Р Е
Ш Е Н
И Е
№………/…………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти
септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
ЙОРДАН ДИМОВ
при секретар Светлана Стоянова и
с участието на прокурор Владислав Томов от Варненска окръжна прокуратура, като
разгледа докладваното от председателя касационно адм. дело № 1727 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по
касационна жалба от С.С.И., ЕГН **********,***, депозирана чрез пълномощник
-адв. Р.Д., срещу Решение № 258/13.02.2020 г. по анд. № 4883/2019 г. по описа
на Варненския районен съд , в частта в която са потвърдени наложените адм. наказания по чл. 174, ал.1 и чл. 183, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата са наведени доводи за необоснованост и
допуснато нарушение на закона. Необоснована е тезата на районния съд за
управление на МПС след употреба на алкохол , понеже жалбоподател е употреби
алкохол след като е паркирал своя автомобил . ВРС е извел фактически извод
за управление след употреба на алкохол ,
базирайки се на свидетелски показания на съседи, които са в лоши
взаимоотношения с И. е в лоши взаимоотношения.
Отправеното искане към касационния съд е за отмяна на
обжалваното съдебно решение и постановяване
на друго ,с което да се отмени издаденото наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – ОД на
МВР-Варна- РУ-Аксаково, е депозирал писмен отговор на жалбата, обективиращ
неговата позиция за правилност на обжалваното решение.
Окръжна прокуратура – Варна пледира за
основателност на касационната жалба и отмяна на въззивното решение, поради
неговата необоснованост.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Касационната жалба е допустима, тъй като изхожда от
процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство и е
подадена при спазване на разписаните процесуални срокове по упражняване правото
на жалба, а разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното
съдебно решение Районен съд–Варна е потвърдил НП № 19-0445-000373/11.10.2019 г.
на началник група към ОД на МВР-Варна, РУ-Аксаково, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди) лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 (два) месеца, на основание
чл.174 ал.3 от ЗДвП, както и административно наказание „Глоба“ в размер на 10
(десет) лв., на основание чл.183 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Районният съд е
приел от фактическа страна ,че на 17.07.2019 г. И. е управлявал лек автомобил с
ДК № В8494ВК в с. Д, обл. В. С управлявания от него автомобил той се е
придвижил от дома си до заведение, разположено в централната част на селището.
Целта му била да изясни спорните си отношения със собствениците на заведение,
намиращо се в центъра на селото. За целта той спрял автомобила си пред заведението,
стопанисвано от свид.А. Слязъл от автомобила като държал в ръката си кенче с
бира. Това му действие било наблюдавано от свидетелите А, К Г и Д П. Между П и И.
се разразил спор, касаещ неправомерно изпускане на отходни води от дома на
последния. Поради това била извикана полиция. След като полицейските служители
пристигнали на място установили намиращите се там лица, както и факта, че до
местопроизшествието И. е пристигнал с автомобил. Полицейските служители Н, Д., С
и Споискали И. да бъде тестван с техническо средство Алкотест. На направеното
искане от страна на полицейските служители последният категорично отказал.
Според показанията на разпитаните по делото полицейски служители И. бил силно
алкохолно повлиян. В разпита си пред съда свид.А и П заявяват, че при слизането
си от автомобила И. бил алкохолно повлиян. Отказът да бъде тестван на място с
техническо средство за наличие на алкохол било и основание да му се издаде
талон за изпращане на медицинско изследване с № 0069137/ 17.07.2017 г., като и
било разяснено, че следва да се яви във „ВМА-Варна“ за кръвна проба. На
проверяващите органи не е било представено и свидетелство за регистрация на
МПС. В указания срок жалбоподателят не е посетил медицинското заведение.
Според РС-Варна не
са допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното
производство. Двете описани в АУАН и НП са реализирани при безспорна установеност на отказ на жалбоподателя
да бъде изпробван за употреба на алкохола , а дали той е бил повлиян от
алкохол е без значение . Непредставянето
на контролите органи на СУМПС правилно според ВРС е квалифицирано като нарушение по чл. 183,
ал.1 , т.1 с въведен фиксиран по вид и размер на наказание - глоба от 10 лв.
При проверката по чл.218, ал.2 от АПК, настоящата
инстанция констатира, че решението на районния съд е валидно и допустимо -
постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол,
произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона
правомощия. Същото е правилно , без да е допуснато нарушение на материалния
закон.
Съобразно чл. 220 АПК, приложим по арг. на чл. 63 ЗАНН касационният съд преценява
прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени
от първоинстанционния съд в обжалваното
решение. Настоящият съдебен състав не може да прави нови фактически
установявания . Касационният съд е съд по правото, а не по фактите. РС-Варна е
установил, че жалбоподателят на
17.07.2019 г. в с. Долище като водач на МПС марка „Нисан Х Трейл“ с рег. № В 8494 ВК е отказал проверка за алкохол с техническо
средство . ВРС е събрал относими и необходими доказателства , приобщавайки административнонаказателната преписка
, но и анализирайки в съвкупност събраните сведения от разпит на свидетели ,
които свидетели са не само водените от нарушителя, но и лицата, дали обяснения и сведения в
административнонаказателното производство.
При задълбочен анализ на всички доказателствени
източници е изведено заключение за осъществен състав на вменените адм.
нарушения. Районният съд не е ингорирал показанията на жената ,с която И. живее на съпружески начала
и показанията на водения свидетел от
нарушителя К М, които не дава информация
за появата на И. в заведението , а само след това . Съдът само не
ги е кредитирал , давайки вяра на
сведенията от разпитаните С П Аи Д ГП ,
съседи на нарушителя с които той е в
лоши взаимоотношения, защото техните данни , че И. е слязъл от управлявания от него автомобил с
бира в ръка и повлиян от алкохол с агресивно
поведение, се потвърждават от разпитания полицейски служител П С, за който
нарушителят не твърди заинтересованост
или пристрастие и който свидетел сочи, че И. му е съобщил , че е пил от
сутринта ,тъй като е имал празник.
При тези данни и безспорно установения факт на
отказ на жалбоподателя да бъде проверен
за употреба на алкохол с техническо средство обосновано и законосъобразно е
заключението на РС-Варна за реализиран състав на нарушението по чл. 173, ал.3,
пр.1 от ЗДвП . Според цитираната
административнонаказателна разпоредба
водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“ за срок от 2 години и „глоба“ в размер на 2000 лв.
От посочената нормативна регламентация следва
извод, че законодателат е въвел две форма на изпълнително деяние, с които се
осъществява състава на административното нарушение : 1.) отказ на водача на МПС
да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози с техническо средство; и 2.) неизпълнение на предписанието за
медицинско изследване за установяване на концентрацията на наркотични вещества
или техни аналози в кръвта.
Видно от съдържанието на съставения АУАН и на
издаденото въз основа на него НП фактическото описание на нарушението
обективира административнонаказателно обвинение по първата форма на
изпълнителното деяние . В тази връзка няма неясното в даденото описание на нарушение
по АУАН и НП, а правната квалификация на посочените юридически факти в мотивите на НП кореспондират с разпоредбата
по чл. 174, ал.3 ЗДвП.
Касаторът не оспорва факта ,че при проверка на
контролните органи не е носил СУМПС, не оспорва и законосъобразността на неговото санкциониране
по чл. 183, ал.1 т.1 ЗДвП.
В обобщение подадената касационна жалба е неоснователна
и следва да остави без уважение.
С оглед изхода на спора, искането на касатора за
присъждане на разноски се явява неоснователно, а своевременно направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.4
от АПК, във вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН, чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП
жалбоподателят С.С.И. следва да заплати на ответната страна ОД на МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение от 80 лева.
Мотивиран от изложеното и и
на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд - Варна
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 258/13.02.2020 г. по анд. № 4883/2019 г. по описа на Варненския районен съд.
ОСЪЖДА С.С.И.,
ЕГН **********,***, да заплати в полза на ОД на МВР-Варна сумата от 80
(осемдесет) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.