Р Е Ш Е Н И Е №
31.05.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря
Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело №
5819 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 63129 от 12.03.2019 г. по гр.д. № 42390/2015 г. Софийски
районен съд, 48 състав отхвърлил предявения от И.И.С., ЕГН **********, срещу О.И.Н.,
ЕГН **********, С.Г.П., ЕГН **********, и Х.Х.Б., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР първоначална редакция, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, за
признаване за установено, че И.И.С. е собственик на: имот с площ от 378 кв. м, реална
част от недвижим имот с идентификатор 68134.4334.1322, съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-51/15.07.2010 г.
на изпълнителния директор на АГКК, която реална част е защрихована в червен цвят
на скицата на л. 157 от делото, инкорпорирана в заключението на вещото лице по
повторната СТЕ и заключена между точки 9-10-14-15-9, и която скица представлява
неразделна част от решението; имот с площ от 96 кв. м, реална част от недвижим
имот с идентификатор 68134.4334.1323, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на
изпълнителния директор на АГКК, която реална част е защрихована в червен цвят
на скицата на л. 157 от делото, инкорпорирана в заключението на вещото лице по
повторната СТЕ и заключена между точки 8-9-15-16-8, и която скица представлява
неразделна част от решението. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да
заплати на ответника Х.Б. сумата 920 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата И.И.С., която го
обжалва изцяло с оплаквания за недопустимост, тъй като съдът се произнесъл по
иск, какъвто не била предявила, евентуално – за неправилност, по подробно
изложени в жалбата съображения. Моли съда отмени атакуваното решение и вместо
това постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски,
като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна Х.Х.Б. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира
разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Съображения
излага в писмена защита от 09.03.2022 г.
Въззиваемата страна С.Г.П. не е депозирала отговор по реда на чл. 263, ал.
1 ГПК и не взема становище по жалбата.
Въззиваемите страни С.Х.Н., И.С.Н. и А.С.Н., конституирани от въззивния съд
по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалата в хода на първоинстанционното
производство ответница О.И.Н., не са депозирали писмени отговори на жалбата. В открито
съдебно заседание на 02.03.2022 г. въззиваемите С.Х.Н. и А.С.Н. вземат
становище за основателност на жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г.,
ОСГТК на ВКС).
С оглед фактическите твърдения в исковата молба, съдът е сезиран с иск с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Ищцата твърди, че по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 14, том ХХХ, д. №
47/16.11.1983 г. е собственик на недвижим имот с площ от 654 кв. м, с пл. №
253а по действащия план на м. „Овча купел-Тресулите“. Със заповед № РД-09-199
от 13.03.1995 г. бил одобрен частичен ЗРКП за кв. 8, поправен със заповед №
РД-09-331/18.11.2009 г., в който собственият й имот бил нанесен с пл. № 1645.
Твърди още, че със заповед № РД-18-51/15.07.2010 г. на изпълнителния директор
на АГКК били одобрени кадастрална карта и регистри на р. „Овча купел“. В
кадастралната карта собственият й имот бил с идентификатор 68134.4334.1487, но
неправилно бил нанесен с площ от 192 кв. м, като част с площ от 378 кв. м била
неправилно нанесена като част от поземлен имот с идентификатор 68134.4334.1322
(на ответниците О.Н.и С.П.), а част с площ от 96 кв. м – като част от поземлен
имот с идентификатор 68134.4334.1323 (на ответника Х.Б.).
Атакуваното решение е валидно. Доводите в жалбата, че районният съд се
произнесъл по нещо различно от поисканото, въззивният съд намира за
неоснователни. Районният съд се е съобразил при произнасянето си със
задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г.
по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, съгласно които правото на собственост по
иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР се установява към настоящия момент,
тъй като само така може да се изпълни изискването кадастралната карта и
кадастралните регистри да отразяват вярно правото на собственост - чл. 2,
ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално състояние - чл.
51 ЗКИР. Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е установителен иск за
собственост и цели разрешаване спора за принадлежността и пространствените
предели на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в
кадастралната карта.
Действително, в петитума на исковата молба е заявено искане за установяване
правото на собственост на ищцата към минал момент, която нередовност не е
отстранена и в настоящата инстанция, но с оглед процесуална икономия
нередовността следва да бъде отстранена от районния съд след обезсилване на
атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.
Съображенията за това са следните:
По делото се установява, че ответницата О.И.Н. е починала на 10.11.2017г.,
преди даване ход на устните състезания в първата инстанция в съдебно заседание
на 12.12.2018 г. С определение от 27.07.2020 г. въззивният съд е конституирал
по реда на чл. 227 ГПК наследниците й по закон - С.Х.Н., ЕГН **********, И.С.Н.,
ЕГН **********, и А.С.Н., ЕГН **********.
Практиката на ВКС е константна, че когато страната е починала след
приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на
съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие. Съдебното
решение обаче е недопустимо, когато е постановено спрямо страна, починала
преди края на устните състезания. Такава страна е загубила
процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо
надлежната страна - правоприемник на основание чл. 227 ГПК.
Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални
предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за
постановяване на решение по съществото на спора. Съдебно решение, постановено
при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално
недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова
процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на
връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори
процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече
с участието на процесуалните й правоприемници (така решение № 14 от 02.03.2022
г. по гр. д. № 997/2021 г., ІІІ ГО на ВКС и цитираната в него друга практика на
ВКС).
В случая ответницата О.И.Н. е починала преди даване ход на устните
състезания в първата инстанция, поради което атакуваното решение е процесуално недопустимо и подлежи на
обезсилване, а делото в тази част следва да се върне за ново разглеждане с
участие на надлежните страни в процеса (които са конституирани вече в производството),
като се преповторят извършените след смъртта на починалата страна процесуални
действия с участие на правоприемниците.
Доводите на въззиваемия Б. в писмената му защита, че решението следвало да
бъде обезсилено само по отношение на другите ответници, въззивният съд намира
за неоснователни. На първо място, когато съдът е сезиран с обективно
кумулативно и/или със субективно активно и/или пасивно съединени искове за общо
разглеждане и решаване в едно производство, той дължи произнасяне по всички
допустими искове с едно общо решение, а не с отделни решения по всеки от
предявените искове, независимо дали е налице или не другарство между ищците или
ответниците, било то задължително или не. Обратното разбиране би довело и до
чисто практически затруднения при обжалване. В случая ако решението на
въззивния съд в частта, с която решението се обезсилва не се обжалва и влезе в
сила, а в другата част се обжалва, делото ще следва да се изпрати на две
съдилища, респ. ако се изпрати за разглеждане на касационна жалба, това ще
препятства връщането му на районния съд. На следващо място настоящият състав
намира, че при иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР ответниците, в чиито съседни имоти се
твърди неправилно да са нанесени части от имота на ищеца, са задължителни
необходими другари, доколкото се касае за един имот, който се твърди да е
неправилно нанесен в кадастралната карта.
Поради това въззивният съд намира, че атакуваното решение следва да бъде
обезсилено изцяло като постановено по отношение на неправосубектна страна, а
делото – върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав, като при новото
разглеждане следва да се повторят всички процесуални действия, извършени след
10.11.2017 г., с участието на правоприемниците на починалата ответница О.И.Н..
След връщане на делото районният съд следва да остави исковата молба без
движение и да даде указания на ищцата да отстрани противоречието между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба – твърди, че е собственик
на поземлен имот, части от който са неправилно заснети като части от съседни
имоти на ответниците, и същевременно иска от съда на основание чл. 54, ал.
2 ЗКИР да признае за установено по отношение на ответниците, че е била
собственик на тези реални части към минал момент.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 63129 от 12.03.2019 г., постановено по гр.д. № 42390/2015 г. на
Софийски районен съд, 48 състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно мотивите
на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.