Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
18.11.2020 |
град |
Кърджали |
||||||
|
В ИМЕТО НА
НАРОДА |
|||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
На |
28.10.2020 |
година |
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
В открито съдебно заседание и следния
състав: |
|||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
|
и при участието
на |
||||||||||
|
|
|||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева
|
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Прокурор |
Росица Георгиева
от Окръжна прокуратура
- Кърджали |
|
|
||||||||
|
|
|||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||
|
|
|||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
114 |
по описа за |
2020 |
година |
||||||
|
|
|||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр.
с чл.208 и следв.
от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба
от В.П.П., с посочен постоянен и
настоящ адрес:***, подадена чрез пълномощник – адв.Х.Б.К. от АК-***,
против Решение №180 от 06.07.2020 год., постановено по АНД №694/2020
год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш за налагане
на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от
ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство.
В жалбата касаторът заявява, че не е доволен от постановеното
Решение №180 от 06.07.2020 год. по АНД
№694/2020 год. по описа на Кърджалийския районен съд, поради което го обжалва изцяло и в срок, с молба същото
да бъде отменено изцяло, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде
постановено друго, с кето да бъде отменен процесният електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.
В жалбата касактовът заявява, че в случая определено счита, че не е извършил административното
нарушение по
чл.189, ал.4, във връзка с чл.182 ал.2, т.3 от ЗДвП, тъй
като ако се приеме за
истина, че скоростта на управляваният
от него автомобил
е била засечена на 250 метра след
разклона за ***, при движението му от
*** в посока ***, то там никога не
е имало и понастоящем няма знак за
ограничение на скоростта от 60 км/час. Твърди, че знакът с ограничението на скоростта в размер на 60 км/час
важи само до кръстовището на *** с разклона за ***, като на 250 метра от
това кръстовище в посока *** няма такова ограничение на скоростта от
60 км/час. Сочи, че това е така, тъй като по смисъла
на чл.50 от ППЗДвП, законодателят е въвел регламентация, че забраните, въведени с пътни знаци В26, за какъвто се
касае в настоящият случай, важат до следващото кръстовище
или до знак,
който ги отменя ... Твърди също, че в настоящият случай,
след кръстовището на *** и отбивката за ***, няма ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак В26, още повече на 250-ия метър след това
кръстовище в посока на движението на
автомобила от *** към ***. На следващо място в жалбата се
сочи, че в
електронния фиш изрично било
отбелязано, че е била установена стойност на скоростта
на движение от 82 км/час, когато евентуално му е била засечена тази скорост на движение, но в
такъв случай и ако това било
вярно, то след като се
приспадне толерансът от 3 км/час
се получавало, че реалната скорост,
с която автомобилът на касатора се е движил, следва да е 79 км/час и тогава,
евентуалното
превишение на
скоростта, ако въобще има такова, следвало да бъде изчислена на 19 км/час. Касатоврът счита, че в такъв случай се налага извода,че не е извършил нарушението,
визирано в разпоредбата
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, тъй
като няма превишение на скоростта
му на движение
с над 20 км/час
от разрешената такава, ако въобще се приеме, че на 250- ия метър
е имало действащ знак В26
за ограничение на скороста до
60 км/час. Така, поради изложените по-горе съображения, касаторът
счита, че обжалваното от него
съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно и че като такова, следва да бъде
отменено изцяло и съответно да се уважи изцяло първоначалната му
жалба, поради което и моли за решение в посоченият смисъл.
Редовно призован за съдебното заседание, касаторът
В.П.П. от ***, не се явява лично, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител – адв.Х.Б.К. от
АК-***, който заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното
решение по съображенията, подробно изложени в касационната жалба, като счита, че пътен знак
В26 няма действие на мястото, където
е била засечена скоростта на автомобила
на касатора, тъй като ограничението
на скоростта до 60 км/час,
точно за този район, важи
до кръстовището за ***, а след кръстовището за ***, където е бил засечен
автомобилът, на 250 метра от това кръстовище, този знак не
е важал, поради което неправилно и незаконосъобразно е издаден електронният фиш и съответно съдебното решение, с което е потвърден ЕФ, не кореспондира със събраните по делото
доказателства. Моли за решение в този смисъл.
Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната
жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали предлагам да бъде потвърдено
първоинстанционното решение,
като правилно и законосъобразно, като счита, че събрани са достатъчно доказателства,
които потвърждават извършеното нарушение, така, както е отразено
в издадения ЕФ и че в първоинстанционното решение са обсъдени всички
писмени доказателства, от които следва
изводът за извършено нарушение, както
и че правилно е приложена санкционната
норма, досежно определяне на размера
на наказанието „глоба”, която следва
да заплати нарушителя. Моли за решение в този смисъл.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на
атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК, от
страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.
От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираното от касатора касационно
основание е неправилно
приложение на материалният закон, което отговаря на касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.
Разгледана
по същество,
касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение №180 от 06.07.2020 год., постановено по АНД №694/2020
год., Кърджалийският районен съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, на В.П.П.,
с посочен постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН **********, е наложено наказание „глоба”, в размер на 100.00/сто/
лева,
за нарушение на чл.21, ал.2, във вр.
с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство, на 22.12.2019 год., в 14:24 часа, в град Кърджали (!?!),
като със същото решение е осъден В.П.П., с посочен
постоянен и настоящ адрес:***, с ЕГН **********,
да заплати по сметка на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от
фактическа страна, че на 22.12.2019 год., в град Кърджали се осъществявал
видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабричен № ***, като същият бил позициониран на път ***,
км.***м., на разклона за ***, ***, където било въведено ограничение на скоростта от 60 км/час с пътен знак
В26. В 14:24 часа на 22.12.2019 год. бил заснет движещ се от *** към ***, лек
автомобил, марка „Ауди А6”, с рег.№***, със скорост 85 км/час, при ограничение
от 60 км/час. След обработване на информацията от заснемането било установено,
че собственик на автомобила е П. В. П. от ***, който на 27.04.2020 год. подал
Декларация по чл.189, ал.5 от ЗДП, в която декларирал, че на описаните в ЕФ
дата и час, автомобилът е бил управляван от В.П.П. от
***, с ЕГН **********, на който бил издаден атакуваният електронен фиш, в който
като нарушител било вписано името на В.П., в графа собственик/ползвател. В
описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост
от 82 км/час - превишаване с 22 км/час, съставляващо нарушение на чл.21, ал.2,
във вр. с ал.1 от ЗДвП, за което, на основание
чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на
жалбодателя било наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 100/сто/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът е приел за установена от приложените по
делото писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения
срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
Районният съд е посочил,
че в разпоредбата на чл.21, ал.1 от са посочени
стойностите на скоростта, които водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на превозното
средство, както и от това,
дали движението се осъществява
в населено място, извън
населено място или автомагистрала и че в процесния
случай, нарушението е констатирано
при наличие на пътен знак В26, който се отнася за ограничение на скоростта
за движение до 60 км/час. Посочил е също, че тъй като е отчетено превишение
на допустимата скорост за движение с 22 км/час, е приложена санкционната
разпоредба на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание „глоба”, в размер на 100 лева, за водач, който превиши
разрешената максимална скорост извън населено място, въведена с пътен знак В26,
ако превишаването е от 21 до 30 км/час и следователно, че
деянието, за което е реализирана отговорността на жалбодателя,
е обявено от закона за наказуемо с административно наказание. Съдът е приел, че
обосновано в електронния фиш името на жалбодателя е посочено като нарушител в качеството на
ползвател, предвид подадената декларация от лицето, на което е регистрирано
моторното превозно средство и че жалбодателят
попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за
извършеното нарушение, отразено в електронния
фиш.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал в хода на административнонаказателното производство да са допуснати
твърдените в жалбата нарушения на процесуалните правила или на материалния
закон, които да съставляват основание за отмяна на атакувания акт.
Съдът е посочил, че изписването в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП - „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител” е пояснение, което се отнася за
процедурата по издаването на електронния фиш, а не до установяването на
нарушението с техническото средство и че не е необходимо самото
нарушение да е установено в отсъствие
на контролен орган. На следващо
място, съдът е отбелязъл, че чл.189, ал.4 от ЗДвП изисква нарушението да е установено с техническо средство
или система, без да е конкретизирано, дали същото следва да е стационарно
или мобилно и не е налице
основание жалбодателят да се позовава на Тълкувателно
решение №1/2014 год. на ВАС, в което било дадено тълкуване на нормата чл.189,
ал.4 от ЗДвП и било възприето становището, че електронен фиш може да се издаде
само в хипотезата на установяване на нарушението със стационарно техническо
средство и че законодателната промяна в ЗДвП настъпила именно в резултат на
това тълкувателно решение, като след изменението в закона се предвидило
възможността електронен фиш да се издаде и когато нарушението е установено с
мобилно техническо средство, а последното било включено в обхвата на
автоматизирано техническо средство по смисъла на §6, т.65 от ДР на ЗДвП,
приложим във вр. с чл.189, ал.4 от ЗДвП. Посочил е,
че към момента законодателната уредба позволява издаване на електронен фиш
както когато нарушението е установено посредством стационарно техническо
средство, така и когато е установено с мобилно такова и че за целта била
издадена и нарочна Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, в която са уредени условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, каккто и че контролният
орган в патрулния автомобил по никакъв начин не оказва въздействие върху
процеса на установяване и заснемане на нарушението, тъй като измерването и
регистрирането на скоростта и записа на доказателствения
видеоматериал се извършва напълно автоматично от мобилната система. Тук следва
да се отбележи, че е неясно, защо въззивният съд е
правил всички тези разсъждения, при положение, че в случая нарушението е
установено не с мобилно АТСС, монтирано в патрулен полицейски автомобил, а със
стационарно преносим уред за контрол на скоростта
на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с
фабричен №***, а освен това, в подадената жалба до Районен
съд – Кърджали не са изложени никакви твърдения и оплаквания за допуснати нарушения
на процесуалните правила, касаещи изискванията и условията за приложимост на
процедурата за издаване на електронен фиш, нито пък жалбодателят
се е позововавал на цитираното Тълкувателно решение
№1/2014 год. на ВАС.
По-нататък в мотивите районният съд е посочил,
че по делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно
АТСС/отново следва да се посочи, че използваното в случая АТСС е стационарно преносим уред за контрол на скоростта/
протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 05.03.2019 год., съгласно
одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол,
посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, както и
други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на
издадения електронен фиш. Съдът е приел,
че няма основание
да не кредитира
приложената по делото разпечатка на Снимка №***,
заснета с преносима система
за контрол на скоростта на МПС, тъй като по силата на чл.189, ал.15 от ЗДвП,
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния процес и че
именно посоченият клип доказва, че автомобилът, марка „Ауди 6”, с рег.№ ***, се е движил със скорост 85 км/час на посочените в електронния
фиш дата, час и място, като АНО, ръководейки се от методичните (!? - вероятно се има предвид методическите) указания за работа с
АТСС, е намалил установената скорост с 3 км. Посочил е, също така, че при
съставянето на ЕФ са спазени всички изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП и че са
посочени: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението - ОДМВР - Кърджали, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното й
заплащане. Съдът е отбелязъл, че сред тези реквизити,
на които трябва да отговаря съдържанието на електронния фиш, не са предвидени
име, длъжност, компетенции и подпис на лицето издало фиша, датата на неговото
издаване и макар чл.189, ал.11 от ЗДвП да предвиждал, че влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това
приравняване било само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
наказателни постановления и електронни фишове и не обосновавал необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити
на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение
на електронния фиш, както и че няма изискване, последният да има реквизитите на
наказателно постановление, така както са изброени в чл.57 от ЗАНН. Така, предвид изложените съображения, районният съд е
извел и окончателния си извод, че обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден
и следва да бъде потвърден, като при този изход на делото и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, във вр. с чл.63 от ЗАНН, във вр. с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 год. е приел също, че жалбодателят следва да бъде осъден да заплати по сметка ОД
на МВР - Кърджали следващото се и своевременно поискано юрисконсултско
възнаграждение, в размер на
80.00/осемдесет/ лева.
При извършената
служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са
налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този
съд производство и не са налице основания за неговата ревизия
в този смисъл.
Настоящият състав на касационната инстанция намира
за правилни и обосновани и в пълна степен споделя изводите на районния съд, за
това, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на
материалния закон и при липса на допуснати нарушения на процесуалните
правила, т.е. че са изпълнени изискванията
на
на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от
министъра на вътрешните работи и съответно, че не са констатирани процесуални нарушения,
които да са допуснати при издаването му от административнонаказващия
орган. Тук следва да се отбележи, че по изпратената на райония
съд административнонаказателна преписка по издаване
на оспорения електронен фиш липсват каквито и да е данни или доказателства, от
които да е видно, на коя дата и как е връчен или получен този електронен фиш от
касатора В.П., като и районният съд, разбира се, не е
направил никакво усилие да изиска от наказващия орган да представи такива
доказателства, но въпреки това, неясно как, е приел, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП. В
самата жалба се твърди, че електронният фиш е бил получен с обратна разписка,
което означава с препоръчана пощенска пратка, на датата 18.05.2020 год., като
същевременно е видно е, че жалбата е била подадена чрез директора на ОДМВР –
Кърджали, до Районен съд – Кърджали, на датата 01.06.2020 год., регистрирана с
Вх.№292000-7469 от същата дата. При това положение и с
известна условност може да се приеме, че жалбата е подадена точно на четиринадесетия
ден, считано от датата на получаването на оспорения електронен фиш, поради
което е била допустима за разглеждане
по същество.
Както бе посочено и по-горе, настоящата съдебна инстанция споделя
изводите на районния съд и за правилно приложение и на материалния закон, т.е.
на приложимите материалноправни разпоредби в случая,
но същевременно, обаче, следва да се посочи, че районният съд на практика почти
не е обсъдил двете основни твърдения, т.е. двата довода, който са били изложени
от жалбодателя в подадената до районния съд жалба
против електронния фиш, а именно - че на мястото, на което е бил заснет
управлявания от касатора лек автомобил и е била засечена
скоростта му на движение, няма знак за ограничение на скоростта до 60 км/час -
В26 и че неправилно е отчетена скоростта му на движение, след приспадане на
толеранса от 3 км./час, т.е. че вместо с 82 км/час, се е движил със 79 км/час и
че съответно, не е извършил посоченото в електронния фиш нарушение на чл.189,
ал.4, във вр.с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Същите два
основни довода, между впрочем, се развити в касационната жалба, подадена до
настоящата съдебна инстанция, като се поддържат и в съдебно заседание от
процесуалния представител на касатора, в хода по същество.
Съдът намира за напълно неоснователно,
най-напред, второто твърдение в касационната жалба, а именно - че в процесния електронен фиш не бил отчетен толерансът от 3
км./час и че следвало в същия да бъде посочена скорост на движение от 79
км./час.
В тази връзка следва да се посочи, че на л.12 от АНД №694/2020 год. е приложена и съответно е приета и като доказателство
по делото разпечатка на Снимка
№***/***,
заснета с използваната в случая
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабричен № ***, която снимка е направена на датата
22.12.2019 год., в 14:24:50 часа, като тази дата и час са автоматично
отпечатани под изображението, на което се вижда лекият автомобил, марка „Ауди А6”, с Рег.№***, който лек автомобил
е бил управляван от касатора П. На тази снимка, също така, ясно и
недвусмислено, отново автоматично, е отпечатано, че засечената скорост на
движение на този лек автомобил е била 85 км./час, както и че засичането на
скоростта и съответно снимката, са били направени при режим, т.е. посока на
задействане на АТСС - „приближаващ”, като това, между впрочем, изрично е
отразено и в приложения по делото и приет като доказателство Протокол за използвнане на АТСС с Рег.№*** от *** год. на ОДМВР – Кърджали/на л.15
от АНД №694/2020 год./. От това следва, че засечената скорост
на движение на управлявания от касатора В.П., на
посоченото място и в посоченото време, лек автомобил „Ауди А6”, е била именно
85 км./час, а не 82 км./час. Пределно ясно е, при това положение, че
наказващият орган, спазвайки методическите указания за работа с
АТСС, е намалил засечената, т.е. установената скорост на движение от 85
км./час, с 3 км./час и поради това, в процесния
електронен фиш е вписана именно скорост на движение от 82 км./час, а не някаква
друга, като това е изрично словесно посочено и в самия електронрен
фиш, а именно - че е „приспаднат толеранс от 3 км./час” и при това съответно е
налице превишение на скоростта с 22 км./час, а от
това следва, че деянието правилно е квалифицирано по чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, като втората посочена
норма предвижда налагане на наказание „глоба”, в размер на 100 лева, за водач,
който превиши разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 км./час. За пълнота следва
да бъде посочено,
че по силата
на чл.189, ал.15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи
или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени
средства в административнонаказателния
процес, каквото са веществено доказателствено
средство, в случая, се явява и Снимка/клип/ №***/***
и която безспорно доказва, че лекият
автомобил, марка „Ауди А6”, с Рег.№***, се е движил
със скорост 85 км/час на посочените в електронния фиш дата, час и място.
Предвид това, тови довод, развит в жалбата се явява
категорично неоснователен, като само може да се предположи, че процесуалният
представител на касатора, поддържащ този довод, явно
не се е запознал с посоченото по-горе веществено доказателствено
средство или ако се е запознал, не е разбрал информацията и данните, които се съдържат в него.
Касационната инстанция
в настоящия състав намира за напълно неоснователно и
другото твърдение, развито в касационната жалба и поддържано в съдебно
заседание, а именно - че на мястото, на което е бил заснет управлявания от касатора лек автомобил и е била засечена скоростта му на
движение, няма знак за ограничение на скоростта до 60 км/час - В26. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно чл.10, ал.1 от Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва
протокол съгласно приложението, а съгласно ал.3 на същия чл.10, при работа с
временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и
системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол
и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. В
настоящия случай е използвана именно такава временно разположена на участък от
пътя автоматизирана техническа система за контрол на скоростта - преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с фабричен № ***, като за използването й на конкретното място за контрол е попълнен
изискуемия се протокол за използване на АТСС, с рег.№*** от *** год. на ОДМВР - Кърджали/на л.15/, за използването й на датата 22.12.2019 год.,
с начало на работа – 14:00 часа и номер на първото
статично изображение - *** и край на работа
– 17:00 часа, с номер на последното статично
изображение – ***, като този протокол се
съпровожда и със снимка на разположението
на уреда, приложена по делото/на л.16 от АНД №694/2020 год./. От този протокол е видно, че точното
местонахождение, т.е. месторазположение на това АТСС е било
на път ***, км.***, разклона
за ***, като това, между впрочем, ясно се вижда и на
приложената снимка на разположението на уреда. От тази снимка ясно се вижда, че
АТСС е било позиционирано непосредствено след разклона за ***, но от другата
страна на пътното платно, като от разположението му е видно, че посоката на
движение на контролираните МПС е била от ***, към ***, което между впрочем,
също изрично е отразено в посочения по-горе протокол за използване на АТСС. В
същия протокол изрично е посочено, че за контролирания участък от пътя е налице
пътен знак за ограничение на скоростта от 60 км./час, както и че разстоянието
от пътния знак с въведеното ограничение на скоростта, до АТСС, е 250 метра, а
освен това е посочено, че АТСС работи в стационарен режим на измерване и с
посока на задействане - „приближаващ”. При всички тези данни и за да стане
по-ясно на касатора, респ. на
процесуавлния му представител, следва да се обобщи,
че стационарно разположеното на това конкретно място на път
***, км.***, срещу разклона за ***, АТСС, е
контролирало, респ. засичало е скоростта на движение само приближаващите се към
него, т.е. на идващите от *** в посока към *** МПС и съответно е заснемало само
тази МПС, като контролирания участък е бил от 250 метра, колкото е било
разстоянието от пътния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60
км./час, до стационарно разположеното на това място АТСС. Предвид това е повече
от ясно, че няма как лекият автомобил, управляван от касатора
П., да е бил сниман след разклона за ***, респ. скоростта му на движение на
посочената дата и в посоченото време, да е била засечена след контролирания
пътен участък, т.е. след разклона за ***. В подкрепа на изложеното следва
задължително да се посочи, че
на приложената към процесния електронен
фиш Снимка/клип/ №*** /***,
изготвена с използваната техническа
система с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1, с
фабричен № ***,
тези обстоятелства автоматично също са отразени, като в нея, обаче, е отразено
и още едно обстоятелство, а именно - че снимката/клипът/ е направен на
разстояние 95 метра, т.е. когато е бил заснет управлявания от касатора П. лек автомобил, той се е намирал на 95 метра
преди стационарно разположеното на посоченото място АТСС, движейки се в посока
към него. От това следва безспорно, че скоростта на движение на автомобила е
била засечена и респ., снимката му е била направена, преди разклона за ***,
където е била стационарно разположена АТСС. От това пък следва, че скоростта на
движение на лекия автомобил, управляван от касатора, е
засечена от стационарно разположеното на пътя техническо средство и съответно, снимката
на същото е направена именно в контролирания участък от пътя, в който участък е
въведено ограничение на скоростта на движение до 60 км./час с пътния знак В26,
а не след него, каквито твърдения се въвеждат в касационната жалба и се поддържат
и в съдебно заседание. Предвид това, и тови
довод, развит в касационната жалба се явява категорично
неоснователен и недоказан.
Така, при това положение и предвид всичко изложено по-горе се налагат крайните
изводи, че касационната жалба, подадена от В.П.П.,
с посочен постоянен и настоящ адрес:***,
чрез пълномощник – адв.Х.Б.К. от ***, с изложените в нея оплаквания и доводи, се явява
неоснователна и недоказана,
а обжалваният електронен фиш за налагане на глоба
серия ** №*** на ОДМВР - Кърджали, за нарушение
на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо
средство, се явява законосъобразно и правилно издаден, без
допуснати нарушения на правилата, регламентиращи издаването на електронни
фишове. Предвид това, след като го е потвърдил с обжалваното решение като
законосъобразно издаден, районният съд е постановил едно материално законосъобразно
решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, без
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и
при правилна преценка на събраните по делото доказателства, поради което и с
решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.
Съдебни
разноски не са претендирани в производството пред
настоящата инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/ от АПК, във връзка
с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
Административният съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №180 от 06.07.2020 год., постановено по АНД №694/2020
год. по описа на Районен съд – Кърджали.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.