след подаване на заявлението до заповедния съд, не може
да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемостта на
задължението, а е основание за предявяване на осъдителен иск. Поддържа, че в
случая предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на исковата молба на
21.02.2019г. на ответника чрез неговия особен представител и това не може да не
бъде зачетено.Няма направени доказателствени искания с въззивната жалба по реда
на чл.266 от ГПК.
В срок е постъпил писмен
отговор на въззивната жалба, подаден от насрещната по спора страна
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в който се излагат доводи за недопустимост и на
неоснователност на жалбата по същество. На първо място се сочи, че жалбоподателят
не е посочил в какво се изразява порочността на обжалваното решение. По въпроса
за твърдяната липса на връчване на
поканата за предсрочна изискуемост, се поддържа, че уговорените частични
срокове за плащания и до изтичането на крайния им срок сами по себе си подканят
задължените лица за незабавно и несъмнено изпълнение и че извънсъдебна или
съдебна покана за плащане на погасителни вноски с настъпил падеж не се изисква
и няма нужда от известяване за да се постави длъжника в забава тъй като денят
на изпълнението е точно определен като календарен.Твърди се, че в случая
изискуемостта на задължението е настъпила с изтичането на крайния срок на
погасяване на кредита на дата 24.09.2015г. поради което доводите в жалбата за
предсрочна изискуемост на кредита и за уведомяването на длъжника за нея са
неосносими.Като неотносими се квалифицират и доводите досежно погасителната
давност, като се поддържа, че кредитът е револвиращ, тоест позволява на кредитополучателя да разполага с определена
сума за срока на договора като заплаща лихви и такси върху използваната от нея
част и че кредитният лимит възстановява размера си в процеса на неговото
погасяване, като по този начин погасената част от главницата отново може да
бъде използвана и че правилно съдът е осъдил длъжника да заплати исковите суми
след като е установил, че ги дължи. Моли да се потвърди обжалваното решение.
Няма ангажирани от страните доказателства
по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд
провери при условията на чл.269 от ГПК валидността и допустимостта на
обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба и в писмения отговор и
прие за установено следното:
Предявен е иск с правно
основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430
ал.1-ал.3 и чл.286 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Н.В.В.,
с ЕГН-**********,***, ищецът „Райфайзенбанк(България)“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр.София, бул.“Н. Вапцаров“ №55, ЕКСПО 2000,
ЕИК-*********, твърди, че в проведено заповедно производство, в полза на
банката е издадена заповед за изпълнение, по силата на която длъжникът Н.В. е осъден да заплати дължими по
сключен рамков договор №0608010076799530 за издаване и ползване на национална
кредитна карта РайКарт/РайКарт +dir.bg от 24.09.2012г. суми, и
която заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Твърди
се, че в едномесечния срок от уведомяването на банката от заповедния съд за
предявяване на иск за установяване на вземането си при условията на чл.415 ал.1
т.2 от ГПК на дата 23.07.2018г., такъв е предявен от банката
и че за нея съществува правен интерес да установи вземането по
заповедта. Твърди се, че с процесният Рамков договор /РД/ сключен между
страните, банката-кредитор е отпуснала на кредитополучателя Н.В. кредитен лимит
от 500лв напълно усвоен от потребителя. Твърди се, че този кредитен лимит може да бъде използван само посредством
картата, като в рамките на един отчетен период могат да се ползват само
средства до размера на одобрения от банката кредитен лимит/КЛ/.Поддържа се, че този кредит е револвиращ защото позволява на
кредитополучателя да разполага с определена сума за срока на договора,като
заплаща лихви и такси върху използваната от нея част, тоест вноските включват
плащане по главницата и възнаградителна
лихва и че КЛ възстановява размера си в процеса на неговото погасяване, като по
този начин погасената част от главницата отново може да бъзе използвана. Твърди
се, че съгласно чл.124 от РД срокът на действие на договора е 3(три) години при
основно задължение на кредитополучателя съгласно чл.430 от ТЗ да върне заетата
сума в уговорения срок, като редовно погасява месечните погасителни вноски. Твърди
се още, че договорът за банков кредит е лихвоносен като в чл.26 от същия
страните са уговорили възнаграждение за кредитора за ползвания КЛ или част от
него представляващо редовна лихва, начислявана върху усвоената част от КЛ към
края на отчетния период за периода от края на отчетния период до пълното погашение събирана служебно от банката
от КЛ или за сметка на неговото надвишение. Поддържа ищецът, че съгласно чл.3
от договора всички дължими лихви, такси и комисионни във връзка с ползването на
КЛ се събират също служебно от банката и по същия начин както и за редовната
лихва. Твърди се, че при неизпълнение на
парично задължение неизправната страна –длъжникът следва да заплати на
изправната-кредитор обезщетение за неизпълнение в определен срок и че това
обезщетение за забавено изпълнение чиито размер е законната лихва съгласно
чл.86 ал.1 от ЗЗД се начислява върху присъдена главница от деня на забавата до деня
на плащането. Поддържа се, че кредиторът винаги има право на законната
мораторна лихва, без да е необходимо тя да е уговорена тъй като за времето от
деня на забавата до деня на плащането, кредиторът е лишен от облагата да ползва
и да се разпорежда с парите, които му се дължат и които не получава и че
правото му възниква при наличие на две предпоставки-наличие на парично задължение
и забава. Твърди ищецът, че в чл.37,
чл.38 и чл.39 от договора е описан начинът на
погасяване на кредита, като в случая същият е следвало да бъде погасен
на месечни погасителни вноски, с минимална
погасителна вноска /МПВ/ в размер на 5% от общата дължима сума плюс непогасени
вноски от предходен период плюс сумата на надвишението на КЛ, но не по-малко от
10лв/5евро. Твърди се още, че срокът за плащане на дължимите МПВ е от второ до
шестнадесето число на месеца.Поддържа ищецът, че срокът на действие на договора е три
години или изискуемостта на задължението
е настъпила с изтичането на крайния срок на договора -24.09.2015г. съгласно
чл.127 от РД, при което и съгласно чл.84
ал.1 от ЗЗД длъжникът се счита поканен с изтичането на срока без да е
необходимо да бъде канен от кредитора. Твърди се още, че банката е изпълнила
всички свои задължения по договора като на кредитополучателя му е отпусната
парична сума за възмездно ползване и без кредиторът да е нарушил императивни
законови изисквания и подзаконови задължения при сключването, изпълнението и
промяната на договорните отношения между страните. Счита, че обстоятелствата
довели до настъпване на изискуемостта на вземанията на банката са изпадането на кредитополучателя в забава по
отношение плащането на погасителните вноски, като не са заплатени месечни
погасителни вноски, включващи главница и лихва с падежни дати : 02.08.2013г.;02.09.2013г.;02.10.2013г.;02.11.2013г.;02.12.2013г.;02.01.2014г.;02.02.2014г.;02.03.2014г.;02.04.2014г.;02.05.2014г.;02.06.2014;02.07.2014г.;02.08.2014г.;02.09.2014г.;02.10.2014г.;02.11.2014г.;02.12.2014г.;02.01.2015г.;02.02.2015г.;02.03.2015г.;02.04.2015г.;02.05.2015г.;02.06.2015г.;02.07.2015г;
02.08.2015г.;02.09.2015г., като неплащането представлява противоправно
неизпълнение и за него длъжникът отговаря съгласно чл.122 от ЗЗД. Твърди се, че
длъжникът е изпаднал в забава по отношение на месечните вноски което
представлява неизпълнение на договора за което следва да се ангажира неговата
договорна отговорност.Твърди се още, че задълженото лице отговаря за всички
материалноправни последици на забавата. Счита, че задължението на кредитополучателя
да върне на банката сумата по кредита и заплати уговорената лихва в рамките на
уговорените частични срокове и до изтичането на крайния договорен срок на
24.09.2015г. е парично носимо и срочно задължение с определен от страните
срок.Твърди се, че настъпването на уговорените срокове /падежи/ на посочените
по-горе дати само по себе си кани задължените лица към незабавно и несъмнено
изпълнение като извънсъдебна или съдебна
покана за плащане на погасителните вноски с настъпил падеж не се изисква
и няма нужда от известяване за да се
постави длъжника в забава, предвид на това, че денят на изпълнението е точно
определен като календарен ден и че срокът „кани“ вместо кредитора. Твърди, че
изискуемостта на задължението е настъпила с изтичането на крайния срок на
кредита-24.09.2015г. и тя е осчетоводена на тази дата. Твърди се още, че от
датата на настъпване на изискуемостта до датата на подаване на заявление до
заповедния съд за издаване на заповед за изпълнение, от длъжника не са
постъпили плащания на дължимите към банката суми.Затова се поддържа, че в полза
на банката са възникнали вземанията,
посочени в петитума на исковата молба. Банката предприела действия за принудително
събиране на вземанията подавайки заявление по чл.410 от ГПК за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист като й била издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№1511/2018г. по описа на РС-Пазарджик с която длъжникът Н.В.
бил съден да й заплати дължимите по договора за кредит суми от 1665.59лв, от които изискуема редовно
падежирала главница от 500лв; изискуема редовна мораторна лихва от 1086.72лв за
периода от 02.08.2013г. до 19.04.2018г.; изискуема застрахователна премия
дължима по чл.141 и чл.140 от РД в размер на 2.25лв; изискуеми такси по раздел
ХІІІ, от Тарифата от РД от 76.62лв за периода 22.07.2013г. до 20.11.2013г.,
ведно със законната лихва за забава от постъпване на заявлението в
съда-20.04.2018г. до изплащане на вземането, както и направените в заповедното
производство съдебно деловодни разноски в размер на 33.31лв за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение от 150лв. Твърди се, че между страните са
възникнали валидни облигационни отношения по процесния РД. Моли да се признае
за установено спрямо ответника Н.В.
съществуването на вземания на ищцовата банка съгласно издадената заповед
за изпълнение, а именно сумата от 1665.59лв, от които изискуема редовно
падежирала главница от 500лв за периода 02.08.2013г. до 02.09.2015г.; изискуема
редовна лихва от 1086.72лв за периода от 02.08.2013г. до 19.04.2018г.; изискуема
застрахователна премия дължима по чл.141 и чл.140 от РД в размер на 2.25лв на
числена към 16.09.2013г.; изискуеми такси по раздел ХІІІ, от Тарифата от РД от
76.62лв за периода 22.07.2013г. до 20.11.2013г., ведно със законната лихва за
забава от постъпване на заявлението в съда-20.04.2018г.до изплащане на
вземането, както и направените в заповедното производство съдебно деловодни
разноски в размер на 33.31лв за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
от 150лв. Претендира присъждане на разноски направени в исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК е
постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения по делото на ответника
по иска при условията на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител адв.А.Г. *** в
който се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция. На първо
място се поддържа в отговора, че се оспорва основателността на плащането и
размера на дължимите суми предвид заявеното в исковата молба, че отпуснатия
кредит е револвиращ без да става ясно каква част от него е ползвана от
ответника през определените в договора месеци за да се прецени и каква лихва и
такси са дължими върху използваната част;дали е използван целия КЛ от 500лв и
има ли погасяване на главницата, която може отново да бъде използвана от него.Не
ставало ясно кога за последно е използван КЛ от В. и кога е бил възстановен
за последно за преценка кога кредитът е станал предсрочно изискуем. На следващо
място се поддържа, че искът е неоснователен тъй като вземането на банката не е станало изискуемо
въз основа на автоматична настъпила предсрочна изискуемост поради липса на
уведомяване на длъжника за обявена
предсрочна изискуемост при условията на чл.51 от РД. Твърди се, че дружеството
има статут на банка по смисъла на чл.2 от ЗКИ и че съгласно т.18 от ТР по
тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните при две предпоставки-неплащане и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем; че и
вземането предмет на заявление по чл.410
от ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на изявлението.Като
елемент от обявяването на предсрочната изискуемост ответникът сочи задължението на кредитора преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост. И че в случая такова уведомяване на длъжника
извършено преди подаване на заявлението
до заповедния съд липсва, както и че уведомяването чрез връчване на препис от
исковата молба по чл.422 ал.1 от ГПК не може да бъде взето в предвид като факт
настъпил след предявяване на иска.
Навежда се извод, че в случая по отношение на ответника предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила след връчване на исковата молба. Предвид липсата на надлежно уведомяване
на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на кредита се поддържа, че не е
настъпила забава в плащанията от претендирания им начален момент.Твърди се,
че вземанията за главница и лихви по
исковата молба се претендират в общ
размер, и не са заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания
поради което съдът не следва да се произнася по отношение на месечните
погасителни вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, защото ще бъде недопустимо изменение на предявения установителен иск. На следващо
място, ответникът прави възражение за изтекла
погасителна давност по чл.111 буква“в“ предложение второ от ЗЗД като се
поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства които да установят обстоятелствата,
довели до спиране или прекъсване на давността преди образуване на заповедното
производство. Моли да се отхвърли изцяло заявената искова претенция.
Пазарджишкият окръжен съд за
да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се от събраните в
хода на производството пред първата инстанция доказателства, че между страните
на дата 24.09.2012г. в гр.Пазарджик е сключен срочен рамков договор
№0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта Рай
Карт/РайКарт + Dir.bg по силата на който „Райфайзенбанк (България)“ ЕООД
открива сметка в български лева с IBAN ***ална кредитна
карта Рай Карт/РайКарт + Dir.bg с ПИН на името на
картодържателя Н.В. на база искане за
издаване на такава карта като банката одобрява първоначален кредитен лимит в
размер на 500лв /чл.23/.Съгласно чл.19 от договора банката събира годишна такса
за обслужване на картата, съгласно действащата тарифа на банката.Съгласно чл.26
от договора, за ползвания кредитен лимит или част от него, картодържателят
заплаща на банката годишна лихва в
размер на 18.5%. Уговорени са хипотези на едностранно изменение от банката на
лихвата за което последната е поема задължение да уведоми картодържателя, като промяната се публикува и
на Интернет страницата на банката. Предвидени са и клаузи за предсрочно
погасяване от картодържателя на всички свои задължения към банката без да дължи
неустойка или обезщетение на банката във връзка с погасяването /чл.36/. Посочен
е и годишния процент на разходите /ГПР/ при покупка на стоки и услуги на стойност
3000лв, със средства от КЛ, платими на 12 равни месечни вноски при 20.15%
/чл.32/.. Предвидено е издаване от банката на месечно извлечение на хартиен
носител изплащано на адреса за кореспонденция на картодържателя, както и какви
данни съдържа-чл.35. Предвидено е, че при
внасяне на средства по сметка към която е издадена картата, надвишаващи
размера на ползвания КЛ и сметката е на кредитно салдо, по нея не се начислява
възнаградителна лихва /чл.34/. Съгласно чл.37 от договора минималната
погасителна вноска /МПВ/ е в размер на
5% от общата дължима сума /усвоения КЛ с
добавени лихви, такси и комисионни/ плюс по-голямото от сумата на неплатените
МПВ за предходен период или надвишението на КЛ, но не по-малко от 25лв . В чл.36
е предвидено задължение за картодържателя всеки месец да внася погасителна вноска, която да е в размер
не по-малък от МПВ като срокът за плащането на МПВ е от 2-ро до 16-то число на
месеца, в който е изготвено извлечението. Предвидено е още, че неполучаването
на извлечението от картодържателя не е основание да не внесе в срок дължимата МПВ /чл.38/. Предвидени са клаузи
за неблагоприятните последици от неизпълнението, едно от които е обявяване на предсрочна изискуемост на
кредитния лимит при непогасяване в срок задължение, произтичащо от договора/
чл.44/; право на отказ от договора/
чл.45/, настъпване на предсрочна изискуемост /чл.50/ след обявяване на КЛ за
такъв с писмено предизвестие до
картодържателя. В чл.123 и чл.124 е уговорено,че договорът влиза в сила от
датата на подписването му и предоставяне на картата на картодържателя и срока на действие на договора е 3(три) години
или до 24.09.2015г. Предвидени са и клаузи за автоматично подновяване на
договора в случаите когато картодържателя не е в просрочие към момента на
изтичане валидността на картата и картодържателят не е уведомил банката, че не
желае да му бъде подновена картата/чл.125/. В Раздел ХІ-ти „Застраховка живот“
са предвидени клаузи относно сключването на застраховка „Живот“ покриваща
задълженията му и във връзка с кредитния лимит по картата, която се сключва със
съгласие на картодържателя и по негово искане,като застраховането се извършва
от банката за срока на действие на договора /автоматично подновяване за всяка
следваща застрахователна година/, като премията
по застраховката се събира служебно от неусвоения кредитен лимит по
картата, като банката служебно ще заплаща от негово име и за негова сметка
сумите необходими за плащанията на застрахователната премия /чл.141/. В чл.157
е декларирано от картодържателя, че банката
му е предоставила преддоговорна информация свързана с кредитния лимит
във формата на стандартен европейски формуляр съгласно чл.3 от ЗПК и
потвърждава, че е запознат с нея. В договора са посочени параметрите на
Тарифата на банката във връзка с процесната кредитна карта и кои операции и
действия подлежат на плащане, както и каква е тяхната стойност. Договорът е
подписан двустранно както от банката така и от картодържателя.
Установява се, че на
24.04.2018г. или 2 /две/ години и 7/седем/ месеца след приключване срока на
действие на договора, за който липсват данни да е продължен при условията на
чл.125 от същия, а никоя страна не твърди обратното, от страна на банката –ищец
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е
инициирано заповедно производство по чл.410 от ГПК с искане да бъде издадена
заповед за изпълнение за суми, предмет
на договора и дължими от картодържателя Н.В.В.,
както следва - парично вземане от 500лв представляващо изискуема редовно
падежирала главница за периода 02.08.2013г. до 02.09.2015г.; изискуема редовна
(мораторна) лихва от 1086.72лв, за времето от 02.08.2013г. до 19.04.2018г; изискуема
застрахователна премия по чл.141 в размер на 2.25лв и изискуеми такси от
76.62лв, съгласно раздел ХІІІ на
Тарифата за времето от 22.07.2013г. до 20.11.2013г. и законна лихва за
забава от 20.04.2018г. до изплащане на вземането.
Като обстоятелства от които произтича вземането банката е посочила в т.12 от
заявлението, че по сключения рамков
договор отпуснатият кредитен лимит от 500лв е усвоен напълно, че договорът е
със срок от 3г.(три години) при годишна лихва представляваща възнаграждение на
кредитора за ползвания КЛ от 18.5%,
че изискуемостта на задължението е
настъпила с изтичане на крайния срок на договора-24.09.2015г., като длъжника е
поканен да плати с изтичането на срока. Поискано
е присъждане и на разноски в заповедното производство-31.31лв за държавна такса и 150лв. разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. На 25.04.2018г. заповедният
съд-Районен съд гр.Пазарджик е издал по образуваното по заявлението
ч.гр.д.№1511/2018г. , заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №787 с което искането е уважено изцяло, като по отношение на разноските за
юрисконсулт искането е уважено частично-до размера на сумата от 50лв.
Тъй като връчването на
заповедта на длъжника В. е извършено при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, с
определение на заповедния съд №1814 от 03.07.2018г. по ч.гр.д.№1511/2018г.
заявителят е уведомен, че следва да предяви иск за установяване на вземането си,
което е връчено на 23.07.2018г. , като 23.08.2018г. или в едномесечния срок от
уведомяването съгласно чл.415 ал.4 от ГПК, както и в три годишния срок от
изтичането на срока на действие на договора за кредитен лимит, кредиторът
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е инициирал исково производство по чл.422 от ГПК
за установяване на вземането си срещу картодържателя.
По делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза от вещото лице
М.Л., заключението по която съдът възприема изцяло като обосновано,
компетентно изготвено и неоспорено от страните и от което се установява, че процесният
договорен кредитен лимит, след актуализирането си от 24.09.2012г. в размер на
500лв, е усвояван многократно като първите тегления в брой са извършени след
актуализацията на 28.09.2012г. в размер на 250лв. Вещото лице е установило,
че към 23.04.2018г. или към датата на
подаване на заявлението до заповедния съд е имало непогасени общо 1665.59лв,
формирани от главница от 500лв плюс договорна (възнаградителна) лихва от
1086.72лв, начислена за периода 02.08.2013г. до 21.04.2018г., застрахователна
премия от 2.25лв начислена на 16.09.2013г.
и такси 76.62лв за периода от 09.07.2013г.-21.11.2013г. Посочено е още, че
процента наказателна лихва е от 26 % и представлява договорена надбавка за забава при редовен лихвен процент от
18.5%. като няма данни да е начислена наказателна лихва. Според вещото лице след 23.04.2018г.
няма данни за извършени плащания. Установено
е още, че броя на просрочените дни към 20.04.2018г. е от 1722 дни, отчитани от
03.08.2013г. и от 2091дни към дата 24.04.2019г.
При тези данни Пазарджишкият
окръжен съд прави следните изводи:
І.Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен
съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност по предвидения
процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД да установи съществуването на вземането си за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК предвид
разпоредбата на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК и
в случай на уважаване на претенцията да иска да му бъде издаден изпълнителен лист
при условията на чл.416 от ГПК поради влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
ІІ.Разгледана по същество исковата претенция е изцяло основателна.
При извършената служебна
проверка съдът не констатира неравноправни клаузи или такива водещи до
нищожност на Рамковия договор или неговата недействителност. Всички клаузи са индивидуално уговорени, потребителят е
запознат предварително с клаузите на договора на база изготвен и представен Стандартен
европейски формуляр и не имало пречка да влияе върху тях, респективно
същите да бъдат коригирани, по начин, че
да не го поставят в неравноправно положение спрямо кредитора.Уговорените
лихвени проценти на договорна лихва,
наказателна лихва при предсрочна изискуемост, лихва за забава, както и
ГПР съответстват на параметрите заложени в ЗПК. Договорът има изискуемото се по
закон съдържание, правата на длъжника са гарантирани в пълен обем, включително
и в хипотези на отказ от договора както
и право предсрочно да погаси задълженията си по договора, включително и в
хипотеза при несъгласие от негова страна с новия лихвен процент определен от
банката. Между впрочем потребителят не е въвел нито едно основание за нищожност
на сключения от него рамков договор, респективно за наличие на неравноправни клаузи в
него по ЗЗП или клаузи водещи до недействителност
на договора по ЗПК.
Установява се, че между
страните е налице сключен срочен рамков договор за издаване и ползване на национална кредитна
карта с характеристиките, така както са посочени в исковата молба, и установени
в хода на производството. Установено е, че банката е предоставила на длъжника
–ответник Н.В.В. кредитен лимит от 500лв
с подробно посочен размер на минималната месечна погасителна вноска със съответен
срок на внасяне при уговорени възнаградителна лихва по чл.26 от Договора,
наказателна (мораторна лихва), дължима застрахователна премия и изискуеми се такси. Установява се, че от
02.08.2013г. картодържателят е престанал да обслужва отпуснатия му кредитен
лимит, като последната изтеглена сума от него е от 270лв на дата 22.07.2013г. /виж приложението към
заключението на вещото лице л.51/. Независимо от множеството непогасени месечни
погасителни вноски, описани в исковата молба, банката-кредитор не е обявила
кредита за предсрочно изискуем по съответния за това ред, за да настъпи тази изискуемост при условията на чл.50
от договора и да може по този начин да се приложи и разпоредбата на чл.40 от
договора- увеличаване на лихвата по
чл.26 от договора с 8 пункта на годишна база като лихвата при предсрочна
изискуемост на кредитния лимит се определя на 26.5%. Следователно на банката се
дължи само размера на договорната (редовна лихва), до изтичането на срока на действие
на договора-24.09.2015г. След тази дата договорна лихва не се следва на банката. Увеличеният размер на лихвата за
забава се дължи само при обявена и настъпила
предсрочна изискуемост, съгласно чл.40 от Договора. Или в случая изискуемата се
редовна лихва за периода 02.08.2013г. до
24.09.2015г. е в размер на 339.97лв /изчислена по Приложението на вещото лице/ и в такъв размер следва да се
уважи претенцията за редовна лихва. Лихва за забава (наказателна лихва) след
изтичането на срока на действие на договора освен в хипотеза на обявена при
условията на договора предсрочна изискуемост няма уговорена, а и такава не се
твърди от банката нито се претендира от последната както със заявлението по
чл.410 от ГПК така и в исковата молба.
Основателна е претенцията за
дължимите такси и застрахователна премия. Същите са уговорени в договора, няма
спор по тяхната дължимост, установени са по размер от заключението на вещото
лице, същото не оспорено от страните в тази му част, поради което и тези суми
следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Оспорванията на ответника по иска чрез назначения особен
представител заявени във въззивната
жалба, са основно в две посоки:
На първо място се поддържа,
че за вземането на банката следва да се прилага кратката тригодишна давност,
както и че не е налице обявена от кредитора по съответния ред предсрочна
изискуемост на вземането преди подаване на заявлението до заповедния съд.
Трайна и последователна е съдебната
практика, цитирана и от първоинстанционния съд, че вземането на банката не е
периодично тъй като макар и да е налице разсрочено плащане, вземането е единно
и неделимо, като месечните погасителни вноски така както са уговорени от
страните не представляват по своя характер и естество периодични плащания,
какъвто характер имат примерно месечните вноски при наем, лихва и други които са постоянни по размер и произтичат
от един и същ юридически факт. Затова за вземанията на банката е приложима
общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, освен за онези вземания за които
изрично е предвидена тригодишната давност, съгласно чл.111 буква“в“ от ЗЗД-вземанията за наем, лихви и други
периодични вземания. Освен това,
съгласно разпоредбата на чл.115 буква „ж“ от ЗЗД давност не тече докато трае
съдебния процес относно вземането, като в случая от момента на образуването на
настоящия исков процес до неговото приключване давността е спряла. В чл.116 от ЗЗД са предвидени хипотези за прекъсване на давността. В конкретния случай изискуемостта
на вземането е настъпила с изтичане на срока на действие на сключения между
страните рамков договор, на дата 24.09.2015г. Липсват данни този договор да е
автоматично подновяван при условията на чл.125 от договора. Следователно, от
тази дата е започнал да тече давностния срок за установяване на вземането по
съдебен ред. В рамките на по-малко от 3 (три) календарни години банката-ищец е
провела както заповедно производство, така е и инициирала исков процес по
чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си срещу
длъжника Н.В.В., тоест спазени са всички
възможни срокове и не е налице погасяване на вземането както в рамките на 5г./пет
годишния/ давностен срок, така и вземането за лихви по чл.111 буква “в“ от ЗЗД,
още повече, че договорната лихва
принципно е подчинена на режима на основното вземане-главницата (отпуснатия и
невърнат кредит), поради което и за нея важи давностния срок по чл.110 от ЗЗД.
Следователно възражението на жалбоподателя за погасяване на вземането на
банката по давност е неоснователно.
Съдът не намира основание да
се занимава с доводите на особения
представител адв.Г. за ненастъпила
предсрочната изискуемост на кредита като основание исковата претенция да не се
уважава, доколкото както се посочи в изложението кредиторът не се позовава нито
в исковата си молба нито в заявлението
си до заповедния съд за издаване на
заповед за изпълнение, че претенцията му се основава на обявена предсрочна
изискуемост на договора. Предсрочната изискуемост предполага действащ между
страните и непрекратен на някое от
основанията, предвидени в него договор, като предсрочната изискуемост
предполага наличие на неизпълнение на договорните задължения в него от страна
на длъжника и за което неизпълнение е предвидено в договора, че банката при това неизпълнение може да го обяви за
предсрочно изискуем и да иска връщане на цялата останала дължима сума по него
незабавно без да чака да изтече крайния срок на действие на договора. По този
начин банката се отказва от възможността да приема погасяването на отпуснатия кредит на месечни погасителни
вноски, и може да иска връщане на цялата заета и непогасена сума от длъжника наведнъж.
В случая нито в исковата
молба нито в заявлението до заповедния съд „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД се
позовава на обявена от нея и настъпила по съответния ред предсрочна
изискуемост. Заявлението до заповедния съд е подадено след изтичането на
крайния срок на действие на договора и няма как банката да се позовава на
такава предсрочна изискуемост предвид момента в който е сезиран заповедния съд.
Затова в случая няма основание да се
коментира въпроса за настъпила или ненастъпила предсрочна изискуемост. Във
въззивната жалба, назначеният на ответника
по иска Н.В. особен представител адв.А.Г. *** поддържа основно, че е изтекла
погасителна давност за претендиране на вземането от банката като се посочва кои
пера от претенцията касаят 5г. давност и кои 3г. както и че страната не е надлежно уведомена
за настъпилата предсрочна изискуемост.Както се посочи всички вземания на банката са допустими и
основателни доколкото не е изтекла както 3- годишната така и 5г. погасителна давност
към момента на иницииране на исковия процес, и че въпроса за предсрочната
изискуемост и нейното обявяване не стои на дневен ред в процеса тъй като е
ирелевантен и няма нито пряко нито косвено отношение към предмета на спора,
респективно към допустимостта и основателността на заявената искова претенция.
Затова решението ще следва да бъде
частично отменено по отношение на възнаградителната /редовната
лихва/ за разликата над присъдените 339.97лв и до претендираните
1086.72лв или за сумата от 746.75лв и за
периода от 24.09.2015г. до 19.04.2018г.
и за тези суми и период претенцията се
отхвърли. В останалата част решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Въззивният съд напълно
споделя мотивите на първоинстанционния съд по допустимостта и основателността на претенцията и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях
с изключение на доводите касаещи размера на възнаградителната /редовна лихва/ и периода за който същата се дължи.
При този изход на делото в
полза на банката ще следва да се присъдят разноски в размер на 100лв за
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.37 от ЗПП за въззивното производство.
Водим от горното и на
основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на Пазарджишки районен съд № 1009 от
10.07.2019г. постановено по гр.д. № 4563/2018г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА
С КОЯТО по иска на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Лозенец", бул."Н.
Вапцаров" №55, ЕКСПО 2000, вписана в Търговския регистър при Агенция по
вписванията под ЕИК *********, представлявана от А.В.А. - Изпълнителен директор
и М.Т.П. - Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.А.К., със съдебен
адрес:*** против Н.В.В., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК, е признато за установено спрямо
ответника Н.В.В., с ЕГН ********** съществуването на вземане ищеца
"Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕИК *********, произтичащо от Рамков
договор № 0608010076799530 за издаване и ползване на национална кредитна карта
РайКАРТ/РайКАРТ+dir.bg от 24.09.2012г., съгласно издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №1511/2018г. по описа на Районен
съд-Пазарджик, а именно: изискуема редовна лихва за размера над 339.97лв/триста
тридесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки/ и до уважените 1086.72лв или за разликата от 746.75лв /седемстотин
четиридесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/, начислени за периода от 24.09.2015г. до 19.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ иска за изискуема
редовна лихва за посочената разлика от
746.75лв и период от 24.09.2015г. до 19.04.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА решение на
Пазарджишки районен съд № 1009 от 10.07.2019г. постановено по гр.д. №
4563/2018г. по описа на същия съд, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Н.В.В., с ЕГН **********,***
,ДА ЗАПЛИТ в полза на "Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с посочени ЕИК,
седалище и адрес на управление и законен
представител сумата от 100лв /сто лева/
представляващи сторените от банката разноски за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.