Решение по дело №85/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Директор на Национално Тол Управление – Специализирано звено към АГЕНЦИЯ „Пътна инфраструктура (АПИ) гр. София чрез пълномощник против Решение № 74/28.04.2023 на Ловешкия районен съд, постановено по АНД № 1050/2022 г.

По изложени доводи за неправилност,незаконосъобразност и необоснованост на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на другата страна при наличие на искане за присъждането му.

В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез пълномощник поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Г. Д. Г. – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмен отговор на касационната жалба чрез пълномощник, с който оспорва същата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на направените разноски по делото за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Ловешкият районен съд (ЛРС) е отменил наказателно постановление (НП) № BG02052022/5800/P8-845/31.10.2022 г. на Директор на Национално тол управление към АПИ гр. София, с което на Г. Д. Г. на основание чл. 179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на хиляда и осемстотин лева за нарушение на чл. 179, ал.3а от същия закон и е осъдил АПИ гр. София да заплати на Г. сумата от четиристотин и осемдесет лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Районният съд е приел от фактическа страна, че на 02.05.2022 г. в 10:27 часа на Голец път № I-4, отсечка 40+670, ППС Влекач, марка Скания Г 410 с рег. № [рег. номер] е било засечено с контролно устройство с идентификатор № 40252. Това обстоятелство е установено при извършена от актосъставителят на 02.05.2022 г. около 15:07 часа проверка, чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси. При тази проверка е установено, че процесното превозно средство е засечено от електронна система на посоченото място без заплатена пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).

За да отмени обжалваното НП, Районният съд е приел, че не е доказано по делото, че именно жалбоподателят Г. Г. е управлявал посоченото ППС. Не са налични доказателства по делото, от които да се установява, че изобщо е правена проверка за това кой е бил водач на превозното средство към момента на извършване на нарушението. Прието е, че е останало недоказано твърдението на наказващия орган, че именно Г. е извършител на вмененото му с обжалваното НП нарушение. Освен това ЛРС е констатирал, че в НП не е посочено точно извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, а е отразена единствено санкционната разпоредба, въз основа на която е наложено съответното административно наказание – чл. 179, ал.3а от ЗДвП. Прието е, че приложената санкционна разпоредба е неотносима към отразената в АУАН и НП фактическа обстановка (неплащане на дължима тол такса), а касае управление на ППС, без водачът да е изпълнил задълженията си за установяване на изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно различна фактическа обстановка. Районният съд е отбелязал, че след като контролните органи са потърсили отговорност за нарушение, установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от системата), е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът на ППС възрази – административнонаказващият орган е следвало да състави АУАН срещу водача, посочен от собственикът в нарочна декларация, придружена и от СУМПС, което не е направено в случая.

Решението е правилно.

Съгласно чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивния съд.

В чл. 221, ал. 2 от АПК е предвидено, че когато касационният съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд.

АНО е длъжен в хода на административнонаказателното производство да установи има ли административно нарушение, извършено ли е то от лицето, посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. За да се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя, АНО следва да докаже по безспорен начин, че именно той е извършил вмененото му административно нарушение.

В случая касационната инстанция споделя мотивите на ЛРС, че не е доказано по безспорен начин, че именно жалбоподателят в производството пред ЛРС Г. Г. е извършил административно нарушение. Затова касационният състав препраща към мотивите на ЛРС на основание чл. 221, ал.2 от АПК.

Настоящият касационен състав намира, че Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, осигуряващ обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в хода на съдебното производство.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Твърденията и възраженията в нея, както и твърденията на касационния жалбоподател в съдебно заседание чрез пълномощник са неоснователни.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, представляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на производството, следва да бъде уважено направеното в срок искане на ответника чрез пълномощник за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. в размер на четиристотин лева. Касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение в случай, че такова бъде претендирано от ответникът.

В чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 9 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, отнасящ се до възнагражденията по административнонаказателни дела за една инстанция е регламентирано, че ако административното наказание е под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба или санкция.

В чл. 7, ал.2, т.2 от тази Наредба е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 10 000 лева е 400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв.

На жалбоподателя в производството пред ЛРС(ответник по касация в настоящото съдебно производство) е наложено с НП административно наказание глоба в размер на 1800 лв. и това е материалния интерес, върху който следва да се изчисли размера на адвокатското възнаграждение. Изчислен в съответствие с посочените норми на Наредба № 1, минималният размер на адвокатското възнаграждение при този материален интерес е в размер на 480 лв., а ответникът е претендирал адвокатско възнаграждение в по-малък размер – 400 лв. Това означава, че направеното искане от касационния жалбоподател за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение, като се присъдят на ответника претендираните от него разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/28.04.2023 на Ловешкия районен съд, постановено по АНД № 1050/2022 г.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „Пътна инфраструктура”, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица]да заплати на Г. Д. Г. от с. Радювене, област Ловеч, [улица], [ЕГН] сумата от 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно представения по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие.

Решението е окончателно.