РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 488/9.3.2021г.
гр.Пловдив, 09 . 03
. 2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, в открито заседание на двадесет
и трети февруари , две хиляди двадесет и първа година, VI състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 3261 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Ритон – 2 ЕООД,
ЕИК *********, с.Първенец, ул. Преслав № 2, представлявано от Е.Н., с
пълномощник адв.Кр.Т., обжалва Заповед № ФК – 623 - 0077734/14.10.2020г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП,
потвърдена с Решение № ГДФК - 151 / 02.11.2020г. на Директор Дирекция
„Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП.
Становища на
страните :
- Жалбоподателят
поддържа незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Моли да бъде
взето предвид обстоятелството, че към момента на подаване на жалбата не е
издадено наказателно постановление, който факт лишава дружеството от
възможността, предоставена от чл.187 ал.4 ЗДДС, която е изрично указана в оспорената
заповед. Счита, че доказателствата от преписката налагат извод за твърдяната
незаконосъобразност на административния акт и в случая не е налице щета на
бюджета, като оспорващото дружество не е допускало други такива нарушения. В
ход по същества е заявена претенция за присъждане на направените съдебни
разноски – държавна такса и адвокатски хонорар.
В писмени
съображения по същество се поддържа, че отсъстват данни за допуснато
административно нарушение и не е нарушена разпоредбата на чл.26 ал.1 т.7 от
Наредба № Н-18/2006г. вр. с чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС. Налагането на принудителна
административна мярка /ПАМ/ в случая не отговаря на нито една от целите на ПАМ,
дори формално да е установено нарушение, като ограничава в значителна степен
правата на дружеството и възпрепятства упражняването на търговска дейност за
срока на принудителната мярка. Изтъкнато е, че за контролната покупка на
стойност 7,48лв. за 0.634кг. кайма, е издаден фискален бон, отразен в група в
правилния код на данъчната група, поради което не са нарушени императивните
изисквания на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/2006г. Посочено е, че от
съдържанието на оспорената заповед не става ясно как е установено нарушението и
как е осъществено скритото наблюдение, вкл. наименованието на коя закупена стока
не отговаря на изискванията. Тъй като случаят не касае данъчна измама или
избягване на данъчно облагане и данните са записани във фискалната памет на
устройството и позволяват осъществяване на контрол, се счита, че наложената ПАМ
надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно
преследваните цели. Твърди се, че при определяне на срока на действие на
запечатването – 2 дни, административният орган не е отчел тежестта на
нарушението и неговата степен на обществена опасност – същото не е довело до
неотразяване на приходи, нарушението е първо и дружеството е предприело
своевременно действия по привеждане на дейността си в съответствие с
изискванията на Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Заявено е, че дори когато
преследва законоустановени цели, ПАМ за всеки конкретен случай трябва да е
определена в такъв вид и обем, че да не ограничава права в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая мотивите за срока на
ПАМ са общи, тъй като не са ангажирани доказателства за размера на
реализираните приходи, за брой клиенти, както и за това – по какъв начин
големината на обекта и разнообразието на предлаганите стоки са обвързани с
реализирането на значителни обороти. С необосноваността за продължителност на
срока е нарушен чл.6 ал.5 АПК – основание за незаконосъобразност на заповедта.
Извън това, не е съобразена и нормата на чл.187 ал.2 ЗДДС, с което е нарушен
чл.6 ал.3 АПК.
- Ответникът
Началник отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в дирекция Оперативни дейности
при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, се представлява от
юрисконсулт Кр.И.. Оспорва жалбата и по същество поддържа законосъобразност на
оспорената заповед с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
приложен списък на разноските.
В писмено
становище са изложени съображения в подкрепа на тезата за съобразяване на
административния акт с материалния закон /л.8 и сл./ : Заявено е, че заповедта
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ е основана на чл.186
ал.3 ЗДДС вр. с чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС, която разпоредба е с императивен
характер – при констатация за осъществен фактически състав на административно
нарушение, съответният административен орган действа при условията на обвързана
компетентност. Констатациите от проверка са документирани в Протокол №
0077734/06.10.2020, който е официален документ и се ползва с материална
доказателствена сила относно изложените в него факти - видно от фискален бон №
0015639/23.07.2020г. /с допусната техническа грешка в номер и дата на фискалния
бон/, същият не съдържа наименование на закупените стоки, който е задължителен
реквизит съгл. изискванията на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. В
издаденият фискален бон закупено вино е отразено като „Други”, което е
безспорно доказателство за извършеното нарушение. С позоваване на съдебна
практика на ВАС е посочено, че заплащането на имуществена санкция води до
прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, съгл. чл.187 ал.4 ЗДДС, но няма
отношение към законосъобразността за налагане на ПАМ. По отношение твърдението
в жалбата за срок на действие на ПАМ се поддържа спазване принципа на
съразмерност, като срокът е доста под средния предвиден в закона и при
определянето му е взет предвид характера на нарушението – издаването на касови
бележки без законоустановените реквизити пряко води до объркване на
счетоводните записвания, както и до засягане правата на потребителите да
разберат както точно са закупили, вкл. количество и единична цена. Възразено е
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.
При осъществено
административно обжалване до Директор на Дирекция „Оперативни дейности” в
Главна дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, Решение №
ГДФК-151/02.11.2020г. е връчено на 04.12.2020г. /л.17/. Жалбата е подадена с вх.номер
в администрацията от 10.12.2020г. При оспорване на неблагоприятен
административен акт от адресат и в срок, жалбата е допустима за разглеждане по
основателност, в съответствие с чл.98 ал.2 пр.2-ро АПК : „Ако жалбата или
протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният
административен акт.”.
1. Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК – 623 - 0077734 / 14.10.2020г.
е издадена от Началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив в ЦУ на НАП,
Ж.Михайлова. За компетентност на органа – издател преписката съдържа Заповед №
ЗЦУ – 1148/25.08.2020г. на Изпълнителният директор на НАП, с която в т.1 са
определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП
и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“
в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС,
л.12. Не е налице хипотеза на заместване, авторство не е оспорено – установена
е компетентност на административния орган.
Съгл.
чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
1.1. Със заповедта е наредено запечатване на търговски обект –
магазин за месо в гр.Пловдив, бул.България № 25, стопанисван от
дружеството-жалбоподател и забрана достъпа до обекта за срок от 2 /два/ дни, на
основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
В обстоятелствената част на заповедта е
посочено, че е издадена след извършена проверка на 06.10.2020г. в търговски обект по см. на §1
т.41 ДР ЗДДС – магазин за месо в гр.Пловдив, бул.България № 25,
стопанисван от Ритон - 2 ЕООД, при която приходните органи установили, че
търговецът в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е
допуснало нарушение на същата. При проверката е осъществено скрито наблюдение,
като преди легитимацията на проверяващите е извършена покупка от клиент,
заплатена в брой с издаване на фискален бон № 006927/06.10.2020г. от наличното
в обекта ФУ DATECS с ИН на ФУ
DT525640, който не съдържа задължителните реквизити по чл.26 ал.1 т.7 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г., а именно : наименование на стока / услуга. Във вр.
с констатацията е отразено, че ФУ поддържа функцията за регистриране на
продажби по видове и количество стоки.
Доказателство за
резултата от проверката е протокол, документирал установените факти и
обстоятелства - Протокол за извършена проверка № 0077734 от 06.10.2020г.,
основан на чл.110 ал.4 вр. чл.50 ал.1 ДОПК, към който са приложени събраните
доказателства /л.28 и сл./. Въз основа на констатираните данни, е прието, че
Ритон - 2 ЕООД не е спазило начина за издаване на съответни документи за
продажба и е нарушен съставът на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. с чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС. Фактическата установеност е квалифицирана за
нарушение на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118
ал.4 т.4 ЗДДС – основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС за налагане на
принудителна административна мярка, при което с позоваване на чл.186 ал.3 ЗДДС,
е издадена оспорената заповед.
Протоколът е съставен
от Л.М. на длъжност – инспектор по приходите в дирекция „Оперативни дейности” –
Пловдив ГДФК при ЦУ на НАП и подписан от С.В. на длъжност продавач-консултант,
присъствала на проверката, без възражения – изрично отразено в протокола :
„Нямам възражение!”, л.30. Преписката не съдържа издадено НП.
Заповедта е издадена при съобразяване документираните факти и обстоятелства
в Протокол за извършена проверка сер.АА № 0077734 от 06.10.2020г., съставен от Л.М. и Л.П., инспектори по
приходите, което изрично е отразено в обстоятелствената й част. Обжалваният
административен акт съдържа конкретно правно основание и са възприети
фактическите установявания, документирани в протокола от проверката. Описано е
нарушението – издаденият фискален бон № 006927/06.10.2020г. при покупка от
клиент по време на осъществено скрито наблюдение преди легитимация на
проверяващите, не съдържа конкретно посочен задължителен реквизит по чл.26 ал.1
т.7 от Наредба № Н-18/2006г. – наименование на стоката /услугата /” т.7 (доп. – ДВ,
бр. 76 от 2017г., бр. 68 от 2020г., в сила от 31.07.2020г.) наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко
идентифицирането на вида на стоката/услугата; в случай че се продават стоки от
един и същи вид, които са с различни цени, във фискалния бон всяка стока се
отразява поотделно със съответната стойност;”/.
По отношение
мотивите - фактически основания е възприето, че може да се съдържат и в
документи или актове от административната преписка, на които органът се е
позовал, в която хипотеза попада разглеждания случай / ТР
№ 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /. В тази вр. е препратката към
протокола от извършена проверка № 00777734/06.10.2020г., съдържащ в цялост
информацията, пряко възприета от проверяващите длъжностни лица и в частност –
отразените данни за издаден фискален касов бон преди легитимация и фискален
касов бон – контролна покупка, с цялостно отразени номера. В опис на събраните
при проверката доказателства са отразени 1 . ФКБ – контролна покупка, 2. ФКБ №
0069271. Тоест, може да бъде възприето, че ясно са разграничени двата ФКБ –
издаденият при контролната покупка и издаденият на клиент в период на скрито
наблюдение преди легитимация. ФКБ № 0069271 е от 06.10.2020г. и съдържа данни
за покупка на млени меса, месо, други и негрупирани. В протокола от проверка е
отразено в „Други констатирани нарушения” – при предоставяне на ФКБ на клиент
преди легитимация по време на скрито наблюдение е установено, че продаваното в
обекта вино се изписва на фискалния бон като „Други”, което е видно и от ФКБ №
0069271/06.10.2020г. – л.33. Издаденият ФКБ преди легитимация е отразен в
протокола с точен и цял номер, поради което отсъствието на цифрата „1” в номера
на същия ФКБ – в заповедта, може да бъде възприето като очевидна техническа
грешка и в частност – непълно изписани цифри на ФКБ относно отсъстваща последна цифра. Наличието на
фактическата неточност се потвърждава от съдържанието на преписката и
текстовата част на протокола, към който пряко препраща заповедта в обстоятелствената
си част, вкл. текста в заповедта относно нарушението – ясно е вписано, че
установеното нарушение е по време на скрито наблюдение, осъществено преди
легитимация на проверяващите, в периода на което наблюдение, при покупка от
клиент, заплатена в брой, е издаден фискален бон, който не съдържа задължителен
реквизит от обхвата на чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н -18/13.12.2006г. и
по-конкретно – наименование на стока / услуга. Обвръзката между текста на
заповедта относно проверка под форма на скрито наблюдение със съответната
фактическа установеност и съдържанието на Протокол от извършена проверка №
0077734/06.10.2020г. – по отношение реквизити на ФКБ, издаден по време на
скрито наблюдение на клиент, обосновава извод за допусната фактическа неточност
в заповедта, изразяваща се в непълно изписан номер на ФКБ и в частност –
пропусната последна цифра. Същият е правилно изписан в протокола и обвързан
именно с проверката в частта й за скритото наблюдение – приложен е под форма на
заверено копие в събраните доказателства при проверката, описани в протокола и
представляващи съдържание на преписката. Очевидната техническа грешка е
отстранима по реда на чл.62 ал.2 АПК. Вярно е, че в заповедта не е посочено
съдържанието на ФКБ № 0069271/06.10.2020г. /л.33/, но в протокола от извършена
проверка е вписано конкретно по отношение на този ФКБ, че нарушението се
изразява в изписването на „Други” относно продавано в обекта и закупено вино от
клиент в период от скрито наблюдение. Позоваването на протокола от проверка в
обстоятелствената част от заповедта и съдържанието на протокола определя
прилагане на посоченото по-горе : фактическите основания може да се съдържат и
в документи или актове от административната преписка, на които органът се е
позовал /ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС /.
В реда на изложеното е и отсъствието на възражение от страна на продавач-консултанта
в обекта, в присъствието на което лице е извършена проверката.
1.2. В заповедта са изложени мотиви относно продължителност на
срока при съобразяване определеният от
законодателя срок за запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост на охраняваното обществено отношение
: взети са предвид тежестта на извършеното нарушение
/засяга реда на данъчна дисциплина, осигуряващ пълна отчетност на извършените
от лицата продажби и тяхната регистрация, вкл. последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти/, като е
съобразено, че липсата на законоустановените реквизити на фискалния бон по чл.26 ал.1
т.7 от Наредба № Н-18/2006г. води до объркване на счетоводните
записвания, както и до невъзможност да бъде проследено, съответстват ли
закупените количества стоки на изписаните такива по счетоводни данни, вкл.
препятства извършването на проверка, като този вид нарушение засяга и правата
на потребителите, поставяйки ги в невъзможност да проверят какво точно са
закупили, в какво количество и на каква единична цена; местоположението на
обекта – централен булевард в гр.Пловдив с голям поток от хора и възможност за
реализиране на големи обороти; характер на дейността и търсенето на
предлаганата стока – месо и месни изделия. Преценени в съвкупност, описаните обстоятелства довели до
извод за това, че с констатираното поведение
проверяваното лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната
политика на държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от
него продажби с последица - неправилно определяне на дължимите данъци. Отчетено е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и
тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Отразено е, че наличието на законоустановените реквизити на фискалния бон,
издаването на касова бележка, правилното отчитане на ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по
закон документи в търговския обект, издавани от или във вр. с ФУ, както и
предаване на данни по чл.118 ЗДДС - са нормативно установени задължения за
субектите, стопанисващи или управляващи търговски обекти, които следва да се изпълняват.
Според административния орган извършеното деяние
демонстрира поведение, насочено против установената фискална дисциплина и показва
организация в търговския обект, която не цели спазване на данъчното
законодателство. При неналагане на ПАМ съществува възможност от
извършване на ново нарушение, като за извършване на промяна в организацията на дейността в конкретния обект е необходим
определен срок.
Според административния орган при определянето на срока е съобразен
принципа на съразмерност и целта на срока на ПАМ е промяна в начина на
извършване на дейността в обекта, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на
относимите към ФУ документи, съдържащите се във издаваните ФКБ нормативно
установени реквизити и предаване на изискуемите данни към НАП.
1.3. В оспорения
административен акт е указано, че запечатването следва да се извърши в срок до
три дни от датата на влизане в сила на заповедта при задължително присъствие на
представител на Ритон-2 ЕООД. Заповедта съдържа указание и по см. на чл.187
ал.1 и ал.3 ЗДДС, но изрично е вписано : „В случаите, когато отстраняването на
стоките е свързано със значителни разходи за задълженото лице, може да се
разпреди оставянето им в обекта.”, л.27. Посоченото съответства на чл.187 ал.2 ЗДДС.
2. При указана доказателствена
тежест, жалбоподателят не представи доказателства, обосноваващи твърденията в
жалбата. Не бяха заяви доказателствени искания и в съдебното производство не са
представени доказателства, поставящи под съмнение истинността на приетите за
установени факти, обосновали налагане на ПАМ. В тази насока се съобрази, че не
е опровергано отразеното в протокола от проверка обстоятелство относно издаден
на клиент ФКБ по време на скрито наблюдение от страна на контролните органи, за
закупено вино, която стока е изписана на ФКБ като „Други” – ФКБ №
0069271/06.10.2020г. Неспазването на нормативното изискване за съдържание на
ФКБ по чл.26 ал.1 т.7 от цитираната наредба – „Фискалната касова бележка от ФУ
трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да
съдържа задължително следните реквизити: наименование на стоката/услугата, код на данъчна група,
количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието
трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата; в
случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни цени, във
фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност;”,
следва да се приеме за доказано. В случая констатацията за извършено нарушение
представлява основание за издаване на оспорената заповед и същата е потвърдена
с приложения протокол, документирал резултатите от проверките, ведно със
събраните към същия доказателства и по-конкретно : фискален бон № 0069271 от
06.10.2020г. Установеният факт не е бил оспорен при подписване на протокола от
страна на присъстващ при проверката продавач-консултант. Следователно, не е
разколебана фактическата установеност от административната фаза и същата в
съдебното производство следва да бъде възприета за истинна.
Отсъства
изявление за обективни препятстващи пречки, извън волята на проверявания
субект, които са били причина издаденият фискален бон да не съдържа нормативно
установените реквизити. Без основание в писмени съображения по същество се отрича
да е налице извършено административно нарушение, като същевременно е заявено,
че същото е формално. Протоколът за извършена проверка, съставен по установения
ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с
материална доказателствена сила за извършените от тях действия и за
установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Протоколът в
случая е подписан от продавач-консултанта без възражения.
2.1. Съгласно чл.
186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба. Според чл. 118 ал. 4 т.4 ЗДДС : „Министърът на
финансите издава наредба,
с която се определят: т.4 - издаването на фискални касови бележки от фискално
устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат;”. В
съответствие с чл. 187 ал. 1 ЗДДС, при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са
установени нарушения.
Протоколът е официален документ по
смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Истинността на констатираните
факти не бе опровергана при съдебното оспорване. Безсъмнено е установено
извършеното нарушение посредством редовен способ – скрито наблюдение преди
легитимация, ведно с проверка на издадени фискални касови бонове и в частност –
приложен в преписката ФКБ № 0069271/06.10.2020г. В протокола от извършена
проверка е вписано конкретно по отношение на този ФКБ, че нарушението се
изразява в изписването на „Други” относно продавано в обекта и закупено вино от
клиент в период от скрито наблюдение – в обстоятелствената част на оспорената
заповед е налице пряко препращане към цитирания протокол.
Според целите на принудителните
административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да
бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение.
Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, което е самостоятелно основание за отмяна на
заповед за налагане на ПАМ. Посоченото съществено изискване е съобразено в
конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани за осъществено
нарушение на 06.10.2020г. и издаване на оспорената заповед на 14.10.2020г. ПАМ
е наложена по отношение на обекта, където е констатирано нарушението. При
нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „а“ ЗДДС, съдебната практика приема, че
налагането на ПАМ е с превантивна цел, свързана с предотвратяване извършването
на други нарушения от същия вид - предупредителна и превъзпитателна цел и в
случая наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН.
Нормата на чл.186 ЗДДС не разграничава вид на обектите /не се преценяват признаци площ и
местоположение/ и предлаганите стоки, както и стойност на контролна покупка,
когато е извършена и/или стойност на покупката от клиент за целите на скрито
наблюдение - предпоставка за налагане на ПАМ е неспазване на установения ред от
обхвата на ал.1 т.1-5 ЗДДС. Принудителната административна мярка се налага с
оглед обективно извършване на нарушение, като има за цел неговото
преустановяване и превенция срещу последващи неправомерни деяния. Тоест, само
по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие за налагане на
ПАМ. Законът и Наредба № Н-18/13.12.2006г. изискват издаване на фискална касова
бележка с необходимото съдържание, регламентирано в чл. 26 ал. 1 от Наредбата,
както и в Приложение № 1 към нея, раздел ІII. "Изисквания за изобразяване
и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство", като в т.
4 е посочено, че фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да
съдържа реквизитите по чл. 26 ал. 1 и 2 от Наредба Н-18/2006г. Издаването на
фискален документ, който не съдържа нормативно определените реквизити, представлява
нарушение по чл. 186 ал. 1 т. 1 б. "а" ЗДДС, установено в случая с
данните от преписката и неопровергано.
Както бе посочено, констатацията за
извършено нарушение – фактическо основание за издаване на оспорената заповед, е
потвърдено с приложения протокол, документирал резултатите от проверката, ведно
със събраните доказателства. Съдържанието на протокола от проверката -
официален документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК - не е оспорено,
съответно в хода на съдебното производство не бе заявено доказателствено искане
за установяване причината за отсъствие на нормативно установените реквизити на
фискалната касова бележка, поради което не е разколебана фактическата
установеност от административната фаза. В случая липсва друго обективно
обяснение за констатираните факти и такова не се твърди от жалбоподателя.
Във всички случаи мярката следва да
съответства на целите на закона. В тази вр. следва да бъде отбелязано, че действително
в заповедта не са отразени данни за предходно нарушение, но отсъствието на
други нарушения не отрича фактът на извършеното и е критерий при определяне
срок на действие на ограничението, съобразен в случая при определен срок на
запечатване от 2 дни.
2.2. При определяне срок на мярката
в рамките на предвидените от закона до 30 дни, административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност.
С арг. от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя
на съда правомощие за произнасяне вместо органа - с изменение на
административния акт и определяне на по-кратък срок на наложената ПАМ. В
хипотеза на определен срок в нарушение на чл. 169 АПК, съдът следва да отмени
акта изцяло /Решение № 14225 от 17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I
о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм. д. № 2526/2020г., I о. и
др./.
В случая срокът
на запечатването – 2 дни е основан на информация за местоположение на търговския обект, предлагани стоки
и преценка за тежестта на извършеното
нарушение, като е съобразено, че липсата на законоустановените реквизити на
фискалния бон по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба №
Н-18/2006г. води до объркване на счетоводните записвания, както и до невъзможност
да бъде проследено, съответстват ли закупените количества стоки на изписаните
такива по счетоводни данни, вкл. препятства извършването на проверка, като този
вид нарушение засяга и правата на потребителите, поставяйки ги в невъзможност
да проверят какво точно са закупили, в какво количество и на каква единична
цена. Данните за местоположение на търговския обект и предлагани стоки действително не са основани на
конкретни факти за реализиран оборот в деня на проверката и брой клиенти, но от
приоритетно значение за определяне на срока е преценката за тежест и последици
на нарушението. Същата съответства с изискването за точно в
качествено отношение изпълнение на конкретното публичноправно задължение за
издаване на документ от фискално устройство за извършената продажба на стока
или услуга, при което фискалната касова бележка съответства на образеца по
приложение № 1 от Наредбата и притежава съдържанието по чл. 26 ал. 1 т.7 от нея
/Решение № 7913/2017г. на ВАС по адм. дело № 5615/2016г./. В частта за вписаното
„Други” в цитирания номер на ФКБ, същият не съответства на вмененото задължение
по чл.26 ал.1 т.7 от Наредба № Н-18/2006г. и не е оспорен
фактът, отразен в протокола от проверка, че „Други” в случая се отнася до
покупка от клиент на вино, която стока се продава в магазина за месо. При
определяне на срока основателно са съобразени вид на нарушението и засегнатите
от него обществени отношения, вкл. и факта, че обектът е за продажба на
хранителни стоки, които са основно търсени и съответно бързо реализируеми -
липсата на реквизит по фискалната касова бележка обективно препятства
възможността за проследяване на продажбите в съответния търговски обект. Конкретният
ФКБ не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен реда и начина
за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти. Липсата на
реквизити е нарушение на установените правила по чл. 26 ал. 1
т. 7 от Наредба № Н-18/2006г. относно отчитането на продажбите.
Срокът на действие на ограничението - 2 дни, спрямо максимално предвидения 30
дневен срок, съответства на конкретната фактическа установеност и целта на ПАМ.
Следва извод, че
съдържащите се в обстоятелствената част на заповедта данни мотивират в необходимата
степен фактическите основания за издаване на акта и срокът на действие – 2 дни
спрямо 30 дни. Оспореният административният акт не е явно несъизмерим с
преследваната цел, при което администрацията да е трябвало да се въздържи от
издаването /чл. 6 ал. 5 АПК/ и е съобразен с тежестта на нарушението и
изискването за съразмерност – чл.6 ал.1, ал.2 АПК /съставът се позовава на
Решение № 16014 от 26.11.2019г. на ВАС по адм. д. № 6420/2019г.; Решение № 2216
от 11.02.2020г. на ВАС по адм. д. № 9059/2019г.; Решение № 4611 от 21.04.2020г.
на ВАС по адм. д. № 12519/2019г.; Решение № 6500 от 2.06.2020г. на ВАС по адм.
д. № 878/2020г., др. /. Административният орган е действал целесъобразно при
упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност – срокът от 2 дни е
съобразен с целената превенция за преустановяване на установеното нарушение.
2.3. Възражението
за несъобразяване нормата на чл.187 ал.2 ЗДДС касае изпълнението на
административния акт, като при принудително изпълнение също е дължимо
съобразяване с принципа на съразмерност по чл.6 АПК и е налице ред за защита в
обхвата на чл.294 и сл. АПК. Освен това, в заповедта изрично е вписано : „В
случаите, когато отстраняването на стоките е свързано със значителни разходи за
задълженото лице, може да се разпреди оставянето им в обекта.”, което
съответства на чл.187 ал.2 ЗДДС.
В
съответствие с чл. 186 ал. 1
ЗДДС
- ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции и не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт,
установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва
в нейната хипотеза. Следва да се има предвид, че заплащането на имуществената
санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение
към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието
за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената
имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. До друг извод не води и
разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима, когато за
поведението на съответното лице е ангажирана и административно-наказателна отговорност,
като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на
принудителната мярка, а до прекратяване на действието й. В съдебната практика е
възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение
на административноправни задължения е независима и самостоятелна от
административната принуда като вид държавна принуда. Дори при издадено и
отменено НП с влязло в сила съдебно решение, не би било
налице абсолютно основание за отмяна на ПАМ, доколкото съществува хипотеза на
процесуални нарушения при издаване на НП, без да се отрича осъществяването на
административно нарушение.
2.4. Проверката
за законосъобразност на заповедта се основава на редовно установени факти и
обстоятелства в хода на административната фаза, които не са опровергани при
съдебното оспорване и обуславят извод, че при издаването й са били налице
материалноправните предпоставки от закона. Оспорената ПАМ е своевременно
издадена и по отношение на конкретен обект, където е извършено
административното нарушение. Наложената мярка е средство, с което законните
права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй като срокът произтича
от обективни критерии и съответства на тежест на нарушението – минимум спрямо
предвиденият в ЗДДС максимален такъв. В допълнение се отбелязва, че в случая
отсъстват данни за добавяне на артикули, отразено в паспорта на ФУ – преди дата
на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, което обстоятелство би било основание
за отмяна на оспорения административен акт /в този см. Решение № 14694/2019г.
по адм. дело № 7232/2019г. на ВАС/, вкл. проверяващите органи са констатирали,
че ФУ поддържа функцията за регистриране на продажби по видове и количество
стоки.
Жалбата се приема
за неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78 ал.8 ГПК
с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ – съгл. чл. 186 ал. 4 ЗДДС обжалването на акта за
налагане на принудителна административна мярка е по реда на АПК / в размер на
100 лв.
Мотивиран с
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата
на Ритон – 2 ЕООД, ЕИК *********, с.Първенец, ул. Преслав № 2, представлявано
от Е.Н., против Заповед № ФК – 623 - 0077734/14.10.2020г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП.
Осъжда Ритон – 2
ЕООД, ЕИК *********, с.Първенец, ул. Преслав № 2, да заплати на ЦУ на НАП -
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да
се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението
до страните за постановяването му.
Административен съдия :