№ 1540
гр. Бургас, 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500848 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков" № 37, срещу
Разпореждане № 5597/16.05.2022 г., по ч. гр. д. № 20222120102997 по описа
на БРС за 2022 г., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и на изпълнителен лист
срещу Д.И.М. с ЕГН **********, за следните суми 13 258,99 лв.
представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № 002LD-
R-004482/28.02.2018 г. и погасителен план към него; 885,36 лв.,
представляваща непогасена договорна лихва, дължима на основание раздел II,
т.4 от договора за кредит, за периода 01.10.2019 г. г. -12.03..2020 г.; 381,90 лв.
представляваща непогасена наказателна лихва дължима на основание раздел
II, т. 9 от договора за кредит за периода 01.05.2019 г. – 12.03.2020 г.; 310,08
лв. представляваща непогасена договорна лихва, дължима на основание
раздел II, т.4 от договора за кредит за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г.;
2790,59 лв., представляваща непогасена договорна лихва, дължима на
основание раздел II, т.4 от договора за кредит за периода 14.05.2020 г. –
31.01.2022 г.; 360,59 лв. представляваща непогасена наказателна лихва,
дължима на основание раздел II, т. 9 от договора за кредит , за периода
14.05.2020 г. – 04.05.2022г.; 371,99 лв., представляваща лихва за забава , за
периода 14.05.2020 г. – 12.05.2022г. г.; законна лихва от дата на подаване на
заявлението в съда на 13.05.2022 г. до окончателно изплащане на вземането ;
24 лв., разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за периода
23.12.2021 г. – 12.05.2022 г.; 517, 67 лв. разноски по делото.
В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на
разпореждането, тъй като мотивите на първоинстанционния съд, че ЧСИ
1
следва да съблюдава реда на чл. 47 ГПК били неправилни. Това било така,
защото в договора за кредит страните били уговорили адрес за
кореспонденция и при промяна на адреса кредитополучателят бил длъжен да
уведоми банката незабавно. В противен случай всички уведомления, покани и
съобщения, изпратени от банката на посочения в чл. 15 от договора адрес
следвало да се считат за връчени. Твърди, че Банката, вкл. чрез Съдебния
изпълнител, е положила дължимата грижа и е извършила всички необходими
действия (в т. ч. по чл. 47, ал. 3 ГПК), за да достигне до знанието на длъжника
изявлението за предсрочна изискуемост на договор за кредит № 002LD-R-
004482/28.02.2018 г., поради което фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК следвало да
намери приложение в настоящия случай. Моли се за отмяна на обжалваното
разпореждане и постановяване на издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника. Претендират се разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4 ГПК препис не е
представен за връчване на насрещната страна.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване
акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 413, ал. 2 и чл. 418, ал. 4 ГПК
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият
съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите
на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано пред Районен съд- Бургас, въз
основа на депозирано заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, против
длъжника Д.И.М., за горепосочените суми.
Вземанията произтичат от договор за банков кредит № 002LD-R-
004482/28.02.2018 г.
Към заявлението са приложени: Договор банков кредит № 002LD-R-
004482/28.02.2018 г. ведно с общите условия, погасителен план, пълномощно
и извлечения от счетоводните книги на банката. Представена е покана
(предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на банков кредит),
протокол по чл. 434 ГПК и придружително писмо изх. № 41994 на ЧСИ Таня
Маджарова, видно от който Д.М. не е получил поканата след посещение на
адреса тъй като не е открит и е залепено уведомление
С разпореждане № 5597 от 16.05.2022 г. Бургаският районен съд е
отхвърлил заявлението на кредитора . Това разпореждане се обжалва пред
настоящата съдебна инстанция.
В мотивите си, заповедният съд е посочил, че предсрочната
изискуемост не е съобщена на длъжника тъй като при уведомяване на
длъжника ЧСИ не е спазил редът по чл. 47 ГПК, тъй като адресът е посетен
веднъж.
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за
незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания
по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е
2
поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това
обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от
длъжника документ– чл.418, ал.3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги
на банката по чл.417, т.2 ГПК установява вземането, но не представлява
документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на
банката да направи кредита предсрочно изискуем.
Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие
„обявен” в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за
удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК.
По отношение на възражението в жалбата, че страните по договора са
уговорили начина и формата на кореспонденция помежду си и не следва да
намира приложение нормата на чл. 47 ГПК настоящата инстанция споделя
становището възприето в Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
2072/2015 г.
Допустимо е в договора страните да са предвидили, че изявлението на
едната от страните ще се счита за достигнало до другата страна без
фактически същото да е получено. Такава клауза, която фингира недоставено
или само изпратено съобщение като получено, би била в съответствие с
принципите на добросъвестно упражняване на правата на кредитора, ако ясно
разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при
наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и ако
според договора опитът за предаване на съобщението (на адрес или на
адресат) се приравнява на фактическото му получаване.
В хипотезите на уговорен между страните начин за размяна на
кореспонденция, положените от кредитора усилия по откриване на длъжника
за връчване на документа, съдържащ волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането, ще подлежат на преценка при
оспорване на фактите и обстоятелствата, посочени в договора, които са от
значение за редовното уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на вземането по кредита и съответно за момента на нейното
настъпване.
Настоящата инстанция намира, че уговорката в чл. 15.1 от договора за
банков кредит не е съответства на критериите описани по-горе и не
предвижда предпоставки, които да гарантират, че банката ще положи
дължимата грижа да връчи реално уведомлението за предсрочна изискуемост.
Също така, при съобразяване на квалификацията на договора като договор за
потребителски кредит, следва извода, че тази клауза представлява уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на банката и потребителя, поради което същата е
неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП и е нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Това е така, тъй като банката е предвидила в
3
договора възможност за недобросъвестно упражняване на потестативното
право за обявяване на предсрочната изискуемост, без реално това да бъде
узнато от длъжника, без да бъдат уговорени гаранции, че длъжникът ще бъде
уведомен.
В настоящото заповедно производство съдът е длъжен служебно да
следи за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори, и в
настоящия случай сумите по заявлението се основават именно на тази
неравнопоравна клауза – чл. 15.1 от договора, чрез която е обявена
предсрочната изискуемост. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 и чл. 418, ал. 3
ГПК настоящата инстанция намира, че не следва да се издава заповед за
незабавно изпълнение. Поради това частната жалба следва да бъде оставена
без уважение.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 5597/16.05.2022 г., по ч. гр. д. №
20222120102997 по описа на БРС за 2022 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4