Решение по дело №994/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на С. С. А. против Решение № 429/26.03.2024г. постановено по АНД № 7033/2023г. по описа на РС – Пловдив с което е изменен електронен фиш серия К № 7298872 издаден от ОДМВР – Пловдив за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП с който е наложено административно наказание – глоба като е преквалифицирана санкционната норма от чл. 182, ал.4 вр. с ал.1, т.3 ЗДвП в чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП и наложената глоба от 200 лева е намалена на глоба в размер на 100 лева, а в останалата си част електронният фиш е бил потвърден като правилен и законосъобразен.

Касационният жалбоподател излага оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в съдебната фаза на производството, неправилно е приложен материалния закон и липсва произнасяне относно наличието или липсата на предпоставките на чл. 28 ЗАНН.

Иска се отмяна на обжалваното Решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда алтернативно се иска отмяна на Решението и постановяването на ново Решение с което да бъде отменен обжалвания електронен фиш.

Със становище подадено от ОДМВР – Пловдив чрез юрк. И. П. се оспорва като неоснователна касационната жалба и се иска потвърждаване на обжалваното Решение като правилно и законосъобразно. Поддържа се, че правилно съдът е изпълнил правомощията си по чл. 337, ал.1, т.2 НПК. Правилно е приложено т.р. № 8/16.09.2021г. по т.д. № 1/2020г. на ВАС съгласно което упражняването на правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказауемо нарушение от съда е не само гаранция за законосъобразност на административно-наказателната дейност, но и инструмент за постигане за бързина в правораздаването предвид правораздавателния характер на наказателното постановление и липсата на правомощие на районния съд след като отмени наказателното постановление да връща преписката на административно-наказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би значело според ответника по касационната жалба нарушителя да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършеното нарушение от фактическа страна при което да остане ненаказано противоправно поведение, което противоречи на целите на чл. 12 ЗАНН. Оспорва се че се касае до маловажно нарушение тъй като е в действие разпоредбата на чл. 189з ЗДвП съгласно, която не се прилагат чл. 28 и чл. 58г ЗАНН. Поддържа се, че нарушението е безспорно установено и издадения електронен фиш отговаря на законовите изисквания на чл. 189, ал.4 ЗДвП.

Иска се оставянето в сила на обжалваното Решение. Претендират се разноски.

Окръжна прокуратура – Пловдив в лицето на прокурор К. П. застъпва становище за неоснователност на жалбата.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след като извърши проверка на сочените от жалбоподателя основания на обжалваното Решение намира за установено следното от фактическа и правна страна.

Жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения срок.

Разгледана по същество се явява неоснователна.

Първостепенният съд обосновано и законосъобразно е приел коректна фактическа обстановка по делото като е установил, че на 28.03.2023 г. в 15:05 ч. в [населено място], бул. „България“, № 123 посока изток, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС, лек автомобил [Марка], с рег. № ****НВ се е движил със скорост от 74 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост от 50 км.ч. за населено място с 24 km/h и това е било документирано с АТСС с АТСС ARH CAM S1 № 120сса8.

Електронният фиш е издаден на жалбоподателя в качеството й на собственик на автомобила. Установено е че жалбоподателят по време на движението на автомобила е участвал в съдебно заседание по ГД № 14751/2022 по описа на Пловдивски районен съд. Касаторът обаче не се е възползвал от правото си да посочи на кого е предоставил управлението на процесния автомобил в конкретния ден и час и не е представил копие от свидетелството му за управление в законоустановения срок, каквото е изискването на чл. 189, ал. 5, предл. второ от ЗДвП, поради което законосъобразно е било прието от районния съд, че административно-наказващия орган не е допуснал процесуално нарушение при индивидуализиране субекта на административно-наказателната отговорност, респ. че именно жалбоподателя е следвало да бъде санкциониран.

С обжалваното Решение правилно е прието, че при съставянето на електронния фиш е допуснато нарушение на процесуалните правила тъй като е била сгрешена санкционната норма. В случая определеното наказание касае нарушение извършено при повторност, като се посочва, че в електронния фиш извършване на нарушението е в срок от една година от наказването на нарушителя за същото нарушение с електронен фиш серия К 3198924 от 08.07.2022 г., който електронен фиш е бил отменен. Правилно са приложени задължителните указания дадени с Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд, съгласно които не води до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, когато е извършена преквалифицира нарушението и е приложен закон за по-леко наказуемото деяние при което е изменена квалификацията дадена от административно-наказващия орган от чл. 182, ал.4 вр. с ал.1, т.3 ЗДвП в чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП и наложената глоба от 200 лева е намалена на глоба в размер на 100 лева – какъвто е настоящия случай. Като е намалил наложената санкция РС е приложил правилно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на Върховен административен съд, а по отношение на административното нарушение законосъобразно е приел, че същото е несъмнено доказано от представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан № 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Спазени са изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-523/12.05.2015г. съгласно ред. ДВ, бр.6/16.01.2018г. за което е бил попълнен Протокол за използване на АТСС, в който е посочен вид на АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, начало и край на работа по час и минута, първо и последно статично изображение, в който промеждутък е и номерът на снимката въз основа на която е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения.

Обжалваният ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното є заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Направените възражения относно ненадлежно предявено обвинение са неоснователни, в хода на съдебното първоинстанционно следствие съдът изследва авторството на деянието, съгласно посоченото в електронния фиш, като се ръководи от принадлежността на собствеността на МПС щом като собственикът не е упражнил правото си да посочи на кого е предоставил за управление МПС. Следователно, щом като собствеността върху МПС е на касатора и последният не е посочил на кого е предоставил МПС, за да бъде издаден ЕФ на това лице, съдът въобще няма задължение да изследва кой е управлявал МПС, защото този факт е ирелевантен за възникването на административно-наказателната отговорност на дееца – собственик.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебното касационно производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК съобразно изхода на спора по делото.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева на основание чл. 63д, ал. 4 вр. с ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ;

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 429/26.03.2024г. постановено по АНД № 7033/2023г. по описа на РС – Пловдив;

ОСЪЖДА С. С. А. с [ЕГН] да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] представлявано от гл.юрк. И. П. съдебни разноски по настоящето дело в размер на 80 /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение;

 

Решението е окончателно.