№ 1467
гр. Варна, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501591 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на Т. З. З., Н. Н. СЛ., СВ. Й. Г., ЯН. СВ. Г.
и Д. СВ. Г., всички представлявани от адв. Х. и адв. З. (ВАК) срещу решение
№260725/02.03.2021г., постановено по гр.д. №7270/21г. по описа на ВРС , 16 с-в, с което са
били отхвърлени претенциите им срещу ЗД „БУЛ ИНС“АД за присъждане на общо
6008.32лв мораторни лихви за забавено изплащане, считано съответно от 01.07.2017г и от
14.09.2018г до изплащането на 28.04.2020г на присъдени застрахователни обезщетения за
понесени от наследодателя им приживе неимуществени и имуществени щети, причинени от
автомобилист, застрахован с полица за задължителна застраховка за риск „гражданска
отговорност“.
Въззивниците се позовават на неправилно приложен закон въз основа на
установените в предходен процес между праводателя на ищците и застрахователя факти по
възникване на основанието и размера на отговорността на застраховател, поел риска от
причиняване на вреди на трети лица от автомобилист. Сочат, че съдът неправилно е
игнорирал съдържание на влязло в сила решение, което е основано на отказ на
застрахователя да определи размер на компенсация на понесени вреди и неправилно е
1
приложил правило за кредиторова забава, изискващо добросъвестно предложено
обезщетение на пострадалото лице. Позовават се на общите правила уреждащи обема на
отговорност на делинквента, като считат, че същите се приложими и спрямо застрахователя,
покрил тази отговорност със задължителна застраховка.
В пледоарии по същество и писмени бележки представителите на въззвиниците
обосновават забава на застрахователя, уведомен от наследодателя с писмена
застрахователна претенция и посочване на банкова сметка, като сочат и водените преговори
за изплащане на обезщетение, покриващо в цялост и отговорност за лихви, които са
приключили със споразумение, отпаднало поради несвоевременно изпълнение от
застрахователя. Като считат за изцяло доказана претенция за допълнително начислени лихва
за забава, дължими от застрахователя като част от отговорността на делинквента за
тригодишен период преди предявяване на иска, молят неправилното решение да бъде
отменено и исковете уважени в цялост.
Въззиваемият застраховател обосновава правилна преценка на първата инстанция
относно приложимия закон, като сочи, че нито една от посочваните начални дати на забава
не ангажират отговорността на застрахователя. Оспорва интереса на наследници да търсят
акцесорна последица от непоискано надлежно приживе от наследодателя обезщетение, като
сочи, че покана за мораторни лихви не е била отправяна до застрахователя.
Доводи за неоснователност на отхвърлената претенция се излагат по същество, като в
писмено становище пълномощникът на въззиваемия поддържа и заявени в първа инстанция
възражения за погасяване по давност и в хода на предприето принудително изпълнение,
както и липса на надлежна покана за изпълнение преди предявяване на настоящия иск.
Моли обжалвания акт да бъде потвърден.
Страните претендират насрещно за определяне на разноски, посочени в списъци по
реда на чл. 80 ГПК( л. 20 и 24). Доколкото не се претендира адвокатски хонорар,
възражението на въззиваемия за евентуална прекомерност остава без предмет.
По предварителните въпроси, посочените пороци на решението и допустимостта на
въззивното производство съдът се е произнесъл с определение №2330/02.07.2021г., като е
събрал служебно доказателства за интереса на наследниците на пострадалото лице да търсят
застрахователно обезщетение за мораторна лихва.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, като диспозитивът съответства на предявения иск за присъждане на парично
вземане, предявено като обезщетение за забава по общия ред(законна лихва върху
присъдени застрахователни обезщетения). Въззвиният съд преценява, че тази най- обща
квалификация не съответства на специалния закон, уреждащ отговорност на застраховател
за мораторни лихви по причинени от застрахован имуществени и неимуществени вреди( чл.
429 ал.2 КЗ), но точното индивидуализиране на претенцията в съотвествие със закона е част
2
от решаването на делото по същество и може да бъде коригирано от въззивния съд(т.2 от ТР
ОСГТК 1/2013 на ВКС). Доколкото първата инстанция е разгледала паричната претенция
като основана именно посочените от ищците факти по пораждане в полза на общия
наследодател на поета от застраховател гражданска отговорност на застрахован
автомобилист за пълно обезщетяване на пострадал от ПТП пешеходец, въззивният съд
намира, че е разгледан именно иска на наследниците, като правоприемници на титуляр на
пряк иск по чл. 432 КЗ.
Предпоставка за предявяване на иск за застрахователно обезщетение по този ред е
предварителното уведомяване на застрахователя за пораждането на отговорност на
застрахованото лице( чл. 498 ал. 1 вр. чл. 380 КЗ). Видно от уведомление вх.
№59/14.06.2017г (л. 24 от изискано и приложено т.д.1407/18г на ВОС,т.о.) адвокат Ангелов
като пълномощник на Н.С., овластен изрично както да предяви претенция, така и да получи
плащане по специална клиентска сметка, е отправил искане до въззиваемото
застрахователно дружество за определяне на обезщетение за причинени от застрахован
извършител на ПТП вреди на пешеходец, като е остойностил главници от 35 000 лв за
неимуществени вреди свързани с телесно увреждане, възстановяване и психически стрес и
имуществени вреди понесени като разходи за лечение и медикаменти. Съдът констатира, че
в това изявление липсва изрично искане за включване в обезщетението и на лихвите,
дължими от застрахования, но този пропуск не може да се приравни на пълна липса на
предварително уведомяване на застрахователя. Предназначението на писмената
застрахователна претенция, въведена с чл. 380 КЗ се свежда до гарантирането на
възможност търговецът да определи в рамките на срока за произнасяне и изплати
доброволно достатъчно обезщетение, така че да изключи нужда от съдебен процес.
Посочените от ползващото се от застраховката „гражданска отговорност“ пострадало лице
размери не обвързват застрахователя, а само дават насока за критериите за справедлив обем
според индивидуалните особености на това трето лице. Затова е без значение наличието или
липсата на конкретно посочена мораторна лихва, дължима от делинквент от момента на
непозволеното увреждане без нарочна покана (чл. 84 ал. 3 ЗЗД) заявена като обособена
самостоятелна част от писмената претенция към застраховател. За разлика от другите видове
вреди (направени разходи или понесени болки и страдания) лихвите нямат самостоятелен
характер и начислението им само допълва главниците, за да бъдат обезщетени вредите в
цялост като допълнителна компенсация на увредения за времето, необходимо на
застрахователя да определи обезщетението и да му го изплати с лихвите, дължими от
застрахования делинквент(Решение № 28 от 30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 891/2019 г., I т.
о., ТК). В този смисъл не може да се възприеме довод на въззиваемия за липса на
предпоставка за упражняване на право на иск за обем на обезщетение, който не е бил
поискан по императивния ред на чл. 380 КЗ при наличие на изрично заявена претенция от
името на самия пострадал. Като универсални правоприемници наследниците на този
пострадал придобиват и това право на иск и могат да го упражнят, доколкото липсват данни
застрахователя да е уредил извънсъдебно цялата отговорност на застрахования.
3
Въззивният съд отчита и предметните предели на силата на пресъдено нещо,
породена от решението по приключилия вече спор между същите страни. С влязлото на
13.01.2020г. решение по т.д.1407/18г на ВОС, въззиваемият застраховател е осъден да
заплати на наследниците, заместили починал в хода на делото пострадал, обезщетение в
размер на 20 000 лв за неимуществените вреди и 1601.95лв имуществени вреди, като липсва
определяне на компенсация за забава. Такава претенция не е била съединена от ищеца, като
в исковата молба са описани конкретно само направените парични разходи и изтърпени
болки и страдания. За разлика от застрахователя, който е равнопоставена страна в
материалното правоотношение по застрахователното покритие на възникналата отговорност
на застрахования и е ограничен само от собствения си интерес и изискванията за
добросъвестност при уреждане на изпълнението на договора, съдът е държавна институция
с правомощия, лимитирани в рамките на законоустановена компетентност. Затова и обема
на правораздавателната власт е рамкиран от принципа на диспозитивното начало (чл. 6 ал.2
ГПК). Съответно и последиците от акта на съда възникват в същите рамки( чл. 298, ал. 1
ГПК). Макар и да има акцесорен характер и да може да се защитава по облекчен ред(без
конкретно доказване и определяне на размер), частта от застрахователното обезщетение,
покриваща лихвите, за които застрахования отговаря, има за основание факти, които не са
били посочени като предмет на делото от ищеца, не са били докладвани и разглеждани и не
са включени в мотиви и диспозитив на постановения съдебен акт. Затова и за това
допълнително компенсаторно вземане не е формирана сила на пресъдено нещо и не е
налице процесуална пречка за повдигане на нов спор относно дължимостта му.
Новопредявеният иск не е за допълнителен размер на същото, вече присъдено обезщетение,
а за друг елемент от отговорността на застрахователя, затова и правото на иск не е
преклудирано в предходния процес.
В тази насока въззивният съд отчита и посоченото при разглеждането на т.д.1407/18г
на ВОС споразумение за пълно компенсиране на пострадалия. Действително, ако страните
постигнат категорично споразумение за един общ сборен размер, който изцяло покрива
отговорността на застрахования, поета от застрахователя, волята на договарящите се ще
новира материалното право в цялост до консолидиран единствен дълг, но вече на ново
основание (договор за спогодба). В случая обаче, действието на такъв тип договор не може
да се отчита, тъй като увреденото лице е упражнило право на развалянето му с обратна сила,
поради допусната забава на застрахователя, изключила интереса от взаимните отстъпки.
В заключение въззивният съд намира, че са налице предпоставките за възникване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за неговото упражняване. Паричната
претенция на наследниците е допустима.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК,
приема по същество следното от фактическа и правна страна:
Преюдициалните отношения са установени вече между страните в предходния процес
4
и на осн. чл. 297 ГПК съдът ги зачита, както следва: ЗД „Бул инс” АД, е поел риск по
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на водача на лек автомобил „Нисан
Джук“ с рег.№*****, който при управлението му на 03.12.2016год. в град Варна причинил
телесно увреждане на Николай Любенов С.. Въпреки, че сезирал застрахователя надлежно,
пострадалият не получил в срок договорено с него обезщетение и след като съдът разгледал
претенцията му, присъдил справедлив размер от сума от 20000лв., представляваща
обезщетение за понесените неимуществени вреди-представляващи болки и страдания и сума
от 1 601.95лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в платени парични средства за лекарства и инпланти.
Няма спор относно изпълнението на така присъдените суми, които са били събрани
на 28.04.20г в хода на принудително изпълнение след издаване на изпълнителен лист на
наследниците, заменили ищеца след смъртта му в хода на исковото производство.
Не се твърди предприето доброволно плащане на главниците по указаната в съдебния
акт сметка на доверителя на наследодателя.
При така установените факти съдът намира претенцията на ищците за
основателна по следните правни съображения:
С разпоредбите на чл. 493 ал.1 т.5 и чл. 494 т.10 КЗ е ограничена функционалната
отговорност на застрахователя за дължимите от делинквента лихви до лихвите за забава на
застрахования върху обезщетенията за неимуществените и имуществените вреди, считано от
по-ранната дата на уведомяването от застрахования или от предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). Със застрахователната полица, сключена
след 1.01.2016г. застрахователят е поел риск да покрива отговорност, възникваща при
действието на тази уредба, налагаща активност на ползващото се от застраховката лице, тъй
като както за разлика от застрахования (прекия участник в деликта, който не може да не
знае за причиняването на вредите) застрахователят не би могъл да се освободи от забавата,
ако не бъде уведомен за събитието от заинтересованите лица. В случая е установен факта на
уведомяване на застрахователя за събитието с предявяване на писмена претенция на
14.06.17г., затова и най-късно от тази дата забавеното изплащане на обезщетението, за което
застрахования отговаря спрямо пострадалия като делинквент, се възлага и на застрахователя
(Решение № 167 от 30.01.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г., II т. о., ТК). Само ако в
предвидените в закона срокове вече уведоменият застраховател уреди доброволно
претенцията в пълния й обем, би се освободил от собствената си забава спрямо вече
сезиралото го ползващо се лице. В случая такова доброволно плащане не е извършено нито
преди, нито след установяване на размера на дълга от съда, въпреки че цялата необходима за
определяна на размера информация, както и банкова сметка е била предоставена на
застрахователя.
Изцяло неоснователно е възражението за позоваване на кредиторова забава, тъй като
неизпълнението на общото изискване по чл. 380 ал.1 КЗ може да препятства
5
освобождаването на длъжника от дълга само ако това поведение на кредитора е
единствената пречка за удовлетворяването му. За да е налице забава на кредитора
длъжникът следва да е предложил точно изпълнение. В конкретния случай обаче приживе
на доверителя е изтекъл срокът за плащане по постигнато споразумение за приемане на
изпълнение от адвоката, а до приключване на съдебното дело същия довереник е бил
овластен и от наследниците да получи за тяхна сметка дължимите суми. Промяната в начина
на изпълнение (по лична сметка на един от наследниците, овласетн от останалите) е
настъпила едва след като решението е влязло в сила, а ответникът не е насочил плащане към
сметката на адвоката до промяната на пълномощника. Възражението за отпадане на забавата
на длъжника е неоснователно.
Възражението за погасяване на вземането за обезщетяване на мораторните вредите по
давност също е неоснователно. В съдебната практика, установена по задължителен начин
(ПП № 2 от 21.XII.1981 г. на ВС, Решение № 72 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 475 /2008
г., II т. о., ТК, Определение № 56 от 3.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 629/2011 г., II т. о., ТК )
трайно се поддържа приложението на общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД по
отношение на вземания за деликт и краткия тригодишен срок само за лихвите върху
вземанията от непозволено увреждане (чл. 111, б. "в" ЗЗД). Същите срокове намират
приложение и спрямо застрахователя, поради функционалната обусловеност на неговата
отговорност от деликтното правоотношение. Както вече се посочи, в предходния спор лихви
не са били предявявани и съответно давност за тях може да се прекъсне едва с предявяване
на настоящия спор. В случая, макар делото да е образувано на 01.07.20г., искът е подаден
чрез куриерска пратка на 30.06.20г. и от тази дата давността по вземането за лихви е
прекъсната (Решение № 182 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 76/2010 г., II т. о., ТК).
Съответно погасени по давност са само вземанията за лихви преди 30.06.20 г. Претенцията е
била предявена само за компенсиране на забава, следваща уведомяване на застрахователя,
ограничена изрично за период на непогасени по давност лихви след 30.06.17г., съответно и
няма предявен иск за изсрочени вземания.
В заключение въззивният съд намира, че като е отхвърлил претенцията
първоинстанционният съд не е приложил правилно специалния закон (чл. 429, ал. 3 КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ). Установени са всички предпоставки за пораждане
на допълнителното обезщетяване за забава на застрахования, която се покрива от
застрахователя за целия претендиран период, следващ уведомяване на застрахователя с
писмена претенция за настъпило застрахователно събитие до момента на признатото от
наследниците принудително събиране на двете присъдени вече главници. Размерът на това
обезщетение е нормативно определен в чл. 86 ЗЗД. При справка за начислени с
общодостъпния лихвен калкулатор за периода от 01.07.2017 до 28.04.2020, законната лихва
върху сумата от 20 000лв възлиза на 5738.89лв, а за период от 14.09.2018 до 28.04.2020
върху главница 1601.95лв - на 263.87лв. Този размер съдът възприема изцяло като резултат
от автоматизирани аритметични операции с публично оповестен курс на основен лихвен
6
процент по методиката на ПМС № 100 от 29.05.2012 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута. От този размер исковете са
основателни и следва да се уважат, като сбора от 6002.76лв, формиран от претендирани от
ищците(след изменението, прието в о.с.з. на 03.02.2021г.) суми не надхвърля тези размери.
Съдът зачита като обявен начин на доброволно плащане данните за банкова сметка на
изрично упълномощения наследник, посочени при снабдяване с изпълнителния титул за
главниците(л. 142 от приложеното т.д.1407/18г на ВОС).
Съответно на този краен резултат обжалваното решение следва да се отмени изцяло.
Въззивниците са предявили искане за присъждане на разноски, като и пред двете
инстанции са представили списъци, кореспондиращи с доказателства за направени разходи,
изчерпващи се с внесените държавни такси. В тези размери (240.34лв внесени по сметка на
ВРС и 139.98лв събрани от ВОС) искането за определяне на разноските за воден процес по
основателна претенция следва да бъде уважено. Няма основание за намаляване на тази сума
или определяне на разноски в полза на насрещна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.271 ал. 1 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260725/02.03.2021г., постановено по гр.д. №7270/21г. по описа
на ВРС, 16 с-в, с което са били отхвърлени претенции за присъждане на сборна сума от
6002.76лв., претендирана като мораторна лихва върху присъдените с влязло в законна сила
решение, главница от 20 000лв неимуществени вреди и главница от 1601.95 лв -
имуществени вреди, на основание чл.86 от ЗЗД и са определени разноски в полза на
ответника ЗД „БУЛ ИНС“АД, като на осн. чл. 271 ал. 1 ГПК ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД"БУЛ ИНС"АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:
град София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К да
заплати общо на Т.З. Захариева – С.а, ЕГН **********; Н. Н. СЛ., ЕГН **********; СВ. Й.
Г., ЕГН **********; ЯН. СВ. Г., ЕГН ********** и Д. СВ. Г., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес: град Варна, ул.Поп Харитон 1-партер, чрез адв. Х. и адв. З., сборна сума от
6002.76лв.(шест хиляди и два лева и седемдесет и шест стотинки), претендирана като
допълнително застрахователно обезщетение за дължими от застрахован водач на л. а.
„Нисан Джук“, с рег.№ В 2521 Н, за мораторни лихви, начислени за периода от 30.06.2017
до 28.04.2020 върху главница от 20 000лв неимуществени вреди и за периода от 14.09.2018
до 28.04.2020 върху главница от 1601.95 лв - имуществени вреди, причинени на
наследодателя на 03.12.2016 год., при ПТП в гр.Варна, на основание чл.432 КЗ, вр. чл. чл.
493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.3 от КЗ, която сума е платима общо по банкова сметка на
7
пълномощник Т.З. Захариева – С.а, ЕГН **********, открита в „Уникредит Булбанк“ АД –
клон Варна, IBAN: ******.
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС"АД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление:
град София, район Лозенец, бул. Джеймс Баучер №87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К да
заплати общо на Т.З. Захариева – С.а, ЕГН **********; Н. Н. СЛ., ЕГН **********; СВ. Й.
Г., ЕГН **********; ЯН. СВ. Г., ЕГН ********** и Д. СВ. Г., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес: град Варна, ул.Поп Харитон 1-партер, чрез адв. Х. и адв. З., сборна сума от
380.32лв.(триста и осемдесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща направени
разноски за внесени държавни такси за двете инстанции, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8