РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Царево, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело №
20222180100295 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
К. С. В., ЕГН **********, от гр. Приморско, чрез пълномощника адвокат Г.
С., БАК, със съдебен адрес за връчване на призовки и съобщения: **, против:
П. Д. К., ЕГН **********, **, с която се иска от съда, да постанови решение,
с което да обяви за окончателен, сключения на 31.05.2022 г. предварителен
договор за замяна на недвижими имоти с движима вещ, с предмет
прехвърлянето на следните недвижими имоти от ответницата на ищцата, а
именно:
За **,50/ 640 кв.м. ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ** по
КККР на гр. Приморско, общ. Приморско, обл. Бургас, одобрени със Заповед
№ ** г. на изпълнителния директор на АК, с площ на имота по скица: 640
кв.м. /шестстотин и четиридесет квадратни метра/, с адрес на поземления
имот: **, с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, с начин на
трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15 м. /номер по предходен
план: *** квартал: ***, парцел: ***, при съседи на поземления имот: ПИ с
№№ **,
За 1/9 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр.
1
Приморско, общ. Приморско, обл. Бургас, одобрени със Заповед № ** г. на
изпълнителния директор на АК, с площ на имота по скица: ***, с адрес на
поземления имот: ***, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15
м./ номер по предходен план: ***, квартал: ***, при съседи на поземления
имот: ПИ с №№ **,
За 1/8 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр.
Приморско, общ. Приморско, обл. Бургас, одобрени със Заповед № ** г. на
изпълнителния директор на АК, с площ на имота по скица: ***, с адрес на
поземления имот: **, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15
м./, квартал: ***, парцел: ***, при съседи на поземления имот: ПИ с №№ **,
срещу поетото и изпълнено задължение от ищцата да прехвърли на
ответницата следната движима вещ, а именно:
Климатична система „Мидея“ 12, която ищцата К. С. В. притежава,
съгласно фактура № ** г. изд. от „***“ ЕООД, ЕИК **.
Да осъди на осн. чл. 92 от ЗЗД ответницата, да заплати на ищцата
неустойка в размер на 20 000,00 лв. съгласно чл. 9 от подписания между
страните предварителен договор за замяна на недвижими имоти с движима
вещ, ведно с лихвата за забава от датата на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Да присъди на ищеца, направените по делото
разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от
исковата молба и доказателствата на ответниците.
Ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в
срок. В отговора на исковата молба, ответника прави пълно признание на
иска.
С исковата молба се твърди, че на 31.05.2022 г. страните са сключили
предварителен договор за замяна, на идеални части от недвижими имоти
срещу движима вещ, съгласно който ищцата се е задължила да прехвърли на
ответницата климатична система, като от друга страна ответницата е поела
задължението да прехвърли на ищцата всички притежавани от нея ид.ч. от
процесните недвижими имоти. Твърди се, че ищцата е изпълнила
2
задължението си и е предала на ответницата описаната движима вещ, като
последната е монтирана в жилището на ответницата, но ответницата не е
изпълнила задължението си да прехвърли собствеността на притежаваните от
нея идеални части от недвижими имоти в срока по договора.
В законоустановения срок, ответницата е представила отговор на
исковата молба, в който прави пълно признание на иска.
В съдебно заседание, ищеца се представлява от упълномощен
представител- адвокат. Пледира за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответницата не изпраща представител. Не взима
становище по иска.
След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото Предварителен договор за замяна от
31.05.2022 г. страните са сключили предварителен договор за замяна, на
идеални части от недвижими имоти срещу движима вещ, съгласно който
ищцата се е задължила да прехвърли на ответницата климатична система,
като от друга страна ответницата е поела задължението да прехвърли на
ищцата всички притежавани от нея ид.ч. от процесните недвижими имоти.
Няма спор, че ищцата е изпълнила поетото задължение по договора.
Няма спор, че ответницата не е изпълнила задължението си да
прехвърли собствеността на притежаваните от нея идеални части от
недвижими имоти в срока по договора.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание в чл. 19, ал. 3 и чл. 92 от ЗЗД.
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от страна по предварителния договор, която
има правен интерес от обявяването на същия за окончателен, срещу правно
легитимиран ответник, поради което и съда ги намира за процесуално
допустими.
По основателността на иска:
За да бъде уважен иск с правно основание в чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, следва
да се установи в процеса кумулативното наличие на няколко предпоставки: на
3
първо място, договорът, чието обявяване за окончателен се иска следва да е
действителен, за да може да породи правни последици. За да е действителен,
договорът следва да е сключен в изискуемата от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД писмена
форма, да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателният
договор, като тези съществени условия са индивидуализиран обект и цена; да
съдържа клауза за сключване на окончателен договор, която именно определя
характера на договора като предварителен. На следващо място е необходимо,
да е изтекъл срокът на договора или да е станало изискуемо задължението на
ответника, а също така към момента на постановяване на решението
ответника да притежава правото на собственост върху вещта- предмет на
обещания договор. В допълнение, следва да се каже, че всяка от страните
може да предяви иск за сключването на окончателен договор, когато не е
налице изпълнение по предварителния договор. В производството по иска по
чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, е без значение обстоятелството коя от страните е
изправна по задължението за сключване на окончателния договор и коя– не.
Този въпрос е от значение, в следните две хипотези: първо- ако ответникът
твърди, че той е развалил договора, поради това, че другата страна не е била
изправната- в настоящия случай няма твърдения за разваляне на договора от
ответника и второ- ако освен сключване на окончателен договор, се
претендира и присъждане на обезщетение за забава (или неустойка)– в
настоящия случай такава претенция е предявена от ищеца. Като краен извод
следва да се каже, че изправността на страната само по себе си не я
освобождава от задълженията по договора, докато последният не бъде
развален.
В настоящия случай, не се спори между страните, а и видно от
представения като доказателство по делото предварителен договор, между
страните има сключен валиден, предварителен договор за замяна на идеални
части от недвижими имоти, за движима вещ. Това е така, тъй като
представеният договор е сключени в изискуемата от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД
писмена форма, съдържа уговорки относно съществените условия на
окончателният договор- индивидуализирани са имотите предмет на
продажбата, уговорен е и начина на плащане на цената-замяна за движима
вещ, същата е индивидуализирана в достатъчна степен, съдържа клауза за
сключване на окончателен договор, посочена е и дата на която същия е
следвало да се сключи.
4
Не се спори също така, че окончателен договор не е бил сключен, не се
спори също така, че договорената за замяна движима вещ, е била предадена
на ответницата, че е станало изискуемо задължението на ответницата, т.е.
налице са първите предпоставки за уважаване на ищцовата претенция.
Налице е и следващата предпоставка за обявяване на предварителния
договор за окончателен, а именно, към момента на постановяване на
решението, ответника да притежава правото на собственост върху вещта-
предмет на обещания договор. При иск с правно основание в чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД, съда е длъжен служебно да следи за наличието на тази предпоставка-
дали ответника е носител на правото на собственост на имотите, предмет на
предварителния договор. В настоящия случай се установи, че ответницата е
собственик на процесните имоти, предмет на предварителния договор. По
делото са представени Нотариален акт № **, том ***, дело № ** г. на
нотариус при БРС, Договор за продажба на недвижим имот частна общинска
собственост от 19.11.2002 г., вписан в СВ- Царево под акт № **, том 2, вх.
рег. № 2408 от 04.12.2003 г., удостоверение за наследници с изх. № ** г. изд.
от Община Приморско, нотариален акт № **, том **, peг. № **, дело № ***
г., нотариален акт № **, том **, peг. № **, дело № **г. на нотариус peг. № **
на НК, Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по
ЗСПЗЗ № **, том **, дело № ** г. на нотариус при PC- Царево и
удостоверение за семейно положение на ответницата. Така представените
доказателства, легитимират ответницата като собственик на идеалните части
от процесните имоти, предмет на договора.
Съда намира обаче предявения иск за неоснователен, тъй като по
преценка на настоящия състав, предварителния договор е нищожен. В тази
връзка следва да се отбележи, че ако законът счита окончателния договор за
нищожен и поради това не го допуска, такъв ще бъде и подготвящият го
предварителен договор.
Безспорно, в отговора на исковата молба не е направено възражение, за
противоречие на предварителния договор със закона, но въпреки това, при
служебна проверка съдържанието на оспорения предварителен договор, съдът
констатира, че той е нищожен, поради противоречие с императивни правни
норми. Порокът на сделката, поради противоречие със закона, се състои в
нарушаване на императивна правна норма и е установим при съпоставката на
5
съдържанието на сделката с правилото на закона. В този смисъл е
Тълкувателно решение 1/ 2020 от 27.04.2022 год. постановено от Върховният
касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и
Търговска колегия. В него е заложено също така, че съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението, по нищожността на правни сделки или
на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор и
без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
настоящия случай според съда, предварителния договор е нищожен на
няколко основания.
На първо място е налице нищожност на предварителния договор,
поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Добрите нрави предполагат известна еквивалентност на насрещните престации, а
нееквивалентност е налице, когато тя клони към липса на престация, каквато в настоящия
казус е факт. В случая, размера на цената на дадената движима вещ, в замяна на
обещаните срещу нея имоти, е тотално несъвместима с общоприетите норми
за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските
отношения. Безспорно, в случая е налице фрапираща нееквивалентност на
насрещните престации- климатична система на стойност 850,00 лева срещу
идеални части от три недвижими имоти, с обща площ над 600,00 кв.м.
находящи се в централната градска част на гр. Приморско, обл. Бургаска /вж.
Google maps/, чиято пазарна стойност е над 60 000,00 евро /справка в
https://www.mirela.bg, https://www.mirela.bg и др. обяви за продажба на
парцели в гр. Приморско/. Така уговорената замяна е в толкова явно
несъответствие с действителната стойност на имотите, че фактически сочи на
липса на насрещна престация, което според съда, обосновава извод за
уговорка извън рамките на свободата на договаряне. Този извод се налага
въпреки обстоятелството, че предварителния договор е сключен за идеални
части от имоти, т.е. налице ще е съсобственост на приобретателя с трети
лица, което безспорно би намалило тяхната цена, но в никой случай
дотолкова, че да е еквивалентна на 850,00 лева. При това настоящия съд
приема, че договорената с предварителния договор замяна е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави- основание за нищожност по чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД.
На следващо място според настоящия състав, налице е и основание за
6
нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД- поради привидност на
договора- тъй като с договорената замяна се прикрива дарение. Съгласно чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, нищожни са всички привидни договори, като привидни са
договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани от сключената
сделка. Когато волята на страните по съглашението е само да създадат
привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят, симулацията
е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин
различен от посочения по сключеното съглашение симулацията е
относителна, но и в двата случая явната сделка е нищожна. В настоящия
случай според съда е налична относителна симулация- със сключения
предварителен договор за замяна, всъщност се прикрива дарение от родителя
на ищцата- нейната майка- в полза на нейната дъщеря- ищца в
производството. Според съда, в случая са налице достатъчно доказателства,
които по несъмнен начин установяват, че целената сделка всъщност е
различна от тази, която е официално удостоверена. В тази насока, съда взема
предвид на първо място, липсата на насрещна престация- обстоятелство което
беше обсъдено по- горе. Във връзка с насрещните престации, на следващо
място индиция, че с договорената замяна се прикрива дарение е и факта, че в
случая се касае за отношения между родител и дете, което е индиция за
дарствено намерение. Индиция за дарствено намерение е и договорената
неустойка- същата да се дължи от майка- която е на над 80 годишна възраст-
на дъщеря, който неустойка е над 20 пъти по- висока от стойността на
климатичната система, както и обстоятелството, че ответницата признава
иска, въпреки фрапиращата неравностойност на престациите, вкл. и
договорената неустойка.
В този ред на правните съждения, съдът намира, че предявените искове
са е неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, предявените искове от К. С. В., ЕГН
**********, против П. Д. К., ЕГН **********, с които се иска от съда, да
постанови решение, с което да обяви за окончателен, сключения на
7
31.05.2022 г. предварителен договор за замяна на недвижими имоти с
движима вещ, с предмет прехвърлянето на следните недвижими имоти от
ответницата на ищцата, а именно:
За **,** кв.м. ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ** по КККР на
гр. Приморско, общ. Приморско, обл. Бургас, одобрени със Заповед № ** г. на
изпълнителния директор на АК, с площ на имота по скица: **, с адрес на
поземления имот: **, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15
м. /номер по предходен план: **, квартал: **, парцел: **, при съседи на
поземления имот: ПИ с №№ **,
За 1/9 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр.
Приморско, общ. Приморско, обл. Бургас, одобрени със Заповед № ** г. на
изпълнителния директор на АК, с площ на имота по скица: **, с адрес на
поземления имот: **, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15
м./ номер по предходен план: **, квартал: **, при съседи на поземления имот:
ПИ с №№ **,
За 1/8 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор ** по КККР на гр.
Приморско, общ. Приморско, обл. Бургас, одобрени със Заповед № ** г. на
изпълнителния директор на АК, с площ на имота по скица: **, с адрес на
поземления имот: **, с трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, с начин на трайно ползване: средно застрояване /от 10 м. до 15
м./, квартал: **, парцел: **, при съседи на поземления имот: ПИ с №№ **,
срещу поетото и изпълнено задължение от ищцата да прехвърли на
ответницата следната движима вещ, а именно:
Климатична система „**, която ищцата К. С. В. притежава, съгласно
фактура № ** г. изд. от „**“ ЕООД, ЕИК **.
Да осъди ответницата, да заплати на ищцата, неустойка в размер на
20 000,00 лв. съгласно чл. 9 от подписания между страните предварителен
договор за замяна на недвижими имоти с движима вещ, ведно с лихвата за
забава от датата на исковата молба-29.07.2022 год. до окончателното
изплащане на вземането.
Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от
8
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
9