№ 10922
гр. София, 08.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110153886 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 365 ЗЗД, а в
условията на евентуалност искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
Ищецът твърди, че между него и ответницата е имало надлежно оформено и
прекратено на 30.10.2018 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. Второ КТ трудово
правоотношение, по което в качеството си на работодател й изплатил сума в размер на
18 669,85 лева, представляваща дължими по КТ обезщетения. Независимо от тези плащания
съгласно сключена между страните спогодба от 31.10.2018 г. се задължил да заплати на
ответницата 39 610 евро (без да е обвързано с предишни отношения), с което страните
декларират, че финансовите им отношения са окончателно уредени. Въпреки това
ответницата е завела иск пред италиански съд за изплащане на сумите по спогодбата, с
твърдения, че трудовото й правоотношение с ищеца било симулативно. Поради нарушената
клауза от спогодбата отпаднало основанието за изплащане на посочените суми, като техният
размер отчитал нетните им стойности и корпоративните данъци, начислени и удържани
върху тези плащания. Ищецът претендира компенсаторно обезщетение от ответницата
поради виновно неизпълнение на задълженията по сключена на 31.10.2018 г. спогодба в
размер на исковата сума, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
30.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането. В условията на евентуалност насочва
искови претенции за заплащане на процесната сума на отпаднало основание. Претендира
разноски.
Ответницата Р. Д. П. оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че всички
направени плащания са по повод прекратения трудов договор, но не и във връзка със
1
спогодбата. Евентуално сочи, че спогодбата е частично нищожна (т.1.4 и т. 1.5) поради
наличие на клаузи, с които се извършва предварителен отказ от правото на иск. Счита, че
поради тази нищожност не възникват за нея насрещни задължения с оглед твърденията,
изложени в исковата молба. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявените главни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 вр.
чл. 365 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на
обстоятелствата, че е налице сключена с ответницата спогодба, по силата на която е
изплатил сумите, обективирани като дължими по нея, че е налице клауза в съглашението,
уреждаща задължение на ответницата да не предявява извънсъдебни и/или съдебни
претенции по отношение на ищеца след подписването му и изплащане на сумите, както и че
въпреки това ответницата е завела иск срещу ищеца пред италиански съд.
При установяване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на ответницата е
да проведе пълно и насрещно доказване на релевираните от нея възражения, в т.ч.
нищожността на посочените клаузи и получаване на сумите по повод прекратения трудов
договор.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира предявените главни
искове за основателни.
С Протоколно определение от 01.04.2022 г. по гр.д. № 12594/2019 г. на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, I – 9 състав, при който първоначално е бил приет за
разглеждане настоящият спор, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 31.10.2018 г. е подписана спогодба с ответницата със соченото от
ищеца съдържание, в т.ч обективирана е процесната клауза, оспорена от Р. Д. П. като
нищожна, както и са получени от последната сумите в размер на 69 723,39 лева, в
изпълнение на спогодбата.
Като писмено доказателство по делото е приет Превод на Искова молба по чл. 414 от
ГПК до Съд в гр. ..., с ищци Д.А.П. и Р. Д. П. и ответници /фирми/ с която се предявяват
искови претенции за установяване и деклариране на симулирания характер на работните
правоотношения между всяка една от ищците и дружество ... и дружество .... за посочените
в молбата периоди, за установяване и деклариране съществуването на трудово
правоотношение между г-жа Д.А.П. и /фирма/ в периода от 02.01.2002 г. и 22.01.2019 г., за
установяване и деклариране правото на ищците да бъдат водени на позиции, от 02.01.2000 г.
за г-жа П. и от 02.01.2005 г. за г-жа П., директори на търговски предприятия, при условията
на евентуалност да установи и декларира правото на ищците да бъдат водени на позиции от
02.01.2000 г. за госпоца П. и от 02.01.2005 г. за г-жа П. в I-во ниво на класификация на
персонала, по силата на Колективен национален трудов договор за служителни на търговски
дружества, да осъди дружеството /фирма/ да заплати в полза на ищците всички дължими
суми за разлики в заплащането, които следва да бъдат количествено определени в отделна
процедура, както и да осъди ответника да заплати възнагражденията по настоящата
2
процедура, вкл. общи разходи, ДДС и адвокатски хонорар. В нарупшение на поетото от нея
задължение по чл. 1.2, чл. 1.3 и чл. 1.4 от спогодбата, ответницата е предявила претенции
спрямо ищеца, въпреки, че последният изцяло и коректно е изпълнил задълженията си да й
заплати посочените в чл. 1.1 от спогодбата суми представляващи незабавно плащане,
последващо плащане и дължими обезщетения по Кодекса на труда (чл. 220 и чл. 222).
Обстоятелството, че ищецът е в цялостно изпълнение на задълженията си по спогодбата, и
по-конкретно на това за плащане на процесните суми, се доказа и от допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като професионално
изготвена и обоснована. Вещото лице констатира, че общият размер на сумите, заплатени от
ищеца на ответницата в периода от 30.10.2018 г. до 01.02.2019 г. е в общ брутен размер
114088,09 лева /нетен – 102151,38 лева/. Установи се, че размерът на дължимите
обезщетения и възнаграждения при прекратяване на трудовия договор между страните по
делото съгласно Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношения от 30.10.2018 г. и
Уведомлението за прекратяване на трудовия договор са както следва: дължимо обезщетение
по чл. 220 КТ – брутен размер: 18792,74 лева /нетен – 16913,47 лева/, дължимо обезщетение
по чл. 222 от КТ – брутен размер: 8335,25 лева /нетен 7296,27 лева/, дължимо незабавно
плащане съгласно чл. 1.1 на процесната спогодба – брутен размер: 23241,13 лева /нетен –
20917,02 лева/ и дължимо последващо плащане съгласно чл. 1.1 на процесната спогодба –
брутен размер: 54229,30 лева /нетен – 48806,37 лева/, които суми експерът заявява, че са
заплатени в пълен размер. В експертизата се твърди, че размерите на незабавното плащане и
на последващото плащане по процесната спогодба от 31.10.2018 г, след като от тях бъдат
удържани дължимите данъци и осигуровки, са както следва: незабавно плащане – 20917,02
лева и последващо плащане – 48806,37 лева, като заплатените суми по платежно нареждане
№ ... и платежно нареждане № ... съответстват на нетните възнаграждения на „Незабавно
плащане“ и „Последващо плащане“.
Ответницата не установи твърдяната от нея частично нищожност на процесните клаузи
от спогодбата, както и че извършените от ищеца плащания са единствено по отношение на
прекратеното трудово правоотношение, а не по „Незабавно плащане“ и „Последващо
плащане“. Следва да бъде обсъдено от съда, че клаузата, уреждаща дължимостта на
процесните суми, представляващи „Незабавно плащане“ и „Последващо плащане“, техният
размер и основание, не произтича от и не възпроизвежда императивна норма на закона, а е
създадена изцяло по волята и съгласието на страните по делото. Те не представляват
обезщетения по КТ, които са задължителни за изплащане при наличие на предпотавките за
това, и в който случай щеше да е налице нищожност на клауза, по силата на която страната
би се задължила да не претендира такива или да се откаже от тях. Настоящият случай обаче
е различен, тъй като дължмостта на процесните суми е уредена по волята на страните и с
тяхното съгласие, а с оглед на разпоредбата на чл. 20а ЗЗД договорите имат сила на закон за
тези, които са ги сключили. По същностната си характеристика спогодбата по чл. 365 ЗЗД
представлява договор, с който страните прекратяват един съществуващ спор или избягват
един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Отстъпката е частичен отказ от
първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта
3
е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази
цел спорещите са готови да пожертват действителното правно положение, като се съгласят
да считат помежду си, че то е било такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова
спогодбата включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за
частично поемане на несъществуващо задължение – чл.365, ал.2 ЗЗД. Тя цели да изключи
възможността да се оспорва предхождащото я правно положение. При тълкуване текста на
споразумението пряко следва, че страните приемат и се съгласяват, че незабавно след датата
на подписване на настоящата спогодба, ищецът ще изплати посочените в чл. 1.1 суми, в
които са включени всички и всякакви дължими възнаграждения и бонуси, а от своя страна
ответницата се отказва неотменимо и безусловно от и опрощава всякакви други възможни
претенции спрямо ищеца, произтичащи от или свързани с трудовото правоотношение. В чл.
1.5 на спогодбата е посочено, че при предприемане на каквито и да било действия по
оспорване на който и да е аспект на взаимоотношенията между страните, съществували до
датата на тази спогодба и уредени по окончателен начин съгласно този член 1, процесните
суми ще се считат за недължими и няма да бъдат заплатени или ако са – ще подлежат на
незабавно възстановяване, ведно с всички лихви и разноски по тях.
От събрания и анализиран доказателствен материал по делото безспорно се установи,
че ответницата Р. Д. П. е в неизпълнение на това си задължение, изразяващо се в
бездействие по отношение на предявяване на искови претенции срещу ищеца, и доколкото
процесните суми са уговорени във връзка с прекратеното между страните трудово
правоотношение, настоящият съдебен състав достигна до извод за основателност на
предявените главни искове, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.
С оглед уважаване на главните искови претенции, съдът не дължи произнасяне по
предявените в условията на евентуалност с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски. /фирма/ е депозирал списък
с разноски на основание чл. 80 ГПК, видно от което ги претендира в общ размер на 9 191,22
лева, от който сума в размер на 2228,40 лева – за адвокатско възнаграждение в производство
по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. 11709/2019 г., 10 състав, СГС, сума в размер на 40
лева – държавна такса по молба за обезпечение на бъдещ иск, сума в размер на 3424 лева –
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, сума в размер на 3098,82 лева –
държавна такса и сума в размер на 400 лева – депозит за вещо лице, но по делото не бяха
представени доказателства за реалното извършване на разноски за адвокатско
възнаграждение в производство по обезпечаване на бъдещ иск по ч.гр.д. 11709/2019 г., 10
състав, СГС, за държавна такса по молба за обезпечение на бъдещ иск и за адвокатско
възнаграждение в производството пред СГС, с оглед на което такива не му се следват. По
делото са представените два броя фактури с № 275/23.12.2019 г. и №272/23.12.2019 г., както
и платежно нареждане № ..., като в последното е налице зачеркване на част от сумата и е
невъзможно да се установи действителното плащане по тези фактури. Поради изложеното,
4
на ищцовото дружество се следват само разходите, за които е представил доказателства, че
са извършени, а именно - сума в размер на 3098,82 лева – държавна такса и сума в размер на
400 лева – депозит за вещо лице.
Ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 365 ЗЗД Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ... да
заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: г..., сумата от 23 241,13
лева, представляваща „Незабавно плащане“, и сумата от 54 229,30 лева, представляваща
„Последващо плащане“, които са били дължими от ищеца съгласно уговореното в чл. 1.1 от
Спогодбата, сключена между страните на 31.10.2018 г., поради неизпълнение на ответницата
на задължението си по чл. 1.5 от същата спогодба, ведно със законната лихва от 30.09.2019
г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Р. Д. П., ЕГН **********, с адрес: ... да
заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: г..., сумата от 3498,82
лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5