Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 244/29.05.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря П*** В*** , с участието на Галя
Александрова - прокурор при Окръжна прокуратура - Монтана като разгледа докладваното от
съдията административно дело № 161
по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Е.Б.С.
с ЕГН * ***, чрез адвокат К.П. от САК със съдебен адрес ***, с която е предявен
осъдителен иск по реда на чл.203 - 207 от АПК във вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ против Областна дирекция
на МВР /ОД МВР/ - Монтана, представлявана от Директора, за присъждане на
обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди претендирани в размер на
300.00лева /триста/, изразяващи се в направените от него разноски – платено в
брой адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по АНД
№ 2044/2018год. по описа на Районен съд – Монтана с постановеното по което дело
и влязло в законна сила от 22.03.2019год. Решение №71 от 22.02.2019год. било
отменено издадено против ищеца Наказателно постановление
№18-0996-004046/05.10.2018год., за налагане на административни наказания –
глоби за нарушения по ЗДвП, издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД
МВР – Монтана, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
влизане в законна сила на решението до нейното окончателно изплащане. В исковата
молба твърди, че съгласно чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като в ал.2 на
разпоредбата било посочено, че исковете по ал.1 се разглеждат по реда,
установен в Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Твърди се, че от посоченото незаконосъобразно наказателно постановление
№18-0996-004046/05.10.2018год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД МВР – Монтана, отменено с влязлото в законна сила съдебно решение на Районен
съд – Монтана, му били причинени имуществени вреди, претендирани в размер на 300.00
лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
На следващо място сочи, че ОД МВР -
Монтана, като юридическо лице е процесуално легитимирано, съгласно разпоредбата
на чл. 205 от АПК, да отговаря за причинените
вреди от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление. С оглед
изложеното и на основание чл. 1 от ЗОДОВ, Глава единадесета от АПК, моли съда да
постанови решение, с което да осъди ОД МВР - Монтана да му заплати сумата от
300.00лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди,
изразяващи се в направени от него разноски за заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство, защита и съдействие по образуваното във връзка с обжалване на
посоченото незаконосъобразно наказателно постановление по АНД № 2044/2018год.
по описа на Районен съд – Монтана, чието решение не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
В съдебно заседание, редовно призован,
ищецът чрез процесуалния си представител адвокат К.П. от САК, в представено
писмено становище поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и
аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да уважи иска, така, както е
предявен. Счита, че същият е основателен и доказан, тъй като са налице комулативно
изискуемите предпоставки, предвидени в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за ангажиране
отговорността на ответника – незаконосъобразен административен акт, отменен с
влязло в сила решение на съда; причинена е реална и непосредствена вреда и
наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен
акт и настъпилата имуществена вреда за ищеца. Претендират се и присъждане на
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса за образуване на делото, като представя списък с
разноски по чл.80 от ГПК.
Ответникът – ОД МВР представлявано от
Директора, в отговора по исковата молба оспорва същата, като неоснователна и недопустима.
При условия на евентуалност моли за отхвърлянето на иска като неоснователен и
недоказан. Излага доводи, че упражняването и защитата на законните интереси на
дадено лице не са обвързани непременно с използването на адвокатска защита, а
това е свободен избор. Оспорва претендираната законна лихва, размера на
заплатеното адвокатско възнаграждение по обжалване на НП, тъй като същото не е
с фактическа и правна сложност.
В съдебно заседание, редовно призован
не се явява, като в писмено становище поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на предявения иск.
Представителя на Окръжна прокуратура -
Монтана дава заключение, че предявения иск е основателен и доказан, като счита,
че събраните доказателства по делото сочат, че са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки, за да бъде искът уважен. Сочи, че ищецът претендира
обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 300.00 лева, настъпили
в резултат на незаконосъобразен административен акт – НП, което е отменено с
влязло в законна сила решение на РС – Монтана и че ищецът твърди, че в резултат
на този незаконосъобразен акт, който е отменен, е претърпял имуществени вреди –
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Поради
това намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Административен съд - Монтана, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема
за установено следното от фактическа страна:
С наказателно постановление №18-0996-004046/05.10.2018год.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана на ищеца Е.Б.С.
с ЕГН * *** за извършени административни нарушения, са наложени съответни
наказания, както следва: за нарушение по чл.98, ал.1,т.2 от ЗДвП, на основание
чл.183, ал.4,т.9, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 50.00лева и за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185
от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00лева. НП му
е връчено лично на 05.12.2018год. Наказателното постановление е обжалвано от
ищеца пред Районен съд - гр.Монтана и е образувано АНД №2044/2018год. по описа
на съда. Жалбата срещу НП е подадена от ищеца чрез пълномощник – адвокат К.П.
от САК със съдебен адрес ***.
Видно от доказателствата по делото, в
производството пред Районен съд - Монтана ищецът е надлежно представляван от упълномощеният
адвокат К.П. от САК. Съобразно сключения между Е.Б.С. *** и адвокат К.П. от САК,
договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие, в който
договор е посочено, че ищецът по настоящото дело, упълномощава адвокат К.П. от
САК, да му окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в обжалване на НП
№18-0996-004046/05.10.2018год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД МВР – Монтана, с което са му наложени административни наказания, като в чл.2
от договора изрично е отразено договореното и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на общо 600.00 лева, по 300.00лева за всяко от
наложените му наказания, в брой и на ръка, описано цифром и словом. С решение
№71 от 22.02.2019год. постановено по АНД №2044/2018год. на Районният съд -
Монтана е отменено, като незаконосъобразно издаденото на ищеца в качеството му
на административно наказано лице наказателно постановление №18-0996-004046/05.10.2018год.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана. Постановеното
Решение не е обжалвано по реда на гл.ХІІ от АПК, пред касационната инстанция и е
влязло в законна сила от 22.03.2019год.
Горните обстоятелства се установяват и
от доказателствата, събрани в хода на производството по АНД № 2044/2018год. по
описа на Районен съд – Монтана, приложено по настоящото дело като
доказателство, което не е оспорено от страните.
При така
приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав достигна
до следните изводи по допустимостта на иска:
Изпълнено е
условието на чл. 204, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице
с надлежна процесуална легитимация, отговарящ на формалните изисквания за
редовност от външна страна и насочен против ответник, притежаващ
характеристиките по чл. 205 от АПК.
Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде допустим
искът по чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, е необходимо същия да е
предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния
случай се претендират имуществени вреди от отменено наказателно постановление,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана. По отношение
на характера на дейността по административното наказване, приключваща с
издаване на наказателно постановление, е прието Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, според което,
независимо от правораздавателния й характер, тази дейност е административна,
тъй като се осъществява от административни по своя вид органи, извършва се по
административен ред и чрез упражняване на властнически метод. В тази връзка и
въпреки че наказателното постановление не е индивидуален административен акт,
по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо в случая е
обстоятелството, че това е властнически акт, издаван от административен орган
по повод възложени му от закона правомощия и по своето съдържание представлява
изпълнение на административна дейност.
По
изложените съображения и тъй като в случая се установи, че наказателното
постановление, издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана,
е отменено от компетентния Районен съд, с влязло в законна сила съдебно
решение, постановено по АНД № 2044/2018год. по описа на Районен съд – Монтана,
което не е обжалвано и е влязло в законна сила, предявеният иск се явява
допустим за разглеждане от настоящия административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. Искът е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд – Монтана, по реда на глава ХІ от АПК /чл. 203 и следв./, като предявен пред съда
по мястото на увреждането.
От правна страна исковият процес
започва с твърденията, съдържащи се в исковата молба, че спорното право
съществува и е породено от отмененото като незаконосъобразно наказателно
постановление за налагане на административни наказания - глоби за нарушения, по
чл.98, ал.1,т.2 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП, издадено от Началник сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана. Процесуалната легитимация на страните в
исковото производство следва единствено от тези твърдения, изложени в исковата
молба, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния
случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да
бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното НП за
налагане на административно наказание - глоба за нарушение, установено с
издаденото НП, то пасивната процесуална легитимация е правилно определена, като
искът е насочен срещу ОД МВР – Монтана, която е юридическо лице по смисъла на чл. 37, ал.2 (Изм. и доп., бр.81 от 2016 г., в сила от
01.01.2017 г.) от ЗМВР и която, освен това, се явява и издател на
отмененото НП за налагане на съответните административни наказания по ЗДвП.
С оглед наведените фактически
твърдения от ищеца, настоящият съдебен състав счита, че е налице изискуемата се
абсолютна процесуална предпоставка - надлежна пасивно легитимирана страна – ОД
МВР – Монтана. Ето защо, предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан
по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния
фактически състав за ангажиране отговорността на ОД МВР – Монтана, за
имуществени вреди, причинени на ищеца – Е.Б.С., като доказателствената тежест
за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника
лежи изцяло върху ищеца.
За да се ангажира отговорността по
реда на чл. 1 от ЗОДОВ, следва да е налице преди всичко
отменен като незаконосъобразен административен акт и след това причинени вреди
- щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно - следствена
връзка с отменения незаконосъобразен акт. Отговорността по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна, т.е.
държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни бездействия на
нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи, при
или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали
длъжностното лице е действало виновно, като първото условие е актът да е в
изпълнение на административна дейност.
В мотивите към т.1 от ТП №
2/19.05.2015 г. на ВАС, съдът приема, че издаването на наказателни
постановления и съответно налагането на административни наказания за извършени
административни нарушения, е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и
в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен
орган и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от
санкционираща административна дейност. Независимо, че наказателното
постановление не е административен акт по смисъла на нормата на чл. 21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство
за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е, че те са издадени от
административен орган и представляват властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Тяхното
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност, а административната дейност
е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е
основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от
административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна)
функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността
по издаване на наказателните постановления, както и на действията или
бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на
която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното
основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления,
действия или бездействия, като такова по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, при което неоснователни
са направените възражения от ответната страна. В случая не е спорно, че е
налице конкретно Наказателно постановление за налагане на административни
наказания, за административни нарушения по чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.147,
ал.1 от ЗДвП, издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана,
което е отменено по съдебен ред от въззивната инстанция /Районен съд/, не е
обжалвано и е влязло в законна сила. Ето защо, настоящият съдебен състав намира
за доказана първата група от визираните по-горе предпоставки - отменен като
незаконосъобразен административен акт – Наказателно постановление №18-0996-004046/05.10.2018год.
за налагане на административни наказания - глоби за нарушения по ЗДвП, издадено
от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана.
По отношение на заявените имуществени
вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:
Ясно е и съответно няма спор по
въпроса, че в производството пред Районния съд - Монтана при разглеждане на
жалби срещу наказателни постановления, по реда и при условията на ЗАНН, при
субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление бъде отменено,
не се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, както когато подсъдимият
бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу
държавата. Същото Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВАС и ОС
на ГК и ТК на ВКС е категорично, че "законодателят не предвижда ред за
присъждане на разноски в производствата по ЗАНН, а доколкото искът по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.". В този смисъл, това Тълкувателно постановление
№ 2 изрично квалифицира иска за обезщетяване на направени разноски като
производство по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, именно защото няма
процесуален ред по ЗАНН за възстановяване на разноските при отмяна на НП и
защото същият, с това правно основание, се определя като подсъден на настоящия
съд като административен.
В настоящия случай е налице приложен,
надлежно попълнен и подписан от ищеца, сключения между Е.Б.С. *** и адвокат К.П.
от САК, договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие, в който
договор е посочено, че ищецът по настоящото дело, упълномощава адвокат К.П. от
САК, да му окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в обжалване на НП
№18-0996-004046/05.10.2018год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при
ОД МВР – Монтана, с което са му наложени административни наказания, като в чл.2
от договора изрично е отразено договореното и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на общо 600.00 лева, по 300.00лева за всяко от
наложените му наказания, в брой и на ръка, описано цифром и словом, който е бил
основание за осъществяване на процесуално представителство и защита по това АНД
и по - конкретното обжалвано НП и според който договор, е налице плащане, в
брой, на възнаграждение, в претендирания размер от 300.00 /триста/ лева за
всяко от нарушенията, за един адвокат, изготвил и подал жалбата до съда и
осъществил процесуалното представителство и защита по административно
наказателното производство. В този договор ясно е посочено, че договореното
възнаграждение е именно по 300.00 лева за всяко от извършените административни
нарушения, изписано цифром и словом. Така, този договор за правна защита и
съдействие е достатъчно доказателство за това, че разходът е сторен от ищеца в
настоящото производство и съответното на това плащане, след като е предизвикало
имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца, представлява имуществена
вреда за него. В тази връзка настоящия състав не споделя доводите на ответника
в отговора на исковата молба, че липсата на изготвено адвокатско пълномощно на
специален кочан, променя процесуалното представителство и заплащането на
адвокатското възнаграждение за това.
Така всъщност, реално спорен по
настоящото дело остава въпросът, дали така извършените, според посоченият
договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие, разноски
за платено адвокатско възнаграждение по АНД № 2044/2018год. по описа на Районен
съд – Монтана, с решението по което е отменено издаденото НП срещу ищеца,
представляват имуществена вреда за жалбоподателя в административно наказателното
производство, съответно ищец в настоящото, намираща се в пряка и непосредствена
причинна връзка с отмененото НП №18-0996-004046/05.10.2018год. издадено от
Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана, тъй като съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Категоричен отговор на този въпрос е даден в
Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2/2016 г. на
ОСС от I и II колегия на Върховният административен съд на Република България,
съгласно което, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения
в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ.
От това следва категоричния извод, че
и по настоящия спор е налице пряка причинно - следствена връзка между
изплатената сума за адвокатско възнаграждение и отмененото като незаконосъобразно
НП за налагане на административни наказания за нарушения по ЗДвП.
Следва да се добави, че представеният
договор за процесуално представителство, правна защита и съдействие е бил
изготвен за оказване на правна защита и съдействие именно в производството по
обжалване на НП №18-0996-004046/05.10.2018год. издадено от Началник сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана, по което е образувано и АНД № 2044/2018год.
по описа на Районен съд – Монтана с решението по което е отменено, като
незаконосъобразно, обжалваното НП, а както бе упоменато и по-горе, съдът намира
за безспорно доказано, че договореното адвокатско възнаграждение е изплатено от
ищеца в пълен размер, в брой, при сключване на този договор за процесуално
представителство, правна защита и съдействие пред съответната инстанция. Още
повече, че в настоящия случай ищеца претендира само обезщетение в размер на
300.00лева.
Размерът на претендираното
възнаграждение е в минималният предвиден размер за адвокатско възнаграждение
към момента на сключването му, като за пълнота на изложението следва да се
упомене, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за правна защита
и процесуално представителство по дела от административнонаказателен характер,
е регламентирано в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, в приложимата й в случая редакция и по-конкретно в
нормата на чл.18, ал.2 (Изм. и доп., ДВ, бр.84 от 28.03.2014 г.) от
същата Наредба, която регламентира, че "За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 300 лева.". Предвид това, не може да се приеме и за
необоснован или несправедлив размерът от 300.00 лева на заплатеното, в случая,
адвокатско възнаграждение, като същият, според настоящия съдебен състав, е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и следва да се присъди,
като обезщетение за понесените от ищеца вреди, в пълния му размер.
Така, по изложените съображения, съдът
счита, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на
ответника, на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на
претърпените от ищеца имуществени вреди, в размер на 300.00лева /триста/,
представляващи платеното от него възнаграждение за един адвокат по делото пред
въззивната инстанция, в което е отменено, като незаконосъобразно наказателно
постановление №18-0996-004046/05.10.2018год. издадено от Началник сектор „Пътна
полиция” при ОД МВР – Монтана с което са били наложени административни наказания
– глоби по ЗДвП, т.е. съдът намира, че заплатените от ищеца Е.Б.С. с ЕГН * ***,
адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00 лева за въззивната инстанция, се
явява имуществена вреда за него, като жалбоподател в административно наказателното
производство и която имуществена вреда се намира в пряка и непосредствена
причинна връзка с отмененото във въззивното производство НП за налагане на имуществена
санкция, за административни нарушения по ЗДвП. Предвид това, съдът в настоящия
състав намира, че предявеният иск против ОД МВР – Монтана, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в случая се явява
основателен и доказан до пълния му предявен размер от 300.00 лева /триста/, както
е претендиран, поради което и следва с решението по делото, ответникът ОД МВР –
Монтана да бъде осъден да заплати на ищеца, сумата в размер на 300.00лева /триста/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - изплатено
адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие в хода на
съдебното производство по АНД № 2044/2018год. по описа на Районен съд – Монтана,
по обжалване на наказателно постановление №18-0996-004046/05.10.2018год.
издадено от Началник сектор „Пътна полиция” при ОД МВР – Монтана, с което са му
били наложени административни наказания, за административни нарушения по чл.98,
ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то след като съдът намира основното искане за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди за основателно в определения по-горе размер,
то следва да се уважи и искането за присъждане на законната лихва върху тази
сума от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено НП -
22.03.2019 г. Съгласно ТР № 3/22.04.04 г. по ТД № 3/04 г. на ОСГК на ВКС при
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове.
При този изход на спора по настоящото
дело, по отношение претендираните с исковата молба и представен списък с
разноски в съдебно заседание, от адвокат К.П. от САК, процесуален представител
на ищеца, деловодни разноски в настоящото производство, предвид разпоредбата на
чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно която, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, а освен това, съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска, то на ищеца Е.Б.С. с ЕГН * ***, следва да бъдат присъдени и
претендираните деловодни разноски по настоящото производство. В случая, при
предявен иск в размер на 300.00лева /триста/, който, както бе обосновано и
по-горе, съдът намира, че следва да бъде уважен в пълния му предявен размер, то
на ищеца следва да бъдат присъдени и всички сторени от него деловодни разноски
в настоящото производство. Така, съдът намира, че с решението по делото следва
да присъди в полза на ищеца Е.Б.С. с ЕГН * ***, разноските за заплатеното от
него адвокатско възнаграждение по настоящото дело, в размер на 450.00лева /четиристотин
и петдесет/ лева, съгласно представения и приложен по делото договор за процесуално
представителство, правна защита и съдействие, като на ищеца следва да бъде
присъдена и внесената по сметка на съда държавна такса, в размер на 10.00лева /десет/,
видно от приложената по делото вносна бележка или, на ищеца, с решението по
делото следва да бъдат присъдени разноски, възлизащи в размер на общо 460.00лева
/четиристотин и шестдесет/.
Мотивиран от изложените съображения и
на основание чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2, чл. 4 и чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд
Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град
Монтана с ЕИК * , ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.С. с ЕГН * ***, сумата в размер на 300.00лева
/триста/, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди -
изплатено в брой адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита,
съдействие и процесуално представителство, по АНД № 2044/2018год. по описа на
Районен съд – Монтана, с влязлото в законна сила Решение № 71 от 22.02.2019г.
по което дело, е отменено като незаконосъобразно издаденото против ищеца Наказателно
постановление №18-0996-004046/05.10.2018год. от Началник сектор „Пътна полиция”
при ОД МВР – Монтана, с което са му били наложени административни наказания, за
административни нарушения по чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на
съдебното решение, с което е отменено НП - 22.03.2019 г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – град
Монтана с ЕИК * , ДА ЗАПЛАТИ на Е.Б.С. с ЕГН * ***, сумата в размер на общо 460.00лева
/четиристотин и шестдесет/, представляваща сторените по настоящето производство
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по делото.
Административен
съдия: