Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ....
31.07. 2017г. гр.ПЛЕВЕН
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговски
състав,
на трети юли две
хиляди и седемнадесета година,
в публично заседание , в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА
САХАТЧИЕВА
СЕКРЕТАР:
ЖЕНИ СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА САХАТЧИЕВА
т.д. № 112 по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.26,АЛ.2,ПР.3 ОТ ЗЗД.
С исковата молба,подадена от ищцата Г.Н. ***,ЕГН**********, чрез
пълномощника адв.Н.Д. от Пл.АК против „*****“АД, ЕИК***,
гр.София, е предявен иск с
правно основание чл.26,ал.2,пр.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран
в нотариален акт №29,том седми,рег.№7623,дело №779/2006г. на Нотариус С.П. с
район на действие Пл.РС,вписан в СВ гр.Плевен с Акт№69,том седми,дело
№8586/2006г., вх.рег. №14887/29.08.2006г.,сключен между М. Д. А. /бивш съпруг
на ищцата/от една страна и от друга-ответната банка,в частта му относно
учредяването на договорна ипотека върху недвижимия имот,описан в т.2.2 ,от
страна на собственика М. Д. А.,поради липса на съгласие от последния,със
законните от това последици.
Ищцата твърди,че на 29.08.2006г. е сключен с „****“АД,
ЕИК***, гр.София, Договор за учредяване
на договорна ипотека върху недвижим имот,обективиран
в нотариален акт №29,том седми, рег.№7623, дело №779/2006г. на Нотариус С.П. с
район на действие Пл.РС,по силата на който Г.Н. А./Н. понастоящем/ и съпругът й М. Д. А.,в
качеството им на кредитополучатели и собственици на имоти,са учредили в полза
на банката като обезпечение на отпуснат банков кредит в размер на
100 000лв.,заедно с всички лихви и разноски, ипотека върху недвижими
имоти,описани в нотариалния акт под т.2.1 и 2.2.Впоследствие
с влязло в сила решение на Пл.РС по гр.д.№2665/2006г. по описа на същия съд е
прекратен с развод сключения граждански брак между ищцата и М.Д. А..След
развода между бившите съпрузи е извършена доброволна делба на недвижимите
имоти,придобити по време на брака от 03.04.2007г.,по силата на която в дял на Г.Н.Н. са получени недвижими имоти,както следва:
1.АПАРТАМЕНТ
№*,находящ се в гр.П., ул.“****“ №*,** жилищен етаж
от девететажна жилищна сграда, ведно с прилежащото му избено помещение в южната
част на мазата, при описани съседи и съответните идеални части от отстъпеното
право на строеж върху общинска земя, съставляваща УПИ VII ,кв.85а
по плана на гр.Плевен ,
2.УПИ,находящ се в с.Г.,Пл.област,целият от 870кв.м., съставляващ
УПИ XI-697,кв.87 по плана на с.Г.,ведно с построените в този
имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа,ГАРАЖ,СТОПАНСКА СГРАНА и ОРАНЖЕРИЯ, при
описани съседи на имота,
3.АПАРТАМЕНТ№**,
находящ се в гр.П., ж.к. “****“, бл.*,вх.*,ет.*,при
описани съседи,ведно с избено помещение №* и съответните ид.части
от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху общинска земя
и 4.УПИ,находящ
се в гр.П.,ул.“***“№*,с площ от 315кв.м.,незастроен,съставляващ УПИ XV-6010,при описани съседи.За уравнение на дела си М.Д. А. е
получил вещното право на ползване върху гореописаните имоти,както и сумата от
79 000лв. от Г.Н..
На
29.05.2008г. въз основа на нотариално-заверена молба-съгласие от ответника е заличена
частично описаната Договорна ипотека на недвижими имоти,описани в н.а.№29 рег.№7623,
дело №779/2006г. на Нотариус С.П. в района на Пл.РС по отношение на недвижим
имот,описан в т.2,а именно УПИ,находящ се в с.Г.,Пл.област,целият
от 870кв.м.,съставляващ УПИ XI-697,кв.87 по
плана на с.Г.,ведно с построените в този имот сгради и подобрения.
Ищцата твърди,че през 2009г. бившият й
съпруг М.А. е постъпил за лечение на психично разстройство в Клиника по обща
психиатрия-мъже на УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД,П.,като е
поставена диагноза „биполярно афективно
разстройство-сегашен епизод маниен,без психотични симптоми“ и е констатирано,че заболяването е с
давност от около 3 години.Проведено е стационарно лечение от 10.01.2009г. до
23.01.2009г./епикриза от 23.01.2009г. от Клиника по обща психиатрия-мъже на
УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД,Плевен/.През 2010г. и 2011г.
М.А. е провеждал лечение в „МБАЛ-Левски“ЕООД, гр.Левски, Отделение за остри
психиатрични разстройства с диагноза „биполярно разстройство -маниен епизод“-епикриза от 08.12.2011г.Констатирано е,че
заболяването е с около 5 годишна давност с алтерниращи
маниакално-депресивни периоди.С решение на Пл.РС по реда на чл.155 от ЗЗ по
ЧНД№2670/2013г.,М.А. е настанен на задължително лечение и е лекуван в УМБАЛ“Д-р
Г.Странски“ЕАД,гр.Плевен през периода
07.11.2013г.-07.02.2014г. с диагноза „параноидна шизофрения“.В хода на ЧНД
№2670/13г. по описа на Пл.РС е изготвена тройна съдебно-психиатрична
експертиза,като заключението на вещите лица е,че М.А. боледува от параноидна
шизофрения-болест,увреждаща човешката психика.Заболяването е психично по см. на
чл.146,ал.1,т.1 или т.2 от Закона за здравето.Изрично е констатирано,че болният
не може да дава информирано съгласие при това заболяване.С решение от
20.11.2013г. на Пл.РС болният е настанен на задължително амбулаторно лечение за
срок от три месеца в УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД,Плевен.
През м.август 2014г. лицето отново е
лекувано в психиатрично заведение за пореден път с вече посочената диагноза.С
определение от 11.11.2014г. на Пл.РС по
ЧНД№1248/2014г. по реда на чл.89 от НК спрямо М.А. е постановено принудително
лечение за срок от шест месеца,което да се изпълни в Държавна психиатрична
болница гр.Л.През м.юни 2015г. А. отново е лекуван по спешност в Психиатричната
клиника при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД,Плевен.
С Експертно решение на ТЕЛК от
18.06.2012г. на М.А. е призната 30% трайно намалена работоспособност и същият е
инвалидизиран поради психично заболяване.С Експертно решение на ТЕЛК от 26.01.2016г.
на М.А. е призната 80% трайно намалена работоспособност.Видно от снетата
анамнеза началото на описаното заболяване датира от 2005г.
С
оглед горните обстоятелства ищцата твърди,че бившият й съпруг М.А. не е могъл
да формира и изразява правно валидна воля и да извършва правно-валидни
действия,както и да преценява и разбира правните последици от такива действия.Това
състояние е било налице и към датата на сключване на Договора за учредяване на
договорна ипотека, обективиран в н.а.№29, том седми,рег.№7623,дело
№779/2006г. на Нотариус С.П. с район на
действие Пл.РС,вписан в СВ гр.Плевен с Акт№69,том седми,дело №8586/2006г.,
вх.рег. №14887/29.08.2006г.Процесният Договор за учредяване на договорна ипотека е
сключен при липса на съгласие от страна на М.А. в качеството му на
кредитополучател и собственик на описаните имоти,поради което е нищожен в тази
си част.Ищцата счита,че за нея е налице правния интерес от предявяване на
настоящия иск с правно основание чл.26,ал.2 от ЗЗД,поради което моли съда да
постанови решение,с което да уважи исковата претенция със законните от това
последици.
Препис от ИМ с приложенията е изпратен на
ответника с указания за подаване на писмен отговор в срока по чл.367,ал.1 от ГПК.Такъв е постъпил.В писмения отговор
ответникът „****“АД, ЕИК***, гр.София, чрез пълномощника юрк.М.Г.,с
посочен съдебен адрес оспорва изцяло предявения иск с пр.осн.чл.26,ал.2
от ЗЗД.
На първо място се излагат доводи за
недопустимост на иска и липса на легитимация у ищцата да води иска.На следващо
място се развиват доводи,че искът е неоснователен ,тъй като липсват категорични
доказателства за липса на дееспособност
у М.А. към момента на сключване на процесния Договор за учредяване на договорна
ипотека.Ответникът сочи,че се касае за предявен иск за унищожаване на процесната сделка по см. на чл.31 от ЗЗД,а не за
прогласяване на нищожността й,който иск е погасен по давност съгласно
чл.32,ал.2 от ЗЗД. Също така в периода преди и след учредяването на ипотеката М.А.
е участвал активно в гражданския оборот,сключвал е множество сделки,извършвал е
търговска дейности е участвал по
бракоразводното си дело. Излагат се обстоятелства във връзка със сключени
сделки от М.А. съгл.Справка от Имотния регистър ИКАР по партидата на
физическото лицеи от справка в ТР.
Също така лицето М.А. е било и съдружник/
управител в различни търговски дружества -„****“ООД, ЕИК***,“*****“ЕООД,ЕИК***, “****“ЕООД, ЕИК*** и „****“ООД, ЕИК***. Ответникът твърди,че М.А. е студент по
право във ВТУ“****“.
Ответникът моли съда да постанови
решение,с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.
Не е постъпила Допълнителна искова молба
от ищцата в законовия срок.
С
определение по реда на чл.374 от ГПК Пл. ОС е приел за разглеждане предявеният
иск с пр.осн.чл.26,ал.2 от ЗЗД като допустим,
произнесъл се е по направените от
страните доказателствени искания и е изготвил проекто-доклад
по делото.
С ИМ са представени като писмени
доказателства заверени копия от изброени
надлежно документи по опис.
С писмения отговор са представени
писмени доказателства и е направено искане за допускане на гласни
доказателства-разпит на двама свидетели:Нотариус С.П. с район на действие Пл.РС при режим на
призоваване и А.Д.Г. при режим на
довеждане от ответника,за посочени в отговора обстоятелства.
Окръжният съд като прецени доводите на
страните и доказателствата по делото,намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищцата Г. А. и
нейния съпруг към онзи момент – М.А., в качеството си на кредитополучатели и
собственици на имоти, са учредили в полза на кредитора „***“ АД – гр. София на
29.08.2006 г. договорна ипотека за обезпечаване на отпуснат банков кредит в
размер на 100000 лв., заедно с всички лихви и разноски по отношение на следните
си собствени недвижими имоти:
1.АПАРТАМЕНТ
№*,находящ се в гр.П., ул.“****“ №*,** жилищен етаж
от девететажна жилищна сграда, ведно с прилежащото му избено помещение в южната
част на мазата, при описани съседи и съответните идеални части от отстъпеното
право на строеж върху общинска земя, съставляваща УПИ VII ,кв.85а
по плана на гр.Плевен ,
2.УПИ,находящ се в с.Г.,Пл.област,целият от 870кв.м., съставляващ
УПИ XI-697,кв.87 по плана на с.Г.,ведно с построените в този
имот МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА на два етажа,ГАРАЖ,СТОПАНСКА СГРАДА и ОРАНЖЕРИЯ,
при описани съседи на имота.
Договорът за учредяване на ипотеката е обективиран в НА № 29, дело № 779/2006 г. на нотариус С.П.
с район на действие ПРС.
Безспорно е установено по делото, че
ищцата е прекратила сключения граждански брак с М.Д. А., като е постановено
влязло в сила решение по гр. дело № 2665/2006 г. по описа на ПРС.
След развода е извършена и доброволна
делба на съсобствените между бившите съпрузи имоти,
като е сключен договор за доброволна делба на недвижими имоти от 03.04.2007 г.
при нотариус С.П. с район на действие ПРС, извършила нотариална заверка на
подписите на страните. Видно от представения протокол за договор за доброволна
делба в дял на Г.Н. А. се падат и процесните недвижими имоти, предмет на
договора за учредяване на ипотека в полза на кредитора „***“ АД – София.
Във връзка с изложените твърдения в
исковата молба за наличие на психично заболяване на бившия съпруг на ищцата – М.А.
и невъзможността му да извършва правно-валидни действия, както и да формира и
изразява правно-валидна воля, са представени, като писмени доказателства,
медицински документи: Епикриза от Клиника по обща
психиатрия – мъже към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД
– Плевен от 23.01.2009 г., Епикриза от „МБАЛ –
Левски“ ЕООД – Левски от 02.12.2011 г., в която епикриза като диагноза на
пациента е посочено „Биполярно афективно разстройство
– маниен епизод“, Епикриза
от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен от
07.02.2014 г., Епикриза от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен от 22.08.2014 г. и Епикриза от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД – Плевен от 05.06.2015 г. В представените като писмени доказателства епикризи са отразени следните обстоятелства: В първата
епикриза от месец януари 2009 г. е посочено, че лицето М.А. е постъпило на
лечение доброволно, като анамнезата за заболяването е снета по данни от
пациента. Извършено е лечение с посочените медикаменти, като лицето е изписано
на 23.01.2009 г. В представената епикриза от „МБАЛ – Левски“ ЕООД – Левски е
посочено, че лицето страда от биполярно афективно
разстройство – маниен епизод. Изписано е на
08.12.2011 г. В епикризата от 07.02.2014 г. е
отразено, че лицето е настанено на задължително лечение на основание чл.155 от
ЗЗ, въз основа на решение на ПРС. Проведени са изследвания и лечение, като
лицето е постъпило за лечение на 07.11.2013 г. и е изписано на 07.02.2014 г. В последващата епикриза от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен е отразено, че лицето е постъпило на
06.08.2014 г. и е изписано на 22.08.2014 г. с диагноза параноидна шизофрения. В
епикризата, издадена за извършеното лечение през
месец юли 2015 г. също в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД – Плевен – Първа психиатрична клиника е отразена поставената окончателна
диагноза параноидна шизофрения. Лицето М.А. е постъпило за лечение на
03.06.2015 г. и е изписано на 05.06.2015 г.
Съгласно представеното експертно решение
№ 0194/26.01.2016 г. на М.Д. А. е дадена оценка на работоспособността – 80%
трайно намалена работоспособност, с констатация от медицинските изследвания, които
дават основание на ТЕЛК да определи 80% намалена работоспособност, с оглед
тежко протичаща афективна психоза с маниакални
епизоди, изискващи многократно принудително лечение, заболяването протича без
светли интервали, хронично и води до трайно намалена работоспособност и
значителни нарушения в социалната адаптация.
С исковата молба са представени и
писмени доказателства – копие от определение на ПРС от 14.11.2014 г. по ЧНД №
1248/2014 г. по описа на същия съд, от което е видно, че е заменено принудителното
лечение по отношение на М.А. по реда на чл.89 б.“а“ от НК с чл.89 б.“б“ от НК в
ДПБ – Ловеч.
В исковата си молба ищцата излага
твърдения, че с оглед заболяването на нейния бивш съпруг – параноидна
шизофрения, датираща още от 2005 г. и неговото продължително лечение в различни
психиатрични заведения, М.А. не е могъл да формира и изразява правно-валидна
воля и да извършва правно-валидни действия, като в такова състояние е бил и към
датата на сключване на договора за учредяване на договорна ипотека, обективиран в НА № 29/29.08.2006
г. на нотариус С.П. с район на действие ПРС. Твърди, че на основание
изложеното, договорът за учредяване на ипотека на недвижими имоти е нищожен,
поради липса на съгласие от страна на М.Д. А., в качеството му на
кредитополучател и собственик на имоти. Искането е конкретизирано по отношение
на недвижимия имот, описан в точка 2.1 от Нотариалния акт, а именно: АПАРТАМЕНТ
№ *, находящ се в гр.П., ул.“***“ №*,** жилищен етаж
от девететажна жилищна сграда, ведно с прилежащото му избено помещение в южната
част на мазата, при описани съседи и съответните идеални части от отстъпеното
право на строеж върху общинска земя, съставляваща УПИ VII ,кв.85а
по плана на гр.Плевен, тъй като по отношение на недвижими имот, описан в точка
2.2, ипотеката е била заличена частично на 29.05.2008 г., въз основа на
нотариално заверена молба – декларация.
За изясняване на основния спорен по
делото въпрос, а именно налице ли е недействителност на процесната
сделка – учредяване на договорна ипотека в посочената част на основание чл.26
ал.2 предл.3 от ЗЗД – поради липса на съгласие от
страна на лицето М.Д. А., съдът е уважил направеното искане за назначаване на
съдебно-психиатрична експертиза с поставена задача в исковата молба, като е
изготвено заключение от вещото лице д-р Н.Ф.Л. *** ЕООД. От заключението на
вещото лице се установява, че към 29.08.2006 г. /когато е сключен и процесния
договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти/, липсват
данни освидетелстваният М.Д. А. да е страдал от психично разстройство в тесния
смисъл на думата. Касае се за емоционално нестабилна личност, при която
доминират емоционалната нестабилност и липсата на контрол над влеченията, но
смисловият континуитет на поведението не е нарушен.
Не може да се обсъжда обстоятелство – душевна болест. Преди датата на първата
хоспитализация на М.А. – 10.01.2009 г. липсва медицинска документация, че е
страдал от психично разстройство или поне такава не е предоставена и няма подобна информация в информационните
масиви на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – Плевен,
където по-късно – през 2014 г. А. е заведен на диспансерно наблюдение. При
изготвяне на заключението си, вещото лице е освидетелствало лицето М.А. и се е
запознало с наличната медицинска документация във връзка с проведеното му
лечение, вкл. и изготвените комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи от 19.12.2011 г., от 14.05.2013 г., от 18.11.2013 г., от 15.02.2014
г. и от 26.02.2014 г. във връзка с настаняването на лицето на принудително
лечение. Към 29.08.2006 г. при освидетелствания, освен данни за личностова патология, която е манифестирана, очертана от
детството и с трайни регидни схеми на мислене и абнормни тенденции в поведението, след личностово
му съзравяване, няма информация за други психиатрични
проблеми. Личностовата патология е психично
разстройство в широкия смисъл на думата и не откъсва преживяванията от
реалността, същата не лишава носителите на патологичен характер от способност
да изразяват информирано съгласие относно състоянието и лечението си. Вещото
лице д-р Л. е посочила, че към датата на сключване на процесната
сделка – учредяване на договорна ипотека в полза на „***“ АД – София липсват
данни за слабоумие или душевна болест, като лицето М.А. е могло да се грижи за
своите работи, да разбира своите и на близките си интереси и да ги защити –
могъл е да изразява правно-валидна воля, да ръководи постъпките си и да
преценява последиците от действията си. Вещото лице е посочило при разпита си в
съдебно заседание, че се е запознало с огромна по обем медицинска документация,
както и с всички експертизи, назначавани в различни съдебни инстанции на вещи
лица в различни съдебни райони. Вещото лице е категорично, че до датата на
първата хоспитализация в психиатрично заведение – 10.01.2009 г. липсва друга
медицинска документация с по-ранна дата, че М.А. е страдал от психично
разстройство в тесния смисъл на думата или поне такава информация не е
предоставена и липсва в информационните масиви на съответните психиатрични
болници. Едва през 2014 г. лицето е заведено на диспансерно наблюдение.
Следователно, към 29.08.2006 г. липсват данни лицето да е страдало от психично
разстройство в тесния смисъл на думата. Представеното от ТЕЛК решение с
исковата молба е от 26.01.2016 г., като в това решение е посочена диагноза –
параноидна шизофрения. Вещото лице е посочило, че се касае за прието едно
непрекъснато протичане на заболяването, без да са налице типичните шизофренни разстройства в психичния живот, при последващи контакти с други психиатри такава диагноза е
отхвърлена, тъй като при непрекъснатото протичане на заболяването са налице
трайни нарушения в психичната дейност и промени в личностовата
структура. В случая, диагнозата не се потвърждава във времето. Членовете на
ТЕЛК са работили единствено на базата на медицинска документация, като според
вещото лице д-р Л. водещият мотив за даване на такъв висок процент трайна
неработоспособност е при протичането във времето на такова заболяване, водещо
до трайна инвалидизация.
По искане на ищцовата
страна е допусната и назначена тройна съдебно-психиатрична експертиза, но
въпреки усилията на съдебния състав, са сменени няколко вещи лица, определени
първоначално за участващи в състава на тройната съдебно-психиатрична
експертиза, като в района на ПОС не са намерени вещи лица – психиатри, които да
се съгласят да изготвят заключение по назначената експертиза. Също така, определените
три вещи лица от съда, които да изготвят заключение по назначената тройна
съдебно-психиатрична експертиза от ДПБ – Ловеч са се отвели от участие в същата
експертиза, поради служебна ангажираност. Окончателният състав на тройната
съдебно-психиатрична експертиза е определен от вещи лица – психиатри, включени
в списъка на вещите лица в съдебен район при Окръжен съд – Велико Търново, но
поради невъзможност на вещите лица да освидетелстват лично лицето М.Д. А. не е
изготвено заключение по назначената тройна съдебно-психиатрична експертиза. С
определение на съда в открито заседание от 03.07.2017 г. е отменено на
основание чл.253 от ГПК определението за назначаване на тройна
съдебно-психиатрична експертиза с идентична задача, поставена на първоначалната
съдебно-психиатрична експертиза.
В хода на съдебното дирене са допуснати
и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите нотариус С.П. и А.Г.. От
показанията на нотариус Панчева се установява, че същата познава лично М.А.,
явявал се е многократно при нея, не само във връзка с учредяване на въпросната
договорна ипотека, но и за сключване на различни видове сделки и издаване на
пълномощни. Свидетелката помни сключването на процесната
сделка, като лицето М.А. се е явило лично пред нея и не й е направило
впечатление същото да проявява особености в поведението или неразбиране на
случващото се. Лицето не се е държало неадекватно, като и след учредяване на
ипотеката е продължило да идва за извършване на различни нотариални действия.
Впоследствие, лицето А. е уведомило нотариус С.П., че се е развел със съпругата
си, като дори и след учредяване на договорната ипотека е имало и други сделки,
за които М.А. е посещавал кантората на нотариус П.
От показанията на свидетеля А.Г. –
служител при ответната „***“ АД, като кредитен инспектор се установява, че М.А.
е дългогодишен клиент с фирми, както и неговата съпруга, ползвал е кредити и
кредитни карти. По отношение на процесната сделка,
свидетелят Г. е уточнил, че той е обслужвал ипотечния кредит на М.А., като
никога не му е направило впечатление същият да се държи неадекватно. Точно
обратното, винаги е бил усмихнат и любезен. През месец август 2006 г., когато е
учредена и ипотеката върху недвижимите имоти, свидетелят Г. е контактувал
многократно с М.А., като впоследствие от медиите е научил за случая в **** в
гр. П. и е разбрал, че М.А. има здравословни проблеми.
С оглед събраните и обсъдени по-горе
писмени, гласни доказателства и заключение по назначената съдебно-психиатрична
експертиза, съдът намира, че предявеният иск, на първо място е допустим, тъй
като всяко трето лице може да се позовава на нищожността на една правна сделка,
както и че ищецът, като господар на исковия процес определя параметрите на
предмета на правния спор и основанието на предявения иск.
По съществото си, предявеният иск с
правно основание чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
От събраните по делото доказателства се
установява, че едва след месец януари 2009 г. са налице медицински данни, които
обуславят наличие на психично разстройство у лицето М.А. – бивш съпруг на
ищцата в настоящия процес – Г.Н.. Едва през 2014 г. лицето е заведено на учет за диспансерно наблюдение, като към датата на
учредяване на процесната договорна ипотека –
29.08.2006 г. липсват данни за слабоумие или душевна болест, което да
обосновава липсата за изразяване на правно-валидна воля, невъзможност лицето да
ръководи постъпките си и да преценява последиците от действията си.
На следващо място, съгласно правната
теория и практика, липсата на воля и съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД следва да се тълкува като липса на съгласие
или воля, но тя трябва да бъде съзнателна. При несъзнателната липса на
воля и съгласие, следва да се приложат правилата за унищожаемост
на правната сделка. Липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 от ЗЗД може да
бъде във вида на мислена уговорка, като противната страна не знае за тази
уговорка. Това няма никакво значение за действителността на правната сделка,
тъй като волеизявлението е напълно действително. Други форми на липсата на воля
или съгласие са волеизявлението да е направено по начин или при условия, които
изключват възможността то да се възприеме сериозно от насрещната страна, както
и употребата на насилие, при което е налице пълно съзнавано несъответствие
между воля и волеизявление. Невъзможността да се разбират и ръководят действията
от дееспособно лице, което не е поставено под запрещение е основание за унищожаемост на една правна сделка. Възможно е състоянието
да е трайно или временно, като това състояние може да се дължи на различни
причини - болест или други субективни причини.
В настоящия казус не са налице
горепосочените предпоставки за нищожност на процесната
сделка, поради липса на съгласие от страна на лицето М.А., съобразно
разпоредбата на чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД, поради
което и предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
При този изход на делото, ищцата следва
да заплати направените деловодни разноски от ответната страна „****“АД, гр.София
в размер на 2540,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и 10,00 лв. депозит за свидетел.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД от Г.Н.
***,ЕГН**********, чрез пълномощника адв.Н.Д. от
Пл.АК,с посочен съдебен адрес против „****“АД,
ЕИК***, гр.София, с пр.основание чл.26,ал.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността
на Договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в нотариален акт №29,том седми,рег.№7623,дело
№779/2006г. на Нотариус С.П. с район на действие Пл.РС,вписан в СВ гр.Плевен с
Акт№69,том седми,дело №8586/2006г., вх.рег. №14887/29.08.2006г.,сключен между
ищцата Г.Н.Н. и М.Д. А. /бивш съпруг на ищцата/от
една страна и от друга - ****“АД, гр.София, в частта му относно учредяването на
договорна ипотека върху недвижимия имот, описан в т.2.1 от страна на
собственика М.Д. А., поради липса на съгласие от последния, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Г.Н.Н. да ЗАПЛАТИ
направените деловодни разноски от ответната страна „****“АД, гр.София в размер
на 2540,00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и 10,00 лв. депозит за свидетел.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: