№ 38020
гр. София, 25.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110139089 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.
Към исковата молба и уточнителна молба с вх.№ 239301/25.08.2023 г. ищецът е
представил документи, които са относими, допустими и необходими за правилното
решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по
делото. Наведените в писмения отговор възражения по отношение на приемане като
доказателства на представените от ищеца съдебни книжа, съдът намира за неоснователни.
Същите касаят изложени от ищеца в исковата молба твърдения за образувани съдебни
производство, поради което са относими и допустими към предмета на спора. Нещо повече,
към писмения отговор ответникът също представя съдебни книжа от тези производства.
Неотносимо съдът намира искане на ищеца за прилагане към настоящото
производство на целите производства по т.д.№ 42/2023 г. по описа на ОС – Перник и гр.д.№
27910/2023 г. по описа на СРС, 60-ти състав, тъй като това би довело до прилагане и на
множество неотносими към предмета на настоящия спор документи. Следва да се има
предвид също, че принцип в ГПК е доказателствата да се събират устно и непосредствено
пред съда, който разглежда делото.
С оглед заявеното от ответника оспорване по реда на чл.193 ГПК, следва да му бъде
предоставена възможност да уточни какво точно оспорва във всеки един от трите документа
– авторството или съдържанието им.
Към писмения отговор са представени документи, които са относими, допустими и
необходими за правилното решаване на спора, поради което следва да бъдат приети като
писмени доказателства по делото.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмения отговор документи по опис,
обективиран в същата, като писмени доказателства по делото.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за прилагане към настоящото
производство на т.д.№ 42/2023 г. по описа на ОС – Перник и гр.д.№ 27910/2023 г. по описа
на СРС, 60-ти състав.
УКАЗВА на ответника, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да депозира
молба, в която да уточни какво точно оспорва във всеки един от представените към исковата
молба три документа – авторството или съдържанието им.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.12.2023 г. от 11:15 часа , за която дата
и час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение,
а на ищеца и препис от писмения отговор от ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „***“ ЕООД
против „***“ АД, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1000,00 лева, частична претенция от сумата от 3000,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на неустойка по
договор за заем от 03.01.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 13.07.2023 г.. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че между трето за делото дружество „***“ ООД, в
качеството на заемодател и ищцовото дружество, в качеството на заемополучател, бил
сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се задължил да представи на
заемополучателя сума в размер на 50 000 лева в срок до 31.08.2023 г. Твърди се, че сумата
следвало да бъде използвана за погасяване на стари задължения на ищцовото дружество,
като едно от условията за предоставяне на заема е срещу последното да не са предявени
нови съдебни претенции, включително молби за откриване на производство по
несъстоятелност. Поддържа се, че по молба на ответната банка за откриване на
производство по несъстоятелност на ищцовото дружество в Окръжен съд – гр.Перник било
образувано т.д.№ 42/2023 г., което обаче било прекратено поради не внасяне на дължимата
държавна такса. Излага се, че производството по несъстоятелност било образувано при явна
злоупотреба с процесуални права от страна на банката, тъй като ищцовото дружество не
било длъжник по търговски сделки, а в последните години реализирало печалба.
Предходното обусловило невъзможност ищцовото дружество да усвои сумата по
горепосочения договор за заем, като поради неизпълнение на същия заплатило и неустойка
в размер на 3000,00 лева. По изложените в исковата молба и последваща уточнителна молба
доводи и съображения, ищецът поддържа, че с действията на служители на ответната банка,
изразяващи се в подготовка, събиране на доказателства, изготвяне, подписване и подаване
на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, на ищцовото дружество са
причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатената по договора за заем неустойка.
Моли съда да постанови решение, с което предявеният иск бъде уважен. Претендират се и
направените в хода на производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът изразява становище
2
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не се оспорва твърдението, че
банката е подала молба за откриване на производство по несъстоятелност на ищцовото
дружество, по която е било образувано т.д.№ 42/2023 г. по описа на ОС – Перник, както и че
това производство е било прекратено поради неотстраняване в срок на констатираните от
съда нередовности. Всички останали твърдения в исковата молба относно извършването на
увреждащо противоправно деяние от страна на банката, относно недобросъвестно
упражняване на процесуални права, целящо увреждане на ищеца, съответно претърпените
от него вреди и причинна връзка между действията от страна на служители на банката и
същите, се оспорват като неверни и неоснователни. Поддържа се становище, че подаването
на молба за откриване на производство по несъстоятелност е предвидена в закона правна
възможност за лица, които имат несъбрани вземания към търговец, целяща осъществяване
на универсално принудително изпълнение. Твърди се, че в случая банката е кредитор на
вземания по търговски договори с ищцовото дружество, което е правоприемник на длъжник
по договор за кредит с банката, като вземанията на ответника са установени по реда на
чл.422 ГПК с влезли в сила решения. Сочи се още, че подаването на уведомление до НАП по
чл.78 ДОПК е задължение на молителя и е предвидено като предпоставка и задължително
условие за подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност, поради
което не е противоправно деяние. Издаването на пълномощно на служител на банката с
юридическо образование, което да я представлява в производството по несъстоятелност
също не съставлява противоправно деяние. Поддържа се също, че не е противоправно
поведение неплащането на държавна такса, като същото се санкционира с невъзможност за
продължаване на производството, от което са пострадали интересите на банката, а не на
ищеца. Сочи се, че банката е подала нова молба за откриване на производство по
несъстоятелност, по която е образувано т.д.№ 52/2023 г. по описа на ОС – Перник по което е
присъединено и прекратеното производство. Изразява се становище за липса на причинна
връзка между поведението на служители на банката, предприели действия по откриване на
производство по несъстоятелност и понесените от дружеството вреди, изразяващи се в
заплащане на неустойка в размер на 3000,00 лева. Сочи се, че управител и на двете
дружества по договор за наем е едно и също лице, поради което е невъзможно същото да не
е знаело за имущественото състояние на дружеството-заемополучател. С оглед предходното
се изразява становище, че договора за заем от 03.01.2023 г. е нищожен, тъй като
представлява привидна сделка, като страните по него са уговорили поемане на паричен
заем, но не са имали за цел постигането на правните последици от тази сделка. Сочи се още,
че договорът е без достоверна дата, като неустойката е уговорена едностранно, без да е
уговорена реципрочно такава в полза на другата страна. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по
производството разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр.чл.45, ал.1 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи при условията на пълно и
главно доказване: 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие
между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди
3
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); 4) причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение
на възложената работа.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горните обстоятелства в негова
тежест е да докаже погасяване на задължението си за поправяне на причинените вреди,
както и наведените в писмения отговор правоизключващи възражения.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4