№ 21109
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110139398 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
30.01.2014 г. бил привлечен като обвиняем по образувано ДП № ЗМ 15068/2013 г. по описа
на 08 РУП-СДВР, пр. пр. № 28054/2013 г. по описа на СРП, за престъпление по чл. 201, ал. 1
НК, като на 20.04.2014 г. срещу него бил внесен обвинителен акт в съда. Твърди, че с
Разпореждане от 09.04.2014 г. по НОХД № 3354/2014 г. на СРС, потвърдено с Определение
от 09.07.2014 г. на СГС съдебното производство било прекратено и делото било върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения,
ограничили правата на обвиняемия. Посочва, че с Постановление от 26.08.2014 г. отново бил
привлечен като обвиняем за същото престъпление и с обвинителен акт от 06.01.2015 г. бил
предаден на съд. Поддържа, че с Присъда от 09.12.2016 г. бил оправдан, като същата била
протестирана, но окончателно потвърдена с Решение от 09.12.2019 г. на СГС. Твърди
/съобразно молба уточнение от 20.09.2023 г./, че за периода, за който Прокуратурата
повдигнала и поддържала обвинение срещу него: от 30.01.2014 г. /когато с постановление е
привлечен като обвиняем/ до 09.12.2019 г. /датата на влизане в сила на присъдата/, изживял
неимуществени вреди – телесни и психически увреждания, болки, страдания, тревога и стрес
от явяването на съдебни заседания пред две съдебни инстанции; сърцебиене, хипертония,
стягане и силни болки в гръдната област; повишаване на кръвната захар, водещо до
преддиабетно състояние; проблеми със съня; уронване на честта и доброто му име в
обществото, пред роднини и приятели. Поради изложеното, предявява иск за осъждане на
*** да му заплати обезщетение за неимуществени вреди /съобразно молба уточнение от
20.09.2023 г./ в размер на 15000 лв., заедно със законната лихва от предявяването на иска до
плащането. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България депозира
отговор, с който искът се оспорва при възражения, че ищецът не е претърпял описаните в
исковата молба вреди в причинна връзка с повдигнатото му обвинение. Оспорва размера на
претендираното обезщетение, като неотговарящо на критериите за справедливост.
Поддържа, че наказателното производство е приключило в разумен срок на досъдебна фаза
и не е довело до по-необичайни и интензивни неудобства за ищеца, а Прокуратурата не
1
следвало да отговаря за продължителността на производството в съдебната фаза. Развива
аргументи, че при преценка на влиянието на наказателното дело върху ищеца следвало да се
съобрази, че срещу него имало и други такива. Счита, че не са доказани твърденията за
претърпени телесни и психически увреждания, тревога, стрес, хипертония, сърцебиене,
накърнени чест и добро име. Моли искът да бъде отхвърлен, респективно – да бъде
присъдено обезщетение в по-малък размер и прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
С Постановление от 30.07.2013 г. на СРП по пр. пр. № 28054/2013 г. е образувано
досъдебно производство за това, че на неустановена дата през м.07.2013 г. в гр. София,
длъжностно лице при *** е присвоило чужди вещи, връчени в това му качество – 243,5
литра дизелово гориво, собственост на *** – престъпление по чл. 201 НК. По досъдебното
производство са разпитвани 11 свидетели и са назначени две експертизи. На 30.01.2014 г. с
Постановление на разследващ полицай при 08 РУП-СДВР ищецът В. В. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 201, пр. 1 НК и му е взета мярка за неотклонение
„подписка“, а на 31.01.2014 г. постановлението за привличане му е предявено, разпитан е в
това му качество и му е предявено разследването.
На 20.02.2014 г. е внесен обвинителен акт в СРС срещу ищеца, като е образувано
НОХД № 3354/2014 г. С Разпореждане от 09.04.2014 г. съдията докладчик е прекратил
съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения, накърняващи правата на обвиняемия, изразяващи се в
непосочване в обвинителния акт и в постановлението за привличане на фактическите
прояви, в които се е изразило изпълнителното деяние „присвои“. На 15.04.2014 г. срещу
съдебното разпореждане е депозиран частен протест, който е оставен без уважение с
Определение от 09.07.2014 г. на СГС по ВНЧД № 2987/2014 г., като съдът е добавил, че в
обвинението е допуснато още едно нарушение с непосочването чия собственост са
присвоените вещи.
С Постановление на СРП от 11.08.2014 г. досъдебното производство е върнато на 08
РУП-СДВР за отстраняване на посочените от съда процесуални нарушения. С
Постановление от 26.08.2014 г. на разследващ полицай при 08 РУП-СДВР ищецът В. В.
отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, пр. 1 НК и му е взета мярка за
неотклонение „подписка“, като в постановлението единствено е допълнено, че присвоеното
гориво е собственост на ***. На 01.09.2014 г. постановлението за привличане е предявено на
ищеца, разпитан е в това му качество и му е предявено разследването.
С Постановление на СРП от 06.10.2014 г. досъдебното производство отново е върнато
на 08 РУП-СДВР за отстраняване на посочените от съда процесуални нарушения, в резултат
на което на 27.10.2014 г. е проведен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем и му е
предявено за пореден път разследването.
С Постановление на СРП от 04.11.2014 г. досъдебното производство е върнато за
трети път на 08 РУП-СДВР за отстраняване на посочените от съда процесуални нарушения.
С Постановление от 07.11.2014 г. на разследващ полицай при 08 РУП-СДВР ищецът В. В.
отново е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 201, пр. 1 НК и му е взета мярка за
неотклонение „подписка“, като постановлението е допълнено с описване на изпълнителното
деяние „присвои“, а именно - че с помощта на маркуч ищецът е източил от резервоара на т.а.
марка „МАН“, с ДКН *** и впоследствие е продал на неустановено лице дизеловото гориво.
Това постановление му е предявено на 05.12.2014 г., на която дата е разпитан и в качеството
на обвиняем и му е предявено разследването.
2
На 07.01.2015 г. Прокуратурата за втори път е внесла обвинителен акт в СРС срещу
ищеца, а с Постановление от 06.01.2015 г. му е наложила забрана да напуска пределите на
Република България. Образувано е НОХД № 153/2015 г. С разпореждане от 17.03.2015 г.
съдът е насрочил разглеждането на делото в открито заседание, което е проведено на
05.05.2015 г., като в хода на същото съдът е отменил наложената на ищеца забрана да
напуска пределите на страната. Делото е отложено за друга дата с предоставяне на
възможност на защитника на ищеца да се запознае с материалите. Проведени са открити
съдебни заседания на 10.06.2015 г. и 21.10.2015 г., които са отложени, поради неявяване на
съдебен заседател. На 20.01.2016 г. е проведено о.с.з., в присъствието на ищеца и защитника
му, на което е дадено съгласие делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие,
като бъде изслушано само вещото лице, изготвило заключените по автотехническата
експертиза в хода на ДП. След изслушване на заключението делото е отложено с
предоставяне на възможност на защитника на ищеца да формулира въпроси, с оглед
назначаването на допълнителна автотехническа експертиза. В проведено на 30.03.2016 г.
о.с.з. експертът е отговорил на поставени му допълнителни въпроси, като предвид
съмненията на защитника на подсъдимия съдът е назначил повторна експертиза. Поради
неизготвяне на последната, в съдебно заседание на 22.06.2016 г. съдът е отложил делото, а
на 28.09.2016 г. е заменил вещото лице, предвид повторното неизготвяне на експертизата. В
проведено на 09.12.2016 г. о.с.з. повторната САТЕ е приета, като в хода на съдебните прения
прокурорът е заявил, че не поддържа обвинението. Съдът е счел делото за изяснено и с
присъда от 09.12.2016 г. е признал подсъдимия за невиновен и е отменил наложената му
МНО „подписка“.
По протест на Прокуратурата от 21.12.2016 г., е образувано ВНОХД 3575/2019г. на
СГС. Върху протеста е отбелязано, че делото е върнато в деловодството на СРС на
08.07.2019 г. от съдия Стоименова /докладчик в първоинстанционното производство/. С
Определение от 24.09.2019 г. СГС е насрочил разглеждането на делото за о.с.з. на 15.11.2019
г., като не е допуснал разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица. На това о.с.з., ищецът
се е явил заедно със защитника си. В същото о.с.з. е даден ход на съдебните прения, като
прокурорът е заявил, че не поддържа протеста и моли оправдателната присъда на
първоинстанционния съд да бъде потвърдена. С Решение № 1022/09.12.2019г. СГС е
потвърдил присъдата на СРС, като решението му е било окончателно и е влязло в сила на
същата дата.
Ответникът е представил справка от 09.10.2023 г. за образувани и водени срещу
ищеца досъдебни производства, от която се установява, че освен процесното наказателно
производство срещу ищеца е имало заявителски материал за извършена кражба, като
досъдебното производство е прекратено.
По настоящото исково производство е разпитан свидетелят Татяна Кръстева
Стойчева, която заявява, че познава ищеца от 1983 г., като добър, спокоен, дружелюбен и
помагащ човек. Посочва, че в началото на 2014 г. е споделил, че на границата са го
свалили от камиона, тъй като имал неприятности с бившия си работодател. Твърди, че през
2015 г. – 2016 г. се е обаждал посред нощ да каже, че не може да диша и станал по-
затворен, сприхав и агресивен. През 2016 г. я помолил да му помогне с намирането на
адвокат, като тя го свързала с познат и водили дела. Свидетелката изяснява, че в периода
2014 г. – 2020 г. се е чувала с ищеца веднъж месечно, като е останала с впечатление, че е
бил силно фрапиран от свалянето му от камиона, сякаш е убил човек.
Страните по делото не са ангажирали други доказателства, относими към правния
спор, с който е сезиран първоинстанционният съд.
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез ПРБ за
неимуществени вреди, претърпени от повдигане на обвинение в извършване на
престъпление, по което ищецът е оправдан. Нормите, съдържащи се в чл. 2, ал. 1 и чл. 4 от
3
ЗОДОВ, определят основанията и обема на отговорността на държавата по този закон.
Съгласно цитираните разпоредби, държавата отговаря за всички имуществени и
неимуществени вреди, причинени от изброените в чл. 2, ал. 1 актове и действия, които вреди
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Когато основанието за отговорността на държавата е
привличане на лицето като обвиняем в досъдебно производство, не е необходимо
действията на съответните органи и лица да са били изначално порочни. За възникване на
отговорността на държавата, следва привличането на лицето като обвиняем да е било
последвано от оправдаването му. Тук следва да се отбележи, че основание за търсене на
отговорност от държавата за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ възниква едва с
привличането на лицето като обвиняем. Не са основание за търсене на отговорност действия
на органите на прокуратурата, полицията и разследващите органи, изразяващи се в
извършването на проверка, образуването на досъдебно производство и действия по
разследване, извършени преди привличане на лицето като обвиняем. Действията преди
привличането като обвиняем не могат да се квалифицират и като „наказателно обвинение“
по смисъла на чл. 6 § 1 от ЕКПЧ. Досъдебното производство не е било образувано
персонално срещу ищеца и в нито едно от следствените действия преди привличането му
като обвиняем не се съдържа „официално уведомяване“ за действителни или предполагаеми
престъпления, извършени от него.
Едва с привличането на лицето като обвиняем започва наказателно преследване,
което безспорно рефлектира върху част от неговите права. Обвинение в извършване на
престъпление е по същество пряко засягане на личността и личния живот на човека.
Вероятността лицето да понесе наказателна репресия е обстоятелство, което се отразява на
неговата личност, на емоционално-психическото му състояние и неговото поведение.
Следва да се има предвид и тежестта на престъплението, за които ищецът е бил привлечен
като обвиняем: длъжностно присвояване, наказуемо с лишаване от свобода до осем години.
При преценка размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът прецени
следните правно-релевантни обстоятелства, съобразно указанията, дадени в т. 11 от
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС относно това въз основа на какви
обстоятелства съдът преценява критериите за понятието „справедливост“, а именно:
продължителността на воденото наказателно производство, неговият характер, вида и
тежестта на деянието, за което е повдигнато обвинение и дали е „тежко“ умишлено деяние,
както и отражението върху живота, здравето и психиката на обвиненото лице.
На първо място, съдът отчита факта, че ищецът е привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл. 201, пр. 1 НК, което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК, тъй като се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до осем години.
В случая наказателното преследване е продължило от датата на първото
постановление за привличане на обвиняем – 30.01.2014 г., до влизане в сила на
оправдателната присъда – 09.12.2019 г., когато е потвърдена с решение на СГС, или общо 5
години 10 месеца и 9 дни. Досъдебното производство след първото привличане на лицето
като обвиняем до внасянето на първия обвинител акт е продължило 21 дни. Същевременно,
настоящият състав констатира известно неоправдано забавяне при отстраняването на
констатираните от съда процесуални нарушения. С Определение от 09.07.2014 г. е
потвърдено разпореждането на първата инстанция за връщане на делото на прокурора за
поправяне на допуснатите пороци при привличането на обвиняемия и изготвяне на
обвинителния акт. След тази дата, в продължение на около четири месеца, прокуратурата е
правила три опита да предяви надлежно обвинение, като формалистично, без конкретни
указания, е връщала материалите по преписката на разследващия полицай, макар по силата
на чл. 242, ал. 3 НПК и самият прокурор да е имал правомощие да отстрани допуснатите
пороци, още повече след като разследващият орган сам не е могъл да стори това. Ищецът е
4
привлечен надлежно като обвиняем с Постановление от 07.11.2014 г., като вторият
обвинителен акт е внесен в съда на 07.01.2015 г. (в рамките на два месеца). Настоящият
състав съобразява и факта, че след внасянето на обвинителния акт в СРС е имало
обстоятелства, довели до забавяне на наказателното производство по вина на съда –
отсъствието в две съдебни заседания на съдебен заседател; проблеми при изготвянето на
повторната САТЕ, породили необходимост от замяна на вещото лице; забавяне при
администрирането на протеста. Същевременно, следва да бъде отчетен и фактът, че
висящността на делото се е удължила поради това, че първото заседание е отложено, за да
може новият защитник на ищеца да се запознае с материалите, а по-късно е оспорвал
първоначалната САТЕ, поискал е изслушване на допълнителна, а впоследствие и на
повторна такава. Съдът не споделя доводите в отговора на исковата молба, че
Прокуратурата не следва да носи отговорност за периода, през който наказателното
производство е било висящо пред съда. Това е така, защото тази висящност е породена
именно с повдигането на обвинение срещу ищеца и е поддържана от страна на държавното
обвинение с протестирането на разпореждането за прекратяване на съдебното производство
и с бланкетния протест срещу присъдата. В същото време настоящият съдебен състав отчита
факта, че пред първата и въззивната инстанция представител на държавното обвинение не е
поддържал обвинителния акт, респ. - протеста и е искал подсъдимият да бъде оправдан. При
определяне на размера на неимуществените вреди съдът отчита и обстоятелството, че с
Постановление от 06.01.2015 г. (при изготвяне на втория обвинителен акт) спрямо ищеца е
била взета нова мярка за процесуална принуда - „забрана за напускане пределите на
Република България“, която е отменена от СРС в първото о.с.з. на 05.05.2015 г. (почти пет
месеца по-късно). Тази мярка е ограничила в известна степен правото на ищеца на свободно
придвижване и предвид периода, през който е била в сила, следва да се съобразят
неудобствата, които му причинила, още повече, че са налице данни, че работата му е била
свързана с пътуване в чужбина. Настоящият състав не споделя вижданията на ответника за
незначително въздействие на наказателното производство върху ищеца, предвид участието
му и в други такива производства. От представената с отговора справка такъв извод не може
да се направи, тъй като в същата са налице данни само за едно разследване, което е
прекратено.
Показанията на свидетелката Стойчева не могат да обосноват извод за конкретни и
съществени негативни последици за ищеца, вследствие от процесното наказателно
производство, тъй като тя посочва, че се е чувала с него веднъж месечно в периода 2014 г. –
2020 г. и посочва, че оплакванията са му били свързани със свалянето му от камиона. Не
конкретизира за какво е бил ангажиран препоръчания от нея адвокат. Следователно, от
изнесеното от свидетелката не може да се заключи, че незаконно повдигнатото обвинение
срещу ищеца му причинило сериозни и трайни вредни последици.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
състав съобразява обстоятелството, че ищецът не доказва голяма част от посочените в
исковата молба вреди, като: болки, страдания, телесни и психически увреждания,
хипертония, сърцебиене, стягане в гръдната област, повишаване на кръвната захар и
изпадане в преддиабетно състояние, както и накърняване на честта и доброто му име в
обществото, сред роднини и приятели. От това може да се направи извод, че наказателното
производство не му е причинило по-голяма тревога и негативни емоции извън обичайните
такива. В случаите, когато се търсят увреждания над обичайните, съдът може да уважи
претенцията само при успешно, пълно и главно доказване на вредите и причинната връзка с
повдигнатото обвинение /в този смисъл: решение от 11.3.2013г. по гр.д.№ 1107/2012г. на
ВКС, решение от 15.1.2013г. по гр.д.№ 1568-2011г. на ВКС и Решение № 162/14.6.2019г по
гр.д.№ 300/2019г. на ВКС/.
Поради гореизложеното, като се съобрази и икономическата обстановка в страната,
съдът намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
5
доказани по делото, е в размер на 6000 лева, за която сума искът е основателен, а за
горницата, следва да се отхвърли. Обезщетението се следва ведно със законната лихва от
влизане в сила на оправдателната присъда - 09.12.2019 г. датата, на която е постановено
въззивното решение, което я потвърждава.
По разноските, претендирани от ищеца в настоящото производство. На основание
чл.10,ал.3 ЗОДОВ, ответникът Прокуратура на РБ, следва да понесе разноските за държавна
такса по иска в размер на 10 лв., платена от ищеца, както и платеното възнаграждение за
адвокат за гражданското дело.
Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, съобразно договора
за правна защита и съдействие по делото, като съдът не споделя възражението на ответната
страна за прекомерност на възнаграждението. На основание чл.7,ал.2,т. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер възлиза на
1750 лв. При цена на иска от 15 000 лева, предвид фактическата и правна сложност на
делото, необходимостта от запознаване с наказателното производство и проведените две
съдебни заседания с разпит на свидетел, съдът намира, че заплатеното възнаграждение в
близък до минималния размер не следва да бъде редуцирано.
Съобразно основателната част от иска за неимуществени вреди и предвид
прекратяване на производството по иска за имуществени вреди в размер на 2000 лв., на
ищеца се следва сумата от 3,53 лева от държавната такса и сумата от 705,88 лева
адвокатско възнаграждение. В тази насока съдът съобразява и Определение № 73 от
23.02.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4831/2021 г., IV г. о., според което при прекратяване на
делото поради недопустимост на иска, както и при оттегляне или отказ от иска, предприети
по незаявена и неустановена причина, разноските за производството, в т.ч. и тези на
ответника, се възлагат на ищеца - арг. от чл. 78, ал. 4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** гр. София, бул. „Витоша“ №2 да заплати на В. П. В. ЕГН **********
с адрес град София, ж.к. „Младост 2“, бл. 208, вх. 3, ет. 2, ап. 10, на основание чл. 2, ал. 1, т.
3 предл. 1 от ЗОДОВ сумата от 6000лева обезщетение за неимуществени вреди, от
повдигнато и поддържано от *** за периода от 30.01.2014 г. до 09.12.2019 г. обвинение в
извършване на престъпление по чл. 201, пр. 1 НК по НОХД № 153/2015 г. на СРС, 5ти
състав, за което ищецът е бил оправдан, ведно със законната лихва от 09.12.2019 г. до
плащането, както и сторените по делото разноски в размер на 709,41 лева, от които сумата
3,53 лева от държавната такса и сумата от 705,88 лева адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. П. В. ЕГН ********** с адрес град София, ж.к. „Младост 2“,
бл. 208, вх. 3, ет. 2, ап. 10 против *** за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за горницата над уважения размер от 6000 лева, до пълния му предявен размер от 15000
лева, като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6