Р Е Ш
Е Н И Е
№ 126
гр. Свищов, 29.09.2014 г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 09.09. 2014 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Т.Л. , като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 294 по описа за 2014 година,
за да се произнесе, взема предвид:
Иск с правно основание чл.422
,ал.1,вр. с чл.415 от ГПК
Ищецът „Алфа
Банк” А.Е. , чрез „Алфа банка-клон България,” гр.София представляван от адв.П.
твърди в исковата си молба, че по ч.гр.д.№ 663/2013 г. на СвРС била издадена
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу които ответницата Р.Л.Х.
депозирала възражение. Твърди, че между банката и T. Х.В. и Г.К.В. като
съкредитополучатели бил сключен договор за кредит, обезпечен с поръчителството
на Р.Л.Х. , по силата на който на кредитополучателите са предоставени
17 000 евро.Уговорено било кредитът да се издължи за 204 месеца с 12 месечен гратисен период,
през който се дължали само лихви, при погасителни вноски 192 на брой. На 07.11.2011 година бил сключен
Анекс №1 към договора , според който от 16.03.2010 година към редовната и
просрочена главница в общ размер от 16634,69 евро се прибавя вземането на
банката включващо лихва върху редовна главница, просрочена лихва и наказателна
лихва върху просрочена главница, срокът на погасяване е удължен до 16.05.2025
година, включващ 12 месечен гратисен период, през който се плащат само лихвите
и т.н. Тъй като длъжникът изпаднал в просрочие било подадено заявление по реда на чл.417 от ГПК , което
е само за просрочените суми по договора, тъй като кредитът не е обявен изцяло
за предсрочно изискуем.Моли съда да постанови решение, с което да установи в
отношенията между страните, че Р.Л.Х. като поръчител дължи на банката описаните
в исковата молба суми- 2182,91 евро, представляваща просрочена главница по
договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане; сумата от 2949,65 евро- просрочена
лихва върху редовна главница по договора за кредит за периода 16.03.2010 година
до 15.09.2013 година; сума от 374,64 евро- наказателна лихва върху просрочена
главница от 16.04.2011 година до 18.09.2013 година; сума от 426,86 евро
–годишна такса за управление на кредита за 2011 година ,2012 година и 2013
година; сума от 14,19 евро разноски, законна лихва върху главницата от подаване
на заявлението , разноските в заповедното производство -260,15 лева и 612,18 лева адв.възнаграждение.
В съдебно
заседание редовно призован не изпраща представител. С писмено становище поддържа
исковата молба и претендира разноски по приложен списък.
Ответницата
Р.Л.Х. *** редовно призована се явява лично и с адв.Б.Г. от ВТАК.Оспорва иска като неоснователен.Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установена следната фактическа обстановка:
От
вложеното ч.гр.д. № 663 /2013 година на
СвРС е видно, че срещу ответницата Р.Л.Х. в качеството и на поръчител по договор за кредит № 54-221/07.11.2007 г. и
Анекс №1 от 16.03.2010 година на съкредитополучателите T. и .В. , е издадена
заповед за изпълнение № 367 от 26.09.2013 година, за следните суми: сумата
2182,91 евро (две хиляди сто осемдесет и две евро и 91 евроцента) – главница по
Договор за кредит № 54-221/07.11.2007г., сключен на 07.11.2007г. и Анекс № 1,
сключен на 16.03.2010г., сумата 2949,65 евро (две хиляди деветстотин
четиридесет и девет евро и 65 евроцента) – договорна лихва за периода
16.03.2010г. до 15.09.2013г., сумата 374,64 евро (триста седемдесет и четири
евро и 64 евроцента) – наказателна лихва за периода 16.04.2011г. до
18.09.2013г., сумата 426,86 евро (четиристотин двадесет и шест евро и 86
евроцента) – годишна такса за управление на кредита за 2011, 2012 и 2013г.,
сумата 14,19 евро (четиринадесет евро и 19 евроцента) – разноски, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
24.09.2013г. до окончателното и изплащане, както и сумата 260,15 лева (двеста и
шестдесет лева и 15 ст.) – разноски по делото за държавна такса и сумата 612,18
лева (шестстотин и дванадесет лева и 18 ст.) – разноски за възнаграждение на
един адвокат. Посочено е, че вземането
произтича от следните обстоятелства: сключен Договор за кредит №
54-221/07.11.2007г., сключен на 07.11.2007г. и Анекс № 1, сключен на
16.03.2010г., между заявителя и длъжниците, вземането по който е обезпечено с
поръчителството на солидарния длъжник. Кредитополучателят не е заплатил
уговорените между страните с договора и анекса към него месечни погасителни
вноски за периода от 16.04.2010г. до 16.09.2013г. , поради което е налице
ликвидно и изискуемо вземане срещу солидарните длъжници.
По
делото е назначена и изготвена съдебно икономическа експертиза. Вещото лице Ж.Д.
дава заключение, че размерът на дължимите суми по договор за
кредит е общо 6636,54 евро, както следва просрочени главница 2182,91 евро,
просрочена лихва 2949,65 евро, наказателна лихва върху просрочена главница
374,64 евро, наказателна лихва върху просрочена лихва 702,48 евро дължими суми
такси за управление 426,86 евро. Посочено, е че за 2008 година са извършвани
редовно плащания, за 2009 година редовните плащания са до м. юни включително.
За м. юли, август, септември, октомври и декември 2009 година няма вноски, за
2010 година са направени две плащания.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът е процесуално допустим,
депозиран в законоустановения едномесечен срок от съобщението за депозираното
възражение по реда на чл.415 от ГПК, от процесуално легитимирано лице. По
същество е неоснователен.
Не се спори между страните, че
ответницата в качеството си на поръчител е подписала договор за кредит №
54-221/07.11.2007 година, по силата на който банката е отпуснала на
кредитополучателите TВ. и Г.В. кредит в размер на 17 000 евро.Не се спори
още, че ответницата е подписала като поръчител и последващия Анекс №1 от 16.03.2010 година сключен между страните.
Поради непогасяване на дължими вноски по кредита , посочени в приложеното
извлечение от сметка на длъжника към
заповедното производство за периода от 16.04.2010 година до 16.09.2013 година е
подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист и такива са издадени за описаните по-горе суми. Ответницата е
депозирала в срок възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, при което също в срок банката е депозирала установителен иск срещу
нея. Налице са валидни облигационни
правоотношения между банката и поръчителя -ответник по делото, основани на валиден договор за поръчителство
между тях , обективиран в договор за банков кредит и последващ Анекс към
него.
Не се спори и това, че банката не
е обявила целия кредит за изцяло и предсрочно изискуем, а е поискала заповед за
изпълнение и такава е издадена само за неплатените месечни погасителни вноски
по кредита за посочения период, които заповедният съд е счел за ликвидни и
изискуеми вземания срещу кредитополучателите и поръчителя при условията на
солидарност. От заключението на съдебно- икономическата експертиза, което съдът
кредитира като компетентно и обосновано се установява, че кредитополучателите
не са извършвали плащания по кредита за посочените периоди в посочените размери,
поради което и общото им задължение за непогасени вноски към подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК е общо 6636,54 евро.
Ответникът твърди недължимост на вземането срещу него , която произтича
от обстоятелството, че в чл.7 от Анекс №1 към договора за кредит поръчителят се
е задължил да отговоря солидарно с кредитополучателите при условията на чл.138
и следващите от Закона за задълженията и договорите за изплащането на целия
размер на кредита и лихвите съобразно анекса. Твърди се, че след като кредитът
не е обявен за изцяло предсрочно
изискуем, а е поискана и издадена заповед за изпълнение само за част от него,
не може да се ангажира отговорността на поръчителя, който се е задължил за
целия кредит.
Разпоредбата на чл.138 и сл. от ЗЗД уреждат отговорността на поръчителя за задължения поети от главния
длъжник.Чл.141 от ЗЗД посочва, че поръчителят е задължен солидарно с главния
длъжник, но тази
отговорност се ограничава от разпоредбата на чл.147 от ЗЗД ,според която поръчителят
остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил
иск против длъжника в течение на шест месеца. Срокът е преклузивен, а не
давностен, поради което съдът следи за него служебно. По делото не се спори, че
банката е изискала и е насочила принудително изпълнение срещу тримата длъжници
за непогасени от съкредитополучателите вноски
по кредита, включващи просрочени главници, лихви, както и такси за
периода от 16.04.2010 година до 16.09.2013 година, като кредитът не е обявен за
изцяло предсрочно изискуем . От горното
съдът намира, че иска срещу поръчителя е неоснователен, тъй като той отговаря
за изплащането на целия дълг, а не на отделни негови вноски, като за да се
проследи преклузивния срок по чл.147 ,ал.1 от ЗЗД, цялото вземане на кредитора
трябва да е станало изискуемо. Освен това ответникът като поръчител не е поел задължение да погасява месечните
анюитетни вноски, такова задължение имат кредитополучателите.Той не би могъл да
знае, ако не е уведомен за това от банката, че определен брой вноски не са
внесени от кредитополучателите на съответния падеж.По делото не се събраха
доказателства, видно от които банката да е уведомила с писмо, покана или по
какъвто и да е друг начин длъжниците за неизпълнението
по договора за кредит, за това, че определени вноски са в просрочие и че следва
да бъдат платени в даден от банката срок за доброволно изпълнение. Дори в самия
договор и Анекса към него не са предвидени такива клаузи уреждащи отношенията
между страните при тази хипотеза, а е заложена само клауза за начисляване на обезщетения за забава
при неплащане в срок на месечни вноски- -т.4 от анекса към договора. Не се
доказа от ищеца, че същият има основание за реализиране на отговорността на
поръчителя за неизпълнените по договора за кредит задължения, поради което
искът следва да се остави без уважение.При този изход на делото на ответника
следва да се присъдят направените по делото разноски възлизащи на 980 лева
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от АЛФА БАНК А.Е.чрез клона си „АЛФА БАНКА-Клон България” с ЕИК
83169400 седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, бул Цариградско
шосе № 99 представляван от процесуалния си представител адв.П. от САК иск с
правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.415 от ГПК за установяване на
вземане на банката срещу Р.Л.Х. с ЕГН ********** ***.*********** в качеството и
на поръчител по договор за банков кредит № 540221/2007 г. и Анекс №1 от
16.03.2010 година към него за следните суми: сумата 2182,91 евро (две хиляди
сто осемдесет и две евро и 91 евроцента) – главница по Договор за кредит №
54-221/07.11.2007г., сключен на 07.11.2007г. и Анекс № 1, сключен на
16.03.2010г., сумата 2949,65 евро (две хиляди деветстотин четиридесет и девет
евро и 65 евроцента) – договорна лихва за периода 16.03.2010г. до 15.09.2013г.,
сумата 374,64 евро (триста седемдесет и четири евро и 64 евроцента) –
наказателна лихва за периода 16.04.2011г. до 18.09.2013г., сумата 426,86 евро
(четиристотин двадесет и шест евро и 86 евроцента) – годишна такса за
управление на кредита за 2011, 2012 и 2013г., сумата 14,19 евро (четиринадесет
евро и 19 евроцента) – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 24.09.2013г. до окончателното и изплащане,
както и сумата 260,15 лева (двеста и шестдесет лева и 15 ст.) – разноски по
делото за държавна такса и сумата 612,18 лева (шестстотин и дванадесет лева и
18 ст.) – разноски за възнаграждение на един адвокат, за които е издадена
заповед за изпълнение № 367 от 26.09.2013 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
663/2013 г. по описа на СвРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА АЛФА БАНК А.Е. чрез клона си „АЛФА БАНКА-Клон
България” с ЕИК 83169400 седалище и адрес на управление гр.София, район Средец,
бул Цариградско шосе № 99 представляван от процесуалния си представител адв.П.
от САК да заплати на Р.Л.Х. с ЕТГН ********** ***.*********** направените по
делото разноски в размер на 980 /деветстотин и осемдесет / лева адвокатско
възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд , чрез Районен съд Свищов
в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: