№ 182
гр. Тетевен, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:МАРИО Д. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА
като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело №
20254330100384 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „Вива Кредит“ АД,универсален правоприемник на
„Вива Кредит“ООД срещу С. М.а К. от с,Лов.обл.,с цена на иска –главница 1600.00
лева,договорна лихва 238.80 лева и мораторна лихва в размер на 443.80 лева.
В исковата молба се твърди ,че на 08.03.2022г ответникът с е сключил с дружеството
Договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или
многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в
настоящия случай е 1600.00 лева. С подписване на договора ищецът се е задължил да
заплаща текущото си задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно
усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на
усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на
първото частично усвояване. Както изрично е посочено в чл. 1, ал. 1, т, 2 от Договор преди
сключването му на ищеца е представен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), описващ
всички условия по договора съгласно изискванията на Закона за потребителския кредит
(ЗПК), както и че Кредитополучателят бил заявил и декларирал, че е избрал доброволно
преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „ VIP
обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“,
за което му е предоставена и Тарифа.
Твърди се ,че към момента на депозиране на настоящата искова молба, задълженията
на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита са просрочени, а
срокът на договора е изтекъл на 08.03.2023 година.-
Наличието на неизплатени падежирали и изскуеми суми, както и изтичане на срока на
договора обуславят правния интерес на ищеца да предяви осъдителни искове за заплащане
1
на дължимите суми по договора. Задълженията по кредита за период от 08.04.2022г-
08.03.2023г ведно с усвоения кредитен лимит са в общ размер на 3031.00 лева ,
Моли да бъде постановено решение с което бъде осъден ответника да заплати на
ищеца следните суми:
-Главница в размер на 1600.00 лева,считаноот края на договора 08.03.2023 година-
-Договорна лихва в размер на 238.80 лева за периода до 08.03.2023 година,
-Законна лихва за забава в размер на 443.80 лева за периода от 08.03.2023г до
01.04.2025 година,
-Законнна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба и рознаските по
делото.
В законово установеният срок не е постъпил отговор от ответника .
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства,намира за установено
следното:
На 08.03.2022 година ответникът С. М.а К. е сключила с ищцовото дружество/тогава в
правната форма ООД/ Договор за кредит „Violeta“ под формата на кредитна линия с
възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения
кредитен лимит, който в настоящия случай е 1600.00 лева,със срок от 1 година или до
08.03.2023г,при следните параметри7 фиксиран лихвен процент 15%,такса на ден върху
усвоената главница 0,7%,със срок,годишен процент ра разходите 49,32%. Към договора е
представен и погасителен план.
С подписване на договора ищецът се е задължил да заплаща текущото си задължение
до 30 /тридесет/ дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на
кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на
целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично
усвояване,както и Кредитополучателят се ползва от допълнителен пакет от услуги „ VIP
обслужване “ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие“,
инкорпорирано в договора .
От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че по договора
ответникът е усвоил сума в общ размер на 1600.00 лева,с два паринчи проведа-на
08.03.2022г в размер на 1200.00 лева и на 18.03.2022г в размер на 400.00 лева.
По договора няма представена информация на извършени плащания.
Размерът на неизплатените задължения,според т.3 от заключението на експертизата е в
размер на 1600.00 лева главница,договорна лихва при фиксиран лихвен процент 15% в
размер на 238.80 лева и по т.4 размерът на обезщетението за забава е в размер на 443.80
лева,т.е. сумите по заключението съвпадат с размера на претенциите,отразени в исковата
молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79,ал.1 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Изхождайки от предмета на договор за паричен заем „Violeta“ сключен на
08.03.2022г.,то страните по него са физическо лице и финансова институция по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът
приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски кредит,
чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
2
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл.10 и чл.11. СЕС многократно е подчертавал, че националния съд е длъжен
служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в
обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между
потребителя и доставчика, като аргументи в този смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор за потребителски кредит
нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е недействителен по следните аргументи :
В договора е визиран годишен процент на разходите, като абсолютна процентна
стойност - 49.32%. Не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на ГПР начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор липсва конкретизация относно начина, по който е формиран
посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, а това от
своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК). Действително в чл.4, ал.5 е указано, че ГПР на заема е
изчислен при вземане на предвид на следните допускания: кредитополучателя ще изпълнява
своите задължения в съответствие с условията и сроковете на договора. При липсата на
данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият
разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това
положение, не става ясно как е формиран ГПР от 49.32%, т.е. какво е включено в ГПР .
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл.22 ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и
т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална
недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при
самото му сключване. За недействителността съдът следи и служебно и ако констатира
такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва и други разходи по кредита.
В случая ответникът дължи връщане само на чистата главница в размер на
1600.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда .
Предвид ,че договора е недействителен следва да се отхвърли иска за
претендираните от ищеца суми за договорна лихва и за обезщетение за забава.
По отношение на претендираните с иска разноски,то съразмерно уважената част
от иска ответникът дължои на ищеца заплащане на разноски за държавна такса в размер на
3
64.00 лева,както и за депозит за вещо в размер на 200.00 лева.За разноски за адвокатски
хонорар липсват данни по делото.
В предвид изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79,ал.1,вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД , С. М.А
д,ЕГН:********** от с,Лов.обл., да заплати на „Вива кредит“АД , ЕИК :*********, гр.
София, р-н Люлин ,ж.к. „Люлин“№7,бул. „Джевахарал Неру“№28,АТЦ“Силвър Център“ет.2
,офис 73Г ,представлявано от изп.директор д универсален правоприемник на „Вива
Кредит“ООД, сумата от 1600.00/хиляда и шестстотин/ лева, представляваща
задължение/главница/ по договор „Violeta“ сключен на 08.03.2022г., в едно със законната
лихва от датата на подаване на иска- 02.04.2025 година до окончателното и заплащане.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният иск с правно основание чл.79,ал.1, вр. чл.86,ал.1 от ЗЗД, от
„Вива кредит“АД ЕИК *********, ,гр. София, р-н Люлин ,ж.к. „Люлин“№7,бул.
„Джевахарал Неру“№28,АТЦ“Силвър Център“ет.2 ,офис 73Г, представлявано от изп.
директор Свилен Петков Петков универсален правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ” ООД ,
против С. М.А д,ЕГН:********** от с,Лов.обл.,за заплащане на договорна лихва в размер на
238.80 лева за период до 08.03.2023 година и за обезщетение за забава в размер на 443.80
лева за период от 08.03.2023 година до 01.04.2025 година,като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,на основание чл.78,ал.1 от ГПК, С. М.А д,ЕГН:********** от с,Лов.обл.,
да заплати на „Вива кредит“АД , ЕИК :*********, гр. София, р-н Люлин ,ж.к.
„Люлин“№7,бул. „Джевахарал Неру“№28,АТЦ“Силвър Център“ет.2 ,офис 73Г
,представлявано от изп.директор д разноски по делото в общ размер на 264.00/двеста шейсет
и четири/лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните,пред Окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
4