№ 84
гр. Русе, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Светлана Н. Нейчева
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Светлана Н. Нейчева Административно
наказателно дело № 20214520202074 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Р. СТ. В., ЕГН:**********, срещу НП №21-0453-
000271/26.08.2021г. на началник на РУ Сливо Поле към ОДМВР-Русе, с което за
нарушение на: чл. 20 ал. 2, на основание чл.179 ал. 2, пр. 1 и чл. 175 ал. 1, т. 5 от ЗДвП
му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 200лв.
Процесуалният представител на жалбоподателя излага съображения за
незаконосъобразност на НП и моли същото да бъде отменено.
Наказващият орган не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът, като прецени допустимостта на жалбата и след анализ на събраните по
делото доказателства и становищата на страните приема, за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима. Последната е подадена в срока по чл.59 ал.2
от ЗАНН.
На 31.07.2021г., около 07:45 часа в община Сливо Поле на път Трети клас
№2102 – На км. 8.000 в посока с. Борисово жпод. Р.В. управлявал л.а. “Опел“ „Астра“
с рег. № РР6225ВК, собственост на Й.Е., ЕГН:**********, в условията на светла част
от денонощието, в ясно време и суха пътна настилка. Около разклона за с. Стамболово
от черен път на пътното платно навлиза Е.Р. ЕГН:********** с лек автомобил Фиат
Пунто, с рег № P1851АМ. За да избегне удар във включващ се в платното за движение
1
без предимство друг автомобил, жпод.Р.В. натиснал спирачките вследствие на което
загубил контрол над автомобила, излязъл от платното за движение като ударил пътен
знак, след това крайпътно дърво и вследствие на последния удар, управляваното от
жпод. В. МПС се обърнало по таван. А.Е. отишъл да окаже първа помощ на жпод. В. и
след като се уверил, че е във видимо добро състояние, изгасил обърнатият автомобил.
На място пристигнали служители на РУ Сливо Поле. Св.Т.Ц. съставил акт на жпод. В.
за нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП. Впоследствие било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган наложил горепосочената
санкция.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от АУАН, НП,
свидетелските показания и снимков материал изготвен от органите на РУ Сливо после
непосредствено след ПТП. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в
съдебно заседание актосъставител Ц. и св.Анна Бошнакова, тъй като същите са
подкрепени от приложените по делото писмени доказателства.
От изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и
събрани гласни доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Жпод.В. е обвинен, че нарушил нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно
която: водачът следва да избира „скоростта на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и
др.обстоятелства, за да може да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението." Това е текстовата част на обвинението, отразено в НП, която
текстова част не е съобразена с установените и описани фактически обстоятелства.
Правната норма на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП е възпроизведена дословно и механично, без
изрично да се сочи кое точно от алтернативно изброените обстоятелства жпод.В. не се
е съобразил: дали с „атмосферните условия, релефа, с условията на видимост,
интензивността на движение или др.обстоятелства”, което прави обвинението неясно
от фактическа страна и съставлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и чл.42 т.4 от
ЗАНН. Допуснатото съставлява съществено нарушение на посочените норми, в
резултат на което се нарушава правото на защита на наказания, включвща правото му
да зная в пълното и непротиворечиво фактическото обвинение, да е наясно с кои свои
действия е допринесъл за настъпилият вредоносен резултат.
На следващо място, несъобразената скорост не е абсолютна величина и
единствено възникването на ПТП не може само по себе си да обоснове, че скоростта
била несъобразена. За да се направи такъв обоснован извод е необходимо да се
изследва конкретната скорост, с която се е движил жпод.В. от една страна и
безопасната от друга страна. Едва тогава би могло да се направи извод, че причината за
ПТП е движение със скорост, която не е била съобразена с онези, изрично предвидени
2
обстоятелства, визирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП. Освен това съдът отбелязва, че жпод.В.
признал, че след като възприел навлизането на управляваният от Е.Р. автомобил,
натиснал рязко спирачки и загубил контрол върху управлението на автомобила, което
е несъвместимо с хипотезите на чл.20 ал.2 от ЗДвП, за което нарушение жпод.В. е
обвинен. Тук е мястото да се коментират и показанията на св.Бошнакова, очевидец на
възникналото ПТП. Освен това, същата е незаинтересована от изхода на делото,
поради което показанията й се отличават с надежност и висока степен на достоверност.
Свидетелката заявява, че другият участник в ПТП – Е.Р. излезнал от черния път
напреки на пътното платно, по което се движил жпод.В., който за да избегне директен
удар се отклонил, удрил се в дрърво, колата му прехвърчала над спрелия автомобил „на
възрастния човек” и „спряла по таван на пътното платно”. Посочените факти и
обстоятелства, които св.Бошнакова изнася, станали известни и на дошлия екип от
полицейски служители, между които и на актосъставителя, но последният не ги
отразил в съставения акт.
Относими към процесния случай са мотивите, изложени в Решение № 139 от
2.07.2008 г. на ВКС по к. н. о. х. д. № 59/2009 г., III н. о., в които по отношение
нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП се казва:
„Обвинението и съдът са длъжни, анализирайки установените по делото
обстоятелства, с категоричност да посочат с кои обстоятелства подсъдимият не се е
съобразил при избора на скоростта за движение в рамките на разрешената, съответно
каква опасност за движението е възникнала, с която същият не се е съобразил и не е
изпълнил задължението си да направи всичко възможно, за да намали скоростта или да
спре. Това задължение не е изпълнено при механичното изписване на целия текст на
разпоредбата в обстоятелствената част на обвинителния акт, диспозитива на същия и
на присъдата и на мотивите към нея…”
В конкретния случай полицейските служители не са направили нужното да
изследват обстоятелствата относими за пътно транспортното произшествие и да
конкретизират в какво конкретно се изразява нарушението на жпод.В.. В чл. 20 ал. 2
ЗДвП се съдържат няколко предложения, от които всяко само по себе си не може да
почива на предположения без да е подкрепено от конкретни доказателства. Няма
доказателства служителите да са изследвали точната скорост при която настъпва ПТП,
наличието или липсата на спирачен път, както и какво време е имал за реакция жпод.
Р.В. при навлизане на другият участник – Е.Р. на платното за движение, дали не попада
в опасната зона на спиране. Не е изследван фактът на ограничаване на видимостта
поради крайпътното дърво, което на практиката възпрепятства видимостта към и от
черният път, който се включва в главния. Актосъставителят не е обсъдил в какъв
момент жпод. Р.В. е могъл да възприеме навлизането на другият участник - на
платното за движение и могъл ли е въобще безопасно да спре, движейки се дори и със
съобразена скорост.
Така изложените фактически обстоятелства не водят недвусмислено към
законосъобразност и обоснованост на обжалваното наказателно постановление. В този
смисъл същото се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид отмяната на обжалваното НП и налични доказателства за направени по
делото разноски от страна на жалбоподателя за възнаграждение по процесуално
представителство по делото в размер на 300 лв., платени в брой, съдът следва да
възложи тези разноски в тежест на юридическото лице, в чиято структура е
3
административният орган издал процесното наказателно постановление – в тежест на
Областна дирекция на МВР гр. Русе /по аргумент от чл. 37, ал. 2 от ЗМВР/, доколкото
и РУ Сливо поле не е самостоятелно юридическо лице/. ОД на МВР гр. Русе не е
страна по делото, но присъждането й на разноските по делото се следва от Закона – в
съответствие с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. §. 1, т. 6 от ДР на
АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл 63 и сл. от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0453-000271/26.08.2021г. на
началник на РУ Сливо Поле към ОДМВР-Русе, с което за нарушение на: чл. 20 ал. 2,
на основание чл.179 ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на Р. СТ. В., ЕГН:**********, е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 200лв.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР ГР. РУСЕ да заплати на Р. СТ. В.,
ЕГН:**********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото
разноски
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Русенски
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4