№ 30
гр. Пловдив, 25.01.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20225000600034 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХII НПК.
С протестираното Определение, състав на Пазарджишкия окръжен съд е
изменил мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия Д. Б. К. от „
Задържане под стража“ в по-лека такава „Домашен арест“.
Недоволен останал прокурорът и протестирал Определението. В
протеста са релевирани доводи за незаконосъобразност и неправилност на
Определението, като се предлага отмяната му.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери
изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното Определение и
за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и се явява
допустим за разглеждане. Разгледан по същество е неоснователен.
Първоинстанционният съд, макар и с лаконични мотиви като е
съобразил, че към момента подсъдимият не е осъждан, че по делото е
необходимо да се събират допълнителни доказателства и е отчел срокът на
задържане е намерил, че опасността К. да извърши престъпление или да се
укрие е силно разколебана.
1
Правилно първата инстанция е преценила въпросите, свързани с
„разумността“ на срока на задържането на подсъдимия под стража и
опасността от укриване.
Досежно срока, изводът на съда макар и бланкетно поднесен е
правилен. Липсата на ясна прогноза за развитие на процеса и необходимостта
за събиране на допълнителни доказателства създава опасност задържането на
подсъдимия да се превърне в предварително изпълнение на съдебния акт.
В тази връзка следва да се има предвид, че според ЕСПЧ
продължителното задържане, каквото е задържането на подсъдимия К. може
да бъде оправдано само ако са налице конкретни данни за действително
изискване на обществения интерес, което да надделява над правилото за
зачитане на личната свобода, независимо от презумпцията за невиновност.
Такива конкретни данни за доминиране на обществения интерес по
настоящето дело въззивният състав не открива и само това е достатъчно да се
приеме, че продължителността на задържането на подсъдимия под стража
излиза извън разумните срокове.
Чистото съдебно минало изключва опасността подсъдимият да
извърши престъпление.
Настоящият състав намира, че наличието на постоянен адрес за
пребиваване при родителите му минимизират опасността същият да се укрие
до степен на пълното й изключване.
Тук е местото да се отбележи, че за да бъде едно лице задържано под
стража, законодателят е предвидил наред с наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода, кумулативно да са налице данни, от които да се направи извод, че
съществува основателна опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
престъпление. Когато тази опасност е престанала да съществува, както е в
настоящия случай, основанията за задържане на лицето под стража са
отпаднали.
Продължаването на задържането под стража на подсъдимия К. при тази
процесуална ситуация би влязло в противоречие с изискванията на ЕКЗПЧОС
и вътрешното ни наказателно законодателство, в частност разпоредбата на
чл.63, ал.1 НПК и с основание съдът е изменил мярката за неотклонение „
Задържане под стража“ в по – лека.
2
Правилна е преценката, че мярката за неотклонение „Домашен арест“ е
най - адекватна в случая. Това е така, защото макар и по – лека по итнезитет,
тази мярка разполага с достатъчно сериозен възпиращ потенциал, доколкото
и тя, както и задържането в арестните помещения ограничава правото на
свободно предвижване на подсъдимия и с нея критериите, заложени в чл.57
НПК ще бъдат покрити изцяло.
Ето защо определението на Пазарджишкия окръжен съд, с което
мярката за неотклонение на подсъдимия е била изменена от „Задържане под
стража“ в „ Домашен арест“ се явява обосновано и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
Възраженията на прокурора не могат да бъдат споделени.
Обстоятелствата, свързани с криминалистическа регистрация в
далечното минало сами по себе си не могат да обосноват реална опасност
същият да се укрие, поради изтеклия продължителен срок от простъпката, за
която е бил регистриран подсъдимия.
Високата степен на обществена опасност на деянията е обхваната от
предвидените в закона санкции за всяко едно от тях и не може да бъде
експлоатирана като обстоятелство, придаващо реален вид на опасността от
укриване.
Тежестта на предвидените наказания може да предопредели тази
опасност и да разполага с презумптивна сила само в случаите на чл.63, ал.2,
т.3 НПК, но в настоящия казус предвидената в горецитираната разпоредба
презумпция не намира място.
Тези съображения диктуват неоснователност на подадения протест и
същият следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното определение да
бъде потвърдено като обосновано и законосъобразно.
Предвид горното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №7/13.01.2022г. по нохд № 615/21г. на
Окръжен съд Пазарджик, с което е изменена мярката за неотклонение, взета
спрямо подсъдимия Д. Б. К. от „Задържане под стража“ в по-лека такава
„Домашен арест“.
3
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4