МОТИВИ:Срещу подсъдимия М.О.И. *** повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по чл.270 ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата-районен прокурор Калина Кънчева подържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт и пледира за наказание от 3 месеца лишаване от свобода с ефективно изтърпяване на същото, като бъде взето предвид обстоятелството, че е извършил настоящото деяние в изпитателния срок на условна присъда.

Подсъдимият М.И. се явява в съдебно заседание, дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като твърди, че не е бягал с автомобила, а не е спрял защото нямал спирачки. Твърди, че е пътувал до гр.Тетевен за лекарства за баща си и когато се връщал се разминал с патрулния автомобил в махала „Асен”.Твърди, че фаровете на неговия автомобил били угаснали, че патрулният автомобил е обърнал посоката си на движение и е тръгнал след него, че са пуснали светлинен сигнал и той разбрал, че искат да спре.Твърди, че е отбил при една къща, че след това единия полицай е извадил пистолет, че е отворил вратата на автомобила и го е ударил.Твърди, че в автомобила му имало оставена от баща му дървена дръжка за брадва.Твърди, че е бил изваден от автомобила и качен в патрулния автомобил.Твърди, че ключовете на автомобила паднали на земята и един от полицаите ги взел и в последствие докарал автомобила му в гр.Тетевен, а той бил транспортиран до полицията с патрулния автомобил, където бил задържан за срок от 24 часа. Твърди, че от патрулния автомобил са му подали знак да спре, но спирачките му отказали инцидентно и спрял едва след около 200 метра.Твърди, че преди да бъде задържан е бил прегледан от лекар.Твърди, че в автомобила, който е управлявал са били свидетелите-А.И., негова сестра и свид.А.М..Твърди, че не притежава свидетелство за управление на МПС и че автомобила не е имал застраховка „Гражданска отговорност” и винетка.Чрез своя адвокат-защитник моли да му бъде наложена по-висока по размер глоба, каквото становище взима и самия подсъдим при последната си дума, а именно да му бъде наложено наказание глоба.  

От събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели-Ц.И.Ц., Л.Ц.Ц., А.О.И., А.М.М., огласените чрез прочитане писмени доказателства от досъдебното производство и приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият М.О. ***, има основно образование, не притежава свидетелство за управление на МПС и е осъждан еднократно за престъпление от общ характер по чл.129 ал.1 от НК с наложено наказание лишаване от свобода, изпълнението, на което е било отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Свидетелите по делото Ц.Ц. и Л.Ц. са служители на РУ на МВР Тетевен и на дата 29.01.2016 година по утвърден от началника на Управлението график, били дежурни и на работа за времето от 08,00 часа до 20,00 часа, като работили на територията на полицейския участък в с.Български Извор и след 17,00 часа се движели с патрулен автомобил от с.Български Извор към гр.Тетевен.Около 17,30 часа, движейки се с патрулен автомобил „Опел Астра” с ДК№ ОВ 9390 АР, Ц. и Ц. пътували от разклона за с.Градежница към гр.Тетевен.Автомобилът бил управляван от свид.Ц., а свид.Ц. бил на предната седалка до водача.В махала „Асен“, землището на с.Гложене в срещуположната на тяхната лента за движение, двамата свидетели забелязали движещ се срещу тях лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК№ СО 8713 АВ, без включени светлини.Двамата свидетели възприели, че движещия се срещу тях автомобил като ги видял започнал да намалява скоростта си и почти спрял, а от своя страна полицейските служители решили, че има нещо нередно и по тази причина свид.Ц. подал светлинен и звуков сигнал, с което дал знак на водача на този автомобил да спре и този знак бил възприет от водача на автомобила.Автомобилът намалил скоростта и почти спрял, след което рязко потеглил, продължил движението си и увеличил скоростта.Водачът на патрулния автомобил веднага обърнал посоката на движение и последвали лекия автомобил „Форд”.Последният увеличавал скоростта, като според свид.Ц., километража на патрулния автомобил отчитал 130 км./ч., когато наближили колата, която следвали.Когато приближили в непосредствена близост до лекия автомобил „Форд”, с патрулния автомобил навлезли в насрещната лента за движение и се изравнили с него, като свид.Ц. отворил прозореца и подал „стоп палка“ по образец тип МВР, а патрулният автомобил продължавал да е с включени светлинен и звуков сигнал.Установява се също, че няколко пъти свид.Ц. правил опити да изпревари лекия автомобил „Форд”, но водачът на последния му препречвал пътя и по този начин му пречел да извърши тази маневра.С палката свид.Ц. посочил на водача на лекия автомобил „Форд” да отбие в дясно от пътното платно, а свид.Ц. успял да изпревари колата и продължили пред нея.Вместо да спре, водачът на лекия автомобил „Форд” предприел маневра изпреварване, което принудило свид.Ц. също да маневрира, за да попречи на лекия автомобил „Форд” да изпревари патрулния и да продължи напред.Полицейските служители успели да локализират лекия автомобил в дясно на пътното платно и да го принудят да спре.Тогава свид.Ц. отворил предната дясна врата, за да слезе от автомобила, след което почти веднага възприел, че спрения от тях автомобил „Форд” отново потегля.Свидетелят Ц. също забелязал това и веднага реагирал като спрял патрулния автомобил пред лекия автомобил „Форд”, като по този начин му препречил пътя.

Двамата полицейски служители слезли от патрулния автомобил и незабавно се насочили към шофьорската врата, като свид.Ц. я отворил и първото, което видял била дървена бухалка непосредствено до водача.Намираща се до дясната ръка на водача дървена бухалка възприел и свид.Ц. и тогава извадил служебното си оръжие като го насочил към лицето с думите „Стой полиция!“ и „горе ръцете”.Водачът на лекия автомобил „Форд” вдигнал ръце и тогава свид.Ц. прибрал оръжието, хванал шофьора за лявата ръка и го извел от колата, след което му поставил белезници.Тъй като лицето нямало документи за самоличност бил докаран в сградата на РУ на МВР Тетевен с патрулния автомобил от свид.Ц., където били докарани и спътниците на водача на лекия автомобил „Форд”-свидетелите А.О.И.-сестра на подсъдимия и свид.А.М.М. с посочения автомобил, управляван от свид.Ц..В сградата на полицията била установена и самоличността на водача на лекия автомобил „Форд Фиеста” с ДК№ СО 8713 АВ, а именно подсъдимият М.О.И..

Описаната фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и преди всичко от показанията на разпитаните по делото свидетели, очевидци на деянието на подсъдимия. Безспорно изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и безспорен начин от показанията на свидетелите Ц. и Ц., които са очевидци на деянието на подсъдимия, техните показания са в логическа последователност, правдоподобни са, взаимно допълващи се и бяха подкрепени отчасти и от показанията на свидетелите-И. и М., поради което съдът приема за обективни и кредитира показанията на посочените свидетели-Ц. и Ц..

Отчасти в тази връзка са и показанията на свид.М., който твърди в съдебно заседание, че не знае защо патрулния автомобил им е подал сигнал да спрат, че е казал на подсъдимия да спре, че той е намалил и след това е потеглил, което се твърди и от показанията на сестрата на подсъдимия, като и двамата свидетели твърдят, че са приканили подсъдимия да спре, но той обяснил, че „няма спирачки“ и продължил.Съдът дава вяра на показанията на тези двама свидетели само в тази им част и доколкото същите не противоречат на показанията на полицейските служители.

В останалата им част показанията на тези свидетели, а и обясненията на самия подсъдим са противоречиви и не отговарят на обективната истина, поради което съдът не ги кредитира.Съдът не приема възражението на подсъдимия, че не е имал спирачки на автомобила, каквото обяснение е дал и на самите возещи се при него свидетели и което същите твърдят в съдебно заседание, тъй като малко след това автомобилът управляван от подсъдимия, заедно с намиращите се в него свидетели-И. и М. е бил управляван от свид.Ц. до сградата на полицията в гр.Тетевен и с този автомобил са изминали повече от 15 километра и едва ли свид.Ц. е могъл да управлява автомобила, ако не е имал спирачки и светлини.

Съдът не приема за обективно и направеното възражение от подсъдимия в съдебно заседание, което се твърди и от неговата сестра и от свид.М., че е бил ударен отстрани от единия от полицаите, тъй като от приложените по делото медицинска справка за освидетелстване на задържано лице от същата дата и декларация, подписана от подсъдимия се установява, че самият той е заявил, че няма здравословни проблеми, а от медицинската справка се установява, че в момента няма оплаквания и е клинично здрав, което е позволило и задържането му за срок от 24 часа.

Предвид изложеното, безспорно се установява, че полицейските служители на практика не успели да извършат рутинна проверка на лекия автомобил, който бил управляван от подсъдимия и се движел без включени светлини.Такава проверка била извършена едва в сградата на РУ на МВР Тетевен след довеждането на лицето там.Безспорно проверка не е била извършена на мястото и по време на извършване на това нарушение-движение без включени светлини, тъй като самият подсъдим попречил това да бъде сторено като не спрял на първоначално подадените му светлинен и звуков сигнал, а по късно и такъв със „стоп палка“.Подсъдимият не спрял и когато патрулният автомобил го последвал и не само това, но увеличил скоростта и предприел маневри, с които затруднил локализирането и установяването на лекия автомобил, който управлявал, без да притежава свидетелство за управление на МПС, както по-късно било установено.

Безспорно деянието, което извършил подсъдимият И. се е изразило в различни по вид активни действия-неспиране на подадени сигнали-светлинен и звуков, както и такъв със „стоп палка“ за извършване на рутинна проверка, ускоряване скоростта на управляваното моторно превозно средство и на практика бягство с помощта на автомобила, от полицейската проверка въпреки обозначенията и подадените разбираеми и годни за възприемане сигнали, което наложило преследване от страна на патрула и всичко това с цел-препятстване извършването на проверка. Съдът приема, че подсъдимият не просто е пречил за извършване на проверка, но и с активните си действия е положил усилия да възпрепятства органите на властта да изпълнят задълженията си, тъй като в случая е налице противозаконно пречене на орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК / „Орган на власт” са органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции/ да изпълни задълженията си.Съдът приема, че конкретното деяние притежава характеристиката на такава обществена опасност, която по степен е по-висока от тази на аналогичното деяние по чл.103 от ЗДП и именно затова е престъпно.При нарушението се касае за едно пасивно поведение, противоправно бездействие, липса на дължимо поведение-деецът не изпълнява полицейско разпореждане.При престъплението по чл.270 от НК, деянието се изразява в активни действия, каквито са били и тези на подсъдимия И., които пречат и възпрепятстват органа на властта-двама служители на РУ на МВР Тетевен, да изпълнят задълженията си.

При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.270 ал.1 от НК, като от обективна страна на дата 29.01.2016 година, около 17,30 часа в махала „Асен”, землището на с.Гложене, Ловешка област, противозаконно е попречил на орган на властта-служители на РУ на МВР гр.Тетевен-Ц.Ц. и Л.Ц. да изпълнят задълженията си по опазване на обществения ред и Закона за движение по пътищата, като с лек автомобил „Форд Фиеста” с ДК№ ОВ 87 13 АВ направил опит да избяга от полицейските служители, като осуетил извършването на полицейска проверка, а от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

По този начин подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.270 ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този текст и във връзка с чл.54 от същия кодекс му наложи наказание от 3 месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, като на основание чл.68 ал.1 от НК, съдът постанови подсъдимия И. да изтърпи отделно и наложеното му по НОХД №7/2015 година по описа на Районен съд гр.Тетевен наказание от 8 месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип, тъй като подсъдимият И. е извършил настоящото деяние в изпитателния срок на наложеното му с присъда по НОХД №7/2015 година наказание лишаване от свобода и на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК приспадна от така наложеното наказание на И. от 3 месеца лишаване от свобода 1 ден на дата 29.01.2016 година, през който е бил задържан в сградата на РУ на МВР гр.Тетевен по ЗМВР.

Съдът наложи наказанието на подсъдимия И. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства-от една страна съдебното минало на подсъдимия, упоритостта му при осъществяване на деянието, обстоятелството, че не притежава свидетелство за управление на МПС, както и това, че наложеното му наказание лишаване от свобода, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок по никакъв начин не му е въздействало възпиращо и предупредително, а от друга обстоятелството че е безработен, младата му възраст, обстоятелството, че признава вината си, поради което от алтернативно предвидените в закона наказания лишаване от свобода или глоба наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно от 3 месеца лишаване от свобода, като прие, че целите на така наложеното му наказание могат да бъдат постигнати единствено чрез ефективното изтърпяване на същото при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип като по този начин подсъдимият И. ще бъде изолиран от обществото и през този период от време ще му се отнеме възможността да извърши други престъпления, за да му се въздейства възпиращо-предупредително и възпитателно както на осъдения, така и на останалите граждани.

С оглед на изложените съображения съдът постанови своята присъда.

                                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: