№ 775
гр. София, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. Атанасов
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221100602490 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда от 08.02.2022г. по НЧХД №8274/2021г. СРС, НО, 2-ри състав
е признал подсъдимата П. Е.Ж. Н. за невиновна в това, че при условията на
продължавано престъпление, на дати 19.12.2020г. и 29.04.2021г., в гр. София,
с три деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, е приписала престъпление на М. С. К., като клеветата е
разпространена публично и по друг начин - чрез молба по ЗЗДН до СРС и
искова молба до СРС, както следва:
1.на 19.12.2020г., в гр.София, по друг начин - посредством молба по
реда на Закона за защита срещу домашно насилие, вх.№
28000616/13.11.2020г„ подадена до Софийски районен съд, е приписала
престъпление по чл.387 от НК на М. С. К. чрез следните твърдения: „Пред
полицаите злоупотребява със служебното си положение, като им обяснява, че
е колега - той е „мл. Инспектор“ във Военна полиция и те естествено са
респектирани“;
2.на 19.12.2020г., в гр.София, по друг начин - посредством искова молба
за изменение на режима на родителски контакти, подадена до Софийски
1
районен съд, е приписала престъпление по чл.387 от НК на М. С. К. чрез
следните твърдения: „Пред полицаите злоупотребява със служебното си
положение, като им обяснява, че е колега - той е „мл. Инспектор“ във Военна
полиция и те естествено са респектирани“;
3.на 29.04.2021г., в гр.София, в ж.к.“Дружба“, пред вход Б на бл.117,
публично /в присъствието на своето дете и други граждани/ е приписала
престъпление по чл.387 от НК на М. С. К. с думите: „И сега ли, и за това ли
ще отидеш в полицията, където отново ще злоупотребиш с това, че си военен,
за да ти обърнат внимание, както направи миналата есен? Селянин прост!“ -
престъпление по чл. 148, ал.2, вр.ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът я е оправдал
по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал.2,
вр.ал.1, т.1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от
повереника на частния тъжител М. К. – адв. А. , в които са изложени доводи,
че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, при едностранчиво и непълно изследване на
доказателствата по делото и при тяхното неправилно интерпретиране.
Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да
бъде постановена въззивна присъда, с която подсъдимата бъде призната за
виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение.
В разпоредително заседание на 12.07.2022г. въззивният съд по реда на
чл.327 от НПК, прецени че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото не се налага разпит на подсъдимата, свидетели и/или
изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния
тъжител – адв. А. поддържа жалбата и допълнението към нея и моли съда да
отмени първоинстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна
и вместо нея да постанови нова осъдителна такава по отношение на подс. Н..
Прави искане от съда да уважи и приеме предоставеният списък с разноски.
Упълномощеният защитник на подс. Н. – адв. Л. моли да остави
въззивната жалба без уважение и съда да постанови решение, с което да
потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.
Претендират се разноски.
Подс.П. Н. редовно уведомена се явява лично пред въззивната
инстанция и в предоставеното й от съда право на последна дума моли съда да
потвърди първоинстанционната присъда.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства е взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно
2
следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат
доказателства, а на подсъдимата – да се защитава. Първоинстанционният съд
е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената
съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени
съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което
споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на
извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата и частният тъжител били родители на малолетната Е.М.К.,
с ЕГН **********. След тяхната раздяла, отношенията им по повод детето
били уредени със съдебно решение №270421 от 04.11.2019г., постановено по
гр.д.№18002/2019г. по описа на 89 състав, CPC, III ГО. Съгласно
правораздавателния акт грижите за малолетната се възлагали на майката, а за
бащата се установявал режим на контакти. През 2019г., поради възникнали
разногласия относно периодичността на срещите между К. и детето и тяхната
продължителност, отношенията между бившите семейни партньори се
влошили. В тази връзка, нееднократно частният тъжител сезирал с
оплаквания органите на МВР. По идентичен повод служители на 08 РУ -
СДВР - свидетелите Р.В.Д. и Г.Х.Х. били изпратени на 10.11.2020г. от
дежурната част при структурното подразделение на СДВР на адреса на
подсъдимата в гр. София, ж.к.“Дружба“ за оказване на съдействие на К.. На
място те заварили спорещите страни, чието състояние било превъзбудено.
Били запознати и с текста на съдебното решение за родителските права. По
време на разговора си с полицаите К. се представил като служител на военна
полиция. В рамките на посещението си полицейските органи съставили
протоколи за предупреждение на частния тъжител и подсъдимата. За случая
изготвили и докладна записка, заведена с № УРИ 3383р-36316/11.11.2020г.
Зачестилите конфликти между двамата родители мотивирали
подсъдимата да сезира Софийски районен съд с молба по реда на Закона за
закрила от домашно насилие (ЗЗДН). В изпълнение на своето решение тя се
обърнала към адвокат М. РА., чрез която в качеството й на пълномощник, от
3
името на Н. на 13.11.2020г. била депозирана молба по ЗЗДН в деловодството
на Софийски районен съд, в гр. София, заведена с вх. №28000616/13.11.2020г.
В нея били изнесени твърдения за действия на К., квалифицирани като форма
на домашно насилие. При описание на фактическата обстановка било
споделено, че частният тъжител: „...Пред полицаите злоупотребява със
служебното си положение, като им обяснява, че е колега - той е „мл.
Инспектор“ във Военна полиция и те естествено са респектирани ...“. Било
допълнено, че са отправени писмени предупреждения и към двамата
родители по реда на ЗМВР, както и че подсъдимата е викана за обяснения,
което й създавало неудобство и притеснения. Било съобщено за три случая на
различни дати, когато К. предизвиквал скандали и намеса на полицията. Били
изнесени твърдения, че към същите моменти, а и по- късно с кратки
електронни съобщения той е притеснявал Н. с ултиматуми, за да вземе детето,
както и й е отправял заплахи и негативни квалификации. В резюме с молбата
се търсело издаването на заповед за незабавна защита по отношение на
подсъдимата и постановяване на конкретни мерки по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
На същата дата - 13.11.2020г., отново чрез адвокат М. РА., в качеството
й на пълномощник, от името на подсъдимата била депозирана искова молба в
деловодството на Софийски районен съд, в гр. София. В нея отново били
описани действия на К., въз основа на които била обоснована тезата, че
уговореният между родителите режим е неподходящ и не е в интерес на
детето. При описание на фактическата обстановка било споделено и че
частният тъжител: „...Пред полицаите злоупотребява със служебното си
положение, като им обяснява, че е колега - той е „мл. Инспектор“ във Военна
полиция и те естествено са респектирани ...“. Допълнено било, че са
отправени писмени предупреждения и към двамата родители по реда на
ЗМВР. Било отразено, че К. отправял заплахи и негативни квалификации към
Н., че пред трети лица злослови и я клевети, както и че предявява претенции
за по- чести контакти в резултат на некоректно тълкуване на постигнатото
споразумение с майката. В резюме, с иска се търсело изменение на режима на
родителски контакт, установен в полза на частния тъжител и постановяване
на привременни мерки в тази насока до окончателното разрешаване на
възникналия правен спор.
По повод подадената молба по ЗЗДН било образувано гр.д.
4
№56262/2020г. по описа на СРС, по което до месец юни 2021г. не било
постановено окончателно решение. По повод исковата молба за изменение на
режима на родителски контакти било образувано гр.д. №56322/2020г. по
описа на СРС. Книжата и по двете производства, сред които и преписите от
иницииращите молби, били връчени на частния тъжител на 19.12.2020г.,
когато и той се запознал с тяхното съдържание.
Въпреки инициираните граждански дела, отношенията между К. и Н. по
повод роденото от връзката им малолетно дете продължили. На 29.04.2021г.,
придружен от своя приятел - свид. К.Ц.С., частният тъжител посетил адреса
на подсъдимата, находящ се в гр. София, ж.к.“Дружба“, бл.117. Двамата мъже
се придвижвали с управлявания от К. лек автомобил, който тъжителят
паркирал пред входа (вх.Б на бл.117) на бившата си приятелка. К. слязъл, за
да посрещне детето си, което в този момент излизало от входа заедно с
подсъдимата, а С. изчаквал в автомобила. Между двамата родители бил
проведен кратък диалог по повод детска играчка, в рамките на който подс. Н.
се обърнала към бившия си приятел с думите: „Какво моторче искаш ти, бе?
Да си казал предварително. Сега и за това ли ще отидеш в полицията да се
оплачеш, че си съдебен полицай и да ти обръщат внимание?“ Репликата на Н.
била възприета непосредствено от свид. С.. В този момент покрай бившите
партньори минавала и съседка на подсъдимата - свид. А.К.К., която обаче не
чула разговора им.
Подразнен от поведението на бившата си приятелка и инициираните от
нея граждански производства, на 10.06.2021г. М. К. подал частна тъжба в
Софийски районен съд - Наказателно отделение, въз основа на която било
образувано НЧХД №8274/2021г. по описа на СРС.
Междувременно, по повод друга частна тъжба на К. срещу Н., с
обвинение за извършено престъпление по чл.182, ал.2 от НК, било образувано
НЧХД №16568/2020г. Същото приключило с постановяването на
оправдателна присъда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите свидетели
Р.В.Д., Г.Х.Х. (частично), А.К.К. (частично), К.Ц.С., както и от писмените
доказателства, приобщени по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК:
копие на молба по ЗЗДН, вх.№28000616/13.11.2020г., искова молба от П. Н.
5
срещу М. К. за изменение на режима на родителски контакти между К. и
малолетното му дете, съобщение и разписки за връчване на книжата, копие
на докладна записка от 16.11.2020г., изготвена от Н.В. до Началника на 08 РУ
- СДВР, копие на протокол от заседание по гр.д.№18002/2019г. по описа на 89
състав, СРС, III ГО, проведено на 04.11.2019г., пълномощни за процесуално
представителство и защита, копие от присъда по НЧХД №16568/2020г. по
описа на 99 състав, СРС, НО, справки, генерирани по реда на Наредба
№14/2009г., справка от регистър на уведомленията за трудовите договори и
уведомленията за промяна на работодател, справка за съдимост, писмен
отговор от Регионална служба „Военна полиция“ - София с приложения -
копие на заповед №ВП- 7349/05.12.2019г. на директор на служба „Военна
полиция“, препис - извлечение от заповед № СФ-8057/16.12.2019г. и
фотокопие на длъжностна характеристика и контролен лист за отразяване на
запознаване с документ, справка от ОПП - СДВР, писмен отговор от 08 РУ -
СДВР, писмен отговор от СРП, с приложено заверено копие от докладна
записка №УРИ3383р-36316/11.11.2020г. на служител при 08 РУ - СДВР.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и
не установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи
относно фактите по делото.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само онези които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани/ в този смисъл
Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/.
Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е
достигнал районният съд. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от
НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични
противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е
отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои
доказателствени източници дава вяра и защо.
Правилно в основата на фактическите изводи първостепенният съд е
поставил приобщените по делото писмени доказателства, както и показанията
на свидетелите Р.Д., К. С. и А.К..
6
На първо място, въззивният съд кредитира представените от ЧТ М. К. –
молба по ЗЗДН от П. Н.;искова молба, подадена от П. Николаева, докладна
записка от 16.11.2020г. от които се изясняват отношенията между ЧТ и
подсъдимата, използваните инкриминирани фрази и поведението й.
Като безспорни обстоятелства съдът възприе фактическата обстановка,
свързана с участието на подсъдимата, действията й породени от зачестилите
конфликти между нея и ЧТ / в качествата им на родители на общото им дете/
и поведението й да сезира СРС, но не лично, а чрез упълномощен от нея
защитник в лицето на адвокат М. РА.. Тези обстоятелства се констатират на
първо място от показанията на св. Д. ,св. С. и св. К. ( по отношение на
взаимоотношенията им) и второ от представените по делото писмени
доказателства -копие на молба по ЗЗДН, вх.№28000616/13.11.2020г., искова
молба от П. Н. срещу М. К. за изменение на режима на родителски контакти
между К. и малолетното му дете, съобщение и разписки за връчване на
книжата, копие на докладна записка от 16.11.2020г., изготвена от Н.В. до
Началника на 08 РУ – СДВР.
Правилно първоинстанционният съд е обърнал внимание на
съобщеното от св. Д. обстоятелство , че на 10.11.2020г. при посещение на
адреса на подсъдимата, тя и ЧТ са заварени в превъзбудено състояние, което е
било провокирано от неразбирателство по повод режима на родителски
контакт между бащата и детето му, както и че ползваната лексика е
съдържала епитети и груб език, който е присъствал в изказа и на двамата
родители.Посочва и че К. се е легитимирал като служител на държавна
структура с функции в правоохранителната дейност, макар да съобщава
абревиатурата на „ГДИН“, а не на военна полиция. Така заявените от този
свидетел обстоятелства очертават и личното му осъзнато поведение, в което
не се наблюдава пристрастност, а показанията му за събитията се възприемат
от настоящия състав като правдиви.
На следващо място въззивният съд анализира показанията на другите
двама разпитани по делото свидетели К. С. и А.К., и подобно на СРС ,
достигна до извод, че същите описват правдиво и непристрастно ситуациите,
на които са били свидетели.
Правилно първостепенният съд е кредитирал приобщените писмени
доказателства по делото, като резонно е отбелязал липса на противоречия в
7
събрания доказателствен материал, което не е наложило детайлното му
обсъждане.
При така установената и от въззивната инстанция фактическа
обстановка, правилни се явяват и формираните правни изводи на районния
съд, според които са налице основания за оправдаване на подс.П. Н. по
повдигнатото с тъжбата на М. К. обвинение за извършено престъпление по
чл.148, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съответствие с установената по делото фактическа обстановка
първоинстанционният съд е посочил, че на 19.12.2020г., в гр.София
посредством молба по реда на Закона за защита срещу домашно насилие, вх.
№ 28000616/13.11.2020г„ подадена до Софийски районен съд, е приписала
престъпление по чл.387 от НК на М. С. К. чрез следните твърдения: „Пред
полицаите злоупотребява със служебното си положение, като им обяснява, че
е колега - той е „мл. Инспектор“ във Военна полиция и те естествено са
респектирани“ и на 19.12.2020г., в гр.София, по друг начин - посредством
искова молба за изменение на режима на родителски контакти, подадена до
Софийски районен съд, е приписала престъпление по чл.387 от НК на М. С. К.
чрез следните твърдения: „Пред полицаите злоупотребява със служебното си
положение, като им обяснява, че е колега - той е „мл. Инспектор“ във Военна
полиция и те естествено са респектирани“.От писмените доказателства по
делото категорично се установява, че молбата по ЗЗДН и исковата молба до
СРС са подписани и подадени от адв.М. РА., като част от започнала
процедура по установяване на неизпълняване от страна на ЧТ на вече
уредените взаимоотношения относно режима на виждане от негова страна на
общото им дете с подсъдимата.
Действително липсват индиции за недостоверност на приложените
писмени доказателства. Лисва и оспорване от страните на такова основание.
Практически предмет на настоящото производство е не да се установи
истинността на подадените молбата по ЗЗДН и исковата молба до СРС, а да
се прецени дали написаното в тях покрива от обективна и субективна страна
признаците на престъплението клевета по смисъла на чл.147, ал.1 НК.
Деянието, което частният тъжител е инкриминирал по делото, не
съставлява клевета по смисъла на чл.147, ал.1 НК. Когато се извършва чрез
„разгласяване на позорно обстоятелство за другиго“, въпросното
8
престъпление изисква деецът да е съобщил ( направил достояние на трети
лица) конкретни факти, за които се твърди, че са настъпили като събития в
обективната действителност, и които имат позорящ ефект спрямо
пострадалия.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че чрез изразите в
подадените молби до СРС не се приписва престъпление или се разгласяват
позорни обстоятелства. Съдът е длъжен да се ръководи от това, което
тъжителят е изложил. Той твърди в частната тъжба, че чрез молбите подадени
до СРС, подсъдимата е разгласила за него позорни обстоятелства, че „ Пред
полицаите злоупотребява със служебното си положение, като им обяснява, че
е колега — той е „мл.инспектор“ във Военна полиция и те естествено са
респектирани”, идентично преповторен в исковата молба за изменение на
режима на родителски контакти.
В тази връзка въззивният съд, като и първостепенният такъв намира, че
единствено посочените по-горе и установени по безспорен и категоричен
начин факти по делото, са единствените относими към предмета на
настоящото дело. В конкретния случай анализът на доказателствените
източници и установените въз основа на тях факти не позволяват да се
направи еднозначен, категоричен и единствен възможен извод, че
подсъдимата лично е извършила разгласяването.Следва да се обърне
внимание, че самото упълномощаване, както и одобрението на действията на
адвоката, по никакъв начин не водят на извод за лично извършване на
разгласяването. Това изпълнително деяние се свежда до казване или
написване, респективно депозиране на писмено изявление от прекия
извършител. Както е посочил първоинстанционният съд от конкретиката на
казуса, Н. не е казала, въведеното в молбите, а изразите в същата не изхождат
от нея, защото тя не е техен автор, не се е подписала под тях, не ги е
депозирала в СРС.
По отношение на третото деяние, дадено към 29.04.2021г.,
обвинителната теза се съсредоточава върху репликата, отправена към частния
тъжител от подсъдимата: „И сега ли, и за това ли ще отидеш в полицията,
където отново ще злоупотребиш с това, че си военен, за да ти обърнат
внимание, както направи миналата есен? Селянин прост!“,от анализа на
доказателствения материал,и в единствените материални източници,
9
удостоверяващи изводи за поведението на подсъдимата на инкриминираната
дата, се съдържат в показанията на св. С., но същите по своето съдържание
всъщност напълно опровергават предложената в тъжбата формулировка на
ползваните от Н. изразни средства, като ги предлагат и във формат, който
категорично не се съизмерва с твърдение за извършено от К. престъпление.
Категоричен е очевидецът, че в рамките на проведения диалог подсъдимата се
е обърнала към пострадалия с думите: „Какво моторче искаш ти, бе? Да си
казал предварително. Сега и за това ли ще отидеш в полицията да се оплачеш,
че си съдебен полицай и да ти обръщат внимание?“. Така цитираните
изречения обаче съществено се различават от съдържанието на вменените на
подсъдимата с тъжбата изрази, поради което не са събрани нито преки, нито
косвени доказателства, проследяването на чиято фактическа верига по своето
естество да елиминира всички останали версии и да води до единствено
възможния извод, че предпоставките за ангажиране наказателната
отговорност на подсъдимата по този пункт от обвинението са налице.
Другите факти, въведени в процеса, са ирелевантни за правилното
решаване на спора по същество. Тези изводи се налагат с оглед становището
на въззивния съд, че първостепенният такъв въз основа на правилно
установената фактическа обстановка е достигнал до правилни и
законосъобразни правни изводи относно липсата на съставомерност на
деянията на подсъдимата от обективна и субективна страна. Анализът на
първостепенният съд е достатъчен и като краен резултат правилен. Същият се
споделя изцяло и от настоящия въззивен състав.
Въз основа на всичко изложено, въззивният съд намира възраженията
на ЧТ за неоснователни, а присъдата на СРС, с която е приел, че деянията на
подсъдимата нито от обективна, нито от субективна страна осъществяват
състава на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, за правилна и
законосъобразна, постановена изцяло съобразно смисъла и духа на закона. В
този смисъл и правилно подсъдимата е била призната за невиновна и на
основание чл.304 от НПК оправдана изцяло по повдигнатите й обвинения, без
да е било необходимо да се обсъжда въпроса дали са налице останалите
квалифициращи признаци от обективна и субективна страна на
престъплението, за което подсъдимата е била предадена на съд.
Пред настоящата инстанция е направено искане от страна на
10
упълномощения защитник на подс. Н. – адв. Л. да й бъдат присъдени
направените от нея разноски. С оглед приложеният по делото договор № 267
от 27.06.2022г. се установя, че подс. П. Н. е заплатила на защитника си сумата
от 1200 лева, поради което същата следва да й бъде възстановена от ЧТ М.
К..Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият бъде
признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение, с което прие, че следва да се потвърди изцяло постановената
първоинстанционна присъда.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6 вр. чл. 338 от НПК, СГС,
IV въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 08.02.2022г. по НЧХД №8247/2021г. на
Софийски районен съд, НО, 2 състав.
ОСЪЖДА частния тъжител М. С. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ,
направените от П. Е.Ж. Н. разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 / хиляда и двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11
12